Защо се опъват трапези по гробищата?

Подготвянето на трапеза при погребение или панахида е толкова стара традиция, че началото й се губи някъде през каменно-медната епоха. При разкопки често се откриват около гробовете остатъци от посуда и храна. Много стар и много широко разпространен обичай. От тези, които трудно биха могли да бъдат забравени. Просто хората правят това, което са правили преди тях и така.

"Херодот например описва погребалния ритуал на траките така: "Заможните граждани биват погребвани по следния начин. Мъртвия излагат в продължение на три дни и след като предварително са го оплакали и са принесли в жертва всякакви животни, започват да пируват: след това го погребват, като го изгарят или без изгаряне го заравят в земята: насипват могила и уреждат състезания от всякакъв вид, в които най-големите награди се присъждат съответно за единоборство. Така се извършват погребенията у траките..."

Значи, ако поради някаква причина семейството не може да изнесе панихида, не бива да почете паметта на покойния даже и с некролог?

що се врете в чуждата мъка...
Който както си реши, така да прави.

Не зная откъде идва традицията, но мисля че всеки прави ритуалите и според своите разбирания.
За щастие съм била на погребение само веднъж..  Чувствах се.. някак притисната, задавена от мъка, и ми се искаше да избягам.. Нямам нужда от показност в мъката, и тези събирания страшно трудно ги преживявам. Но съм склонна да разбера, че за някои това би могло да бъде някакъв вид утеха.. хора разни.

Кльомба, аз наскоро мислех за същото. Имахме повод.
Свекърва ми почина преди 3 години, свекърът почина на 17 юли т.г
И се започнаха луди готвеници и покупки все едно сватба ще се прави. На опитите ми да попитам зълвата кому е нужно на нечий гроб да се търкалят луканки, мезета, водки, вина и въобще пълното меню на един ресторант - ми беше казано, че така се правело.
Ами не го разбирам това нещо. Обикновено тези помени завършват с масовото напиване на присъстващите и дори буйни веселби, защото в един момент забравят за какво са се събрали.
Отвратително грозно.

Мила Кльомба, не искам да бъда нападателна, но хора които си задават въпроси защо и как човек изразява мъката си, са ми непонятни за мен/както ти не разбираш тези които правят това/
Ако наистина те вълнува това мога да ти дам моите причини да правя едно или друго нещо свързано с традициите .
Аз слагам некролог със стихчета или думички изразяващи чувствата ми в момента. Моята цел е да споделя с целия свят какъв прекрасен син съм имала и ако някой , който прочете си каже "Да почива в мир" за мен е утеха. Защото казват, че един човек не е мъртъв докато има кой да си спомня за него. Хората улисани в ежедневието си едва ли се сещат за моята мъка, но виждайки некролога се подсещат за един Ангел.
Вярно, че съм чувала от много хора, колко неприятно им е това подсещане, но това са само тези, които не са го изпитали и да ги пази Бог да не го изпитат скоро.
Нещо подобно е когато силата на любовта те обхване и искаш да споделиш, да извикаш пред целия свят, че си влюбен...
Аз също не одобрявам пищността при яденето в една панихида, но съм чувала как някой споделят, че по този начин показват, че биха дали всичко, че средствата/разбирай парите/ са без значение щом става въпрос за паметта на изгубения човек. Мисля, че го правят най-вече хора , които се упрекват, че не са успели да дадат всичко, необходимо на любимия човек приживе.
Храната се е раздавала преди на бедни и безпризорни с цел да направиш добро и да се"види на оня свят" т.е. за твое и на починалия опрощение...... После традицията се е видоизменила....
и така....
Всеки прави едно или друго в живота си според това как разбира и изживява нещата.....
Но трябва да ти кажа, че  е малко неуважително да се чудиш по този начин
звучи ми като да видиш недъгав човек и да кажеш"Тоя пък какво си показва недъга, стресира ме /нервира ме, разстройва ме, изумява ме или каквито там чувства предизвиква показаната от теб тук реакция/
Soryy, за дългия пост, но съм пристрастна и за това ви моля,
бъдете по снизходителни в изявите си към хората изживяващи мъка. Те са много раними , а никой от вас/нас не е застрахован дали няма да го сполети нещо от този род.....рано или късно всеки губи някой близък и едва тогава с учудване разбира какво предизвиква мъката в него....
Още веднъж се извинявам за дългия пост и за това, че най-вероятно развалям лятното, ваканционно настроение на някой съфорумки....

Ами именно това мен примерно ме дразни. Хора, които в повечето случаи не са поглеждали покойника, после едва ли не ще натрупат Кауфланд върху гроба. Какво показват????
Дядо ми, който е покойник от пет години, казваше: Идвайте сега, че като умра и да идвате няма да мога да ви видя.
Така че лично за мен такива софри са показател не за мъка, а за чувство за вина или за излишна показност.
Да, раздай жито, бонбон и вино. Ама тези трапези, които се вият по гробищата са просто потресаващи.
Мъката е в сърцето. Дори да не носиш черно и да не плачеш постоянно, пак може да ти е много по-мъчно, отколкото на други, които се хвърлят по гроба и правят безумни раздавки.

Така е Нана, точно чувството си за вина показват
Но дайте право както на тези, които не искат да показват мъката си , така и на тези които я споделят да имат право да избират как да я чувстват.. Един така, друг по друг начин. Както за всичко в живота. Това, че на теб ти е непонятно, не означава, че може да налагаш твоето виждане на тези, които го чувстват по друг начин....
А всъщност вас какво ви интересува, щом не сте пряко замесени..... Когато ви се наложи го правете както го разбирате....


Спирам, защото темата е болна за мен.........

Не съм искала да нараня абсолютно никой, нито да се навирам в мъката на хората. Чудех се дали трябва така да размахваме и афишираме мъката си и ако не го правим означава ли, че сме забравили. Съжалявам ако съм засегнала някой. Спирам.

mpetkova, пряко съм замесена.

Всеки е пряко замесен по един или друг повод. Всеки е губил баба, дядо, родители, любим човек.
Но мъката не се афишира с яденето на гробищата.

И mpetkova не става въпрос за обикновените подавки. Става въпрос за софрите по гробищата, които най-малкото не са адекватни. Ти в твоята мъка би ли могла да преглътнеш и един залък? Аз, когато ми се случи, не можах. И затова не считам за нужно да се изхранват една кохорта хора, повечето от които наистина забравят за какво са там.

Шани естествено, че ще го задам. Все пак моят мъж също е бил дете на тези родители. И не размахвай пистолети, защото не си наясно с отношенията в чуждите семейства.

Поредното никому ненужно "защо".
Като "защо се жените/не се жените'.
"Защо кръщавате/защо НЕ кръщавате децата си".
"Защо вярвате/защо не вярвате".
А всичко би било толкова простичко, ако всеки гледаше в собствената си кОтелка.

Дори по повод на помените на собственото ми братче не смея да се бъркам на майка ми и да й задавам каквито и да било въпроси. Правя точно каквото ми каже и даже, ако искам да попитам нещо си поемам въздух и внимавам как да си формулирам въпроса, за да не я нараня случайно допълнително с нещо. Не смея даже да се разплача пред нея. Никой не знае какво е в сърцето на другия при загуба на близък човек и никой няма право да се меси и да дава тон на друг как щял да отбележи такова тежко събитие. Темата е ужасно грозна, съжалявам изобщо че влязох в нея, защото се разстроих.  

Е така де. Всеки си казва от неговата кОтелка. И е нормално всеки да има различно мнение по въпроса. Естествено никога не може да се стигне до консенсус.
Но всъщност достигнахме още преди няколко поста до истината. А именно, че софрите не са по канон.

Понякога е нужно да се движим не толкова ПО КАНОН, Нана, стига това да ни помогне да намерим някакъв вътрешен мир.

Мпеткова каза неща, които ме накараха да настръхна.....и е много права.

Лала-и аз се разстроих. Дори мисля да помоля модератор да се намеси.
Едно е да се лае в Д и С за разни ежедневни глупости, друго е това.....