Защо се опъват трапези по гробищата?

Всеки си изразява чувствата, както си намери за добре. На тебе какво ти пречи?!

Ако просто питаш, обичаят е такъв. Ама тонът ти - критично-назидателен, ми се струва неуместен 

Такова чудо не съм виждала. На погребенията, на които съм била, е имало само жито, някакви дребни сладки, бонбони - раздават хората, да се "намери" за мъртвия. Ама меса, питиета, мезета и пр. сякаш не съм виждала
А некролога според мен е известие за самата смърт, не за часа и мястото на панихидата.

кльомба, когато губим близък човек ммъката
е много голяма,а болката разкъсваща.
Молитва се чете заради душата на починалия.
Сладките,соленките,житото и виното "се раздават",
защото мъртвият вече няма да може да ги вкуси.
Писала съм некролог със "сърцераздирателна поема",
няма да ти обясня защо и ти пожелавам никога да не
разбереш смисълът на такъв некролог.Но, все пак, той
е предназначен да извести смърт, а всеки решава дали да оповести
датата и мястото на панахидата,с оглед това дали панахидата да
бъде само от поканени или и случайните минувачи,прочели за
панахидата,могат също да дойдат.

Самоцитирам се. Не си ме прочела правилно.

Извинявай,наистина не съм прочела
правилно.
Ако питането ти е за пищността на едно
такова тъжно събитие,то нямам обяснение.
Зная,че някога се е правело (а може някъде още
да правят така),но за мен е напълно излишен и
необясним банкет от този тип.

Егати чувтсвата да седне и да се наяде като прасе  , защото е точно така...
И аз това с опъването на голяма трапеза не го разбирам...

Скоро бях на погребение, та за чувствата сега.... много ти пука за дадения човек , след като питаш откъде си имал толкова пари да си купиш такова жилище  и колко още такива имаш..
Е, въпросната госпожа се наяде , напи, и къде получила необходимата, къде необходимата информация си замина.
Та толкоз по въпроса с чувствата ..

това че има трапеза не означава да се освинят ....
традиция.

При всички положения човекът вече го няма. Но някои не могат да дарят органите му. Други купуват красив и много скъп ковчег. Други обличат мъртвеца в красиви и скъпи дрехи. Слагат много красиви и скъпи цветя. Слагат с мъртвия бижута. Богата трапеза сложена от близките е също такова нещо - израз на мъката им. Аз не мога да го осъдя това. И ако близките са си изразили мъката по този начин, аз ще си взема от храната им - това е израз на съпричастност. А дали ще я ям храната, дали ще се наплюскам като прасе или ще я хвърля в кофата вкъщи - си е моя работа.

Така го разбирам аз. Много хора го правят, просто защото така е прието. Но в такъв момент не съдя никого. Дългата поема на некролога е много хубаво нещо - да извадиш чувствата си наяве, болката, да се развикаш на целия свят. Не мога да съдя никаква проява на мъка  

Ама те са стандартни, извадени от папките в погребалните агенции. Аз ако извадя чувствата си в момент на такава болка и напиша стих за любимия изгубен човек със сигурност няма да го разлепя из целия квартал. Никой не съдя, разбира се. Кой както си разбира, така си живее. Просто си задавах въпроси, мислейки си за моето собствено погребение.

Кльомба, я сподели какво те наведе на такива мисли през жизнерадостния август?
Колкото до некролозите, май всеки импровизира там. Навремето видях некролог на едно куче, порода немска овчарка - толкова сърцераздирателна поема не бях чел... не ми се стори да е извадена от клишетата на погребалните агенции.
Колкото до трапезите при смърт, в различните краища на кълбето различно приемат нещата. Много вярват, че за такива хора хубавото тепърва започва.
Други откровено традицията им ги учи, че трябва да са в бяло и да се радват.
А трети считат докосването до трупа за голям грях, тъй като стават нечисти...
Шарено кълбо.

хората така правят, защото така е прието, това е някакъв ритуал, традиция или както там се нарича. Да, той търпи вариации по отношение на пищността, но все пак носи своята си символика и значение, за която впрочем разбрах от предните изказвания.
По света и в миналото са познати доста по-странни ритуали при погребение.

На погребение не съм присъствала, което да е с такава трапеза, само най-обичайните жито, вино, соленки, бонбони. На трапезите, които описва кльомба съм присъствала на помените. На 9 дни, на 40 дни, на 6,9 месеца и т.н. Тогава се сяда в ресторант или в къща на обилна трапеза с много ядене. Възприела съм го като традиция, въпреки че повечето, не ги харесвам.

Ритуал и традиция. Не без основание. Храна се носи на гробищата за мъртвия. Почерпката в къщи е за "Бог да прости", за да се спомене името на починалия на маса.

Това че някой е починал, съвсем не значи че му е безразлично за ритуала и храната. Много пъти сме свидетели на сънища с починалия в които той изразява волята си за дадена храна или ритуал, или пък недоволството от нещо не така изпълнено както е трябвало.

Подготвянето на трапеза при погребение или панахида е толкова стара традиция, че началото й се губи някъде през каменно-медната епоха. При разкопки често се откриват около гробовете остатъци от посуда и храна. Много стар и много широко разпространен обичай. От тези, които трудно биха могли да бъдат забравени. Просто хората правят това, което са правили преди тях и така.

"Херодот например описва погребалния ритуал на траките така: "Заможните граждани биват погребвани по следния начин. Мъртвия излагат в продължение на три дни и след като предварително са го оплакали и са принесли в жертва всякакви животни, започват да пируват: след това го погребват, като го изгарят или без изгаряне го заравят в земята: насипват могила и уреждат състезания от всякакъв вид, в които най-големите награди се присъждат съответно за единоборство. Така се извършват погребенията у траките..."

Значи, ако поради някаква причина семейството не може да изнесе панихида, не бива да почете паметта на покойния даже и с некролог?

що се врете в чуждата мъка...
Който както си реши, така да прави.

Не зная откъде идва традицията, но мисля че всеки прави ритуалите и според своите разбирания.
За щастие съм била на погребение само веднъж..  Чувствах се.. някак притисната, задавена от мъка, и ми се искаше да избягам.. Нямам нужда от показност в мъката, и тези събирания страшно трудно ги преживявам. Но съм склонна да разбера, че за някои това би могло да бъде някакъв вид утеха.. хора разни.

Кльомба, аз наскоро мислех за същото. Имахме повод.
Свекърва ми почина преди 3 години, свекърът почина на 17 юли т.г
И се започнаха луди готвеници и покупки все едно сватба ще се прави. На опитите ми да попитам зълвата кому е нужно на нечий гроб да се търкалят луканки, мезета, водки, вина и въобще пълното меню на един ресторант - ми беше казано, че така се правело.
Ами не го разбирам това нещо. Обикновено тези помени завършват с масовото напиване на присъстващите и дори буйни веселби, защото в един момент забравят за какво са се събрали.
Отвратително грозно.

Мила Кльомба, не искам да бъда нападателна, но хора които си задават въпроси защо и как човек изразява мъката си, са ми непонятни за мен/както ти не разбираш тези които правят това/
Ако наистина те вълнува това мога да ти дам моите причини да правя едно или друго нещо свързано с традициите .
Аз слагам некролог със стихчета или думички изразяващи чувствата ми в момента. Моята цел е да споделя с целия свят какъв прекрасен син съм имала и ако някой , който прочете си каже "Да почива в мир" за мен е утеха. Защото казват, че един човек не е мъртъв докато има кой да си спомня за него. Хората улисани в ежедневието си едва ли се сещат за моята мъка, но виждайки некролога се подсещат за един Ангел.
Вярно, че съм чувала от много хора, колко неприятно им е това подсещане, но това са само тези, които не са го изпитали и да ги пази Бог да не го изпитат скоро.
Нещо подобно е когато силата на любовта те обхване и искаш да споделиш, да извикаш пред целия свят, че си влюбен...
Аз също не одобрявам пищността при яденето в една панихида, но съм чувала как някой споделят, че по този начин показват, че биха дали всичко, че средствата/разбирай парите/ са без значение щом става въпрос за паметта на изгубения човек. Мисля, че го правят най-вече хора , които се упрекват, че не са успели да дадат всичко, необходимо на любимия човек приживе.
Храната се е раздавала преди на бедни и безпризорни с цел да направиш добро и да се"види на оня свят" т.е. за твое и на починалия опрощение...... После традицията се е видоизменила....
и така....
Всеки прави едно или друго в живота си според това как разбира и изживява нещата.....
Но трябва да ти кажа, че  е малко неуважително да се чудиш по този начин
звучи ми като да видиш недъгав човек и да кажеш"Тоя пък какво си показва недъга, стресира ме /нервира ме, разстройва ме, изумява ме или каквито там чувства предизвиква показаната от теб тук реакция/
Soryy, за дългия пост, но съм пристрастна и за това ви моля,
бъдете по снизходителни в изявите си към хората изживяващи мъка. Те са много раними , а никой от вас/нас не е застрахован дали няма да го сполети нещо от този род.....рано или късно всеки губи някой близък и едва тогава с учудване разбира какво предизвиква мъката в него....
Още веднъж се извинявам за дългия пост и за това, че най-вероятно развалям лятното, ваканционно настроение на някой съфорумки....

Ами именно това мен примерно ме дразни. Хора, които в повечето случаи не са поглеждали покойника, после едва ли не ще натрупат Кауфланд върху гроба. Какво показват????
Дядо ми, който е покойник от пет години, казваше: Идвайте сега, че като умра и да идвате няма да мога да ви видя.
Така че лично за мен такива софри са показател не за мъка, а за чувство за вина или за излишна показност.
Да, раздай жито, бонбон и вино. Ама тези трапези, които се вият по гробищата са просто потресаващи.
Мъката е в сърцето. Дори да не носиш черно и да не плачеш постоянно, пак може да ти е много по-мъчно, отколкото на други, които се хвърлят по гроба и правят безумни раздавки.

Така е Нана, точно чувството си за вина показват
Но дайте право както на тези, които не искат да показват мъката си , така и на тези които я споделят да имат право да избират как да я чувстват.. Един така, друг по друг начин. Както за всичко в живота. Това, че на теб ти е непонятно, не означава, че може да налагаш твоето виждане на тези, които го чувстват по друг начин....
А всъщност вас какво ви интересува, щом не сте пряко замесени..... Когато ви се наложи го правете както го разбирате....


Спирам, защото темата е болна за мен.........

Не съм искала да нараня абсолютно никой, нито да се навирам в мъката на хората. Чудех се дали трябва така да размахваме и афишираме мъката си и ако не го правим означава ли, че сме забравили. Съжалявам ако съм засегнала някой. Спирам.

mpetkova, пряко съм замесена.

Всеки е пряко замесен по един или друг повод. Всеки е губил баба, дядо, родители, любим човек.
Но мъката не се афишира с яденето на гробищата.

И mpetkova не става въпрос за обикновените подавки. Става въпрос за софрите по гробищата, които най-малкото не са адекватни. Ти в твоята мъка би ли могла да преглътнеш и един залък? Аз, когато ми се случи, не можах. И затова не считам за нужно да се изхранват една кохорта хора, повечето от които наистина забравят за какво са там.

Шани естествено, че ще го задам. Все пак моят мъж също е бил дете на тези родители. И не размахвай пистолети, защото не си наясно с отношенията в чуждите семейства.

Поредното никому ненужно "защо".
Като "защо се жените/не се жените'.
"Защо кръщавате/защо НЕ кръщавате децата си".
"Защо вярвате/защо не вярвате".
А всичко би било толкова простичко, ако всеки гледаше в собствената си кОтелка.

Дори по повод на помените на собственото ми братче не смея да се бъркам на майка ми и да й задавам каквито и да било въпроси. Правя точно каквото ми каже и даже, ако искам да попитам нещо си поемам въздух и внимавам как да си формулирам въпроса, за да не я нараня случайно допълнително с нещо. Не смея даже да се разплача пред нея. Никой не знае какво е в сърцето на другия при загуба на близък човек и никой няма право да се меси и да дава тон на друг как щял да отбележи такова тежко събитие. Темата е ужасно грозна, съжалявам изобщо че влязох в нея, защото се разстроих.  

Е така де. Всеки си казва от неговата кОтелка. И е нормално всеки да има различно мнение по въпроса. Естествено никога не може да се стигне до консенсус.
Но всъщност достигнахме още преди няколко поста до истината. А именно, че софрите не са по канон.

Понякога е нужно да се движим не толкова ПО КАНОН, Нана, стига това да ни помогне да намерим някакъв вътрешен мир.

Мпеткова каза неща, които ме накараха да настръхна.....и е много права.

Лала-и аз се разстроих. Дори мисля да помоля модератор да се намеси.
Едно е да се лае в Д и С за разни ежедневни глупости, друго е това.....

Момичета, по тази тема и аз съм пристрастна. Както винаги,за да бъда по-добре разбрана давам личен пример.
Когато почина майка ми на самото погребение почерпихме със сладки, вино и жито - беше 1 януари - нямахме нито време,нито желание, нито възможност да пазаруваме повече навръх нова година. На последващите панахиди обаче купувахме и приготвяхме от всичко,което тя е обичала. Гости канихме само на 40. Иначе ходехме само семейството, "опъвахме софрата",която така си и оставаше недокосната,защото всички имахме буци в гърлата си,но бяхме доволни,че сме й отишли на гости. Така го приемахме ние - все едно сме отишли на гости.
Когато впоследствие за много кратко време загубихме още много близки вече така да се каже не смогвахме да приготвяме същите "трапези" за всички, но ходенето при мама си остана традиция - все с най-вкусните неща, от които тръгвайки си й оставяхме "да си хапне".
Веднъж на една задушница се случи така,че не можехме да отидем и баща ми каза "вие щом не можете аз ще отида. не може при всички да отидат само при нея да няма никой." Стана ми много мъчно и при първа възможност отидохме и ние - отново с трапезата в торби.
Чувствам го така все едно е в болница и при всички се ходи на свиждане - само при нея не...
Пожелавам ви никога да не разбирате и да не намирате повод да носите и опъвате "трапези", защото повярвайте ми - едно е да присъстваш на погребение,панахида и т.н. на познат,приятел или роднина, съвсем друго е когато това са майка ти, баща ти, баба ти и дядо ти. И това дали вие "одобрявате" или не начинът по който хората тъжат - няма абсолютно никакво значение.

Целта на трапезата е да се намира на мъртвия в отвъдното.Кой както го разбира така го прави.Някой повече друг по-малко,всеки според разбиранията и възможностите си.Въпрос и на ритуал е в различните области какво се прави на гробищата.В повечето случай хората гледат да не ги одумват и се прекалява с масата.Във всички положения за близките си остава мъката,а за страничните наблюдатели клюките.
В нашия край на бабичките се дават кърпи,престилки и разни такива.Обикновено ако се заслушаш вместо да жалят човека те се жалят за кой какво имало и за кой не стигнало.
 Това е едно изпращане и почитане на близък човек,всеки има право да поднесе почести както иска.

Аз още съм така  , невярвайки, че може да съществува толкова глупава тема! Очевидно, пусната от не дотам глупав човек Приемам, че някой е ходил повече по слънцето
Всъщност "трапези" и раздавки се правят само на помените. На погребение не съм виждала някой да слага храна върху току-що заровения гроб. На помена всеки носи по нещо, като всичко се слага първо върху гроба /сигурно на това викаш "трапеза"/, стои малко и после се раздава. Прието е, че чрез живите ще се нахрани мъртвият. С тази, същата храна. Какво толкова чудно има и какъв смисъл трябва да търсим в едно поверие? Дори не мога да проумея какво питаш.

  Да, така е.

Обичаи, традиции и хора разни.
 Така се смята, че тази почерпка е за душата на починалия.
Тракийците са пирували и са се радвали, когато 'изпратят' близък. Смятали са, че отива на по-добро масто./Това  и до сега никой не знае/
Някои са  съвсем голи, някои са с богати  златни накити. Всичко е до обичаи.

И на мен винаги са ми били противни "суфрите", които се слагат и то поради факта, че идват точно хора, на които не им пука за покойния, нито за мъката, а това е просто поредният повод да се наплюскат!А и да научат някоя клюка!
Когато баба ми почина преди години, то бяха едни маси, едно чудо, е като им е толкова мъчно как им се яде се питах през цялото време. После с дядо ми беше така. А най-отвратително ми беше, когато татко почина!Дойдоха някакви хора, които с години даже не са се обаждали, наядоха се, напиха се и си заминаха, включително и роднините му.Да не говорим, че по панихидите, които прави майка ми има и сърдити, че не са поканени! А като дойдат си прибират и бутилките от масата, говоря за много близки роднини.Идва ми да ги разчекна!
Не го разбирам това!
Да почетем паметта на починалия - да.
Да раздадем - да.
Да направим някой некролог, който да изразява чувствата ни - да.
Но да се яде и да се пие като на сватба, не мога да приема!
И не ме интересува защо се прави, просто ми е отвратително!Все едно се радвам, че човека си е отишъл!Защото за мен яденето е удоволствие и не мога, когато мъката ми е безпределна, да седна и да тъпча каквото ми душа сака, даже не мога да преглъщам!

Прав си, традицията е такава. На село се канят и свещеника и гробарите на трапеза вкъщи. На погребението на дядо се напиха и попа почна да разказва вицове. След което баща ми го изгони от масата. Жалко, че не всеки разбира традицията, а гледа яденето и пиенето.

ами сигурно защото  по традиция у нас  не минава събитие в живота, което да не бъде отбелязано на маса.
не виждам какво толкова се възмущаваш, нито виждам нещо кой знае колко шокиращо.

некролозите са символ на черногледието ни. фиксацията на българина в смъртта, болестта, проблемите. песимизма като цяло.смъртта е по-голямо събитие от раждането, ако беше обратното, щеше да има розови и сини панделки по вратите на хората, както в други страни, които пък не познават некролозите. народопсихология.

вагабонд, пише се софра, а не суфра.

Някой ми беше разказвал за чужденка дошла в България.Та гледайки некролозите казала ,че имаме много престъпници за издирване.Човек да се смее ли,да плаче ли.Стягала съм погребенияи и съм присъствала на такива.И на близки и на по не близки.По глупаво от софрите няма.Особено след погребението,когато трябва да поканиш хора или в къщи или на заведение да ядат и да пият.
Интересното е ,че във всеки град се прави различно.В съседно село до нас мъртвия се остава цяла нощ сам,а при нас при него стоят хора.
На 40 -то правим курбан,те не правят.
Нашия поп казва точно на деня ще е помена,съседния казва може и на другия ден.
Много такива разминавания. Мисълта ми е ,че всичко е измислено от хората.Ние сам си го правим.И всичко е излишно.Не можем да ги вдигнем.
Не се натъжавайте от темата.Всички сме свързани с нея.

Ето това е отговорът, спомням си, че дори и да не обичам нещо, ме караха да го ям, за да си хапнел и дядо. Също баба ми е казвала, че ако дойде примерно куче да яде от храната му, не трябва да се гони, защото той може да е дошъл чрез него да си хапне.

Колко пъти ти се е наложило да правиш некролог? Не си ти човекът, който да казва кой как ще си изразява мъката...
Правя некролози всяка година. С дълги сърцераздирателни поеми, отдолу пише от семейството. Няма и дума за панахидата, понеже тези, които ще дойдат, са лично уведомени. Няма да ти кажа защо го правя, не ти е работа.
Не разбирам изобщо за какъв чеп пусна подобна малоумна тема...



Кой каза, че са стандартни? Явно до там ти стига въображението.

При нас няма такива големи софри на пресния гроб.След погребението хората се канят на заведение или в дома на покойника.Вярно е,че половината идват само заради яденето и клюките,но аз все си мисля,че така починалия може да види всичките си близки и роднини заедно за последно.
Темата ми е много близка,защото за една година изпратих трима много близки роднини.Не съм се замисляла защо се правят повечето неща на погребенията,но смятам,че щом традицията се е запазила толкова години,значи трябва да се спазва и продължава.

добре, аз нещо да попитам. 
Софрите са след погрбението или за помен?
И в кой край на Бг се правят такива изваждащи ви очите софри    , че аз такова нещо не съм виждала... а Бога ми, за последните 3г. доста походих по гробища.

За трапезите незнам, всеки сам си решава, но тези некролози трябва да ги забранят със закон. Или поне да ги има само на някакви табла на централните гробища. Такава простотия има само в България.

Сега пък некролозите... Наскоро попаднах на тема в планинарски форум, в която един се оплакваше, че паметните плочи на загиналите в планината му смущавали душевния мир, а жена му ревяла.
Хора, какво ви става?!
Оставете хората да изразяват скръбта си, както намерят за добре - никой не ви кара насила да слагате некролози, да правите трапези, да ядете на помени и т.н.
Човек не можел да яде, когато му е мъчно - обаче може да гледа какво правят другите, че да пуска и теми за това?!

Извинявам се за тона, но не можах да го напиша иначе.

Аз съм присъствала само на 'раздаване', не на софра.
В Лом всъщност съм била на погребението на баба ми, след което имаше обяд за роднините. Преди 25+ години.
Чак софра не бих го нарекла, спомням си, че всички си говориха за това кой какво прави и как ако не е погребение няма да се видят...
В Лом между другото като дете съм била свидетел и на друга сцена - минаващият кортеж ( нещо такова) след катафалката на покойника, минувачите заставаха на колене.. помня, защото баба ме дръпна , аз не разбирах защо трябва да коленича.
Но все пак това едва ли е така сега.

А, да мерси че спомена, и паметните плочи на места различни от гробищата също ми пречат. И аз имам починали близки но не сам слагала паметни плочи по планините и не съм лепяла некролози из цяла София, това по малко скърбяща ли ме прави???

meriditka, ако ми кажеш в каква мерна единица се измерва скръбта, ще се постарая да ти отговоря на въпроса.

И на мен много неща ми пречат, но щом искам да живея с други хора, трябва да се примиря с някои от тях.
Иначе ми остава да хвана гората.

Лошото е, че и да я хванеш и там няма да се отървеш

Забравих да добавя, от четеното до тук разбрах, че мерната единица за скръбта се изразява в броя паметни плочи, броя налепени некролози и колко е голяма и богата софрата. Затова питам аз като не правя такива неща, не скърбя ли?

Напротив, аз твърдя точно обратното - че не може да се съди за това само по външните белези. 
Така че, на конкретния въпрос - не, не означава, че не скърбиш, разбира се.

meriditka, а ти като  скърбиш по колко ревеш? щото аз рева непрекъснато и се притеснявам ако ме видиш някъде разплакана да не те подразня. 
тук се опитваме да кажем,че скръбта е различна и че едни хора опъват софри, други слагат паметници,трети лепят некролози, четвърти пък правят всичко накуп, а пети нищо от посочените, но това,че теб или авторката ви дразни си е ваш проблем, а не на скърбящите. смятам, че е прекалено да нареждаме на някого как да скърби само защото нещо в скръбта му ни дразни - не е ли така?
мен пък ме дразни фактът,че починаха всичките ми близки хора за много кратко време 

Аз разбирам какво се опитвате да кажете, но мисля че смисъла на въпроса беше дали всичко това е нормално? И моето мнение е, че не е. Или всъщност е, но в умерени граници. Теб кое по-точно те дразни, това че моето мнение се различава от твоето ли?

преди време ми се наложи за доста къс период да присъствам на погребения и после на помени  И да ви кажа си зададох същия въпрос.
Има краища в БГ, след погребението се раздват чинийки с някаква храна и всеки си тръгва. Обаче има краища в БГ, в които това е някаква лудост- маси, пиене, ядене, хора. Похапнат си, пийнат си, позабравят повода и се позасмеят, а роднините скапани от мъка, чакат гостите да се наядат, да се напият и да си тръгнат  просто нещо супер излишно според мен. Да не говорим за помени (особено по селата много се спазва това) като помъкнат баници, кюфтета, кафета, сладки, соленки, вино, бира (зависи какво е обичал покойникът), като застелят едни мушами по гробовете      неможе да си представите за какво става дума  На финала си тръгнат, кучетата или ромите по гробищата се наядат и готово  Но там още са на принципа "комшиите да видят и чуят как уважаваме покойния"  Да не говори, че до 40дена всеки ден ходят на гробища, пък в точно определени часове. Но, според мен това отмира с времето. Особено в градовете гробищата са отдалечени, а и като си на работа всеки ден няма как да спазваш часове и да приготвяш всеки ден баници (според мен).
За мен това е за успокоение на роднините, че уж правят нещо за покойния ! Незнам, за мен конкретно по въпроса това са излишни неща.

Баба ми казваше: "носете ми да ям и пия докато съм жива, после на гроба нищо не искам- нито ще видя, нито ще чуя". Като се замисля си беше много права жената

Вчера свекърва ми ходи на  помен.На едно съседско момиче/почина на 28/.Коментарите й,когато се върна бяха какво яли и пили.Ако не знаех,че е помен,щях да  помисля,че е ходила на сватба.
 Разбирам родителите.Тяхно право е да изразят и изживеят скръбта си ,както намерят за добре,но защо  на тоя помен ходят хора, които и една сълзица не са проронили за тяхното дете!!!
 Преди години ходих на помен на колега.Говорихме много за него ,спонихме си през сълзи и хубавите и весели моменти преживени заедно.Да ,имаше и сладки и вино,и кафе.На шведска маса.Никой не се нахвърли да яде.Пихме по чаша вино в негова памет.Беше много специално преживяване.За мен това е добър начин да изразиш скръбта и тъгата от загубата на близък.

meriditka, като ти пречат некролозите и паметните плочи, които никой нормален човек не би забранил със закон, защо просто не се изнесеш от тази държава?! Или поне хвани гората...

  Скъпа Тарталета, аз отдавна съм се изнесла от тази държавата, и живея в такава, където не само че не са чували за некролози, но и лепенето на подобни неща на всякакви обществени места е строго забранено. Когато доведох в България мой приятели чужденци, си мислеха, че всичките тези хора от некролозите са издирвани или са изчезнали. Искам да кажа, че това нещо прави впечатление и не е нормално. И както вече казах това е форум, и това е моето мнение, ако се различава от на някой друг не се дразнете и не се впечатлявайте толкова. Така или иначе аз няма да започна да ви преследвам и да ви налагам глоби 

Eто точно за тази простащина лично аз говорех.

как им се яде на тези хора по гробищата?
когато татко почина бах съвсем ошашавена, а трябваше да приготвям и купувам ядене за куп хора дошли да се наядат. Чудех се как им се ядеше на такова място. Ама го направих и аз "за хората". Само не се съгласих да лепиме некролози. Защо да обявявам на всеослушание болката си. Какво ги интересува другите, а и на мене с какво би ми помогнало?

"За хората" никога нищо не съм правила. Всеки помен го правя, както аз си знам, без да се съобразявам с това какво трябва или не.

Меридитка, радвам се за теб. Не сме обедняли като нация с твоята липса... Не отива на темата да се хилиш като малоумна в началото на поста си.

Тарталета, ти много на сериозно ги взимаш нещата, по спокойно я карай

Учудвам се в какви количества може да се прояви простотията и дебелокожието, и ограниченото мислене  

Дядо ми почина на 78 години, след 50 години брак с баба ми. Бяха толкова близки и привързани един към друг. Дядо ми живя 10 години след 2 инсулта, повече от година на легло, под непрекъснатите грижи на баба ми, много зависим от нея за всичко. Тя беше неотлъчно до него, 100%. После почина. Погребахме го. Баба ми ходеше всеки ден на гроба му. Софри не съм видяла, но приготвяше много неща за всички помени, с любов към него, за него го правеше. Така изразяваше тъгата си. Раздаваше на хората за "бог да прости". На погребението имаше много, много хора. Аз не ги познавах, но те познаваха дядо ми. Във всеки от тях дядо ми беше оставил спомен, следа. Те бяха дошли да покажат ужважението си. Кой ял и кой пил не знам, въобще не съм обръщала внимание. За мене това беше израз на тяхното уважение, на техния спомен за дядо ми.

Кой ще ме убеди в противното?! Че баба ми има някакви угризения, затова приготвя неща за помените    Че заради хората ходи на гроба    Че аз съм я чувала да му говори, когато няма никой в стаята, и там му говори, и още го обича  

И меридитка, за теб важи с пълна сила "Пази, боже, сляпо да прогледа", надявам се поне разбираш защо  

meriditka, не те ли е срам! Просто нямам думи....... Не мислиш ли, че можеш да засегнеш някого в най-искрените му страдания и чувства. Право на мнение ОК, но това не оправдава грубостта.
Всеки има право да изразява тъгата си както намери за добре.
Не ми пречат нито некролози, нито софри, щом на някого така му става по-леко.

Всеизвестно е,че трапезите по гробищата се разпъват за да почерпим за здравето на умрелия...Кво има да го мъдриме толкова?

Ох, темата е изключително сериозна, ама усещаш ли се какво си написала? (емотикон няма да слагам от уважение към другите)

имал е предвид за бог да прости

Дразни ме простащината у хората визирайки теб в случая. Дразни ме това,че понеже на теб не ти се е случило да изживееш голяма мъка /за твоя радост/ осъждаш начина по който хората изживяват своята. И ако си забелязала твоето мнение е по-различно не само от моето, а май от 90% от мненията в темата.

Понеже вече ми омръзна и нямам време да водя тъпи и безсмислени спорове, искам да кажа само няколко неща. Първо-na Krisko mamata-не ме познаваш, че да знаеш какви загуби съм изживяла.
Второ-от всичките постове до момента не съм обидила абсолютно никой-не съм употребявала епитети като малумна, проста, хващай гората, махай се от България и т.н, всичките от които бяха споменати за мен, защото съм изказала мнение по различно от 90% от мненията във темата.
Трето-форумите са за това, за да се изказват мнения, а моето не е толкова крайно, аз уважавам желанието на всеки да си изразява мъката, както пожелае, да кани приятели, да готви, да прави софри, каквото иска. Единственото, което за мен не е нормално е да се лепят некролози навсякъде из градовете, по всички стълбове, дървета, входни врати и т.н, и да се слагат надгробни плочи на места различни от гробищата. Незнам какво толкова скандално има в това.
И последно-мнението което изказах за Тарталета, да я кара по спокойно беше свързано с това, че това е форум, и е глупаво да се впечатляваш и да преживяваш толкова написаното от някой, когото не познаваш, а пък чак и да правиш анализ на емотиконите вече е прекалено. 

Дами, моля ви да успокоите страстите тук.
Изключително лешоядско е точно в такава тема да се джавкате.
Приемете, че всяка скръб е уникална и има своето право да бъде проявена - независимо дали с храна, танц, облекло или сълзи...

Много се натъжих, четейки темата, защото за една година загубих моите обичани баба и дядо. Отидоха си един след друг, защото толкова много се обичаха, че не можаха да останат разделени за дълго. Тежко ми е на душата, а малкият ми свят никога повече няма да е същият. На самото погребение и на двамата раздадохме готови неща, опаковани в малки кутийки, нищо специално. Но за 1 година от смъртта на дядо ми, която изнасяхме в любимата му църква, подготвихме много, всичко, което е обичал, което ми поиска в съня ми. Така ще направя и сега, за 40 на баба ми. И пак аз няма да хапна нищичко, защото ще плача, но ми е утеха, че най-близките от семейството ни ще опитат, ще си спомнят за тях, ще си поговорим и ще се посмеем, защото и двамата ми обичани бяха големи веселяци. Пак ще напиша толкова дразнещите поеми по некролозите и ще ги разлепя из квартала, като няма да забравя и ореха, там, където е била къщата ни някога и където и баба, и дядо често сядаха.
Когато почина бабата на съпруга ми, която е чужденка, сама беше написла некролога си и беше посочила точно в кой вестник да се публикува. Изрично беше казала, че не иска хора след погребението да се посрещат в дома й, макар и там такава да е традицията. Уважиха желанието й.
Интересно, досега съм работила предимно с чужденци. Никой никога не ме е попитал за некролозите, нито им е правело впечатление. И вече почвам леко да се дразня, когато непрекъснато ми се казва как е там, в чужбината. Само че те, чужденците, никога няма да си променят традициите, защото на някой не му харесват, но ние, о, ние, винаги сме готови. Жалко, много!

Момичета, мога ли да използвам темата ( да не отварям нова) и да попитам, на панахида носи ли се нещо?
Имам желание да занеса нещо, например букет цветя или нещо за масата на помена...
Или някакво хубаво червено вино. Друго не се сещам. Ще е странно ли, че не помня носеше ли се, или не...

носи се нещо за ядене. най-добре е, ако сама си го направила.

можеш да занесеш каквото искаш - бисквити, бонбони, нещо сготвено - каквото решиш. цветята са почти задължителни.

Меридитка, остани си със здраве! Дано никога, никога не ти се налага по моя начин да приемаш темата насериозно  Това не пожелавам дори на най- неприятните хора, с които общувам... И не смятам да се извинявам за лошия си френски.

Ааа,много точно съм си го написала...

да, аз те разбрах, само че не разбрах това чувство за хумор ли трябваше да демонстрира, или обикновена простотия.

Ми що не и двете

В християнството раздаването на храна има следното значение: Бог да вмени това действие, като добро дело на починалия. Не знаем дали ще стане така, но се надяваме. Храна се раздава на бедните. Те знаят за тези неща и затова се навъртат там. Затова се е и оставя храна на гроба. Минават бездомни и гладни хора от там и я изяждат. За съжаление на повечето места това е извъртяно и това нещо е преиначено в нахранване и прехранване на роднини и близки вместо на бедните хора.
За другите религии ме мога да дам информация.

Мани го тва християнство.Цял живот ни вменяват чувство за вина,па накрая откакто умрем се загрижили разбираш ли да останем с добро име...

Всъщност раздаването на храна за душата на починалия е вид жертвоприношение с цел умилостивяване на Господ, за да отсъди по-леко.

"За починалите православни християни има поменаване в някои дни след смъртта им, с молитви и поръчване на литургия: третият ден — заради възкръсналия в третия ден Спасител; деветият ден — за Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски чина; и най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. По свидетелствата на св. отци, на 40-ия ден се извършва частен съд над душата, определящ нейното състояние до окончателния Страшен съд."

Значи колкото по-богата трапезата - толкова по-грешна е душата!

Момиче ,повечето които пишат живеят в тази държава.Ако не ти харесва прав ти път.
А по темата:На хората им трябва хляб и зрелища.

Въпреки, че живея в тази страна, споделям мнението на Мередитка. Странни са ми тези некролози по целия град, а не на определени за целта места - на табло до църква, на гробищата, допускам ги и на входната врата на скърбящите. Но тези постоянни спътници на дървета и стълбове ........

По същия начин не мога да разбера смисъла на огромната софра. Хляб и вино - ок, но маси и тем подобни са ми меко казано гротескни.
СПомням си, че като дете постоянно ме гонеха да ми пъхат в устата жито, подадено за умрели - толкова ми беше гнусно и гадно, чак до повръщане. До сега ми е гнусно да поемам храна /за ръка говорим, не мога да си помисля да я сложа в уста/, подадена на гробища. Сигурно съм ненормална.

Ето, имате вече официален отговор от свещеник.
Аз препоръчвам поне още три пъти да прочетете какво точно казва, защото отговаря и на много други въпроси, свързани с подобна тематика, отнасяща се до ритуалността и дълбокото значение дали ние й придаваме смисъл или остава просто гола сбирщина от повтаряеми действия.
 

Ами аз като онази нощ сънувах , че посрещам Майкъл Джексън и го черпя с варена кокошка?
Това съвсем сериозно.

Ходила съм на погребения в градовете и наистина не съм виждала такива трапези там.Но на тези в села има и то големи трапези!Всеки го разбира различно!Такава е традицията!Едни спазват,едни не смятат за нужно!Преди години ,когато дядо ми почина,ден преди помен сънувах че ядеме пъпеш с още нещо.Казах на баба ми тогава и носихме да хапнем на гробищата пъпеш.Тава не ми се вижда странно!

Toй още не е погребан. Имаш време

А щом се намеси чужбина и "всичко чужбинско е най-хубавото"', работ'та е сериозна. Ами ще им направи впечатление на чужденците, как няма... и аз да ида в страна, където няма некролози, и на мен ще ми направи впечатление, неприятно при това.
Толкова ли е трудно да приемете това, че в различните държави /краища на една държава/ обичаите са различни, не означава, че едните са по-нормални от другите. В нашата държава това е нормалното и точка. Далеч съм от мисълта, че погребването на жените, децата и конете живи заедно с покойника, е било ненормално за практикувалите го. Дори през ум не ми е минавало да подлагам на съмнение нормалността на тези ритуали.
Не ги подлагайте и вие и животът ви ще бъде по-лек - това към авторката и сходномислещите.

Мередитка, не мисля да коментирам думите ти, но се чувствам длъжна да отбележа, че за съответната дата си носител на приза за най-много простотии в минута.

ПП. Сори, че повдигнах темата, но чак сега видях блестящите умозаключения тук.

Тогава защо в наредбата за опазване на обществения ред на всяка община има изрична забрана и определени глоби за разлепване на некролози по стените на обществени и частни жилищни сгради, постройки, огради, стълбове, улични дървета и други, освен на определените за целта места? Това важи и за всички останали обяви, глобата е 500 лв.

Колко странни хора има! Вярвам,че повечето пишат така,защото не са губили наистина обичан човек.
И аз съм против некролозите навсякъде,не ме разбирайте погрешно.Залепихме само един-на кабинета на мама /беше зъболекар/.
Но "смешната" според някои поема написах аз-и тя дойде от душата ми.Не за да покажа на някой,че виждаш ли,страдам.А защото се надявах и вярвах,че я пиша НА НЕЯ.Вярвах,че ще я види и ще си отиде,знаейки колко много я обичам.Не знаех къде да й говоря,как ще ме чуе.Знам,че тези от вас,които са загубили безкрайно скъп човек,ще ме разберат.
Скоро ходих на помен на детенцето на приятели.След гробищата ходихме в ресторант.Не,не ми се стори странно.Родителите така са искали,със сигурност вярват,че го правят,за да е щастливо детенцето им там,че му дават нещо по този начин.И не,със сигурност не е показност.Не можете да си представите колко страдат,за какво невероятно дете става въпрос и за каква нелапа смърт.
Грозно е да коментираш скръбта на другите

По гробища съм се находила,и трапези съм правила .Такава ни е религията -да се прелее гроба с вино и вода,да се нахрани душата на мъртвия,старите хора казват/да му се намери/.
Православните християни вярват в духа на бог,а от там и на починалия,та за това се правят такива трапези,винаги гледам да спомена мъртвите си с такива гозби които знам че обичаха,и аз и децата ми и мъж ми си похапваме на гробището от всичко,и повярвайте ми винаги ми е било "сладко",който не иска да не носи храна по гробищата , аз също живея в град и нося.Ако не искате да носите храна,носете поне вино и вода,или просто сменете вярата си.

  абсолютно... и аз съм на това мнение... На мен като ми е тъжно, ми се свива гърлото и троха не мога да изям. Видях на погребението на майка ми, с какъв завиден апетит ядяха хората (за Бог да прости) и още са ми пред очите

  и аз недоумявам за какво е това плюскане! на софийските гробища по задушници и панихиди и на всичкото отгоре това се пренася и в дома на покойника после. Откакто почина майка ми преди 1 година и 9-10 месеца все път се задавам този въпрос като дойде време за панихиди и задушници. Бога ми никога не ми свиди за храната или пиенето,но не в това е смисъла на гореспоменатите поводи. Дали ще се дадат 100лв за пукница или не ми е все тая,но човека - майка ми няма да се върне и това е най- същественото  
Не еднократно съм питала свещеници и всички ми казват,че трябва да има жито,погача,вино и вода,свещи,молитва. Опитвала съм да изнеса така помен,а после вкъщи бабите ми ме направиха на две стотинки,как съм нямала срама,как не зачитам майка ме,как съм се била стискала и не съм дала на родата да се наяде..... просто без коментар......но от тогава разпъваме софри със всякакви боклуци от соя,кексчета,боклучливи сладки и тн... само мир да има за нас които страдаме,поне там да е мир и да няма скандали и свада
Наближава Архангелова задушница  и от сега виждам как ще събера баби,братовчеди на майка ми и ще си хапнат, пийнат,накрая баба ми и един виц ще разкаже (както  е по традиция вече като допълва :"ами то умрелите са си Умрели, ние живите сме затова да живеем и да се посмеем") . В общи линии "почитат" от кортуазия или елементарно възпитание,а болката остава в нас най близките й - аз и баща ми.

Благодаря Ви! Благодаря,че казахте цялата истина !

Никой не коментира скръбта, а безкрайното плюскане, мляскане и простащина, която се вихрят на гробищата. Или го смяташ за нормално?

Аз винаги съм се възмущавала на това а сега виждам че и тема е подхваната.Не ходя на гробища не прекопавам гробове и не ги обливам от горе кат на шведска маса и една лъжица всеки да мине и да си "кусне" за Бог да прости от общите слюнки на комшалъка.
Не е важно какво ще направиш след като умре твой близък а как си се държал с него докато е жив.
Мисля че е достатъчно един хубав букет цветя да занесеш като символ на любов и уважение и да се помолиш за душата да почива в мир.
Преди половин година почина дядо ми и бях принудена на погребението като негова внучка да държа пшеницата на изхода от гробището докато минат всички да си "куснат" от нея.Сори, ама едвам се сдържах да не п...на,ужас.С една лъжица 50 души.

А на последното погребение миналата седмица почина мой братовчед на 20г. аз там не останах защото нямах сили да гледам как майка погребва детето си,но излизайки видях че бабите се разпределяха коя да иде на гробището и коя да остане да спретне софрата кат мине погребението да седнат да се налющят.Нямам коментар.


Мен пък винаги ми е било интересно защо на попа се дават 250лв.. ???