Защо се опъват трапези по гробищата?

Момичета, по тази тема и аз съм пристрастна. Както винаги,за да бъда по-добре разбрана давам личен пример.
Когато почина майка ми на самото погребение почерпихме със сладки, вино и жито - беше 1 януари - нямахме нито време,нито желание, нито възможност да пазаруваме повече навръх нова година. На последващите панахиди обаче купувахме и приготвяхме от всичко,което тя е обичала. Гости канихме само на 40. Иначе ходехме само семейството, "опъвахме софрата",която така си и оставаше недокосната,защото всички имахме буци в гърлата си,но бяхме доволни,че сме й отишли на гости. Така го приемахме ние - все едно сме отишли на гости.
Когато впоследствие за много кратко време загубихме още много близки вече така да се каже не смогвахме да приготвяме същите "трапези" за всички, но ходенето при мама си остана традиция - все с най-вкусните неща, от които тръгвайки си й оставяхме "да си хапне".
Веднъж на една задушница се случи така,че не можехме да отидем и баща ми каза "вие щом не можете аз ще отида. не може при всички да отидат само при нея да няма никой." Стана ми много мъчно и при първа възможност отидохме и ние - отново с трапезата в торби.
Чувствам го така все едно е в болница и при всички се ходи на свиждане - само при нея не...
Пожелавам ви никога да не разбирате и да не намирате повод да носите и опъвате "трапези", защото повярвайте ми - едно е да присъстваш на погребение,панахида и т.н. на познат,приятел или роднина, съвсем друго е когато това са майка ти, баща ти, баба ти и дядо ти. И това дали вие "одобрявате" или не начинът по който хората тъжат - няма абсолютно никакво значение.

Целта на трапезата е да се намира на мъртвия в отвъдното.Кой както го разбира така го прави.Някой повече друг по-малко,всеки според разбиранията и възможностите си.Въпрос и на ритуал е в различните области какво се прави на гробищата.В повечето случай хората гледат да не ги одумват и се прекалява с масата.Във всички положения за близките си остава мъката,а за страничните наблюдатели клюките.
В нашия край на бабичките се дават кърпи,престилки и разни такива.Обикновено ако се заслушаш вместо да жалят човека те се жалят за кой какво имало и за кой не стигнало.
 Това е едно изпращане и почитане на близък човек,всеки има право да поднесе почести както иска.

Аз още съм така  , невярвайки, че може да съществува толкова глупава тема! Очевидно, пусната от не дотам глупав човек Приемам, че някой е ходил повече по слънцето
Всъщност "трапези" и раздавки се правят само на помените. На погребение не съм виждала някой да слага храна върху току-що заровения гроб. На помена всеки носи по нещо, като всичко се слага първо върху гроба /сигурно на това викаш "трапеза"/, стои малко и после се раздава. Прието е, че чрез живите ще се нахрани мъртвият. С тази, същата храна. Какво толкова чудно има и какъв смисъл трябва да търсим в едно поверие? Дори не мога да проумея какво питаш.

  Да, така е.

Обичаи, традиции и хора разни.
 Така се смята, че тази почерпка е за душата на починалия.
Тракийците са пирували и са се радвали, когато 'изпратят' близък. Смятали са, че отива на по-добро масто./Това  и до сега никой не знае/
Някои са  съвсем голи, някои са с богати  златни накити. Всичко е до обичаи.

И на мен винаги са ми били противни "суфрите", които се слагат и то поради факта, че идват точно хора, на които не им пука за покойния, нито за мъката, а това е просто поредният повод да се наплюскат!А и да научат някоя клюка!
Когато баба ми почина преди години, то бяха едни маси, едно чудо, е като им е толкова мъчно как им се яде се питах през цялото време. После с дядо ми беше така. А най-отвратително ми беше, когато татко почина!Дойдоха някакви хора, които с години даже не са се обаждали, наядоха се, напиха се и си заминаха, включително и роднините му.Да не говорим, че по панихидите, които прави майка ми има и сърдити, че не са поканени! А като дойдат си прибират и бутилките от масата, говоря за много близки роднини.Идва ми да ги разчекна!
Не го разбирам това!
Да почетем паметта на починалия - да.
Да раздадем - да.
Да направим някой некролог, който да изразява чувствата ни - да.
Но да се яде и да се пие като на сватба, не мога да приема!
И не ме интересува защо се прави, просто ми е отвратително!Все едно се радвам, че човека си е отишъл!Защото за мен яденето е удоволствие и не мога, когато мъката ми е безпределна, да седна и да тъпча каквото ми душа сака, даже не мога да преглъщам!

Прав си, традицията е такава. На село се канят и свещеника и гробарите на трапеза вкъщи. На погребението на дядо се напиха и попа почна да разказва вицове. След което баща ми го изгони от масата. Жалко, че не всеки разбира традицията, а гледа яденето и пиенето.

ами сигурно защото  по традиция у нас  не минава събитие в живота, което да не бъде отбелязано на маса.
не виждам какво толкова се възмущаваш, нито виждам нещо кой знае колко шокиращо.

некролозите са символ на черногледието ни. фиксацията на българина в смъртта, болестта, проблемите. песимизма като цяло.смъртта е по-голямо събитие от раждането, ако беше обратното, щеше да има розови и сини панделки по вратите на хората, както в други страни, които пък не познават некролозите. народопсихология.

вагабонд, пише се софра, а не суфра.

Някой ми беше разказвал за чужденка дошла в България.Та гледайки некролозите казала ,че имаме много престъпници за издирване.Човек да се смее ли,да плаче ли.Стягала съм погребенияи и съм присъствала на такива.И на близки и на по не близки.По глупаво от софрите няма.Особено след погребението,когато трябва да поканиш хора или в къщи или на заведение да ядат и да пият.
Интересното е ,че във всеки град се прави различно.В съседно село до нас мъртвия се остава цяла нощ сам,а при нас при него стоят хора.
На 40 -то правим курбан,те не правят.
Нашия поп казва точно на деня ще е помена,съседния казва може и на другия ден.
Много такива разминавания. Мисълта ми е ,че всичко е измислено от хората.Ние сам си го правим.И всичко е излишно.Не можем да ги вдигнем.
Не се натъжавайте от темата.Всички сме свързани с нея.

Ето това е отговорът, спомням си, че дори и да не обичам нещо, ме караха да го ям, за да си хапнел и дядо. Също баба ми е казвала, че ако дойде примерно куче да яде от храната му, не трябва да се гони, защото той може да е дошъл чрез него да си хапне.

Колко пъти ти се е наложило да правиш некролог? Не си ти човекът, който да казва кой как ще си изразява мъката...
Правя некролози всяка година. С дълги сърцераздирателни поеми, отдолу пише от семейството. Няма и дума за панахидата, понеже тези, които ще дойдат, са лично уведомени. Няма да ти кажа защо го правя, не ти е работа.
Не разбирам изобщо за какъв чеп пусна подобна малоумна тема...



Кой каза, че са стандартни? Явно до там ти стига въображението.

При нас няма такива големи софри на пресния гроб.След погребението хората се канят на заведение или в дома на покойника.Вярно е,че половината идват само заради яденето и клюките,но аз все си мисля,че така починалия може да види всичките си близки и роднини заедно за последно.
Темата ми е много близка,защото за една година изпратих трима много близки роднини.Не съм се замисляла защо се правят повечето неща на погребенията,но смятам,че щом традицията се е запазила толкова години,значи трябва да се спазва и продължава.

добре, аз нещо да попитам. 
Софрите са след погрбението или за помен?
И в кой край на Бг се правят такива изваждащи ви очите софри    , че аз такова нещо не съм виждала... а Бога ми, за последните 3г. доста походих по гробища.

За трапезите незнам, всеки сам си решава, но тези некролози трябва да ги забранят със закон. Или поне да ги има само на някакви табла на централните гробища. Такава простотия има само в България.

Сега пък некролозите... Наскоро попаднах на тема в планинарски форум, в която един се оплакваше, че паметните плочи на загиналите в планината му смущавали душевния мир, а жена му ревяла.
Хора, какво ви става?!
Оставете хората да изразяват скръбта си, както намерят за добре - никой не ви кара насила да слагате некролози, да правите трапези, да ядете на помени и т.н.
Човек не можел да яде, когато му е мъчно - обаче може да гледа какво правят другите, че да пуска и теми за това?!

Извинявам се за тона, но не можах да го напиша иначе.