Защо се опъват трапези по гробищата?

Учудвам се в какви количества може да се прояви простотията и дебелокожието, и ограниченото мислене  

Дядо ми почина на 78 години, след 50 години брак с баба ми. Бяха толкова близки и привързани един към друг. Дядо ми живя 10 години след 2 инсулта, повече от година на легло, под непрекъснатите грижи на баба ми, много зависим от нея за всичко. Тя беше неотлъчно до него, 100%. После почина. Погребахме го. Баба ми ходеше всеки ден на гроба му. Софри не съм видяла, но приготвяше много неща за всички помени, с любов към него, за него го правеше. Така изразяваше тъгата си. Раздаваше на хората за "бог да прости". На погребението имаше много, много хора. Аз не ги познавах, но те познаваха дядо ми. Във всеки от тях дядо ми беше оставил спомен, следа. Те бяха дошли да покажат ужважението си. Кой ял и кой пил не знам, въобще не съм обръщала внимание. За мене това беше израз на тяхното уважение, на техния спомен за дядо ми.

Кой ще ме убеди в противното?! Че баба ми има някакви угризения, затова приготвя неща за помените    Че заради хората ходи на гроба    Че аз съм я чувала да му говори, когато няма никой в стаята, и там му говори, и още го обича  

И меридитка, за теб важи с пълна сила "Пази, боже, сляпо да прогледа", надявам се поне разбираш защо  

meriditka, не те ли е срам! Просто нямам думи....... Не мислиш ли, че можеш да засегнеш някого в най-искрените му страдания и чувства. Право на мнение ОК, но това не оправдава грубостта.
Всеки има право да изразява тъгата си както намери за добре.
Не ми пречат нито некролози, нито софри, щом на някого така му става по-леко.

Всеизвестно е,че трапезите по гробищата се разпъват за да почерпим за здравето на умрелия...Кво има да го мъдриме толкова?

Ох, темата е изключително сериозна, ама усещаш ли се какво си написала? (емотикон няма да слагам от уважение към другите)

имал е предвид за бог да прости

Дразни ме простащината у хората визирайки теб в случая. Дразни ме това,че понеже на теб не ти се е случило да изживееш голяма мъка /за твоя радост/ осъждаш начина по който хората изживяват своята. И ако си забелязала твоето мнение е по-различно не само от моето, а май от 90% от мненията в темата.

Понеже вече ми омръзна и нямам време да водя тъпи и безсмислени спорове, искам да кажа само няколко неща. Първо-na Krisko mamata-не ме познаваш, че да знаеш какви загуби съм изживяла.
Второ-от всичките постове до момента не съм обидила абсолютно никой-не съм употребявала епитети като малумна, проста, хващай гората, махай се от България и т.н, всичките от които бяха споменати за мен, защото съм изказала мнение по различно от 90% от мненията във темата.
Трето-форумите са за това, за да се изказват мнения, а моето не е толкова крайно, аз уважавам желанието на всеки да си изразява мъката, както пожелае, да кани приятели, да готви, да прави софри, каквото иска. Единственото, което за мен не е нормално е да се лепят некролози навсякъде из градовете, по всички стълбове, дървета, входни врати и т.н, и да се слагат надгробни плочи на места различни от гробищата. Незнам какво толкова скандално има в това.
И последно-мнението което изказах за Тарталета, да я кара по спокойно беше свързано с това, че това е форум, и е глупаво да се впечатляваш и да преживяваш толкова написаното от някой, когото не познаваш, а пък чак и да правиш анализ на емотиконите вече е прекалено. 

Дами, моля ви да успокоите страстите тук.
Изключително лешоядско е точно в такава тема да се джавкате.
Приемете, че всяка скръб е уникална и има своето право да бъде проявена - независимо дали с храна, танц, облекло или сълзи...

Много се натъжих, четейки темата, защото за една година загубих моите обичани баба и дядо. Отидоха си един след друг, защото толкова много се обичаха, че не можаха да останат разделени за дълго. Тежко ми е на душата, а малкият ми свят никога повече няма да е същият. На самото погребение и на двамата раздадохме готови неща, опаковани в малки кутийки, нищо специално. Но за 1 година от смъртта на дядо ми, която изнасяхме в любимата му църква, подготвихме много, всичко, което е обичал, което ми поиска в съня ми. Така ще направя и сега, за 40 на баба ми. И пак аз няма да хапна нищичко, защото ще плача, но ми е утеха, че най-близките от семейството ни ще опитат, ще си спомнят за тях, ще си поговорим и ще се посмеем, защото и двамата ми обичани бяха големи веселяци. Пак ще напиша толкова дразнещите поеми по некролозите и ще ги разлепя из квартала, като няма да забравя и ореха, там, където е била къщата ни някога и където и баба, и дядо често сядаха.
Когато почина бабата на съпруга ми, която е чужденка, сама беше написла некролога си и беше посочила точно в кой вестник да се публикува. Изрично беше казала, че не иска хора след погребението да се посрещат в дома й, макар и там такава да е традицията. Уважиха желанието й.
Интересно, досега съм работила предимно с чужденци. Никой никога не ме е попитал за некролозите, нито им е правело впечатление. И вече почвам леко да се дразня, когато непрекъснато ми се казва как е там, в чужбината. Само че те, чужденците, никога няма да си променят традициите, защото на някой не му харесват, но ние, о, ние, винаги сме готови. Жалко, много!

Момичета, мога ли да използвам темата ( да не отварям нова) и да попитам, на панахида носи ли се нещо?
Имам желание да занеса нещо, например букет цветя или нещо за масата на помена...
Или някакво хубаво червено вино. Друго не се сещам. Ще е странно ли, че не помня носеше ли се, или не...

носи се нещо за ядене. най-добре е, ако сама си го направила.

можеш да занесеш каквото искаш - бисквити, бонбони, нещо сготвено - каквото решиш. цветята са почти задължителни.

Меридитка, остани си със здраве! Дано никога, никога не ти се налага по моя начин да приемаш темата насериозно  Това не пожелавам дори на най- неприятните хора, с които общувам... И не смятам да се извинявам за лошия си френски.

Ааа,много точно съм си го написала...

да, аз те разбрах, само че не разбрах това чувство за хумор ли трябваше да демонстрира, или обикновена простотия.