Публикувана: 6 дек. 2009, 05:52 ч.
Последно мнение: 17 септ. 2012, 19:35 ч.

Обичате ли стихове? - 7

92 917
755
1

# 15 10 дек. 2009, 22:18 ч.

София
Мнения: 389

Приятно останах изненадана от създаването на "Литературен клуб" във форума Simple Smile

Да, обичам стихове.
Особено много харесвам Маргарита Петкова.

Ето нещо мое любимо от нея

Спомен'77
Как те изпращах на автогарата!
Денят заедно с мен се разплака.
Небето се срути на тротоара
и всички градски часовници спряха.
Но не изтичах след автобса.
Дъждът бе приковал очите ми
и по мъжки ревниво от моите устни
отмиваше дългите твои целувки.
През стъклото - към мене - очите ти
на завоя отчаяно скочиха.
Във мантото си черно свита,
закопчавах накриво копчетата.
А небесният плач не спираше -
предпотопна библейска притча...
И си мислех - така се умира.
Сега зная - ТАКА се обича.

# 16 11 дек. 2009, 08:41 ч.

Мнения: 742

Чудесна идея, старата тема така беше набъбнала, че да те е страх да влезеш в нея Simple Smile

И за да не е спам, едно и от мен.

Хладно, утрото ме дръпва,
чорли ми косата,
лист след лист, към мен пристъпва
есен непозната.
Хоризонтът кораб влачи,
тръгват си скорците,
под терасата ми плачат
сънени щурците.
Влажен, пясъкът проскърцва,
карат се вълните,
тихо, сякаш са във църква,
гларуси прелитат.
Свити в кожите си хора
криво се усмихват.
Слънцето със облак спори.
Време е да свиква.
Лятото край кея зъзне.
По ръцете голи
хлад разсеяно се плъзва.
Вятър своеволен
сритва струпаната шума
и със кикот хуква...

Казано със прости думи-
Есенно статукво.

# 17 11 дек. 2009, 16:49 ч.

София, България
Мнения: 2 222

Забравях те хиляди пъти!
И този път – пак ще успея!
И после ...
В студен зимен ден
... или в топла пролетна вечер,
ще ми подхвърлиш поредния кокал,
а аз пак ще реша,
че съм вечна ...
неземно красива ...
далечна ...

И тогава,
За хиляден път
Ще започна да те забравям отново ...
Забравих те хиляда пъти!
И този път ще успея!

# 18 12 дек. 2009, 15:50 ч.

Мнения: 2 212

Цитат на: Катюша в нд, 06 дек 2009, 22:38

НАИВНА

Тъмнее в душата ми!
Зимен,
вятърът гони
валма от тъга.
Не се научих
за толкова години
да не вярвам в чудеса…

Катюш, прекрасно е! Не се и научавай... Heart Eyes

Подрявам ви едно зимно чудо от Бояна Петкова, която е и наша съфорумка Grinning

СУТРИН ЗИМАТА

на родителите ми

сутрин зимата
мирише на озон

сутрин зимата
ме събужда много рано
и ме пъхва
между двама ви
на леглото персон и половина

сутрин зимата
дрънчи като халката на тате
и ухае като косата на мама
аз си играя,
докато спите още

сутрин зимата
ми облича червената грейка
и отиваме да се пързаляме
и да правим снежни ангели
в преспите

сутрин зимата
е винаги на три години

# 19 12 дек. 2009, 16:21 ч.

Мнения: 1 568

Цитат на: Катюша в нд, 06 дек 2009, 22:38

НАИВНА

Тъмнее в душата ми!
Зимен,
вятърът гони
валма от тъга.
Не се научих
за толкова години
да не вярвам в чудеса…

Да не вярвам в доброто,
да не вярвам, че хората
се променят
/не винаги към добро/.
Да не рисувам с пръсти изранени
надеждата
над скъсани кончета
завързвани до сто.

Не се научих
да не гледам празно в мрака
и вместо пак да ме боли,
аз пак да вярвам,
пак да чакам
и да вая
мечти…

Страхотно е,все едно за мен е написано Tired

[/[/b][/color]b][/color]

# 20 12 дек. 2009, 16:22 ч.

Мнения: 1 568

Цитат на: радос в пт, 11 дек 2009, 16:49

# 21 12 дек. 2009, 21:56 ч.

вкъщи
Мнения: 704

ЗАЩО ТЕ ОБИЧАМ?
Защото си и прилив, и стихия!
Защото си и огън, и вода!
Защото във безкрай ще те открия,
дори да нямам никаква следа!

Защото са ръцете ми въжета,
с които връзвам стихове-платна!
За да преплувам цялата планета
в копнеж по твоя дъх и светлина.

Защото са очите ми маяци,
претърсващи за теб нашир и длъж.
Защото ти ми даваш нежни знаци -
във жарък пек или в проливен дъжд.

Защото е сърцето ми дълбоко -
и там се вливат в чист водовъртеж -
въздишката от всяка твоя болка
и трепетът от всеки твой копнеж.

Защото си дарена с миг от вечност.
Превърната във вечност на мига.
Безкрайно близка в своята далечност.
Тъга във радост. Радост във тъга.

Ясен Ведрин

# 22 13 дек. 2009, 01:12 ч.

Мнения: 1 568

Миряна Башева

Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.

Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?

"Мога да копам, а мога и
да не копам" - зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ...
Икономически кризис.
На културния фронт - лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.

Аз все пак ви обичам...
Взехте ли диазепам?
Въпросът е риторичен.
Друг няма да ви задам.

Аз просто така си пиша.
Не с кръв. С по-друг състав:
с водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав,
а той не става за маркетинг...
И рейтингът ми е един...
Пусто е като в Арктика.
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН

# 23 13 дек. 2009, 02:51 ч.

София
Мнения: 1 176

Пътека

И ръцете ми - белите,
и очите ми - пъстрите,
и косите ми - дългите..

Все са пътека
за теб
към душата ми..

Alia

# 24 16 дек. 2009, 11:04 ч.

Мнения: 1 454

Нейната тъжна любов № 5

Той е нейната тъжна любов номер пет
и от нея не ще да си иде с години.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет...
Боже, влюби го във нея, та да й мине!

Тя изучи вкуса на прикрития плач
и готова е да си отхапе езика,
пред това - да признае на своя палач,
че е влюбена в него, а той я убива.

Той е цял на простора и волния бяг,
той роден е за птица, той лети! - (не "живее").
Не познават мечтите му ласо и впряг
и уви - вижда само човека във нея...

Тя е просто жена и й трябва любов.
Даже не и любов - само знак, че я мисли,
смътен намек, че също харесва я той
и влече го към нея - ей, така - без да иска.

Тя мълчи зад гърба на фалшивия смях.
Този грешен копнеж й е срамната тайна
и не вижда за себе си пристан и бряг -
няма шансове нямата, малка русалка.

Той е нейната тъжна любов номер пет.
Тя години го страда насън и наяве.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет...
Боже, влюби го във нея - дано го забрави!

Радост Даскалова

# 25 16 дек. 2009, 12:46 ч.

Казанлък of all places
Мнения: 689

Споделям една поезия, която открих благодарение на ester . Павлина Йосева Стоянова (pin4e) се казва. Цяла сутрин мисля какво точно да сложа, всичко ми харесва. Това си избирам за сега.

Звездите падаха като кошути...

Ще те поканя тази вечер, Господи.
Сама не пия. Скучно ми е виното.
По често дяволите ме спохождат.
Един изглеждаше съвсем невинен...

Седни в средата. Твърдо е диванчето.
Нарочно. Да не ти се схване кръста.
За повече удобство - На, възглавница!
Но си е моя. После да я върнеш.

Какво да ти налея? Извинявай.
Забравих, че си паднал отвисоко.
Не пушиш. И не пиеш... Аз съм вярваща.
Обидих ли те? Я пийни от сока.
Сама съм го варила. Темерут съм.

Без мама станах зла. И късо плаках.
Звездите падаха като кошути,
когато вълк им прегризе гръбнака.
Не си виновен. Не! Не те упреквам.

И татко като взе, не ти се сърдих.
Ще хапнеш ли, поне, парче от кекса?
Най-сладкото е винаги отвътре...
А как е там при теб, да питам... Брат ми.

На тридесет и седем се пресели
в луксозното ти мезонетно царство.
Синът му?! И без него - се ожени.
Да капна все пак? Имам и шампанско.

Остана, като кръстихме Алекси.
На две годинки... Бум! И вече ангел.
Спокойна съм, че е добре детето.
Предъвквам от зелените маслини.

Със ядки са. Хапни, че е полезно!
Добре де. Ожаднял си. Пий от виното...

Не ти се моля.
Давам за последно.

# 26 16 дек. 2009, 16:12 ч.

Мнения: 1 454

Лъжкиня

Не ми вярвай.
Аз съм лъжкинята,
която казва истината.

Но тя не е за вярване.

Стана Димитрова

* * *
Зимна молитва

Къде си, мое зимно вдъхновение,
със устни бели да целунеш
челото ми, напукано от знание,
че самотата няма да прогониш,
челото ми, от мъдростта навъсено,
че няма със кого да те споделям,
кога съдбата тъй ориса ме
деня на "Аз" и "Всички други" да разделям?
Не искам да съм вечното отсъствие
във думите на всеки влюбен,
нима не се насити твоето разпятие,
та аз да съм поредният осъден?
Нима не стигнаха годините,
които ти дарих със безразличие...
Защо щастлив е само краят в книгите,
които не чета и не обичам?
Какъв бе смисълът на зимите,
освен със теб да минем трудното...
Върни ми смисъла на живите
или си ме прибери в отвъдното.

Мартин Солунски

* * *
Мълча

Мълча
и се стъмнявам бавно...

Докато се превърна в нощ.

Стана Димитрова

# 27 16 дек. 2009, 17:10 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: molly в ср, 16 дек 2009, 16:12

Стана Димитрова

Усмихна ме.

Забрави ме.
Тази нощ
не е съществувала.
Аз съм сън.

От деня ти.

***

Ръката,
която избира цифрите
на телефонния ми номер,
търси мен
и се бои,
че може да ме намери.

***
Нежност

Острилката

захапа молива,

отне на бухлати къдри

обвивката му

и оголи черното му сърце –

за да пише.

Стана Димитрова

Последна редакция: ср, 16 дек 2009, 17:45 от every me

# 28 16 дек. 2009, 21:59 ч.

Мнения: 234

За мойта неволна небрежност прости ми ,
прости ми, че тази наивна игра
избрах с лекомисленост необяснима,
с детинска преструвка и малко тъга.

Прости ми, че в нея увлякох нарочно и тебе,
а всъщност увлякох се аз.
Уж пусках стрелите си леко и точно,
а взех че уцелих не тебе, а нас.

Конфузно!Гротескно!Това ли бе края?
Два трупа и сцената в миг опустя.
Дори ако ти ми простиш аз не зная,
не зная на себе си как да простя.

И ето - със думи сега се наказвам
и търся обратния път към това,
което навярно най -вярно се казва
със две само прости и точни слова.

Лорис Мануелян

# 29 16 дек. 2009, 22:10 ч.

Мнения: 234

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се за първи път разкаян,
за първи път оставам у дома.
Не е ли късно вече да остана,
измъчих те, до смърт те изтерзах?
Кавкво ти връщам? - нежност разпиляна,
уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? - две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито!
Възмездие поискай! Удари!
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно!
В лицето ми извикай че ме мразиш
или дори, че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени,
заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш, приближаваш се до мене,
невидима ти казваш: "Остани!"

Heart Eyes

Препоръчани теми

Светът на Дж. Р. Р. Мартин и Песен за огън и лед - 33

Творческо вдъхновение -1

Новите ви книги - 23

Goodreads - 2

Причина:

Причина: