Обичате ли стихове? - 7

 Страхотно е.

  Загубена любов
 
 
 Сълзите,  и не подозират
 че точно ти, тази която ги триеш
 си техния най-голям враг.

 Очите, само те гледат
 смирено, тъжно
 напомнящи погледа на болно дете.

 Ръцете, някога груби
 а сега толкова безчувствени
 се преплитат с твоите ръце.

 Устните, преди не спиращи да целуват
 сега мълвят, едва мълвят
 ненужни и глупави слова.

 Някога беше различно
 преди много времена.
 Някога, а сега . . . е така.


 Лично творчество.

Едно разхвърляно момиче в мен живее.
Плаче, ядосва се, смее се.
Започва всичко със ирония
и го завършва с ентусиазъм.
Понякога пее,
понякога детински се сърди,
понякога немее…
Разхвърляно е.
Казах ти!
Обича много и начесто.
Раздава се.
Умира да се заравя в проблеми
и да ги разчопля безпощадно.
Да прави сладки
/и соленки/.
Да умее
да пали огън от жарави.
Това момиче си говори с котката
и обожава да мирише тревата.
Да прави цветни венци
и да ги подарява…
Има и пороци!
Огънят гледа през чашата с вино
И посред нощ пали цигара
Това момиче е толкова обикновено,
че защо го търпя не зная …

Атлас
alisa_wonderland / Елица Мавродинова

Атлас живее в някакво селце
под възлестия крак на планината
с една жена и няколко овце
и къс земя на края на мъглата.

Той става много рано. Точно в шест,
преди да се е срутило небето.
Не се оплаква. Нищо, че и днес
светът е легнал целия в ръцете му.

И нищо, че оттук до вечерта
мотиката е тежка като избор.
Той има много мъничко слънца.
И много пестеливо ги изнизва.

И всеки ден във битка със земята
по малко побеждава вечността.
А вътре (след овцете и жената)
очите му се пълнят с планина.

А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи.

"Направа" е друга дума за очакване
"Всичко хубаво в тебе е дело на моите очи!"

Направих те, какъвто съм те искала,
какъвто си мечтаех да ме срещне,
когато наближавах някой ъгъл
и се оглеждах във очите на насрещните,
когато напосоки да премина
извръщах си внимателно лицето,
тогава те направих и зазидах,
където днес те има/м – във сърцето си.
Направих те – рисувах ти очите,
в които да се виждам много истинска,
а не някаква красива и наивна
ужасяващо променлива измислица.
Аз просто се надявах да прогледна
и да познаят пътя стъпалата ми,
и ето, че най-после ме доведоха
във твоите очи /аха, в душата ти/.

Словесно безмълвие

Какво е отчаянието, ако не страхът
да бъдеш това, което искаш ?
Какво е злобата, ако не безсилието
да бъдеш това, което можеш ?
Какво е щастието, ако не
да си това, което си ?

Понякога ти стигат и
едни очи ,
за да те приютят.
Дали отиваш или се връщаш,
дали спираш или тръгваш отново
дали удряш или те удрят,
дали болиш или боли...
е без значение.
Ако си тук-това стига.

Бетонирах душата си.
Зазидана чакам
на мост да стана.
по мене да тръгнат.


Силвия Стефанова, в. "Вестникът"


Докъде искаш Господи да порасна ?
Да обичам въпреки - успях !
Егоизмът ми съвсем угасна.
Доста болки изтърпях.

Да прощавам въпреки научих.
Да живея въпреки можах.
Не един шамар от враг получих.
Грешки колко осъзнах !

Да работя въпреки се мъчих.
И да вярвам въпреки не спрях.
Въпреки страха си се отключих
и напук на прашките, летях !

Въпреки, че скръб ме дави,
смея се и през сълзи !
Но кажи ми, Боже, как се прави
въпреки да не боли ?
Мадлен Алгафари

РАЗМИСЪЛ


Как бавно опознаваме света.
Понякога един живот е малко.
Минавайки през своите лета,
и побелели, още сме си малки.

Учудваме се страшно всеки път,
намерили парчета от мозайката.
Наивни ли сме или сме глупци,
когато над откритото се вайкаме?

И вече се броим за мъдреци,
и гледаме на другите с насмешка.
Строиме храбро пясъчни дворци
и крием в тях поредната си грешка

ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ!

Какво му трябва на човека?
Труден за качване връх;
непремината още пътека,
по която да тръгне той пръв.

Трябва му Вяра и Бог - вдъхновител.
Истинска Вяра, и истински Бог.
И за да бъде до край победител -
Трябва му чест за залог.

Надежда - преди да потегли нагоре.
Истинска, трайна любов.
Покорил своя връх непокорен -
трябва му жажда за нов

 

Като зърна от тежка броеница
изнизаха се дните на годината.
И всеки ден е мъничка частица
живот, незнайно где отминал

Обичам те, и всеки действен атом
живее в мен с неподозиран хъс.
Обичам те, Живот, дори когато
безсрамно ми показваш среден пръст

Стиховете са на Румен Ченков 

Много харесвам стиховете на Мадлен Алгафари.
Благодаря ти ,Естел.

tonnny_bg погледни тук

МИРА НЯМАМ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ

Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - да се запаля?
Или очи нямах насреща?
Сълзи ли нямах - да не те изстина?
Рани ли нямах - да не те намразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или някаква чест пазех?
Мисли ли нямах - да не те мисля?
Сърце ли нямах - пак да обикна?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Или разум - да те отрича?
Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да ти обърна?
Нужда имам да те обичам.
Сила нямам да те намразя.

в
пустинята, която представлява земята има само тръни и много малко вода...
В очите, които ще виждаш ще има малко истина
и много тъга..
В мислите ще си все така сам, дори когато нямаш
време за себе си..
в сърцето си ще се измъчваш за всичко
отминало..
Душата ти ще броди
безмълвна..
Ръцете ти ще търсят
мен, а
устните ти ще
пресъхват,
ще ме търсиш
с последния стон, както и аз теб....

             
           ДУША

В лист хартия сбирам аз душата си,
а как дълбока е във мене тя...
И колко скъсана е някъде
и как по листа пари тя!

Душа...а всъщност болката голяма,
разкъсвана в безбройни дни.
От кръв следи наяве няма
но скъсана там някъде боли...

Душа тая!Неизлечима рана...
Накъсана и хулена но все добра.
И ровя с пръсти в нея,с кръв обляна,
аз пиша стих към своята съдба.

/Лично творчество/


         ГАРАТА

Сама.Като осиротяла нощна гара.
А през деня в тълпи от бързащите хора.
И мръсна,тъй като пейките добра
ту приютявам,ту изпращам хора.
След всеки минал ближа люти рани.
След всеки идващ малко добрина.
Сама.Като осиротяла нощна гара
но през деня със хората добра.
Когато нужни са-билетче,пейка,влак
аз там съм,чакам неуморно.
Щом влаковете вечер спрат
осиротявам с тях тъй безпощадно.
Тълпите блъскат се щом имат интерес
и всичко живо е и не сивее,
а щом се скрие слънцето и днес
ще спре дъха,а в утрото ще оживея...

/Лично творчество/


    БЕЗДНА

Звезди и мрак.Кошмар и хаус.
Треперещ студ,ужасна тъмота.
Пореден вик.Отсрещен бряг...
се лута във отвъдното,не тука...
Пясък и сълзи.Плач и доброта.
Като приливи и отливи се лутат.
Тук,едва,отново и сега
пак планетите се сплитат.
Страх от бездната.Кошмар.
Вчера вече е отминало.
Вчера с устрем.Днес във хаус,
всичко вече е заминало...

/Лично творчество/


 

Пипче  

Азис Таш

Новодомци

Бездомнице,
бъди ми дом
и ще те приютя
в дома ни!

***

Кармата на премълчаните ти думи

Тишината страда
всеки път, когато се преражда
в твоето мълчание.

***


Отказ от небе
Земя - безкраен излаз на небе...

Когато пръстите ми я докосват,
кожата ти се превръща
в излаз на небе,
до който имам достъп,
но желание да стигна – не…

***

Опит за изнасилване

Гласът й свива улицата на топка
и я запраща
в прозореца на слуха ни.

***

Транс-азбучно послание
от А до Я

Да, истина е,
че си най-отдалечената от всички букви,
но единствена, която ме съдържа.

***

Раз-вратна гатанка

Всеки път когато се отваря и затваря,
блъска стаята в лицето
и забива в слабините й
човек… (вратата)

***

Молитва за проглеждане

Боже,
изцери я –
сляпата ми вяра
в Теб!

***

Как се живее с Паркинсон

Опитваш се да сложиш точка на живота си,
но пръстите ти трепват
и изписваш
запетая,

***

Winter (Iowa, September’07)

The autumn
Fell in love with my daisy
And plucked her petals
One by one
And now
The only thing I do
To overwhelm my jealousy
Is plucking
All Septembers
And Octobers
And Novembers
From the calendars I see.

***

Цари-град
На Истанбул

Тук наистина
цари Градът.

***

“Blue Chicago”

The sounds
Sink deeper and deeper
In the ears
Of the deaf musician…

***

“Personal Jesus”

Да, знам, че се превърнах в много-личник –
налагаше ми се, защото бяха твърде много
чакащите да ме зашлевят.
Две бузи просто не достигат на светеца.

***

Падения



1.

Докато падах
някой се опита да ми подаде ръка.
Отказах -
падах си по тебе

2.

и особено в очите ти.
Ти също падаше в очите ми
и все по-ниско падах
за да мога да те виждам.

3.

Виждах,

4.

четири падения
не са достатъчни
за да попадна на вниманието ти.
Необходими са и по-падения.



Попадения

1.

Попаднах на жена,
а търсех тебе

2.

под дърво и камък.
Щом погледнеше накриво
се вдървявах и окаменявах

3.

и те търсех под дърво и камък.
Там намирах корени и змии.
Корените - пусках,
змиите - задържах,
за да задържа вниманието ти,

4.

но ти си тръгна
с идването на змияря,
който ми благодари
за змиите
и ви отнесе

5.

Аз си задържах
вниманието ти.

Прекрасна тема. Обожавам поезията. Най-много харесвам Станка Пенчева, Недялко Йорданов, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Петя Дубарова..... Ето няколко много любими:
Понякога....
Петя Дубарова
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира.

Понякога съм светла, като мед.
Тогава светли устни се обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря на всекиго.

И свойта обич цяла
да счупя на пърченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!



Искам да те имам
Станка Пенчева
 Искам да те имам целия:
да са мои
всичките двадесет и четири часа в
в твоето денонощие;
Аз да срещам първия ти поглед сутринта,
мен да парят със възторг и страх
мислите , пред друга неизречени.
Да възставам срещу твойта упоритост
и като сед бой да се предавам
на победителя.
Искам да те имам целия:
все едно
дали си винаги със мене,
все едно дали се срещаме във кратък миг, набързо
(като облаци в безкрайното небе,
от чиято среща светкавица се ражда),
все еднно -
стига като се погледнем,
 да се видим чак до дън душа.
И когато сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота -
да те нося в себе си, като сърце туптящо
и да знам, че си изпълненда се завърти с мен като със слънце.
И когато ме целунеш, с устни сухи и горещи -
да се завърти вселената и да изгоря на пепел....
Много ли те искам?
По малко не мога!....

Ето и още едно на Недялко Йорданов
Дявол знае кога, ей така изведнъж
днес си още момче, утре вече си мъж,
ала мъж си по-ръст, по-години, по-вид,
затова си така неизменно сърдит,
затова си така и солиден и зрял!

Ти си истински мъж, много врял и кипял,
но какво от това , че си мъж по -лице?
Ти си мъж по-лице, а момче по-сърце.

Затова всеки час, всеки миг си готов
да потеглиш на път, да трептиш от любов,
да си свиркаш с уста из смълчания град,
да си беден и млад, а не стар и богат.

И пред теб и зад теб и от всички страни
да те гледат в захлас всички малки жени!
Дявол знае кога, ей така изведнъж -
днес си още момче - утре вече си мъж!
Но какво от това, че си мъж по лице?
Ти си мъж по-лице, а момче по-сърце!

ОБИЧАЛ ЛИ СИ НЯКОГА ДО БОЛКА

И ВРЕМЕТО ЗА ТЕБ ДА СПРЕ?

НАВЯРНО СИ ЗАБРАВИЛ КОЛКО

БОЛИ РАЗБИТОТО СЪРЦЕ.



ОБИЧАЛ ЛИ СИ ИСКРЕНО И ЧЕСТНО,

БЕЗКОРИСТНО ОБИЧАЛ ЛИ СИ ТИ?

НАВЯРНО СИ СЕ ПАЛИЛ ЛЕСНО

ОТ ЧУЖДИТЕ ЛЮБОВИ И ЛЪЖИ.



ДУШАТА МИ Е КНИГА-ОТВОРИ Я,

ВИЖ КОЛКО ОБИЧ ИМА И ТЪГА.

ДУШАТА МИ Е КНИГА-ПРОЧЕТИ Я,

ИЛИ ЗАВИНАГИ Я ЗАТВОРИ СЕГА!

СРЕДНОЩНА МОЛИТВА
Дамян Дамянов

Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.

Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?

Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...

Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...

На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...

Събличай се и ми свети със вечност.