Публикувана: 11 дек. 2009, 23:07 ч.
Последно мнение: 15 дек. 2009, 15:24 ч.

Как се справи по-голямото ви дете, докато бяхте в болницата след раждане?

2 268
41
1

# 15 12 дек. 2009, 15:57 ч.

Мнения: 1 404

На мен това ми беше най-голямото притеснение...изпратиха ме до вратата на болницата с баща си,влязох и се разревах Embarassed

Лекарката ме пита -защо ревеш, аз казвам-ми за дъщеря ми...смяха се с мен тогава,но на мен още ми е мъчно като си спомня.
Ния беше на 4,преживяла го е много лесно за моя изненада.Аз бях говорила преди това и винаги плачеше като стигна до "отивам в родилния дом да родя бебето"...ако бях по-смела щях да родя у дома заради нея,толкова ми беше тежко да я гледам разстроена.Не е плакала,беше с баща си и леля си,а тя много я обича,може би заради това...а също и че ме видя няколко часа след раждането,вечеря с мен...
Желая ти късмет и леко и безпроблемно раждане за всички Hug

# 16 12 дек. 2009, 16:43 ч.

Мнения: 7 837

Големият беше на 2 г. и 9 мес. Наложи се да го оставим бързо, към 3 часа през нощта, у познати. Беше леко стресиран, плака. На другия ден вдигна висока температура, без никакви други симптоми. Добре че всичко мина нормално и поисках да ме изпишат 24 часа след раждането, за да можем да се приберем по-бързо вкъщи и да съм при него.
В крайна сметка, дори кръвните изследвания не показаха проблем, та педиатъра реши, че е вдигнал температура от ревност. Simple Smile

# 17 12 дек. 2009, 17:04 ч.

Мнения: 8 243

Когато малкият се роди, баткото беше на 1г и 10м. През деня ходеше на ясла, я през останалото време се гледаха с баща си. Изобщо и не разбра, че ме няма вкъщи. Laughing

Не е питал за мен.

# 18 12 дек. 2009, 21:11 ч.

Мнения: 289

Зависи доколко е свикнало да се отделя от майката по принцип.
Моят син е свикнал през деня да е с баба му от времето, когато работех, така че това не е проблем. Вечер пък без проблем заспива с баща му, така че не е имало никакви драми, аз също не съм се притеснявала - пък и бях в болница само 3 дни.
Единият път когато дойдоха да ме видят, отидохме заедно да запишем бебето, и служителката започна да ми обяснява колко щял да страда, че няма да си тръгна с тях, и как ще се разстрои - но, когато ги изпратих навън, той си се качи в колата, каза ми чао, и си замина с баща му, чак аз се разстроих, че не се впечатли от раздялата Crossing Arms

# 19 12 дек. 2009, 21:38 ч.

Мнения: 2 090

Сина ми беше на 2 годинки и 10 месеца когато се роди сестричката му.Раздялата ни когато бях в родилния дом понесе съвсем нормално,само искаше всеки път като дойдат на свиждане да си тръгвам с тях.Много мъчно ми ставаше тогава...Но иначе са се се справяли добре с баща си,по мъжки Peace

,когато им се обаждах по телефона звучаха супер,весели,доволни(...понеже аз съм лошото ченге вкъщи Laughing

).А и таткото е измислял какви ли не забавления.Важен фактор може би е и това че сина ми никога не е бил залепен за мен,така че може би затова всичко си беше спокойно и без драми.

# 20 12 дек. 2009, 23:37 ч.

Мнения: 5 391

И аз изживях раздялата много трудно, синът ми беше на 1,8г и не се бяхме разделяли.
Веднъж дойдоха с татко си в болницата да ме видят, но после много се разстрои, аз също, та не повторихме.
Но като цяло наистина всичко е в главата и сякаш, поне видимо, моето дете не преживя голяма драма.
За разлика от майка си.

# 21 13 дек. 2009, 16:35 ч.

Мнения: 764

При нашия случай нямаше драми, пртивно на очакванията ми. Бях му обяснила, че ще вляза в болница, за да извадят сестричката му и той беше добре запознат със ситуацията. Вечерта преди да ме оперират го оставихме при баба му и му казахме, че ще спи при нея, докато се върна. Баща му ходеше всяка вечер, за да заспиват заедно. Иначе го водеха да ме вижда всеки ден след детскат- имам чувството, че напълно осъзнаваше положението, а и болничната обстановка не му се харесваше много, много. Тръгваше си без особен тъга, казвайки ми, че утре пк ще дойде. Очевидно "хората с белите престилки" го респектираха и стряскаха, защото все ме подпитваше дали ще идват и дали ще ми правят пак нещо (едната привечер видя как една от сестрите ми би една инжекция и оттгава все имашо едно наум...) Simple Smile

.
Така че не го мисли предварително. Аз преди да вляза също много се бях притеснила как ще я караме, но децата често пъти изненадват родителите си. Според мен не се заричай, че не трябва да ти го водят, защото може после да реве за теб и т.н. Ще видиш, че и ти самата ще имаш нужда да го виждаш (на мен например, въпреки че се радвах много на дъщеричката си, ми беше адски мично за сина и чаках с нетърпение момента, когато той ще дойде.
Успех и леко раждане Simple Smile

# 22 13 дек. 2009, 22:28 ч.

Мнения: 67

Здравейте, много ми стана смешно като прочетох темата, а преди една година и аз се питах същото !?
Синът ни беше на 3 г. и 4м. когато се роди сестра му.Беше подготвен за предстоящото събитие, но като че ли не си го представяше съвсем ясна.Аз пък бях решила, че няма да се справят без мен и ме бе обхванал ужас и притеснение та място не можех да си намеря, а то какво стана.....
Тръгнахме към болницата към 21 часа с него и баща му, докато ме преглеждаха и приемаха той подремваше, а в колата на връщане си заспал сладко, сладко.
На следващия ден черпил в детската с торта, сок и т-н. и беше много щастлив от това newsm10

.Идваха да ме видят след детска градина ,е не му се тръгваше ,н о това е било докато се качат в колата и после веселба.Така че в повечето случаи децата май излизат по-мъдри и трезви от нас Peace

Ревността при нас дойде, чак когато бебето поотрасна и стана забавно и всички взеха много да му се радват и позабравиха баткото.Но все пак и това минава и остава нормалната ревност която май е за винаги .
Не му мисли толкова ще се справи.Леко раждане.

# 23 14 дек. 2009, 07:27 ч.

Мнения: 5 026

Болна тема за мен, всичко щеше да е ок, ако не се беше разболял баткото 2 дни преди изписването. С баща си отидоха при моите родители, за да не заразим бебето.Голяма травма беше за детенце да не ме вижда, ревеше ми по телефона,аз от другата страна, бе много кофти.Иначе нямаше да има проблем,хем не съм го оставяла и отделяла от мен никога.

# 24 14 дек. 2009, 09:20 ч.

Мнения: 959

Цитат на: Кейси в сб, 12 дек 2009, 16:43

На другия ден вдигна висока температура, без никакви други симптоми.

Същото беше и със синът ми ... отидох в болницата да раждам рано сутринта към 5 - не съм го будила - баща му го беше завел на ясла, и както си обикалях стаята в болницата, ми звъннаха от яслата, че бил с Т ... веднага го прибраха в къщи и до час беше свалил Т, други симптоми така и не се появиха ... Crazy

... иначе, видими драми не е имало, след като родих идваха 1 - 2 пъти, момчето овърша болницата, много се радва на бебето, и все бързаше да изчезне на някъде ... Crazy

Ревност прояви в деня на изписването, но към баща си( дърпаше го и мрънкаше, когато акушерката подаде малката, на баща и) , към мен не - сякаш ме беше игнорирал Thinking

...

# 25 14 дек. 2009, 09:40 ч.

Мнения: 800

Аз също бях с тия притеснения. Дъщеря ми беше на 3 и половина и почти не се беше делила от мен, с изключение на градината ... Трябваше да вляза доста преди термина в болница и тази една седмица идваха всеки ден, баща й я гледаше и вечер като й се обяждах да й пожелая лека нощ, тя ревеше за мама, а аз циврех след като затворех телефона. Няколко пъти ходих да я взимам от градина, за прекараме заедно вечерта и да ме оставят да спя в болницата ... Затова и като родих малчо на третия ден се подписах на всички декларации и си отидохме в къщи.

# 26 14 дек. 2009, 09:58 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Моята дъщеря беше на 2 годинки, когато се наложи да раждам. Преди това се наложи самата тя да лежи в болница около 1 месец, с нея влезе да лежи баба й, защото аз бях бременна в 7-мия месец, имах патологична бременност и нямаше начин аз да я придружа. До този момент не се бяхме разделяли. Мисля, че това беше много по-травмиращо за двете ни, отколкото моето влизане в болницата. Иначе, когато влезнах да раждам, тя спеше. Аз родих брат й в три през нощта. Бебето се оказа с доста увреждания и няколко часа по-късно се наложи да го откарат в друга болница. Аз не пожелах да остана след това в болницата без бебето си и си събрах багажа за 0 време и се прибрах вкъщи. Така че, не знам дали и един ден останахме разделени. Не мисля, че тя изобщо е разбрала какво става и не вярвам да е усетила моята липса.

# 27 14 дек. 2009, 12:52 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 950

Оставихме големия при приятели вечерта. Спа при тях. На сутринта си го взехме. Прекарахме в болницата само нощта.

# 28 14 дек. 2009, 13:13 ч.

Испания и Стара Загора
Мнения: 1 036

Синът ми беше на 3г и не се беше делил изобщо от мен.Но през трите дни ,докато бях в болницата,не е имало проблеми.Беше с баща си.По-лошото беше,че не го пускаха да ме види,а всеки път мъжа ми го оставяше на портала на болницата и идваше да ни види за 10 минути.След као ни изписаха,обаче положението стана по-сериозно.Алекс не се отделяше от мен.Като вляза в банята и започваше да реве пред вратата.Сега вече не го прави,но първия месец беше ужас. ooooh!

# 29 14 дек. 2009, 16:55 ч.

Мнения: 574

При нас проблеми нямаше, но разликата между децата ми е 6 г. и 8 мес. Водех сина ми на всяка консултация и той следеше развитието на сестричката си. Знаеше, че ще постоя в болница когата се ражда бебето, гледаха се с таткото. Докато раждах, бяха около болницата и бяха първите хора, които видяха дъщеря ми /нормално раждане в късен следобед, без напрежение и спешности/ Peace

След това идваха по два пъти в болницата, за да ми носят храна. Баткото гушкаше малкото дребосъче и беше много щастлив. Раздялата ни беше за 3 дни, на четвъртия сутринта ни изписаха Hug

Препоръчани теми

Разногласия между родителите във възпитанието на детето

постоянно тръшкане на дете 1г и 5 м

Обича да върти всичко

Бързи въпроси и отговори деца -6

Причина:

Причина: