Отговори
# 30
  • Мнения: 2 401
Оставихме големия при приятели вечерта. Спа при тях. На сутринта си го взехме. Прекарахме в болницата само нощта.
Това са ми любимите разкази, Simple Smileкак ми се иска и тук да беше така!
В тази връзка да попитам майките, които са напуснали по-рано болницата по свое желание(прочетох един, два такива случая), може ли малко повече подробности, лесно ли се уредиха нещата в болницата?

# 31
  • Мнения: 123
Голямата щерка беше на 2 г., 3 м., когато раждах втората.

Подготвяхме я отдавна с разговори как мама ще отиде в болницата, за да си имаме бебе. Как тя ще е с тати и какво ще правят заедно, как ще идват да ме виждат и да гушкат бебето и т.н.

В действителност се наложи 2 седмици да прекарам в болницата, но щерката се справи отлично. До тогова не се бяхме деляли, а тя бе изключително привързана за мен. Но явно децата усещат, че обстоятелствата са различни, че става нещо ново, интересно и се справят по-добре, отколкото ние си въобразяваме.

За мен голямо значение имат разговорите с детето и подготовката му за онова, което предстои. Посещенията в болницата и чуванията по телефона улесняват нещата.


Все едно аз съм го писала това, разликата на децата ми е 2г и 3м.
Много говорене и обяснения помогнаха при мен. Отделно докато бях в болницата  таткото й даваше подаръци от мама и бебето и й разказваше всичко какво е било и т.н.
Каката не е идвала в болницата да ни види, нямаше условия за това, свижданията бяха в коридора за 10 минути, а аз ходех като бастун след секциото.
На мен раздялата ми беше много по-тежка , за нея не беше такъв проблем - баби, татко ине е скучаела.

Напуснах болницата по свое желание 3 дни по рано- бебето ми беше здраво и аз се подобрявах след операцията, бяха ми вляли антибиотиците и другите медикаменти.. Изписаха ме в петък, в понеделник мъжът ми отиде да ми вземе документите-епикирза и болничен.  Не е имало проблем.

# 32
  • Мнения: 7 837
В тази връзка да попитам майките, които са напуснали по-рано болницата по свое желание(прочетох един, два такива случая), може ли малко повече подробности, лесно ли се уредиха нещата в болницата?

Даже нямам спомен да са ме карали да подписвам специални документи, освен стандартните. Родих вечерта, а на сутрешния преглед, попитах дали може да ни изпишат по-рано, защото другото ми дете е болно. Педиатърът държеше да останем поне 36 часа, казаха, че такава е практиката. Обаче пък, следобед, когато мъжът ми водил големия на преглед, заради високата температура, случайно попаднали на същия педиатър. Донякъде и това ми помогна Simple Smile Сигурно щяха да ме пуснат и по-рано, но слуховия тест се прави 24 часа след раждането и чакахме за него. Та, в 8 вечерта ни пуснаха да си ходим... Simple Smile

# 33
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
В тази връзка да попитам майките, които са напуснали по-рано болницата по свое желание(прочетох един, два такива случая), може ли малко повече подробности, лесно ли се уредиха нещата в болницата?

Много лесно се уредиха нещата. Просто се облякох, хванах си под мищница багажа и си тръгнах. Дори не си спомням да съм се обадила на някого. Предполагам, била съм в състояние на афект, защото подобна простотия изобщо не е в стила ми. После ми се обади моят лекар и помоли да му занесем поне личната ми карта, за да си попълнят в болницата необходимите документи. Мъжът ми я занесе на следващия ден и това беше. Но предполагам, ако бях в нормално състояние на духа, щях да се обадя, да подпиша, че на своя отговорност напускам болницата и толкова.

Редактирам се, за да уточня, че аз бях без бебето. Тръгнах си сама, детето не беше с мен така или иначе. Не знам, за да си тръгнеш предварително, но с бебето, дали има някакво утежняване на процедурата.

Последна редакция: вт, 15 дек 2009, 10:04 от dara

# 34
  • Мнения: 636
 И при нас имаше предварителни обяснения какво точно предстои - как като дойде да ме види в болницата, ще съм с абокат, ще лежа и такива неща, за да не се стряска като ме види.  Бях й купила подарък, който взех с мен в родилния дом, за да й го подаря като я видя.  Тя спа няколко дни у леля си и всичко е минало добре. Лошото дойде после, когато в деня на изписването качи температура и се наложи пак да иде при леля си и да остане там още няколко дни. Тове е един от най-кошмарните спомени в живота ми. За пръв път се случваше детето ми като е болно, вместо да е близо до мен, да го изпращам някъде. С дни ревях като малко дете щом се сетех.
Желая ти леко раждане и всичко да бъде наред!

# 35
  • Мнения: 1 547
Аз също си тръгнах по-рано, по своя воля. И двата пъти не е имало проблем, нищо никъде не съм подписвала - единствено изискване беше аз и бебето да сме добре, да няма температури, да са поставени всички ваксини и такива неща. Колкото до сина ми... не мисля, че изобщо разбра къде съм и що съм. Беше на година и 10 м. Прекара 2-3 чудесни дни с баща си, но не е идвал в болницата - дори не ни е хрумвало, че подобно нещо е необходимо. Като цяло не помня да е имало каквото и да е по-различно или драматично в ежедневието му - и преди, и след появата на сестра му.

# 36
  • Мнения: 24 467
Не сме драматизирали момента, детето си беше спокойно, ежедневието му- съвсем обикновено. Ходеше си трите дена на градина, а вечер си го вземаше тати вкъщи, сутрин го караше пак там. При нормално раждане и с двете си деца съм бивала по три дни в болницата, съвсем нормално, за собствено успокоение дори предпочетох да си остана там, поради наблюденията и по отношение на мен и на детето. Големия син дойде при изписването, имаше добро разположение на духа.
По- малко драма и повече доверие в децата, хората са, ще се справят, тепърва им предстои справяне с все по- сложни задачи. За повечето деца дори очакването на новото бебе е нещо много хубаво.

# 37
  • Germany
  • Мнения: 7 970
Ние подготвяхме баткото от доста време, като последните месеци прекарваше повече време с баща си за да свикне и да не асоциира липсата на внимание от моя страна с появата на бебчо. В болницата дойде още на другия ден и драми не е имало, но той като цяло от малък е свикнал да не е непрекъснато с мен.

# 38
  • Мнения: 2 401
Благодаря на всички, които  ми отговориха за по-ранното излизане от болницата.
Аз не искам да внасям излишен драматизъм, но малката вечер винаги е заспивала само с мен, понеже много често вечер сме само двете, а и през деня пак е основно само с мен и няма как да не ми минават притеснителни мисли през главата.

# 39
  • Мнения: 579
Записвам се да следя темата и после ще се върна да я прочета.
Нашата кака е на 2 и половина,не се е отделяла от мен и на всичкото отгоре я кърмя.Най-дългият й период без мен е 4 часа и то само през деня.
В болницата съм си заплюла ВИП-стач и ще ми я водят по 2 пъти на ден-сутрин и след обяд за по час-два.Само че стаята е само една и въобще не е сигурно дали някой няма да се вреди преди мен.

# 40
  • София
  • Мнения: 3 848
Дъщеря ми беше на 3 години и 2 месеца, и ние не бяхме се разделяли дотогава. Понесе го лесно, с баща си и баба си, идваха всеки ден в болницата да ни видят. Май по-трудното стана когато се прибрахме с бебето в къщи  Confused
Същата работа. С тази разлика, че баткото, когато се роди бебето беше на 1 г. и 8 м.

# 41
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 439
Този моменто го мисля най- малко от всичко предстоящо.
В който и момент да се наложи да тръгна за болницата, има на кого да я оставя. 3-5 дни не са много голям период. Детето ми е голямо и разумно- знае, че бебето ще се роди в болница, че мама няма да я има известно време, но тя не трябва да се притеснява. Не вярвам, че в ежедневието й ще настъпят съществени промени. Надявам се да е здравичка само, нищо друго не ме притеснява.

Общи условия

Активация на акаунт