Викам и още как 
- Публикувана: 12 дек. 2009, 12:04 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2010, 15:47 ч.
Викате ли на децата си
. Не се гордея с това , но има ситуации , когато просто е неизбежно . 
(хм туй как ли се пише 
) .. 
и май ще се окаже накрая, че те ще ме опитомят и ще ме направят кротка, а не аз тях ... 
Понякога викам, да.
След като сто пъти съм повторила да не прави нещо, защото не е правилно.
Като да пъха какви ли не предмети в CDто на компютъра....любимата и работа да си играе да го отваря, затваря и съответно да тъпче какво ли не вътре. ) листчета, стотинки и т.н. и т.н. Случвало ми се е да "изтръсквам" компа, за да падне каквото е натъпкала в началото, за да мога да бръкна и да го извадя.
Същата е работата и с други неща.
Гледам да не го правя често.....най-омразното ми беше когато майка ми все викаше и мърмореше.)) то и аз бях едно дете де....ама все пак. )
След като сто пъти съм повторила да не прави нещо, защото не е правилно.
Като да пъха какви ли не предмети в CDто на компютъра....любимата и работа да си играе да го отваря, затваря и съответно да тъпче какво ли не вътре. ) листчета, стотинки и т.н. и т.н. Случвало ми се е да "изтръсквам" компа, за да падне каквото е натъпкала в началото, за да мога да бръкна и да го извадя.
Същата е работата и с други неща.
Гледам да не го правя често.....най-омразното ми беше когато майка ми все викаше и мърмореше.)) то и аз бях едно дете де....ама все пак. )
