как се справяте с всичко (работещи мами)

Правя списък ( реално или само в ума ми) , в който подреждам най-важните и най-неотложни неща за деня и за седмицата. И започвам по списъка - винаги стигам до 1/3, 1/2 от него    почти никога до края - така си върви животът    .

Аз също ходя на работа и имам малко дете, с което се занимава прабабата, докато аз и мъжът ми сме на работа.
За да имам свободно време, готвя през 2 дни примерно. Наведнъж правя по 2-3 манджи и готово. Също така не се вманиачавам в почистването и подреждането. Мъжът ми си има задължение - прахосмукачката е изцяло в неговите ръце, както и миенето на подовете. Бабата се отчита само с бърсане на прах.
През уикендите карам мъжът ми е бабата да разходят детето, а аз през това време си оставам сама вкъщи и се занимавам с разкрасителни процедури   Следобяд лягам с малката (на половин работен ден съм, докато детето навърши 2 годинки) и използвам времето да чета книги.
В общи линии, когато и мъжът ми си е вкъщи, винаги мога да тропна вратата и да си изляза някъде с приятелки.
Ето така се справям. Свободното време трябва да си го извоюваш  

като ти дойде реално до главата тази ситуация (работа + деца) ще се справиш, споко.

Имам близнаци и никога не съм страдала от липса на време, дори по време на майчинството работех от вкъщи и пак ми оставаше време за всичко. Човек винаги се справя, когато го иска. Е, аз ползвам помощ за домакинството, но не-особено голяма.
Децата и съпругът ми са моят приоритет и основен център на свободното ми време. Работата ми е приоритет, когато работя.
С родителите се виждаме в рамките на нормалното - свекърва ми е 6 мес. в САЩ, а в останалите 6 мес. й ходим на гости 1-2 пъти в месеца за вечеря или обяд. С моите родители се виждаме 1-2 пъти в седмицата, понеже живеят близо до нас  и идват на кафе за 1/2-1 ч.
С приятели се срещаме задължително - събота или неделя излизаме на обяд, вечеря, кафе, кино или екскурзия, а и през седмицата поне веднъж също /децата в 90% от случаите са с нас/.
На разкрасителни процедури ходя 1-2 пъти в месеца - все пак, става дума за не повече от 1-2 ч., които винаги могат да се вместят във времето между работа и прибиране вечер или през уикендите, докато таткото се позанимава с децата.
Наличието на деца не ни е променило ежедневието от преди това - просто понякога единият остава вкъщи с тях или ги водим с нас /е, 2-3 пъти в годината ги даваме на бабите за някой и друг романтичен уикенд/....
По отношение на домакинството, за най-трудните неща викам жена; за останалите сме се оборудвали с всякакви улесняващи уреди, които изискват минимум усилия от наша страна, като и двамата "обслужваме" въпросните уреди.
Човек винаги може да намери точният баланс, ако не се старае да е перфектен във всичко - комбинация от перфектна майка, перфектна съпруга, перфектна домакиня, перфектна бизнесдама, перфектна жена и т.н., и т.н. - няма.

Тази тема винаги ми е била много интересна, макар, да не работя.
Когато ходех на работа, процедирах така - в Неделя готвих нещо голямо, за два пъти да стигне, напр. мусака. Тип манжда, която която да се претопли. Отделно ориз, или картофена салата. През седмицата купувах скара към гарнитурата, отделно мусаката и така имаше ядене до сряда. Всряда може да се ядат спагети, бъркани яйца, гювече, по-лесно. В четвъртък риба на скара /готова/ и ето то седмицата мина.  
Отделно някаква супа, по-трудоемка - топчета напр. в Неделя.
Започнах и сега да процедирам по подобен начин. За съжаление от това парно се събират мъхове и е невъзможно да се пуска прахосмукачка веднъж седмично /а и като сме в къщи мацаме повече   /, но ако сме на работа - чистене само в Неделя сутринта.
Гладене също. Мъжа ми глади, струпвам му камарата от седмицата и той сяда в Неделя през телевизора и глади с часове. Пазаруване  - ходим до Кауфнанд веднъж седмично в Събота, да не се налага да се обикалят магазините и така.
Дано да съм била полезна. Зависи и от семейството. Баща ми напр. не яде тип манджи, той предпочита месо с гарнитура, но няма против да е претоплено, та майка ми в Неделя пече бутчета, пържи кюфтета и имат до Сряда. Аз съм лигла и имам проблем да ям едно и също два пъти  , иначе мъжа и сина не са претенциозни. Та готвя така, че да има за тях по 2 пъти, за мен веднъж /картофена яхния със свинско напр./

Колкото повече ангажименти имам, толкова по организирана съм. Като ходех на работа се справях с всичко, откакто съм в къщи- нямам време за нищо!

  Не знам защо обърнах темата на готвене аз.

Когато работех, работата ми беше в центъра на града, в непосредствена близост до баба ми, та използвах обедната почивка да ида да се видя с роднини, да пия кафе с приятелки /за моя щастие любимата ми приятелка от форума работеше наблизо, та си напаснахме обедните почивки/, или да се разходя по магазините. Иначе, не знам кога щях да мога да насмогна.  
До 17:25 стоях на работа, после отивах до градината. Разходка с детето и така.
Това най-лошият случай, ако се оправям с всичко сама. Иначе мъжа ми помага, естествено. И двете баби живеят до нас, ама не са се счупили да помагат де.


Мисля, че долавям истина в думите ти.  

И аз не знам как се справям. Понякога от работа от вратата и в кухнята направо  слагам бързо нещо за ядене, докато се приготви простирам, гладя, обръщам внимание на децата, вечеряме, чиниите, през банята и в леглото.
В последно време все не ми стига времето 

Не знам...
Мисля че не се справям перфектно,но поне за основните неща успявам...
Готвене,пране,гладене,чистене,за друго
То пък какво друго...
Иска ми се да имам време за други неща,но...

Не се престаравам много.
Ако искам да отида на фризьор,а имам работа в къщи,отивам на фризьор.
Задълженията няма да избягат,мен си чакат.
А половинката много помага.

lasi , един приятелски съвет - ако имаш възможност, си вземи сушилня с функция гладене и миялна - това ти спестява 3 от ежедневните дейности и повече от час свободно време всяка вечер. Откакто имам подобни уреди, буквално мързелувам вкъщи, защото друго почти не остава - една прахосмукачка, която пуска половинката, понеже е перяща и на мен ми тежи много, та той я влачи.
Воденето, вземането на децата от градина и извънкласни мероприятия, както и пазаруването в 80% от случаите са ангажимент на мъжа ми, понеже неговата работа е свързана с по-голяма мобилност и плаващо работно време.

azaf , една прахосмукачка-робот мисля, че съвсем ще завърши картинката с електроуредите у вас.

По темата не мога да се произнеса, защото все още нямам дете.

Милинка, вярно е - съвсем ще се омързеливим, ама много малки са тези, които съм виждала. Нека влачи половинката голямата - да мога да го хваля по форумите колко помага. 
Честно казано, искам още доста улесняващи неща да си купя, ама и това ще стане, живот и здраве. След като новите технологии ни позволяват по-малко усилия, защо да не се възползваме. 

И аз да се включа - докато бях сама с двете деца в къщи намирах време за всичко. От два месеца майка ми е пенсионерка и почти изцяло е поела малката...и неизвестно защо вечно не смогвам да свърша всичко, което съм намислила. Може би причината е тъкмо в това - разчитам, че има кой да ми помага и съм се поотпуснала

Научих се да се справям и все по-добре ми се получава, макар и и не всичко да е идеално.

Организирам си нещата,  правя си план в главата - кое имам да свърша и кое след кое да подредя.

Ходя на работа, детенце е на ясла.

Правя си някакво примерно седмично меню кой ден какво ще се готви. Обикновено готвя от предната вечер - в повечето случаи яденето ни стига за 2 вечери, разнообразявам с някоя бърза салата. Момченцето ми не е претенциозно - 1 спаначена супа може да иска да яде 3 поредни вечери. Или си приготвям някоя "заготовка" от вечерта  - довечера сме на пилешки шницели - месото ми е сварено от снощи (вареше си се  докато вечеряхме) - довечера само трябва да ги забъркам и изпържа - не повече от 15 мин. 10 мин. за салата - и вечерята е готова.

След работа, ако ще ми трябва нещо за вечерята - минавам бързичко, купувам и прибирам малкия. Вкъщи сме към 18.30 и времето ми е за детенце, но докато играем и ги говорим се прибира прането, зарежда се пералня, (в къщи се пуска пералня през ден) подрежда се разхвърляното или се вари някоя супа. Дори една бърза прахосмукачка може да се пусне - на малкия му е кеф да чисти с мен. Вечеряме и всички почистваме кухнята -за около 20 мин е готова с миенето и бърсането на чиниите. След това четем на малкия, (или тати чете, докато аз бързо мушна нещо да се готви за другия ден), играем с него и е време за лягане.

Живеем в много малък и компактен апартамент, изхвърлих всички ненужни и събиращи прах боклуци и основното чистене е наистина максимум 2 часа, а и аз се опитвам да поддържам  подредено и да чистя всеки ден по малко - една прахосмукачка и парцал навсякъде са ми около 30 мин. максимум - така става по-бързо, просто не се цапа толкова много. Гладя всичко, но вечер, когато малкия спи, а таткото ни е нощна. В такива вечери гледам да наготвя повечко, или да направя нещо изостанало, макар и да легна малко по-късно. Банята се мие докато се къпем. Прането се простира сутрин преди работа.

Събота и неделя са време за почивка - гледам да не чистя тогава, само готвя и правим големия пазар с колата. Често бабите взимат малкия, ние с таткото излизаме, това ми е и времето за разкрасителни процедури и почивка. Или ходим тримата на разходка, пазар, пързалка, на вилата през лятото.

Но и аз далеч не съм перфектна - има дни в които ме мързи ужасно и нищо не ми се пипва, готвя лесни и бързи манджи, и съм много далече от кулинарните изкушения, показвани в готварския.

през изминалата година работех много и се справях с всичко сама не беше перфектно да си призная чесно,но се справях някак си-без помощ от никой-сутрин ставах рано да проскам пералнята,която се върти през нощта,изпивам кафето приготвям се и вдигам малката за градина-оставям я и заминавам на работа-винаги я прибарах последна и стоеше детето само да ме чака с госпожата,оттам до вкъщи само за бърз душ и преобличане и навън в някой парк-тя си играе аз почивам-чета списание,прибирайки се минаваме през магазина да купим нещо набързо за вечеря и докато тя се къпи в банята аз приготвям храната-оправям я за лягане и така..........

Справям се чудесно. Имам помощ, обаче и дъщеря ми има 100 занимания.

И аз съм на принципа на "мисления план".

На работа тръгнах, когато дъщеря ми беше на 3,5 месеца, и никой не се е съобразявал с факта, че имам бебе, въпреки предварителните обещания.

излиза , че колкото повече задължения и дейности имаме сме по-стегнати и организирани и се справяме по-добре.
и аз гледам да готвя по-рядко; имам 3 баби, които не отказват да помогнат, таткото също опитвам да включвам, но не винаги успявам защото и той е мн натоварен, а бера и др. плодове след това.
като се върна назад колко свободно време и направо загуба си е било преди да заживея с мъжа ми и д аимаме дете. живеех си с мама и от работа някъде после вкъщи всеки месец - козметик, маникюр и тн.
може би е и въпрос на добра организация.

На добра оргарнизация и поделяне на задълженията между всички членове на семейството най-вече.
Ако една работща жена се нагърби сама и с цялата домакинска работа- мисията е невъзможна, или поне непосилна.
Но ти с тези 3 баби под ръка, просто няма за какво да се кахъриш. 

Ами всъщност се справям лесно, за учудване и на самата мен  
Сякаш когато си бях вкъщи имах повече неща за правене   Сутрин ставам малко по - рано отпреди - около 7,30ч. /преди ставах в 8ч./ и нагласям детето за път - гърне, памперс, миене в банята, обличане, пригатвяне на пътна чанта с дрехи за смяна, биберони, шишета и т.н и предавам бебока на мъжа ми, който го кара с колата при майка ми. Станало е 8ч. тъкмо време да се наглася и аз за работа, да пия кафе и към 8,20ч. да изляза. След работа минавам през магазина и вземам хляб, кисело мляко, неща дето се купуват всеки ден, основното пазаруване е в петък или събота. С готвенето съм като доста други жени - правя една манджа за 2 дена, после омлети примерно или нещо друго набързо, после още една двудневна манджа и работната седмица свършила. По - трудно ми е да измисля какво ще готвя отколкото готвенето  
Важни са електроуредите: фурна с таймер, миялна, миковълнова, пералня, сушилня, кафе машина, миеща прахосмукачка - сума враме ти спестяват, зареждаш ги и натискаш копчето, и готово.
В общи линии като се прибера от работа към 17,30ч.  имам 1 час докато мъжа ми доведе детето от майка ми и тогава чета, сядам пред компа, или подреждам разхвърляни неща, дрехи, може да заредя пералня, миялна, времето ми стига за тези неща. Като дойде детето обръщам внимание предимно на него - играем, "приказваме", пеем и т.н. После отивам да сготвя нещо за хапване, мъжа ми си играе с детето, а обикновено за следващия ден знам какво ще се готви, и ако трябва предварително да се свари месо, или картофи - правя го докато ядем. После детето се къпе, приспивам го, вече е към 9ч. и гледаме телевизия с мъжа ми, приказваме, пушим по някоя цигара, тогава ми е времето и лично за мен, кола маска или маникюр тогава правя. Събота обикновено сутрин има по - сериозно чистене, правя и закуска - пържени филийки, мекици, макарони, такива неща. После излизаме нанякъде - на гости в приятели, по магазини и т.н. Неделя - ден за мързелуване, спане, висене в нета, четене на книги, разходки с малкия с шейната, игра с кучетата, или ходене на кафе в комшийките.
Нито се оправям перфектно, нито съм за пример, но важното е май да си подредиш приоритетите, ако имам 1 час на разположение и имам да чистя, а същевременно искам да отида на фризьор, май по - скоро ще направя второто, а пък за избор между игра с детето или разходка с него и чакащата ме камара с чинии, за такъв избор и дума не може да стане, чиниите хич не ги отразявам. Никой няма да ми даде медал: "Най - добра домакиня", но детето ще помни, че майка му си е играла, пяла с него и онзи снежен човек на двора дето сме го правили двамата. Моят детски спомен за майка ми се състои основно в това - тя обърната с гръб, мие чинии на мивката, аз я дърпам за полата: "Мамо, мамо", тя: "Имам работа, остави ме сега". Отдавна си бях решила, че аз с детето така няма да правя    

Как се справяте с всичко?
С организация и "затваряне на едното око". Никога не съм се старала да съм перфектната домакиня, предпочитам да играя с децата и да е разхвърляно, отколкото да е идеално подредено, а децата да мрънкат за нещо. Аз водя и взимам децата от градина/ясла, аз пазарувам - обикновено с тях, като ги взема следобяд отиваме да играем в градинка, на снега пред къщи, после се прибираме, докато те се размотават и се чудят какво да захванат аз съм пуснала пералнята и съм хвърлила нещо във фурната да се пече. После събираме заедно изсъхналите от вчера дрехи, прибираме, говорим си и докато чакаме тате от работа и яденето да се сготви - четем, гледаме детски, редим пъзели, пишем и смятаме с каката или редим кули с малчо ... това е времето за игра с мама. После вечеряме - всички слагаме и вдигаме масата, аз влизам в банята с децата и мъжът ми мие чиниите и после пода с парцал. В повечето случаи съм заспала преди децата. В събота и неделя баща им ги води на разходка/пазар/клуб или някъде ... а аз чистя по-основно, сготвям нещо по-така и правя някоя маска или боя на косата си или просто мързелувам ако не ми се прави нещо такова, вечерите ходим на гости или посрещаме гости, ходим на ресторант, кино или нещо друго задължително с децата. Отстрани изглежда, че се справям, но аз се чувствам задъхана и вечно нещо е останало недовършено, ама така е с малки деца и без баби...

Ми....не се справям, колкото и да се старая, не се и това е. Ако е сготвено и изчистено, значи не съм обърнала внимание на детенце, ако играем с детето значи няма сготвено и изчистено  Това щото аз мразя, да съм посредствена в нещо и искам да съм изрядна 
Ама, като погледна отстрани- ами май не е толкова зле положението  И манджички има, и знам, какво е правил мъника в детската, щото ми е разказал, и сме се гушкали, даже и с тати 
Но усещането, че все има нещо за дооправяне и доизчистване и не знам си какво е убийствено просто.
А на маникюр и козметик ходя в обедната почивка, на фризьор в събота, не всяка разбира се.

Та време се намира за всичко, един ден детето ще поиграе само с хилядите играчки, нали затова и купуваме играчки, друг ден ще хапнем пица, поръчана от пицарията 

Важно е любов и разбирателство да има в дома 

И преди се справях, но откакто намерих една страхотна жена да чисти основно веднъж седмично, се родих. Просто сякаш огромен товар ми падна от раменете, толкова добре се чувствам. Винаги съм мразела чистенето и сега място не мога да си намеря от щастие. Искрено препоръчвам на всяка жена да ползва помощ за чистенето, страшно е удобно и не е толкова скъпо.

Аз работя до обяд- но само работя и не мисля за домашни задължения. Следобед се занимавам с малкия. Вечер- двамата с мъжа ми се отменяме. Събота и неделя обикновено поработвам също до обяд.

На мен за тези неща времето ми стига повече, отколкото преди, когато бях по майчинство.
Детето вече е голямо, има нужда да остава и самО, сега например си рисува в стаята, преди това си направихме една хубава разходка. После ще играем. Като е била цял ден в лудница от 30 деца, сега има нужда и от малко спокойствие и тишина 

За половинката времето е като заспи детето - т.е. от 22 до към 1 ч., ние обаче и работим заедно, така че време не липсва.

С роднини се виждаме редовно, но в почивните дни, тъй като не са тук, успяваме да се срещаме доста често.

За приятели ни е съботната вечер - излизане или те у нас.

Фризьор и подобни - веднъж в месеца, обикновено като сме при бабите, тогава имам достатъчно време. Но и тук да сме си, не виждам проблем, все пак става дума за 1-2 часа.

Доктори - и през обедната почивка става или преди работа, пък и 1 ден отпуск да си вземеш, не са чак толкова често, че да е проблем.

Домашните задачи си ги делим, така че въобще не ги усещаме.

Не съм си поставяла за цел да се справям с всичко. Не ми е възможно. Изморявам се и ме домързява. Не съм похондра и не страдам от това, че къщата ми е леко разхвърляна. Гледам да поддържам някакъв минимум. Винаги е било по-важно за мен да обърна внимание на детето и да излезем на вън, отколкото да се затворя в кухнята.
Сега обаче майка ми живее с нас и ми помага. Повярвайте ми, че се чувствам двойно по-изморена влизайки си в къщи. Просто се отпускам, защото знам, че някой друг ще се погрижи за вечерята и другите домакински неща..

Всичко е въпрос на организация ! Работя ,занимавам се с ученици, като почти всеки ден изминавам разстоянието от 90 км . Активно спортувам през седмицата, а през почивните дни и с приятелки по- женски .Никой не се е оплакал от липсата на внимание !

От три седмици работя, при това на две места и без почивен ден и установявам, че се справям по-добре, отколкото като висях вкъщи. Човек става по-организиран. Преди имах чувството, че имам цял ден на разположение и просто висях повече на компа. Сега съм намалила това занимание, другите неща си ги свършвам без проблем. Пък и юркам повече скъпия да поема домакински задачи. Не е страшно.

Това е истината. Установих го тези дни. Отпуска съм и наистина нямам никакви ангажименти, а и на това време не ми се обикаля навън. Оказа се, че дните буквално ми се губят - изгубих представа за времето и дните ми минават в пиене на кафе, стоене пред компа и др. Даже не съм изгледала един цял филм и не съм си прочела книгата /това планирах/, защото ми се струва, че имам адски много време. Ужас. Буквално време на вятъра.
А на работа се организирам - някак денят има точно определени граници и параметни - ставам в определен час, излизам и се прибирам в определен час, имам точно определен график.
Ето, днес от сутринта се мотая и още даже съм по пижама и пуша поредната цигара, вместо да свърша нещо смислено.
Вярно е, че децата са на градина и съм сама, но и с тях е същото - те си имат техни занимания и дори да правя нещо за тях пак денят си отива, без конкретен смисъл.

azaf, само не споделяй това в някоя от темите на неработещите майки 

Споделяля съм го вече. Така и не ми повярваха, че в един работен ден успявам и на 2 места да работя, и на фризьор да отида, и с приятели вечерта да пия по питие, и децата да си видя, и мъжа си да нагушкам. Докато по цял ден без работа се чудя на коя кълка да се завъртя.
Аааа, направих жизненоважни неща - правих гимнастика, след като изпратих децата на градина и си изскубах веждите, докато миялната изми 2 порции чинии и довечера мисля да се оплача на мъжа ми колко работа съм свършила.

Снощи докато пържех картофки на децата за вечеря/в тиган нямам фритюрник/, успях да пусна една прахусмукачка у дома и да измия банята и тоалетната  .
Свърших си работата обаче за сметка на децата, сбиха се и се караха през цялото време.
Трудно постигам баланс в последно време 

може би като си вкъщи се отпускаш, а и имаш нужда д апочивка. защото през останалото време си нон стоп на педал и сега ти е паднало малко да се отпуснеш.
аз дори съм забелязала, че събота и неделя ме заболява чак главата като се отпусна щото през седмицата се стягаш и вървиш както трябва и можеш от 7 до ...

marianair, това също е донякъде така, но наистина на мен лично въпросното отпускане ми действа по-зле, отколкото стягането /последното не ме изморява, а ме концентрира/.

исках да отговоря след азаф, но отговорих след ласи и точно това исках да попитам в началото още, ето като се справяме с всичко дали не е за сметка на нещо. и аз така от бебе беше мн важно храненето на сина ми за мен. и все гледах да му сготвя или нещо да направя да има за него и го лишавах от внимание или му позволявах повече отколкото тр. и сега си има примери колко се държа на някой всъщност дребни, елементарни неща за сметка на по-важните.
надявам се живот издраве с второ детенце да гледам по-леко на нещата

Това дали едното е за сметка на друго, зависи от твоето лично усещане дали не пренебрегваш нещо важно за теб. Т.е. това е субективно. Баланс всеки трябва да намери за себе си, за да се чувства щастлив и спокоен. И стига да не е краен максималист.

Справям се добре,по-добре отколкото като не ходех на работа .Вярно е това ,че човек се отпуска в къщи и повече го домързява. С мъжа ми си помагаме в къщи,но има и добри помощници като миялната.За детето през седмицата много ми помага свекъра с вземането и воденето на училище 

Всъщност-за работещата майка проблем е именно воденето и вземането/ясла/градина/училище/занималня/урок по нещо си или тренировка/РД на другарче/ако и децата са две-три, а не едно.../, ако всичко не е концентрирано в непосредствена близост.Останалото е бла-бла-бла.Ако има кой да ти го разхожда по трасето-пей сърце е живота. Останалото време по нищо не се различава от това, когато сте били вкъщи.Не е разхвърляно-защото ви няма.

Аз лично съм съгласна с това изцяло. Много точно мнение!

Тази тема все по-живо ме интересува.
Ама все някак ще се справя.

Прочетох само последните мнения. И аз така - почти единственото, което ми тежи, е развеждането на малкия тук и там. А съм само с едно дете.

Аз пък чакам с нетърпение да тръгнем на ясла, за да мога да ходя на работа до 16-17 часа, а не до обяд, както до сега. Липсва ми мотаенето докато се прибираш вечер от работа- пазаруване, торби, може някой магазин.....А сега се мятам на колата и бързам да се телепортирам вкъщи, защото гледачката ми е само до обяд. И да отбележа- тази жена е невероятно попадение, просто страхотна.

Нямам никакво намерение да се справям сама със всичко...с мъжа ми си поделяме винаги работата и задълженията

Сама не бих се справила с всичко, а и не искам.  Все пак сме  двама в семейството, така че давам възможност на другия , да поеме и той инициатива в нещо.

Тичайки, така се справяме При нас положението е - няма мама, няма тати, има двама родители, които се грижат заедно за децата и домът.
Тази седмица например трябваше да работя в град, който е на 1 час и 15 минути шофиране откъщи като яслата на малкия отваря в 08:00 и затваря в 18:00, а аз трябва да имам 8 часа прекарани в офиса. Така че се наложи да ставам в 05:45 и да тръгвам от къщи в 06:30, за да мога да си тръгна от офиса в 16:15 и да прибера баткото от градина, а бебето от ясла. Работя без обедна почивка, т.е. отделям 20 минути, в които да изцедя кърма и ям пред компютъра. Това е! Невързможни неща няма! И думата "не мога" не съществува...кучето скача според тоягата
Абе смея да твърдя, че се справяме много добре без никаква помощ в гледането на деца и домакинството

ми чисто и просто не се справям с всичко. опитвам се обаче да се справям с това, което смятам за най-важно. ама най-важното се променя периодично... и когато някое от децата ми разкаже как много ми благодари, за това, което правя за него/нея или изкаже съжаление и възхищение към мен за разписанието, което се опитвам да покрия, започвам да си мисля и да се възгордявам, че може би всъщност се справям поне с нещо.

Около мен всички майки са работещи и се справят и то качествено.Естествено това коства нещо - лично време, нерви, недоспиване или пари/ ако се прибегне до платена помощ/.Въпроса е винаги да има баланс.
За моето справяне няма да говоря, защото аз работя основно у дома, а това носи няколко важни улеснения - време за транспорт, гледане на болно дете, наглеждане на първолак.Но не завиждайте, като всяко нещо има и недостатъци - психясвам.Понякога не излизам с дни и не виждам никой освен домашните.

Аз не виждам нищо трудно. Сутрин ставам, обличам и храня децата, цедя да има кърма за малката за през деня, качваме голямото дете в колата, а майка ми застъпва при малкото и така... Вечер по обратния ред - от офиса в ДГ, вземаме голямото и вкъщи. С майка ми успяваме да си кажем по 20 изречения при приемане и предаване на щафетата сутрин и вечер, та се виждаме само по 1 път седмично... Вечер правя нещо бързо за ядене или поръчваме от Бг меню. докато дойде храня малката или играя с големия. В събота таткото гледа малката, големия е при баба си, а аз съм на работа. В неделя се местя от кълка на кълка и реанимирам. Имам време и за форумско и за пазар и за децата си и за всичко. Честно да си призная като си останя 2 дни вкъщи и полудявам... нямам идея какво се прави с толкова свободно време. Аз с големия съм била точно 30 дни майчинство, а през това време помагах от вкъщи, а с малката бачках отболницата, а след това на 9-тия ден бях на тръстиката.

Като че ли едно време беше по-лесно или всичко вече ми е поизбледняло - иначе с помощта на приятели, роднини и семейството ми. Сега ми се струва много по-напрегнато и трудно.

Винаги съм се възхищавала на колежката, с която работехме в една стая - на 32 години с 1 единайсетгодишно момче и 2 близначета на по девет. Винаги изглежда добре, винаги си върши бързо работата, никога не се оплаква, бабите са на по 100 км. Така, че е въпрос на организация.
Аз пък все нямам време, и като работех 1 денонощие и 3 дни почивах, и като тръгнах на работа редовна смяна, и сега като си гледам детето (бабите са на над 400 км). Та въпрос на организация е. А и колкото по-малко задъжение има човек толкова пвоече се отпуска и мота.

Обичам хората, които възприемат живота си лесно и леко, оптимисти и позитивно настроени. Когато бях по майчинство ми беше трудно, сега когато работя и съм вече с 2 деца също ми е трудно - но мисля, че по-важното е как се справяме. Как се чувстваме докато се справяме, хората около нас как ни възприемат, а не точно колко неща сме свършили, по-скоро как сме ги свършили. Как се чувствам докато играя със снежни топки с децата или правим курабийки или докато чистя, подреждам или простирам, а те са паркирани пред телевизора?

Еднакво добре се чувствам.Не страдам, когато децата са си с техни забавления, а аз мия чиниите.Не си слагам драми на сърцето и не си вменявам вина, а уча да бъдат самостоятелни от една възраст нагоре.И да-къщата не се върти около децата.Щом имам да върша нещо-нищо не им коства да ме изчакат, занимавайки се сами.Живота не е само курабийки и снежни топки, а и миене на тавата след курабийките и пране на дрехите след играта.Докато аз върша това и докато то не се изпълнява като с вълшебна пръчка-ще има и моменти, в които ще ме оставят да го свърша.За да има сухи дрехи за следващия бой с топки или чиста тава за курабийките.За да има пак.

Аз казах "как се чувствам докато ...". има неща които обичам да върша и такива, които много не обичам, естествено когато т рябва ги върша, но когато поради липса на време избираш кое да свършиш при мен отпадат тези, които не са ми любимите (напр. тавата я измива мъжа ми).

Аз теб те разбрах прекрасно, просто твоите мисли ме насочиха на други, и ги споделих.Те също са част от "справянето".Защото има хора, които ти набиват в канчето-ами да, ето, ти работиш, захвърлила си едва ли не децата на заден план, вменяват вина.Да, има такива хора, а по-лабилен човек може да се подхлъзне.На мен лично са го прилагали това.И когато поддадеш и започнеш да се обвиняваш и да си вечно недоволен от ситуацията-започваш с нежелание да вършиш всичко и най-елементарните неща ти тежат и стават трудни.

Права си, и аз съм така, ама като се замисля, че докато са будни играем с тях, а не са пред телевизора сами
За себе си откривам друг плюс в това, че работя и трябва здрава организация щом разчитаме само на нас двамата за абсолютно всичко - децата си лягат рано (така са научени) - в 20:00 и двамата са в леглата и така имаме време да почистим, сготвим, че и филм да изгледаме.
Събота и неделя гледаме да сме навън, а вечерите се занимаваме с гладенето и прането за седмицата.
Но и е вярно, че както azaf сме се сдобили с уреди, който да работят вместо нас, включително и прахосмукачка робот, без която сме загубени, като се има предвид, че бебето в момента е на вълна ядене на корички хляб и "маже" здраво около масата

Лично на мен ми е най-трудно когато са болни, защото нямаме право на болничен за гледане на дете. Тогава или успявам да поработя откъщи и ли трябва да си пускаме неплатен отпуск.

Точно за това го написах, на мен ми вменяваха сума време вина (свекърите), че виждате ли синът им ядял набързо приготвена храна (разбирай задушено във фурната, вместо 2  пъти препържвано), не съм му изгладила любимата ризка или нещо друго от сорта, или пък защо не съм излъскала еди кое си до блясък, тя така правила ... да, тя го прави, но аз не искам. Искам да си живея живота, да правя това, което ме кара да се усмихвам и което харесва на хората, които обичам - децата, мъжа ... а че не било подредено като в аптека в къщи или че 2 вечери сме яли сандвичи, защото не ми се готвило - много важно!

  Интересна тема. Определено правя компромиси с гладенето и готвенето, още повече, че никога не ми е било слабост или сила 
Първите месеци живеехме при свекърва ми, и се надявах, че ще ми е по лесно, защото работех. Нищо подобно. Преместихме се, изживях един ад, докато вляза в релси и всичко си дойде на мястото. Трудничко си е, всеки миг преподреждам ангажиментите, има моменти когато просто сядам и плача, но когато се успокоя, виждам, че решение има.

е и аз така изпитвам вина от време на време, че това не съм свършила, онова, че не обръщам достъчно внимание на малкия, за да сготвя или измия; че може да забравя и пропусна нещо.
но както казвате всеки сам решава за себе си как се справя и кое е по-важното. и може би най-важното е как го вършим по-малко но качествено

Много пък важно, че съм пропуснала нещо или че не съм изгладила, или че днес не сме купили нещо си, защото не сме стигнали до магазина, а ще купим утре. Гледам да не се чувствам виновна, не е здравословно нито за мен, нито за домочадието.

Моят начин да се справям е да пестя максимално време от рутинни битовизми и дейности, които мога да делегирам (т.е. друг да ги свърши вместо мен без да придирям за качество много - много).
За чистенето - имам жена. Готвенето - в половината от случаите не е сготвено от мен. Пазарувам веднъж седмично (с изключение на хляб, плодове, месо). Децата съм записала на детска градина срещу офиса ми, а за случаите в които са болни викам детегледачка, защото не мога да отсъствам от работа. По магазините не се шляя - купувам наведнъж костюм, риза, обувки, чанта, козметика и приключвам. Сметките плащам през интернет. Пътувам много, като времето по път оползотворявам в служеби разговори и прехвърляне/отговаряне на мейла. Телевизията почти съм я спряла - гледам само новините и рядко някой филм.
Свободното ми време е за децата. Разкрасителни процедури, кино, срещи с  приятели - когато децата са  при баща им, или в обедните почивки (ако изобщо ги ползвам).
И аз имам от онези, "пижамените" дни, дето цял ден стига само за кафе, цигари и моткане с приятели. Но реших, че и те са благотворни по своему, и укрепващи психиката и духа, и са част от начина ми да оцелея в лудницата, наречена "работеща сингъл мама с две малки деца".