Моят начин да се справям е да пестя максимално време от рутинни битовизми и дейности, които мога да делегирам (т.е. друг да ги свърши вместо мен без да придирям за качество много - много).
За чистенето - имам жена. Готвенето - в половината от случаите не е сготвено от мен. Пазарувам веднъж седмично (с изключение на хляб, плодове, месо). Децата съм записала на детска градина срещу офиса ми, а за случаите в които са болни викам детегледачка, защото не мога да отсъствам от работа. По магазините не се шляя - купувам наведнъж костюм, риза, обувки, чанта, козметика и приключвам. Сметките плащам през интернет. Пътувам много, като времето по път оползотворявам в служеби разговори и прехвърляне/отговаряне на мейла. Телевизията почти съм я спряла - гледам само новините и рядко някой филм.
Свободното ми време е за децата. Разкрасителни процедури, кино, срещи с  приятели - когато децата са  при баща им, или в обедните почивки (ако изобщо ги ползвам).
И аз имам от онези, "пижамените" дни, дето цял ден стига само за кафе, цигари и моткане с приятели. Но реших, че и те са благотворни по своему, и укрепващи психиката и духа, и са част от начина ми да оцелея в лудницата, наречена "работеща сингъл мама с две малки деца".