как се справяте с всичко (работещи мами)

Научих се да се справям и все по-добре ми се получава, макар и и не всичко да е идеално.

Организирам си нещата,  правя си план в главата - кое имам да свърша и кое след кое да подредя.

Ходя на работа, детенце е на ясла.

Правя си някакво примерно седмично меню кой ден какво ще се готви. Обикновено готвя от предната вечер - в повечето случаи яденето ни стига за 2 вечери, разнообразявам с някоя бърза салата. Момченцето ми не е претенциозно - 1 спаначена супа може да иска да яде 3 поредни вечери. Или си приготвям някоя "заготовка" от вечерта  - довечера сме на пилешки шницели - месото ми е сварено от снощи (вареше си се  докато вечеряхме) - довечера само трябва да ги забъркам и изпържа - не повече от 15 мин. 10 мин. за салата - и вечерята е готова.

След работа, ако ще ми трябва нещо за вечерята - минавам бързичко, купувам и прибирам малкия. Вкъщи сме към 18.30 и времето ми е за детенце, но докато играем и ги говорим се прибира прането, зарежда се пералня, (в къщи се пуска пералня през ден) подрежда се разхвърляното или се вари някоя супа. Дори една бърза прахосмукачка може да се пусне - на малкия му е кеф да чисти с мен. Вечеряме и всички почистваме кухнята -за около 20 мин е готова с миенето и бърсането на чиниите. След това четем на малкия, (или тати чете, докато аз бързо мушна нещо да се готви за другия ден), играем с него и е време за лягане.

Живеем в много малък и компактен апартамент, изхвърлих всички ненужни и събиращи прах боклуци и основното чистене е наистина максимум 2 часа, а и аз се опитвам да поддържам  подредено и да чистя всеки ден по малко - една прахосмукачка и парцал навсякъде са ми около 30 мин. максимум - така става по-бързо, просто не се цапа толкова много. Гладя всичко, но вечер, когато малкия спи, а таткото ни е нощна. В такива вечери гледам да наготвя повечко, или да направя нещо изостанало, макар и да легна малко по-късно. Банята се мие докато се къпем. Прането се простира сутрин преди работа.

Събота и неделя са време за почивка - гледам да не чистя тогава, само готвя и правим големия пазар с колата. Често бабите взимат малкия, ние с таткото излизаме, това ми е и времето за разкрасителни процедури и почивка. Или ходим тримата на разходка, пазар, пързалка, на вилата през лятото.

Но и аз далеч не съм перфектна - има дни в които ме мързи ужасно и нищо не ми се пипва, готвя лесни и бързи манджи, и съм много далече от кулинарните изкушения, показвани в готварския.

през изминалата година работех много и се справях с всичко сама не беше перфектно да си призная чесно,но се справях някак си-без помощ от никой-сутрин ставах рано да проскам пералнята,която се върти през нощта,изпивам кафето приготвям се и вдигам малката за градина-оставям я и заминавам на работа-винаги я прибарах последна и стоеше детето само да ме чака с госпожата,оттам до вкъщи само за бърз душ и преобличане и навън в някой парк-тя си играе аз почивам-чета списание,прибирайки се минаваме през магазина да купим нещо набързо за вечеря и докато тя се къпи в банята аз приготвям храната-оправям я за лягане и така..........

Справям се чудесно. Имам помощ, обаче и дъщеря ми има 100 занимания.

И аз съм на принципа на "мисления план".

На работа тръгнах, когато дъщеря ми беше на 3,5 месеца, и никой не се е съобразявал с факта, че имам бебе, въпреки предварителните обещания.

излиза , че колкото повече задължения и дейности имаме сме по-стегнати и организирани и се справяме по-добре.
и аз гледам да готвя по-рядко; имам 3 баби, които не отказват да помогнат, таткото също опитвам да включвам, но не винаги успявам защото и той е мн натоварен, а бера и др. плодове след това.
като се върна назад колко свободно време и направо загуба си е било преди да заживея с мъжа ми и д аимаме дете. живеех си с мама и от работа някъде после вкъщи всеки месец - козметик, маникюр и тн.
може би е и въпрос на добра организация.

На добра оргарнизация и поделяне на задълженията между всички членове на семейството най-вече.
Ако една работща жена се нагърби сама и с цялата домакинска работа- мисията е невъзможна, или поне непосилна.
Но ти с тези 3 баби под ръка, просто няма за какво да се кахъриш. 

Ами всъщност се справям лесно, за учудване и на самата мен  
Сякаш когато си бях вкъщи имах повече неща за правене   Сутрин ставам малко по - рано отпреди - около 7,30ч. /преди ставах в 8ч./ и нагласям детето за път - гърне, памперс, миене в банята, обличане, пригатвяне на пътна чанта с дрехи за смяна, биберони, шишета и т.н и предавам бебока на мъжа ми, който го кара с колата при майка ми. Станало е 8ч. тъкмо време да се наглася и аз за работа, да пия кафе и към 8,20ч. да изляза. След работа минавам през магазина и вземам хляб, кисело мляко, неща дето се купуват всеки ден, основното пазаруване е в петък или събота. С готвенето съм като доста други жени - правя една манджа за 2 дена, после омлети примерно или нещо друго набързо, после още една двудневна манджа и работната седмица свършила. По - трудно ми е да измисля какво ще готвя отколкото готвенето  
Важни са електроуредите: фурна с таймер, миялна, миковълнова, пералня, сушилня, кафе машина, миеща прахосмукачка - сума враме ти спестяват, зареждаш ги и натискаш копчето, и готово.
В общи линии като се прибера от работа към 17,30ч.  имам 1 час докато мъжа ми доведе детето от майка ми и тогава чета, сядам пред компа, или подреждам разхвърляни неща, дрехи, може да заредя пералня, миялна, времето ми стига за тези неща. Като дойде детето обръщам внимание предимно на него - играем, "приказваме", пеем и т.н. После отивам да сготвя нещо за хапване, мъжа ми си играе с детето, а обикновено за следващия ден знам какво ще се готви, и ако трябва предварително да се свари месо, или картофи - правя го докато ядем. После детето се къпе, приспивам го, вече е към 9ч. и гледаме телевизия с мъжа ми, приказваме, пушим по някоя цигара, тогава ми е времето и лично за мен, кола маска или маникюр тогава правя. Събота обикновено сутрин има по - сериозно чистене, правя и закуска - пържени филийки, мекици, макарони, такива неща. После излизаме нанякъде - на гости в приятели, по магазини и т.н. Неделя - ден за мързелуване, спане, висене в нета, четене на книги, разходки с малкия с шейната, игра с кучетата, или ходене на кафе в комшийките.
Нито се оправям перфектно, нито съм за пример, но важното е май да си подредиш приоритетите, ако имам 1 час на разположение и имам да чистя, а същевременно искам да отида на фризьор, май по - скоро ще направя второто, а пък за избор между игра с детето или разходка с него и чакащата ме камара с чинии, за такъв избор и дума не може да стане, чиниите хич не ги отразявам. Никой няма да ми даде медал: "Най - добра домакиня", но детето ще помни, че майка му си е играла, пяла с него и онзи снежен човек на двора дето сме го правили двамата. Моят детски спомен за майка ми се състои основно в това - тя обърната с гръб, мие чинии на мивката, аз я дърпам за полата: "Мамо, мамо", тя: "Имам работа, остави ме сега". Отдавна си бях решила, че аз с детето така няма да правя    

Как се справяте с всичко?
С организация и "затваряне на едното око". Никога не съм се старала да съм перфектната домакиня, предпочитам да играя с децата и да е разхвърляно, отколкото да е идеално подредено, а децата да мрънкат за нещо. Аз водя и взимам децата от градина/ясла, аз пазарувам - обикновено с тях, като ги взема следобяд отиваме да играем в градинка, на снега пред къщи, после се прибираме, докато те се размотават и се чудят какво да захванат аз съм пуснала пералнята и съм хвърлила нещо във фурната да се пече. После събираме заедно изсъхналите от вчера дрехи, прибираме, говорим си и докато чакаме тате от работа и яденето да се сготви - четем, гледаме детски, редим пъзели, пишем и смятаме с каката или редим кули с малчо ... това е времето за игра с мама. После вечеряме - всички слагаме и вдигаме масата, аз влизам в банята с децата и мъжът ми мие чиниите и после пода с парцал. В повечето случаи съм заспала преди децата. В събота и неделя баща им ги води на разходка/пазар/клуб или някъде ... а аз чистя по-основно, сготвям нещо по-така и правя някоя маска или боя на косата си или просто мързелувам ако не ми се прави нещо такова, вечерите ходим на гости или посрещаме гости, ходим на ресторант, кино или нещо друго задължително с децата. Отстрани изглежда, че се справям, но аз се чувствам задъхана и вечно нещо е останало недовършено, ама така е с малки деца и без баби...

Ми....не се справям, колкото и да се старая, не се и това е. Ако е сготвено и изчистено, значи не съм обърнала внимание на детенце, ако играем с детето значи няма сготвено и изчистено  Това щото аз мразя, да съм посредствена в нещо и искам да съм изрядна 
Ама, като погледна отстрани- ами май не е толкова зле положението  И манджички има, и знам, какво е правил мъника в детската, щото ми е разказал, и сме се гушкали, даже и с тати 
Но усещането, че все има нещо за дооправяне и доизчистване и не знам си какво е убийствено просто.
А на маникюр и козметик ходя в обедната почивка, на фризьор в събота, не всяка разбира се.

Та време се намира за всичко, един ден детето ще поиграе само с хилядите играчки, нали затова и купуваме играчки, друг ден ще хапнем пица, поръчана от пицарията 

Важно е любов и разбирателство да има в дома 

И преди се справях, но откакто намерих една страхотна жена да чисти основно веднъж седмично, се родих. Просто сякаш огромен товар ми падна от раменете, толкова добре се чувствам. Винаги съм мразела чистенето и сега място не мога да си намеря от щастие. Искрено препоръчвам на всяка жена да ползва помощ за чистенето, страшно е удобно и не е толкова скъпо.

Аз работя до обяд- но само работя и не мисля за домашни задължения. Следобед се занимавам с малкия. Вечер- двамата с мъжа ми се отменяме. Събота и неделя обикновено поработвам също до обяд.

На мен за тези неща времето ми стига повече, отколкото преди, когато бях по майчинство.
Детето вече е голямо, има нужда да остава и самО, сега например си рисува в стаята, преди това си направихме една хубава разходка. После ще играем. Като е била цял ден в лудница от 30 деца, сега има нужда и от малко спокойствие и тишина 

За половинката времето е като заспи детето - т.е. от 22 до към 1 ч., ние обаче и работим заедно, така че време не липсва.

С роднини се виждаме редовно, но в почивните дни, тъй като не са тук, успяваме да се срещаме доста често.

За приятели ни е съботната вечер - излизане или те у нас.

Фризьор и подобни - веднъж в месеца, обикновено като сме при бабите, тогава имам достатъчно време. Но и тук да сме си, не виждам проблем, все пак става дума за 1-2 часа.

Доктори - и през обедната почивка става или преди работа, пък и 1 ден отпуск да си вземеш, не са чак толкова често, че да е проблем.

Домашните задачи си ги делим, така че въобще не ги усещаме.

Не съм си поставяла за цел да се справям с всичко. Не ми е възможно. Изморявам се и ме домързява. Не съм похондра и не страдам от това, че къщата ми е леко разхвърляна. Гледам да поддържам някакъв минимум. Винаги е било по-важно за мен да обърна внимание на детето и да излезем на вън, отколкото да се затворя в кухнята.
Сега обаче майка ми живее с нас и ми помага. Повярвайте ми, че се чувствам двойно по-изморена влизайки си в къщи. Просто се отпускам, защото знам, че някой друг ще се погрижи за вечерята и другите домакински неща..

Всичко е въпрос на организация ! Работя ,занимавам се с ученици, като почти всеки ден изминавам разстоянието от 90 км . Активно спортувам през седмицата, а през почивните дни и с приятелки по- женски .Никой не се е оплакал от липсата на внимание !

От три седмици работя, при това на две места и без почивен ден и установявам, че се справям по-добре, отколкото като висях вкъщи. Човек става по-организиран. Преди имах чувството, че имам цял ден на разположение и просто висях повече на компа. Сега съм намалила това занимание, другите неща си ги свършвам без проблем. Пък и юркам повече скъпия да поема домакински задачи. Не е страшно.

Това е истината. Установих го тези дни. Отпуска съм и наистина нямам никакви ангажименти, а и на това време не ми се обикаля навън. Оказа се, че дните буквално ми се губят - изгубих представа за времето и дните ми минават в пиене на кафе, стоене пред компа и др. Даже не съм изгледала един цял филм и не съм си прочела книгата /това планирах/, защото ми се струва, че имам адски много време. Ужас. Буквално време на вятъра.
А на работа се организирам - някак денят има точно определени граници и параметни - ставам в определен час, излизам и се прибирам в определен час, имам точно определен график.
Ето, днес от сутринта се мотая и още даже съм по пижама и пуша поредната цигара, вместо да свърша нещо смислено.
Вярно е, че децата са на градина и съм сама, но и с тях е същото - те си имат техни занимания и дори да правя нещо за тях пак денят си отива, без конкретен смисъл.