как се справяте с всичко (работещи мами)

Правя списък ( реално или само в ума ми) , в който подреждам най-важните и най-неотложни неща за деня и за седмицата. И започвам по списъка - винаги стигам до 1/3, 1/2 от него    почти никога до края - така си върви животът    .

Аз също ходя на работа и имам малко дете, с което се занимава прабабата, докато аз и мъжът ми сме на работа.
За да имам свободно време, готвя през 2 дни примерно. Наведнъж правя по 2-3 манджи и готово. Също така не се вманиачавам в почистването и подреждането. Мъжът ми си има задължение - прахосмукачката е изцяло в неговите ръце, както и миенето на подовете. Бабата се отчита само с бърсане на прах.
През уикендите карам мъжът ми е бабата да разходят детето, а аз през това време си оставам сама вкъщи и се занимавам с разкрасителни процедури   Следобяд лягам с малката (на половин работен ден съм, докато детето навърши 2 годинки) и използвам времето да чета книги.
В общи линии, когато и мъжът ми си е вкъщи, винаги мога да тропна вратата и да си изляза някъде с приятелки.
Ето така се справям. Свободното време трябва да си го извоюваш  

като ти дойде реално до главата тази ситуация (работа + деца) ще се справиш, споко.

Имам близнаци и никога не съм страдала от липса на време, дори по време на майчинството работех от вкъщи и пак ми оставаше време за всичко. Човек винаги се справя, когато го иска. Е, аз ползвам помощ за домакинството, но не-особено голяма.
Децата и съпругът ми са моят приоритет и основен център на свободното ми време. Работата ми е приоритет, когато работя.
С родителите се виждаме в рамките на нормалното - свекърва ми е 6 мес. в САЩ, а в останалите 6 мес. й ходим на гости 1-2 пъти в месеца за вечеря или обяд. С моите родители се виждаме 1-2 пъти в седмицата, понеже живеят близо до нас  и идват на кафе за 1/2-1 ч.
С приятели се срещаме задължително - събота или неделя излизаме на обяд, вечеря, кафе, кино или екскурзия, а и през седмицата поне веднъж също /децата в 90% от случаите са с нас/.
На разкрасителни процедури ходя 1-2 пъти в месеца - все пак, става дума за не повече от 1-2 ч., които винаги могат да се вместят във времето между работа и прибиране вечер или през уикендите, докато таткото се позанимава с децата.
Наличието на деца не ни е променило ежедневието от преди това - просто понякога единият остава вкъщи с тях или ги водим с нас /е, 2-3 пъти в годината ги даваме на бабите за някой и друг романтичен уикенд/....
По отношение на домакинството, за най-трудните неща викам жена; за останалите сме се оборудвали с всякакви улесняващи уреди, които изискват минимум усилия от наша страна, като и двамата "обслужваме" въпросните уреди.
Човек винаги може да намери точният баланс, ако не се старае да е перфектен във всичко - комбинация от перфектна майка, перфектна съпруга, перфектна домакиня, перфектна бизнесдама, перфектна жена и т.н., и т.н. - няма.

Тази тема винаги ми е била много интересна, макар, да не работя.
Когато ходех на работа, процедирах така - в Неделя готвих нещо голямо, за два пъти да стигне, напр. мусака. Тип манжда, която която да се претопли. Отделно ориз, или картофена салата. През седмицата купувах скара към гарнитурата, отделно мусаката и така имаше ядене до сряда. Всряда може да се ядат спагети, бъркани яйца, гювече, по-лесно. В четвъртък риба на скара /готова/ и ето то седмицата мина.  
Отделно някаква супа, по-трудоемка - топчета напр. в Неделя.
Започнах и сега да процедирам по подобен начин. За съжаление от това парно се събират мъхове и е невъзможно да се пуска прахосмукачка веднъж седмично /а и като сме в къщи мацаме повече   /, но ако сме на работа - чистене само в Неделя сутринта.
Гладене също. Мъжа ми глади, струпвам му камарата от седмицата и той сяда в Неделя през телевизора и глади с часове. Пазаруване  - ходим до Кауфнанд веднъж седмично в Събота, да не се налага да се обикалят магазините и така.
Дано да съм била полезна. Зависи и от семейството. Баща ми напр. не яде тип манджи, той предпочита месо с гарнитура, но няма против да е претоплено, та майка ми в Неделя пече бутчета, пържи кюфтета и имат до Сряда. Аз съм лигла и имам проблем да ям едно и също два пъти  , иначе мъжа и сина не са претенциозни. Та готвя така, че да има за тях по 2 пъти, за мен веднъж /картофена яхния със свинско напр./

Колкото повече ангажименти имам, толкова по организирана съм. Като ходех на работа се справях с всичко, откакто съм в къщи- нямам време за нищо!

  Не знам защо обърнах темата на готвене аз.

Когато работех, работата ми беше в центъра на града, в непосредствена близост до баба ми, та използвах обедната почивка да ида да се видя с роднини, да пия кафе с приятелки /за моя щастие любимата ми приятелка от форума работеше наблизо, та си напаснахме обедните почивки/, или да се разходя по магазините. Иначе, не знам кога щях да мога да насмогна.  
До 17:25 стоях на работа, после отивах до градината. Разходка с детето и така.
Това най-лошият случай, ако се оправям с всичко сама. Иначе мъжа ми помага, естествено. И двете баби живеят до нас, ама не са се счупили да помагат де.


Мисля, че долавям истина в думите ти.  

И аз не знам как се справям. Понякога от работа от вратата и в кухнята направо  слагам бързо нещо за ядене, докато се приготви простирам, гладя, обръщам внимание на децата, вечеряме, чиниите, през банята и в леглото.
В последно време все не ми стига времето 

Не знам...
Мисля че не се справям перфектно,но поне за основните неща успявам...
Готвене,пране,гладене,чистене,за друго
То пък какво друго...
Иска ми се да имам време за други неща,но...

Не се престаравам много.
Ако искам да отида на фризьор,а имам работа в къщи,отивам на фризьор.
Задълженията няма да избягат,мен си чакат.
А половинката много помага.

lasi , един приятелски съвет - ако имаш възможност, си вземи сушилня с функция гладене и миялна - това ти спестява 3 от ежедневните дейности и повече от час свободно време всяка вечер. Откакто имам подобни уреди, буквално мързелувам вкъщи, защото друго почти не остава - една прахосмукачка, която пуска половинката, понеже е перяща и на мен ми тежи много, та той я влачи.
Воденето, вземането на децата от градина и извънкласни мероприятия, както и пазаруването в 80% от случаите са ангажимент на мъжа ми, понеже неговата работа е свързана с по-голяма мобилност и плаващо работно време.

azaf , една прахосмукачка-робот мисля, че съвсем ще завърши картинката с електроуредите у вас.

По темата не мога да се произнеса, защото все още нямам дете.

Милинка, вярно е - съвсем ще се омързеливим, ама много малки са тези, които съм виждала. Нека влачи половинката голямата - да мога да го хваля по форумите колко помага. 
Честно казано, искам още доста улесняващи неща да си купя, ама и това ще стане, живот и здраве. След като новите технологии ни позволяват по-малко усилия, защо да не се възползваме. 

И аз да се включа - докато бях сама с двете деца в къщи намирах време за всичко. От два месеца майка ми е пенсионерка и почти изцяло е поела малката...и неизвестно защо вечно не смогвам да свърша всичко, което съм намислила. Може би причината е тъкмо в това - разчитам, че има кой да ми помага и съм се поотпуснала