Публикувана: 2 фев. 2010, 19:59 ч.
Последно мнение: 8 фев. 2010, 16:05 ч.

как се справяте с всичко (работещи мами)

5 916
60
1

# 45 7 фев. 2010, 00:20 ч.

Overijse, Belgie
Мнения: 1 131

Тичайки, така се справяме Wink

При нас положението е - няма мама, няма тати, има двама родители, които се грижат заедно за децата и домът.
Тази седмица например трябваше да работя в град, който е на 1 час и 15 минути шофиране откъщи като яслата на малкия отваря в 08:00 и затваря в 18:00, а аз трябва да имам 8 часа прекарани в офиса. Така че се наложи да ставам в 05:45 и да тръгвам от къщи в 06:30, за да мога да си тръгна от офиса в 16:15 и да прибера баткото от градина, а бебето от ясла. Работя без обедна почивка, т.е. отделям 20 минути, в които да изцедя кърма и ям пред компютъра. Това е! Невързможни неща няма! И думата "не мога" не съществува...кучето скача според тоягата Wink

Абе смея да твърдя, че се справяме много добре без никаква помощ в гледането на деца и домакинството Simple Smile

# 46 7 фев. 2010, 08:30 ч.

usa
Мнения: 2 113

ми чисто и просто не се справям с всичко. опитвам се обаче да се справям с това, което смятам за най-важно. ама най-важното се променя периодично... и когато някое от децата ми разкаже как много ми благодари, за това, което правя за него/нея или изкаже съжаление и възхищение към мен за разписанието, което се опитвам да покрия, започвам да си мисля и да се възгордявам, че може би всъщност се справям поне с нещо.

# 47 7 фев. 2010, 19:01 ч.

Мнения: 280

Около мен всички майки са работещи и се справят и то качествено.Естествено това коства нещо - лично време, нерви, недоспиване или пари/ ако се прибегне до платена помощ/.Въпроса е винаги да има баланс.
За моето справяне няма да говоря, защото аз работя основно у дома, а това носи няколко важни улеснения - време за транспорт, гледане на болно дете, наглеждане на първолак.Но не завиждайте, като всяко нещо има и недостатъци - психясвам.Понякога не излизам с дни и не виждам никой освен домашните.

# 48 7 фев. 2010, 19:37 ч.

Мнения: 1 668

Аз не виждам нищо трудно. Сутрин ставам, обличам и храня децата, цедя да има кърма за малката за през деня, качваме голямото дете в колата, а майка ми застъпва при малкото и така... Вечер по обратния ред - от офиса в ДГ, вземаме голямото и вкъщи. С майка ми успяваме да си кажем по 20 изречения при приемане и предаване на щафетата сутрин и вечер, та се виждаме само по 1 път седмично... Вечер правя нещо бързо за ядене или поръчваме от Бг меню. докато дойде храня малката или играя с големия. В събота таткото гледа малката, големия е при баба си, а аз съм на работа. В неделя се местя от кълка на кълка и реанимирам. Имам време и за форумско и за пазар и за децата си и за всичко. Честно да си призная като си останя 2 дни вкъщи и полудявам... нямам идея какво се прави с толкова свободно време. Аз с големия съм била точно 30 дни майчинство, а през това време помагах от вкъщи, а с малката бачках отболницата, а след това на 9-тия ден бях на тръстиката.

# 49 7 фев. 2010, 19:55 ч.

гр.София
Мнения: 184

Като че ли едно време беше по-лесно или всичко вече ми е поизбледняло - иначе с помощта на приятели, роднини и семейството ми. Сега ми се струва много по-напрегнато и трудно.

# 50 8 фев. 2010, 12:31 ч.

Мнения: 1 560

Винаги съм се възхищавала на колежката, с която работехме в една стая - на 32 години с 1 единайсетгодишно момче и 2 близначета на по девет. Винаги изглежда добре, винаги си върши бързо работата, никога не се оплаква, бабите са на по 100 км. Така, че е въпрос на организация.
Аз пък все нямам време, и като работех 1 денонощие и 3 дни почивах, и като тръгнах на работа редовна смяна, и сега като си гледам детето (бабите са на над 400 км). Та въпрос на организация е. А и колкото по-малко задъжение има човек толкова пвоече се отпуска и мота.

# 51 8 фев. 2010, 13:01 ч.

Мнения: 800

Обичам хората, които възприемат живота си лесно и леко, оптимисти и позитивно настроени. Когато бях по майчинство ми беше трудно, сега когато работя и съм вече с 2 деца също ми е трудно - но мисля, че по-важното е как се справяме. Как се чувстваме докато се справяме, хората около нас как ни възприемат, а не точно колко неща сме свършили, по-скоро как сме ги свършили. Как се чувствам докато играя със снежни топки с децата или правим курабийки или докато чистя, подреждам или простирам, а те са паркирани пред телевизора?

# 52 8 фев. 2010, 13:09 ч.

Мнения: 9 990

Еднакво добре се чувствам.Не страдам, когато децата са си с техни забавления, а аз мия чиниите.Не си слагам драми на сърцето и не си вменявам вина, а уча да бъдат самостоятелни от една възраст нагоре.И да-къщата не се върти около децата.Щом имам да върша нещо-нищо не им коства да ме изчакат, занимавайки се сами.Живота не е само курабийки и снежни топки, а и миене на тавата след курабийките и пране на дрехите след играта.Докато аз върша това и докато то не се изпълнява като с вълшебна пръчка-ще има и моменти, в които ще ме оставят да го свърша.За да има сухи дрехи за следващия бой с топки или чиста тава за курабийките.За да има пак.

# 53 8 фев. 2010, 13:30 ч.

Мнения: 800

Аз казах "как се чувствам докато ...". има неща които обичам да върша и такива, които много не обичам, естествено когато т рябва ги върша, но когато поради липса на време избираш кое да свършиш при мен отпадат тези, които не са ми любимите (напр. тавата я измива мъжа ми).

# 54 8 фев. 2010, 13:34 ч.

Мнения: 9 990

Аз теб те разбрах прекрасно, просто твоите мисли ме насочиха на други, и ги споделих.Те също са част от "справянето".Защото има хора, които ти набиват в канчето-ами да, ето, ти работиш, захвърлила си едва ли не децата на заден план, вменяват вина.Да, има такива хора, а по-лабилен човек може да се подхлъзне.На мен лично са го прилагали това.И когато поддадеш и започнеш да се обвиняваш и да си вечно недоволен от ситуацията-започваш с нежелание да вършиш всичко и най-елементарните неща ти тежат и стават трудни.

# 55 8 фев. 2010, 13:43 ч.

Overijse, Belgie
Мнения: 1 131

Цитат на: Jizzlobber в пн, 08 фев 2010, 13:34

Права си, и аз съм така, ама като се замисля, че докато са будни играем с тях, а не са пред телевизора сами Wink

За себе си откривам друг плюс в това, че работя и трябва здрава организация щом разчитаме само на нас двамата за абсолютно всичко - децата си лягат рано (така са научени) - в 20:00 и двамата са в леглата и така имаме време да почистим, сготвим, че и филм да изгледаме. Peace

Събота и неделя гледаме да сме навън, а вечерите се занимаваме с гладенето и прането за седмицата.
Но и е вярно, че както azaf сме се сдобили с уреди, който да работят вместо нас, включително и прахосмукачка робот, без която сме загубени, като се има предвид, че бебето в момента е на вълна ядене на корички хляб и "маже" здраво около масата Simple Smile

Лично на мен ми е най-трудно когато са болни, защото нямаме право на болничен за гледане на дете. Тогава или успявам да поработя откъщи и ли трябва да си пускаме неплатен отпуск.

# 56 8 фев. 2010, 13:46 ч.

Мнения: 800

Точно за това го написах, на мен ми вменяваха сума време вина (свекърите), че виждате ли синът им ядял набързо приготвена храна (разбирай задушено във фурната, вместо 2 пъти препържвано), не съм му изгладила любимата ризка или нещо друго от сорта, или пък защо не съм излъскала еди кое си до блясък, тя така правила ... да, тя го прави, но аз не искам. Искам да си живея живота, да правя това, което ме кара да се усмихвам и което харесва на хората, които обичам - децата, мъжа ... а че не било подредено като в аптека в къщи или че 2 вечери сме яли сандвичи, защото не ми се готвило - много важно!

# 57 8 фев. 2010, 13:54 ч.

Русе
Мнения: 11 924

Интересна тема. Определено правя компромиси с гладенето и готвенето, още повече, че никога не ми е било слабост или сила Laughing

Първите месеци живеехме при свекърва ми, и се надявах, че ще ми е по лесно, защото работех. Нищо подобно. Преместихме се, изживях един ад, докато вляза в релси и всичко си дойде на мястото. Трудничко си е, всеки миг преподреждам ангажиментите, има моменти когато просто сядам и плача, но когато се успокоя, виждам, че решение има.

# 58 8 фев. 2010, 13:59 ч.

Мнения: 103

е и аз така изпитвам вина от време на време, че това не съм свършила, онова, че не обръщам достъчно внимание на малкия, за да сготвя или измия; че може да забравя и пропусна нещо.
но както казвате всеки сам решава за себе си как се справя и кое е по-важното. и може би най-важното е как го вършим по-малко но качествено

# 59 8 фев. 2010, 14:37 ч.

Мнения: 800

Цитат на: marianair в пн, 08 фев 2010, 13:59

Много пък важно, че съм пропуснала нещо или че не съм изгладила, или че днес не сме купили нещо си, защото не сме стигнали до магазина, а ще купим утре. Гледам да не се чувствам виновна, не е здравословно нито за мен, нито за домочадието.

Препоръчани теми

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Има ли любовта срок на годност?

Изнервен мъж и невъзможност за комуникация

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: