има,
по-добре да са млади.
по-добре да са млади.
- Публикувана: 27 фев. 2010, 09:56 ч.
- Последно мнение: 27 март 2010, 11:04 ч.
Има ли значение възрастта на родителите Ви за Вас?
Майка ми е била на 22г когато ме е родила, баща ми на 23г.
Имаме чудесни взаимоотношения и определено и в детството си и сега се чувствам прекрасно с тях.
Това, че в млада възраст родителите може да са по-безотговорни, или нещо от сорта....не, не смятам така....един човек може да му вее вятъра под шапката и на 30-40-50г, така че възрастта не е определяща.
Лично на мен тази тенденция да започва да се гради семейство и да се раждат деца след 35г не ми харесва....не смятам, че е добре и за децата в определени аспекти, но всеки си преценява в крайна сметка. По-скоро сякаш се е превърнало в някаква мода, отколкото нещо друго.
Имаме чудесни взаимоотношения и определено и в детството си и сега се чувствам прекрасно с тях.
Това, че в млада възраст родителите може да са по-безотговорни, или нещо от сорта....не, не смятам така....един човек може да му вее вятъра под шапката и на 30-40-50г, така че възрастта не е определяща.
Лично на мен тази тенденция да започва да се гради семейство и да се раждат деца след 35г не ми харесва....не смятам, че е добре и за децата в определени аспекти, но всеки си преценява в крайна сметка. По-скоро сякаш се е превърнало в някаква мода, отколкото нещо друго.
Майка ми ме е родила, когато е била на 30 г., а баща ми на 32 г. Спомените ми от детството са за топли летни вечери на морето с цял куп приятели на родителите ми, безкраен купон, баща ми с китарата - душата на компанията. Намаше уикенд в който да не сме някъде с компанията на нашите и техните деца, дали извън София по вили, или на гости, или където и да било, но никога не скучаехме. Обиколила съм с нашите цяла България, благодарение на тях обикнах планината и до ден днешен не съм спряла да ходя. Всички празници - Коледи, Великден и т.н. се празнуваха, винаги е било много, много весело, винаги съм обичала да се връщам вкъщи, заради нашите и заради спомените от златното ми детство (както казваше татко). Всичите ми приятели ги обожаваха, състудентите ми идваха вкъщи специално заради тях. От две години татко го няма, почина на 64 г. от рак 
От тогава вече празниците за мен вече не са същите, загубиха очарованието и вълшебството, което носеха. Майка също не е това, което беше, след смъртта на татко, но се старае да създаде един вълшебен свят за дъщеря ми, както създаде за мен.
Мисля си, че родителите ми и на 50 години да ме бяха ме родили, нямаше да е по-различно, и те нямаше да са по-различни, пак щяха да са същите
Духът, който човек носи в себе си, не може да бъде променен с годините, или го имаш, или го нямаш.
От тогава вече празниците за мен вече не са същите, загубиха очарованието и вълшебството, което носеха. Майка също не е това, което беше, след смъртта на татко, но се старае да създаде един вълшебен свят за дъщеря ми, както създаде за мен.Мисля си, че родителите ми и на 50 години да ме бяха ме родили, нямаше да е по-различно, и те нямаше да са по-различни, пак щяха да са същите
Духът, който човек носи в себе си, не може да бъде променен с годините, или го имаш, или го нямаш. 
Аз и майка ми имаме 18 години разлика,а с баща си имах 22 години.Много ми беше хубаво,че са толкова млади,а другите родители ми изглеждаха много стари.Аз и дъщеря ми имаме 19 години разлика във възрастта.Веднъж тя се прибра много наскърбена,защото една заместваща госпожа й казала-хайде,приготвяй се,майка ти дойде да те вземе.А то,всъщност,била моята майка.В нашият род се омъжваме млади,това е!
Ей така съм и аз, ама едно към едно. Само дето и аз родих дъщеря си на 18
Винаги съм се гордеела с младата си майка, беше най-млада от всички майки.
Детска му работа, но за мен беше важно.
За мен няма никакво значение на колко години са родителите ми - връзката и разбирателството ми с тях определено не идват от възрастта им.
Майка ми с 24г. по-голяма от мен , а баща ми 27. Те са ми най-близките хора и много се надявям и аз един ден да се разбирам така с децата си. Майка ми е най-добрата ми приятелка и винаги към нея се обръщам за помош. Винаги съм се радвала не на млади родители, а на интелигентни и възпитани.
Баба ми и дядо ми също са били на по 24г. когато се е родила майка ми . Е мога да кажа, че тя няма такива добри отношения с родителите си.
Така, че не е до възраст, а до хора и манталитет.
Майка ми с 24г. по-голяма от мен , а баща ми 27. Те са ми най-близките хора и много се надявям и аз един ден да се разбирам така с децата си. Майка ми е най-добрата ми приятелка и винаги към нея се обръщам за помош. Винаги съм се радвала не на млади родители, а на интелигентни и възпитани.
Баба ми и дядо ми също са били на по 24г. когато се е родила майка ми . Е мога да кажа, че тя няма такива добри отношения с родителите си.
Така, че не е до възраст, а до хора и манталитет.
Цитат
Само дето и аз родих дъщеря си на 18 Laughing
Духът, който човек носи в себе си, не може да бъде променен с годините, или го имаш, или го нямаш.
Охх, много хубаво си го казала.
Аз родих моето дете на 26, почти на 27 год., но съм абсолютно като дете, двете правим бели, играем си, въобще никога няма да позволя да се усетят разни години, пък ако някой й каже, че има стари родители, ще й каже къде точно да го прати. 
[/quote]
Охх, много хубаво си го казала.
Аз родих моето дете на 26, почти на 27 год., но съм абсолютно като дете, двете правим бели, играем си, въобще никога няма да позволя да се усетят разни години, пък ако някой й каже, че има стари родители, ще й каже къде точно да го прати. [/quote]
Ти да не би да се пишеш при старите Всяка възраст е благодатна да станеш родител стига да го искаш искрено.
, но прочети по-напред в темата за децата кое е стар и кое млад. 
Шанел- прекрасно си го описала
На 18 години ми връчиха едно ревящо вързопче, при условие, че никога преди не бях докосвала бебе Беше невероятна авантюра, учех се в движение и смея да кажа, че дадох/давам на детето си едно безгрижно детство, без вманиачаване и истерии от моя страна. Не казвам, че раждането на по-късна възраст задължително е съпроводено с вманиачаване, но е по-вероятно, поне по мои наблюдения.
В класа на дъщеря ми има детенце, чиито родители са по-възрастни от моите. Много хубаво дете е, но по нещо сякаш си личи, че расте с по-възрастни родители. Рискувам да бъда нападната след тези ми думи, но е факт...
На 18 години ми връчиха едно ревящо вързопче, при условие, че никога преди не бях докосвала бебе
Беше невероятна авантюра, учех се в движение и смея да кажа, че дадох/давам на детето си едно безгрижно детство, без вманиачаване и истерии от моя страна. Не казвам, че раждането на по-късна възраст задължително е съпроводено с вманиачаване, но е по-вероятно, поне по мои наблюдения.В класа на дъщеря ми има детенце, чиито родители са по-възрастни от моите. Много хубаво дете е, но по нещо сякаш си личи, че расте с по-възрастни родители. Рискувам да бъда нападната след тези ми думи, но е факт...
Цитат
На 18 години ми връчиха едно ревящо вързопче, при условие, че никога преди не бях докосвала бебе
