Спор на детската площадка

  • 4 020
  • 80
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 735
   Пускам темата за да си сверя часовника правилно ли реагирам относно споровете между деца на детската площадка.Та историята е следната-дъщеря ми вече няколко месеца е развила невероятно собственическо чувство и не си дава играчките.Даже и да не играе с тях,пак не ги дава.Опитвам се да и говоря и да я убедя,че поне когато тя не играе с тях да ги дава,но не.Вчера поне направи един бартер с друго детенце и мн. се зарадвах.Но всъщност това, което ме притесни е дали реагирах правилно,когато друго детенце и беше взело скутера и тя въпреки,че ровеше с една пръчка в тревата я видя и хукна да си го взема.Като стигна до детето каза,че си го иска,но ответна реакция нямаше нито от детето,нито от баба му/предполагам/.Дъщеря ми започна да дърпа скутера и да плаче,имаше и пръчка в ръката.Казах на бабата да си вземе детето,защото в дърпането може да я удари- и отново никаква реакция Shocked.Едвам се борех с дъщеря ми и и взех пръчката поне,но успя да удари детето с ръка и като си дръпна играчката,детето падна по дупе и заплака.Отново никаква реакция от страна на жената.
После говорих е една майка,която ми е приятелка на площадката и тя каза,че също не се намесва в спорове между деца.
Аз обаче първо ненавиждам агресията/та било и в моето собствено дете/,пък и се чудя-ами,ако я беше ударило с пръчката,ами ако детето беше паднало не на дупе,а на главата си?
И всъщност не знам дали съм права.В тази голяма градинка всички се бият,дърпат си играчки и май 99% го смятат за нормално,ама аз не мога нещо.Та се чудя как да реагирам за напред!

# 1
  • Мнения: 425
Според мен правилно си реагирала. Въпреки че да си призная за мен е странно откъде децата развиват собственическото чувство. Не съм имала този проблем нито с дъщеря ми, нито със сина ми (но и аз самата не съм никак пристрастна към вещите си). Била съм обаче свидетел на множество подобни случки - седем години сякаш живях по градинките първо с дъщеря ми, после със сина ми. И като съвсем страничен наблюдател винаги съм се чудела на идеята за "ненамеса" от родителите. За мен това е равносилно на безхаберие. Не знам какво възпитават с това, но аз си го превеждам така - моето си е мое, а чуждото е общо. Така беше по време на соца и затова живеем в такава страна. Не се упреквай как си постъпила, може би с времето ще успееш да обсъждаш с детето как то е реагирало, как другите деца реагират - това е полезно и дава резултат в бъдеще. Уверявам те.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 735
Аз не се упреквам.За мен е важно здравето и на моето, и чуждото дете.Много говоря на дъщеря ми за играчките и искам правилно да я възпитавам.Само, че в този случай не знам кое е правилното поведение от моя страна и затова се допитвам.Не  знам къде е точно границата в спора и кога да се намеся.Не искам да съм майка орлица,но и не искам никой да пострада.Пък и друго си мисля,че ако видя дете,което да плаче за неговата си играчка,никога не бих стояла безучастно и поне да не кажа на моето да я остави.Поне затова имам твърда позиция.
Относно собственическото чувство-много деца на тази възраст не си дават играчките.Появи се изведнъж преди месеци и предполагам ще отмине.Разговорите засега не дават резултат.

# 3
  • Мнения: 5 393
В момента почти винаги се намесвам, защото на площадката са една банда момченца и всичките в един момент почват да се ядосват и да се удрят. Гледам сама да се ограничавам, но предпочитам да се намеся преди да се е стигнало до физически сблъсък. Иво си дава играчките, не е проблем, но много се ядосва, когато си я поиска обратно и не му я дадат. Друг е въпросът, че и той малко рязко си я иска, та обяснявам по сто пъти как да отиде и да си я поиска, кротко.

# 4
  • Мнения: 2 957
Абсолютно уважавам желанието на децата ми да не си дават нещата, когато решат така.
Аз също не обичам всеки да  пипа и разполага с вещите ми когато и както си иска.
Не се намесват, когато си отстояват своето, освен ако не видя, че работата става дебела.Тогава отивам и обяснявам на другото дете на кого е играчката.

# 5
  • Мнения: 22 446
Inkа, първо да те попитам - а ти защо караш детето да си дава нещата, при положение че явно не иска да го прави?
Не е задължително и то изобщо, и не разбирам този майчин стремеж за споделяне на играчките, щом са на вън.

А относно поведението ти, да, добре е било че си се намесила, защото с една пръчка могат да станат доста бели.
Но е трябвало по-настоятелно да кажеш на жената с другото дете да го отстрани от случката, а не да стои и да гледа безучастно.

# 6
  • Мнения: 8 999
Аз се намесвам - затова съм излязла заедно с дететето, за да се намесвам. Иначе щях да го пускам само да си ходи в градинката да си играе от момента, в който проходи.
За играчките - винаги съм оставяла децата си сами да преценят дали искат да дадат нещо, или не. И ако някоя играчка им е отнета против волята им, се намесвам и им я връщам. Хич не ми допада поведение на дете, което безапелационно заграбва нещо чуждо, нито пък родител, който остава безучастен към действията на отрочето си.

# 7
  • София
  • Мнения: 62 595
А защо изобщо децата на такава малка възраст, че и на голяма непременно трябва да си дават нещата? Вие давате ли си вашите на всеки, който ви ги поиска, нищо, че "не играете" с тях? Например, някой важ познат или непознат идва и ви казва "дай ми колата си, защото не я ползваш в момента"! Ще я дадете ли? Не виждам нищо странно в собственическото чувство на малко дете. Нормално е. Като не иска да ги дава, да не ги дава. Няма аз да съм човекът, който в името на разбирателството ми или добрия изглед на собствената си персона, ще карам детето си да дава нещо, което не иска! С времето детето самичко ще започне да се светва за ползата от размяната.

# 8
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
А защо изобщо децата на такава малка възраст, че и на голяма непременно трябва да си дават нещата? Вие давате ли си вашите на всеки, който ви ги поиска, нищо, че "не играете" с тях? Например, някой важ познат или непознат идва и ви казва "дай ми колата си, защото не я ползваш в момента"! Ще я дадете ли? Не виждам нищо странно в собственическото чувство на малко дете. Нормално е. Като не иска да ги дава, да не ги дава. Няма аз да съм човекът, който в името на разбирателството ми или добрия изглед на собствената си персона, ще карам детето си да дава нещо, което не иска! С времето детето самичко ще започне да се светва за ползата от размяната.

И за  мен в това е истината. Много добре казано. Ние големите никак не обичаме някой да ни пипи личните вещи и се дразним от това. Защо тогава малкото човече да няма право да изпитва същото чувство?

# 9
  • Мнения: 262
Напълно естествено чувство е да не искаш да си дадеш играчките или вещите и т.н. Аз обаче си мисля, че когато човек е склонен да сподели с друг нещо скъпо, това означава, че този човек му е приятел... Точно поради тази причина мисля, че е добре да поощряваме децата си да бъдат щедри, да създават приятелства, да се интересуват от желанията и на околните. Подчертавам поощряваме, а не насилваме  Hug Естествено е за вас самите вашето дете да е най-важно, но когато децата ни пораснат зрели хора и разсъждават по същия начин за ежедневните житейски ситуации, както вие разсъждавате за играчките им, много е вероятно да не се особено сърдечни, всеотдайни и състрадателни към околните. За мен това са все още добродетели и е добре без насилие над детската душа да обясним, че споделената играчка дори и за 5 минути е много добро нещо и че само с един такъв жест сме си спечелили 1 приятел повече. А относно намесването, разбира се че трябва да се намесим, когато нещата излизат от контрол, за това сме родители...

# 10
  • Мнения: 678
Да си призная,и аз се намесвам,когато има спор за играчки,но дъщерята вече порасна,и разбра,че щом не иска да й вземат играчките не излиза с тях на вън.Само с колелото или с тротинетката.Иначе ги дава за малко да покарат и другите деца.Но забележали,че в този момент майката си приказва настрани,а детето карайки колелото не го пази,му го отнемам.

# 11
  • Мнения: 1 376
Напълно естествено чувство е да не искаш да си дадеш играчките или вещите и т.н. Аз обаче си мисля, че когато човек е склонен да сподели с друг нещо скъпо, това означава, че този човек му е приятел... Точно поради тази причина мисля, че е добре да поощряваме децата си да бъдат щедри, да създават приятелства, да се интересуват от желанията и на околните. Подчертавам поощряваме, а не насилваме  Hug Естествено е за вас самите вашето дете да е най-важно, но когато децата ни пораснат зрели хора и разсъждават по същия начин за ежедневните житейски ситуации, както вие разсъждавате за играчките им, много е вероятно да не се особено сърдечни, всеотдайни и състрадателни към околните. За мен това са все още добродетели и е добре без насилие над детската душа да обясним, че споделената играчка дори и за 5 минути е много добро нещо и че само с един такъв жест сме си спечелили 1 приятел повече. А относно намесването, разбира се че трябва да се намесим, когато нещата излизат от контрол, за това сме родители...
Подкрепям "с две ръце" казаното  Peace
Подобни ситуации се случват не само на детската площадка. Когато ходите на гости или ви идват такива с малки деца как процедирате?

# 12
  • Мнения: 857
Детето ми също не обича да му вземат играчките, дори да не играе с тях. Видя ли, че си ги иска и нервничи, когато друг ги ползва, ги вземам обратно. Той самият рядко играе с чужди играчки, но ако някой не му дава - съм съгласна - не правя въпрос от това.
Намесвам се винаги, защото детето не може да се защити, той търси подкрепа от мен.
На гости само с познати дечица, с които няма проблем да разменя играчки.
Като цяло, с децата, с които се среща най-често, няма проблеми.

# 13
  • Мнения: 27 524
Синът ми също не си дава играчките навън и го намирам за съвсем адекватна и правилна реакция. Особено и предвид възрастта им. Никога не съм го принуждавала да го прави, имаме спорове понякога само вкъщи с играчките, когато не ги дава на детенце, което ни е на гости. Това, което е хубаво, че не си дава навън играчките, но и не посяга никога на чуждите.  Simple Smile

# 14
  • Мнения: 5 393
Аз съм му казала, че ако иска да си играе с играчките на другите, трябва да дава и своите. Така е честно. Понякога ме слуша, друг път- не.

Общи условия

Активация на акаунт