Спор на детската площадка

Аз в подобна ситуация бих (и съм го правила) предложила на децата да играят заедно с въпросната играчка. Даже бих им показала как може да стане това. При твърд отказ и от двете страни да играят заедно, ще конфискувам предмета на спора с презумпцията, че щом двама се карат, третият печели. Понякога такова отнемане освестява децата и те решават, че все пак могат някакси да се споразумеят. В най-лошия случай всяко от тях ще се заиграе с нещо друго и конфликтът ще е потушен.
На почти 3 години би трябвало детето вече да прави опити за съвместна игра с други деца.

Това за мен е най - адекватното.
Едно нещо не ми хареса в ситуацията. Защо след като детето посяга е оставено да удари друго   Нали има поне един възрастен с тях. Би трябвало да е достатъчен. Не виждам причина всички родители на площадката да се заместват в играчкови проблеми. След като си е ваша и детето ти категорично си я иска отиваш и си я вземаш. до сега дете не е отказвало да ми върне играчка. Клякам до него и му казвам, че си я искам. Тоест го моля да ми я врне. Казвам Благодаря и това е.

Ами децата не искат да споделят играчките си защото се страхуват да не им ги вземат. А пък аз се стремя да прекъсвам още в зародиш безпричинни страхове. А всъщност споделянето на играчки е единствения вариянт за създаване на приятелство на тази възраст. 
Умението да общуваш с останалите около теб, без да се страхуваш, че ще ти "вземат камиончето" се възпитава. Твърде общителен човек съм и децата си възпитавам така. 

Прави, наистина опити,да играе,но с познати дечица и най-добре и се получава с малко по-големи момиченца/примерно 4г./,т.е.  да има някой да е водещ.Сега се сетих,че се заиграва и с непознати,ама то си зависи и от другата страна.Нормално е да не ти допада всеки.Иначе с в случая с колело или скутер няма как да играят заедно.
Бо,и аз съм общителен човек,но това не означава,че детето ще възприема света точно като мен,въпреки разговорите ни.След като наистина и вземат играчките,чак страх не вярвам да е,но явно и затова не си ги дава.Не бях помислила от този ъгъл.Просто си мисля,че е някакъв период и впоследствие ще разбере,че бартера е добра алтернатива и самата тя да получава интересни и непознати за нея играчки.
Сесана,дъщеря ми не е посягала от доста време на дете.Това беше друг период,който премина.Пак повтарям,че досега винаги като си е искала играчките или самите деца,или възрастния с тях са ги давали.Просто и за мен, и за нея тази ситуация беше непозната...и се стигна до конфликт.
Вече помислих върху различните гледни точки.Разбрах,че добре съм направила с намесата си и че вече трябва като възрастния нехае да си общувам с децата.Досега подценявах децата,като мислех,че са малки,но не съм била права.

Inkа Детето на тази възраст може да се заиграва с други деца, но и най- вероятно за пръв път може да започне да отказва да дава някои играчки или дори всички. Това е съвсем естествено и нормално. Много ценя мненията на Как` Сийка , но в случая не съм съгласна с нея. Да, хубаво е детето да споделя играчките си и така да се заиграе с другите деца, но не и насила. Повечето деца разбират какъв е смисълът на даването, когато им кажеш, че те избират дали да дадат своите играчки, но ако изберат да не ги дават няма и да играят с чуждите. Още при вида на първата по- интересна чужда играчка /а те винаги са по- интересни, защото са чужди/ детето ще преосмисли решението си. И дори да издържи един- два дни само със своите играчки от инат след това ще разбере принципа на размяна и ще го предпочете.
Ако детето се кара насила да ги дава то остава с впечатлението, че е по- маловажно от останалите деца, а това невротизира. Ако, пък, играчката изцяло се прибере го наказваме, но за какво? Всеки има право да разполага със своите вещи, все пак. Независимо от възрастта.

Намесвам се тогава, когато смятам, че има нужда. Синът ми винаги пита, когато иска чужда играчка дали може да я вземе. А случаите, към които проявява интерес към играчките на деца, които не познава са много, много редки. Обикновено се обръща с молба да му даде играчка някое негово приятелче. Собствените си играчки понякога е склонен да споделя, друг път не. На приятелите общо взето дава, стига да не е в леко изнервено състояние и да не чувства някоя вещ много специална.
Аз съм общителен човек, завързвам всякакви контакти бързо, той обича да играе с познати деца и общо взето все едни и същи си предпочита и настоява да се вижда с тях.
Има само едно дете, с което никога не могат да се разберат, но аз вече се отказвам да му вменявам вина за поведението му, защото с времето открих, че детето предизвиква подобни чувства в почти всички деца наоколо.

Бояна, къде в поста ми видя да се говори за насилие? Споменах конфискация, ако положението излезе извън контрол.
Идеята ми беше майката да заиграе децата, да им предложи сюжет, да им покаже как става на практика съвместната игра, а не само да е безучастен наблюдател.
Прави ми впечатление, че масово се описват сцени, в които децата са оставени на самотек на площадката да се оправят както си знаят, а родителите стоят отстрани безучастно и ако се намесят, то е само да навикат чуждите деца или някой от възрастните... При такова асоциално поведение от страна на самите родители, как да очакваме децата да развиват социални умения?
Много се впечатлих преди време, когато Лиска беше споменала как се играе на немските детски площадки. Всички - и деца, и родители се събуват, влизат в пясъчника и започват да играят заедно. У нас колко родители познавате, които да играят със своите, а и с чуждите деца? Да ги заиграват, да им показват, да участват активно в игрите?
За да е успешна една игра, тя трябва да има правила, които да се спазват от всички. Кой, ако не родителят, ще научи децата на тези правила? Да се чака и това да свърши детската градина или училището е несериозно отношение към собственото дете...

Познавам достатъчно много, които играят с децата си , стига с тези примери колко ние сме неадекватни в общуването в сравнение с чужбинските родители...

Никъде. Споменах наказание, но след уточнението ти, че става въпрос за случаи, в които ситуацията е извън контрол, се поправям. Ако и двете деца са войнствено настроени и не могат да се успокоят, вероятно, това е най- правилното решение.

За асоциалното поведение си напълно права. Същото се отнася и за агресията.

valerie, моите уважения, ако играеш с детето си, но точно от този форум останах с впечатление, че родителите ходят по площадките, за да чоплят семки, да оглеждат другите кифли, да ги оклюкарят зад гърба им и да нищят сериали. Естествено, това не са нашите многоуважавани съфорумки, а другите родители. 

За мен е напълно неприемливо Иван да иска своя играчка, с която не играе. Тоест играе с нещо, а неговата седи. Идва дете да я вземе и той не я дава. След като го питам защо не я дава, му казвам, че играчките са, за да играят децата с тях. Отговори от рода на: "Тя си е моя", "Не искам"....означават, че другият път като излезем тази играчка ще си остане в къщи. Като му е толкова ценна, че да се скара с друг заради нея да си я държи у дома. Играчките на площадката са за всички. Успях да го убедя в това и сега сам избира какво да вземе. Често  разменя или играят много деца с играчките му и е доволен. От доста време се радвам на начина по който споделя нещата си.
Но ако играе с нещо и дойде дете да го иска, не го дава и аз не се меся.
За мен при децата общуването е посредством игри и играчки. И те трябва да се споделят. Ако възникне спор за играчка, то конфискуването е най - доброто за мен.
И да имам приятелки от други държави и са се учудвали какви са тия работи по нашите площадки. Аз лично понякога също се чудя.
Неща от рода на:
- Играе си детето с играчка, идва една леля и му казва дай на моето, че му се играе. Той не дава. Тя му тегли лекция. Добре де, остави ми детето на мира. Имаме една кола с педали и редовно идва някоя майка да му я иска докато я кара. А той не иска да стане. И не става. Аз ако трябва обяснявам на жената да не се занимава с детето ми. Но като реши да кара колелото на Мишо или да рита топка, колата е свободна за който пожелае.
- Седи едно дете и играе с нещо. Друго отива и се опитва да се включи в играта. мама идва и казва да не пипа играчките. Добре де за какъв дявол си ги взела тези играчки и си го извела това дете. То седи само  
В такива моменти ми се иска да си дремя на пейката и въобще да не обръщам внимание на това какво се случва.
Колкото до играта. При нас доста често един или двама родители играят с децата. Я на мач, пиян морков...Но вече се познаваме и е по - лесно. Преди си мислеха, че съм сестра на детето, защото ритах с него и карахме заедно колело.

Има и деца, и възрастни, които са интроверти и не общуват толкова и така лесно както екстровертите. За какво го е извела- за да бъде на въздух, например. За да бъде близо до децата и един ден да се прескочи, но тези неща не стават насила.

Моето дете си дава играчките, даже като дойде дете до него той му дава една играчка, но има деца, които не ги искат. Този жест ги смущава и отиват в другият край на площадката. Често, обаче, след известно време, лека полека, се приближават и се включват в играта. Тези избори не винаги са показателни или осъдителни. Всеки си има периоди, в които не е на кеф, всеки си има моменти, в които не му се общува. А за по- затворено дете насилието да общува може да бъде причина да се затвори още повече.

 Как` Сийка , аз не смятам, че родителите винаги трябва да играят с детето, понякога децата нямат нужда от родителско присъствие рамо до рамо в пясъчника, достатъчно добре си играят и сами. Вчера например синът ми попадна на рожден ден, на който познаваше само рожденичката и всички деца бяха с година-две по-големи от него. В началото се чувстваше доста неловко и аз поиграх известен период с него, докато и други не проявиха интерес към нашата игра и не се включиха. После децата се запознаха и ги оставих сами.
Не съм отказвала никога на сина ми да играем заедно, особено на любимите му ролеви игри. Познавам и други майки, които играят с децата си и да, някои са от този форум и не градят измислен образ.

Бояна, прочети пред историята на това изречение. Детето, което си играеше само нямаше нищо против компания. Очевидно майка му не желаеше друго дете да играе с неговата играчка. Затова го написах.

Те и родителите биват интроверти. За съжаление или за радост, децата не винаги по рождение имат темперамента на родителите и тогава започват проблемите. Детето иска да общува и да си дава играчките, а родителят не дава, детето не иска да общува и да си дава играчките, родителят настоява за обратното. Децата не са наши копия, колкото и упорито да опитваме. Това, вероятно е най- сложното в родителството- да отгледаш човек ида му позволиш да е различен от теб. трудно е, защото не може винаги да се прецени мярката, кога трябва да се намесим, кога и какво да поощрим. Много родители приемат и различието като обида, особено при по- големи деца. все едно детето нарочно е избрало нещо различно, защото родителят не струва. Тези неща са по- сложни отколкото изглеждат.

Много често и на мен ми се е случвало да се чудя на някакви хора и техните постъпки, но после се оказва, че си имат някаква тяхна логика, в която са непоклатимо убедени и им е трудно въобще да допуснат, че има и друг вариант. И аз също съм така понякога, но все се намира някоя добра душа да ми обърне внимание.