Спор на детската площадка

  • 4 029
  • 80
  •   1
Отговори
12 юни 2010, 08:16 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
   Пускам темата за да си сверя часовника правилно ли реагирам относно споровете между деца на детската площадка.Та историята е следната-дъщеря ми вече няколко месеца е развила невероятно собственическо чувство и не си дава играчките.Даже и да не играе с тях,пак не ги дава.Опитвам се да и говоря и да я убедя,че поне когато тя не играе с тях да ги дава,но не.Вчера поне направи един бартер с друго детенце и мн. се зарадвах.Но всъщност това, което ме притесни е дали реагирах правилно,когато друго детенце и беше взело скутера и тя въпреки,че ровеше с една пръчка в тревата я видя и хукна да си го взема.Като стигна до детето каза,че си го иска,но ответна реакция нямаше нито от детето,нито от баба му/предполагам/.Дъщеря ми започна да дърпа скутера и да плаче,имаше и пръчка в ръката.Казах на бабата да си вземе детето,защото в дърпането може да я удари- и отново никаква реакция Shocked.Едвам се борех с дъщеря ми и и взех пръчката поне,но успя да удари детето с ръка и като си дръпна играчката,детето падна по дупе и заплака.Отново никаква реакция от страна на жената.
После говорих е една майка,която ми е приятелка на площадката и тя каза,че също не се намесва в спорове между деца.
Аз обаче първо ненавиждам агресията/та било и в моето собствено дете/,пък и се чудя-ами,ако я беше ударило с пръчката,ами ако детето беше паднало не на дупе,а на главата си?
И всъщност не знам дали съм права.В тази голяма градинка всички се бият,дърпат си играчки и май 99% го смятат за нормално,ама аз не мога нещо.Та се чудя как да реагирам за напред!

# 1 12 юни 2010, 09:20 ч.
  • Мнения: 425
Според мен правилно си реагирала. Въпреки че да си призная за мен е странно откъде децата развиват собственическото чувство. Не съм имала този проблем нито с дъщеря ми, нито със сина ми (но и аз самата не съм никак пристрастна към вещите си). Била съм обаче свидетел на множество подобни случки - седем години сякаш живях по градинките първо с дъщеря ми, после със сина ми. И като съвсем страничен наблюдател винаги съм се чудела на идеята за "ненамеса" от родителите. За мен това е равносилно на безхаберие. Не знам какво възпитават с това, но аз си го превеждам така - моето си е мое, а чуждото е общо. Така беше по време на соца и затова живеем в такава страна. Не се упреквай как си постъпила, може би с времето ще успееш да обсъждаш с детето как то е реагирало, как другите деца реагират - това е полезно и дава резултат в бъдеще. Уверявам те.

# 2 12 юни 2010, 10:05 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
Аз не се упреквам.За мен е важно здравето и на моето, и чуждото дете.Много говоря на дъщеря ми за играчките и искам правилно да я възпитавам.Само, че в този случай не знам кое е правилното поведение от моя страна и затова се допитвам.Не  знам къде е точно границата в спора и кога да се намеся.Не искам да съм майка орлица,но и не искам никой да пострада.Пък и друго си мисля,че ако видя дете,което да плаче за неговата си играчка,никога не бих стояла безучастно и поне да не кажа на моето да я остави.Поне затова имам твърда позиция.
Относно собственическото чувство-много деца на тази възраст не си дават играчките.Появи се изведнъж преди месеци и предполагам ще отмине.Разговорите засега не дават резултат.

# 3 12 юни 2010, 10:12 ч.
  • Мнения: 5 393
В момента почти винаги се намесвам, защото на площадката са една банда момченца и всичките в един момент почват да се ядосват и да се удрят. Гледам сама да се ограничавам, но предпочитам да се намеся преди да се е стигнало до физически сблъсък. Иво си дава играчките, не е проблем, но много се ядосва, когато си я поиска обратно и не му я дадат. Друг е въпросът, че и той малко рязко си я иска, та обяснявам по сто пъти как да отиде и да си я поиска, кротко.

# 4 12 юни 2010, 10:15 ч.
  • Мнения: 2 961
Абсолютно уважавам желанието на децата ми да не си дават нещата, когато решат така.
Аз също не обичам всеки да  пипа и разполага с вещите ми когато и както си иска.
Не се намесват, когато си отстояват своето, освен ако не видя, че работата става дебела.Тогава отивам и обяснявам на другото дете на кого е играчката.

# 5 12 юни 2010, 10:17 ч.
  • Мнения: 22 475
Inkа, първо да те попитам - а ти защо караш детето да си дава нещата, при положение че явно не иска да го прави?
Не е задължително и то изобщо, и не разбирам този майчин стремеж за споделяне на играчките, щом са на вън.

А относно поведението ти, да, добре е било че си се намесила, защото с една пръчка могат да станат доста бели.
Но е трябвало по-настоятелно да кажеш на жената с другото дете да го отстрани от случката, а не да стои и да гледа безучастно.

# 6 12 юни 2010, 10:52 ч.
  • Мнения: 8 999
Аз се намесвам - затова съм излязла заедно с дететето, за да се намесвам. Иначе щях да го пускам само да си ходи в градинката да си играе от момента, в който проходи.
За играчките - винаги съм оставяла децата си сами да преценят дали искат да дадат нещо, или не. И ако някоя играчка им е отнета против волята им, се намесвам и им я връщам. Хич не ми допада поведение на дете, което безапелационно заграбва нещо чуждо, нито пък родител, който остава безучастен към действията на отрочето си.

# 7 12 юни 2010, 11:29 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
А защо изобщо децата на такава малка възраст, че и на голяма непременно трябва да си дават нещата? Вие давате ли си вашите на всеки, който ви ги поиска, нищо, че "не играете" с тях? Например, някой важ познат или непознат идва и ви казва "дай ми колата си, защото не я ползваш в момента"! Ще я дадете ли? Не виждам нищо странно в собственическото чувство на малко дете. Нормално е. Като не иска да ги дава, да не ги дава. Няма аз да съм човекът, който в името на разбирателството ми или добрия изглед на собствената си персона, ще карам детето си да дава нещо, което не иска! С времето детето самичко ще започне да се светва за ползата от размяната.

# 8 12 юни 2010, 11:59 ч.
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Цитат на: Andariel в сб, 12 юни 2010, 11:29
А защо изобщо децата на такава малка възраст, че и на голяма непременно трябва да си дават нещата? Вие давате ли си вашите на всеки, който ви ги поиска, нищо, че "не играете" с тях? Например, някой важ познат или непознат идва и ви казва "дай ми колата си, защото не я ползваш в момента"! Ще я дадете ли? Не виждам нищо странно в собственическото чувство на малко дете. Нормално е. Като не иска да ги дава, да не ги дава. Няма аз да съм човекът, който в името на разбирателството ми или добрия изглед на собствената си персона, ще карам детето си да дава нещо, което не иска! С времето детето самичко ще започне да се светва за ползата от размяната.

И за  мен в това е истината. Много добре казано. Ние големите никак не обичаме някой да ни пипи личните вещи и се дразним от това. Защо тогава малкото човече да няма право да изпитва същото чувство?

# 9 12 юни 2010, 12:32 ч.
  • Мнения: 263
Напълно естествено чувство е да не искаш да си дадеш играчките или вещите и т.н. Аз обаче си мисля, че когато човек е склонен да сподели с друг нещо скъпо, това означава, че този човек му е приятел... Точно поради тази причина мисля, че е добре да поощряваме децата си да бъдат щедри, да създават приятелства, да се интересуват от желанията и на околните. Подчертавам поощряваме, а не насилваме  Hug Естествено е за вас самите вашето дете да е най-важно, но когато децата ни пораснат зрели хора и разсъждават по същия начин за ежедневните житейски ситуации, както вие разсъждавате за играчките им, много е вероятно да не се особено сърдечни, всеотдайни и състрадателни към околните. За мен това са все още добродетели и е добре без насилие над детската душа да обясним, че споделената играчка дори и за 5 минути е много добро нещо и че само с един такъв жест сме си спечелили 1 приятел повече. А относно намесването, разбира се че трябва да се намесим, когато нещата излизат от контрол, за това сме родители...

# 10 12 юни 2010, 12:38 ч.
  • Мнения: 678
Да си призная,и аз се намесвам,когато има спор за играчки,но дъщерята вече порасна,и разбра,че щом не иска да й вземат играчките не излиза с тях на вън.Само с колелото или с тротинетката.Иначе ги дава за малко да покарат и другите деца.Но забележали,че в този момент майката си приказва настрани,а детето карайки колелото не го пази,му го отнемам.

# 11 12 юни 2010, 12:42 ч.
  • Мнения: 1 376
Цитат на: Hris4o в сб, 12 юни 2010, 12:32
Напълно естествено чувство е да не искаш да си дадеш играчките или вещите и т.н. Аз обаче си мисля, че когато човек е склонен да сподели с друг нещо скъпо, това означава, че този човек му е приятел... Точно поради тази причина мисля, че е добре да поощряваме децата си да бъдат щедри, да създават приятелства, да се интересуват от желанията и на околните. Подчертавам поощряваме, а не насилваме  Hug Естествено е за вас самите вашето дете да е най-важно, но когато децата ни пораснат зрели хора и разсъждават по същия начин за ежедневните житейски ситуации, както вие разсъждавате за играчките им, много е вероятно да не се особено сърдечни, всеотдайни и състрадателни към околните. За мен това са все още добродетели и е добре без насилие над детската душа да обясним, че споделената играчка дори и за 5 минути е много добро нещо и че само с един такъв жест сме си спечелили 1 приятел повече. А относно намесването, разбира се че трябва да се намесим, когато нещата излизат от контрол, за това сме родители...
Подкрепям "с две ръце" казаното  Peace
Подобни ситуации се случват не само на детската площадка. Когато ходите на гости или ви идват такива с малки деца как процедирате?

# 12 12 юни 2010, 12:56 ч.
  • Мнения: 857
Детето ми също не обича да му вземат играчките, дори да не играе с тях. Видя ли, че си ги иска и нервничи, когато друг ги ползва, ги вземам обратно. Той самият рядко играе с чужди играчки, но ако някой не му дава - съм съгласна - не правя въпрос от това.
Намесвам се винаги, защото детето не може да се защити, той търси подкрепа от мен.
На гости само с познати дечица, с които няма проблем да разменя играчки.
Като цяло, с децата, с които се среща най-често, няма проблеми.

# 13 12 юни 2010, 14:07 ч.
  • Мнения: 27 524
Синът ми също не си дава играчките навън и го намирам за съвсем адекватна и правилна реакция. Особено и предвид възрастта им. Никога не съм го принуждавала да го прави, имаме спорове понякога само вкъщи с играчките, когато не ги дава на детенце, което ни е на гости. Това, което е хубаво, че не си дава навън играчките, но и не посяга никога на чуждите.  Simple Smile

# 14 12 юни 2010, 14:12 ч.
  • Мнения: 5 393
Аз съм му казала, че ако иска да си играе с играчките на другите, трябва да дава и своите. Така е честно. Понякога ме слуша, друг път- не.

# 15 12 юни 2010, 14:43 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
E,и аз точно така искам да я науча.Като взима чуждите играчки/рядко,но го прави/,да дава и своите.Пък и даже да не е взела чуждите,няма нищо лошо някое друго дете да поиграе с нея,като тя не ги използва.Според мен това е правилно.
Благодарна съм за мненията ви.Явно правилно съм се намесила.Не искам да съм вкопчена в детето си и да и диктувам отношенията с другите деца.Тя е по-агресивна именно към непознатите деца.С приятелчетата си се разбира по-лесно.

# 16 12 юни 2010, 16:30 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: Inkа в сб, 12 юни 2010, 08:16
Като стигна до детето каза,че си го иска,но ответна реакция нямаше нито от детето,нито от баба му/предполагам/.Дъщеря ми започна да дърпа скутера и да плаче,имаше и пръчка в ръката.Казах на бабата да си вземе детето,защото в дърпането може да я удари- и отново никаква реакция Shocked
Аз не бих постъпила така. Най-напред щях да взема пръчката. Не си представям да оставя дъщеря си ядосана с пръчка да тръгне към друго дете, за да си вземе скутера от него и аз да водя дебати с бабата през това време. Директно вземам пръчката, иначе ще има лоши последици и до утре може да уточняваме кой е виновен и защо. После, не бих прескочила детето, все едно е куче или безгласна буква с прикрепен към него отговорник. Казвам на детето да даде скутера, обяснявам защо, обяснявам и на дъщеря си, че когато си иска играчката, трябва да го каже с думи, а не да крещи и дърпа (в случай, че тя това прави).
До сега не ми се е случвало дете да откаже да ни върне играчка, независимо на каква възраст е. Странно, но и едногодишните и десетгодишните ме разбират и връщат без грам разправии. До сега не ми се е налагало да прибягвам до съдействието на придружителя.

# 17 12 юни 2010, 16:52 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
Пръчката беше първото нещо,което се опитах да взема.Иначе точно за  това ми е питането-оставих детето ми само да си каже,че си иска играчката.Не искам да се меся и на този етап-вече не са бебета.Намесих се предимно за да не удари детето.И на другото дете и на бабата им беше пределно ясно и словесно заявено,че дъщеря ми си иска играчката.
Но вече ще пробвам за по-упоритите баби и деца да казвам.Все пак и това е вариант,стига само да няма наранени.

# 18 12 юни 2010, 18:03 ч.
  • Мнения: 2 587
Цитат на: Ескарина в сб, 12 юни 2010, 16:30
Цитат на: Inkа в сб, 12 юни 2010, 08:16
Като стигна до детето каза,че си го иска,но ответна реакция нямаше нито от детето,нито от баба му/предполагам/.Дъщеря ми започна да дърпа скутера и да плаче,имаше и пръчка в ръката.Казах на бабата да си вземе детето,защото в дърпането може да я удари- и отново никаква реакция Shocked
Аз не бих постъпила така. Най-напред щях да взема пръчката. Не си представям да оставя дъщеря си ядосана с пръчка да тръгне към друго дете, за да си вземе скутера от него и аз да водя дебати с бабата през това време. Директно вземам пръчката, иначе ще има лоши последици и до утре може да уточняваме кой е виновен и защо. После, не бих прескочила детето, все едно е куче или безгласна буква с прикрепен към него отговорник. Казвам на детето да даде скутера, обяснявам защо, обяснявам и на дъщеря си, че когато си иска играчката, трябва да го каже с думи, а не да крещи и дърпа (в случай, че тя това прави).
До сега не ми се е случвало дете да откаже да ни върне играчка, независимо на каква възраст е. Странно, но и едногодишните и десетгодишните ме разбират и връщат без грам разправии. До сега не ми се е налагало да прибягвам до съдействието на придружителя.


Това е и моето мнение.Бих се намесила,за да взема пръчката.За другото- първо бих изчакала да видя дали двете деца няма и сами да се разберат,ако не - говоря с децата,не с възрастните.От досегашният ми опит имам впечатления че е много по-лесно да се разбереш с детето отколкото с възрастният.

# 19 12 юни 2010, 19:03 ч.
  • до една звездичка
  • Мнения: 1 892
Дъщеря ми също е във фаза, в която не си дава играчките. Независимо дали играе, или не с тях. Просто не ги дава, и това е. Е, понякога прави замяна, но рядко.
В спор между детето ми и друго, обаче, не бих останала безучастна!  Naughty


Цитат на: jmoto в сб, 12 юни 2010, 18:03
...От досегашният ми опит имам впечатления че е много по-лесно да се разбереш с детето отколкото с възрастният.

Естествено е. Децата имат респект от възрастните.

# 20 12 юни 2010, 21:10 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
Прави сте.С децата наистина се оказва по-лесно. Peace
Преди малко пак бяхме на детската площадка и пак със скутера.Нямахме проблеми и аз се включвах в обясненията,но пък и на много възпитани дечица попаднахме.Даже едното момченце най-учтиво попита може ли да го кара.Дъщеря ми пак не си го даде.И в такава ситуация/като тя беснееше на друго място/ме е яд,че не си дава играчките.

# 21 12 юни 2010, 22:30 ч.
  • Мнения: 1 230
Де да бяха повечето майки като теб  Simple Smile И на нашата площадка важи законът на джунглата, само дето аз съм от тези дето се намесват преди децата да се скарат /или не дай си боже сбият/.
При мен проблемът е точно обратен - дъщеря ми много лесно отстъпва /дори редът си на пързалката например/ та се налага да й вървя по петите и събирам където каквото е посяла ...  Crazy

# 22 12 юни 2010, 23:35 ч.
  • София
  • Мнения: 17 592
Дали да се намесиш в спор м/у деца... зависи от обстоятелствата, няма еднозначен и винаги правилен отговор.
Зависи за какво спорят; зависи и как спорят; зависи и на каква възраст са, когато се случва...

# 23 12 юни 2010, 23:54 ч.
  • Мнения: 6 713
Цитат на: amber в сб, 12 юни 2010, 10:15
Абсолютно уважавам желанието на децата ми да не си дават нещата, когато решат така.
Аз също не обичам всеки да  пипа и разполага с вещите ми когато и както си иска.
Не се намесват, когато си отстояват своето, освен ако не видя, че работата става дебела.Тогава отивам и обяснявам на другото дете на кого е играчката.

Много хубаво написано и точно както аз мисля. Mr. Green Peace
Но все пак като цяло й "предлагам" да даде за малко на другото дете нейната играчка, особено тя като си играе с друга, но в никакъв случай не настоявам. Като си я иска, помолваме другото дете да ни я върне. Blush
И моето не обича да играе с чужди играчки.

# 24 13 юни 2010, 00:08 ч.
  • Мнения: 15 379
Цитат на: Блонди в сб, 12 юни 2010, 14:07
Това, което е хубаво, че не си дава навън играчките, но и не посяга никога на чуждите.  Simple Smile
И Тео е така. Не дава своите, но и никога не посяга на нещо чуждо, дори и много да го хареса.

Инка, правилно си постъпила. Редовно попадам в подобни ситуации и действам именно така.

# 25 13 юни 2010, 00:11 ч.
  • София
  • Мнения: 12 452
Намесвам се в такива случаи, а и в други. Mr. Green Малките деца не бива да бъдат оставяни да се разбират помежду си, защото не могат. Няма и да се научат, защото реагират с малкото ресурси, които имат, а в повечето случаи резултатите са физическа саморазправа.

Нормално е децата, особено малките да започнат в един момент да не си дават играчките. Даже е хубаво, защото това означава, че вече знаят, че са отделни личности и имат собственост. Не карам детето ми да дава играчките си. Обяснявам, че ако иска да играе с чужда играчка ще трябва да даде и някоя своя.

# 26 13 юни 2010, 06:43 ч.
  • Мнения: 2 028
при спор за играчки вариантите са следните:

1. моето дете си иска играчката, другото дете се тръшва и не я дава, тогава е редно да се намеси родителят на другото дете и да му обясни да върне играчката, аз не се намесвам...

2. моето дете си иска играчката, другото дете се тръшва и не я дава, родителят на другото дете си бърка в носа, тогава се намесвам, за да не се стигне до саморазправа... обикновено намесата ми е да предложа друга играчка като замяна...

3. моето дете взима чужда играчка, собственикът си я иска, аз се намесвам, като връщам играчката, ако моето дете се тръшне и не я връща...

въобще тръшкане винаги има, трябва да има и намеса  Peace  гореописаното важеше повече за баткото... мъникът отсега го играе стратег и когато набележи чужда играчка, отива и предлага бартер, за да я получи... понякога се опитва да менка чужди за чужди играчки  Mr. Green

Последна редакция: нд, 13 юни 2010, 10:18 от ray

# 27 13 юни 2010, 15:33 ч.
  • Мнения: 2 197
Когато съм с дъщеря си на детската площадка я оставям да се справя както намери за добре. Когато носим играчки те се изсипват в пясъчника и всеки може да се възползва (не знам дали при всички е така, но тя никога не си играе със собствените играчки). Гледам да се намесвам само ако някоя ситуация е опасна за някое от децата.
По въпроса за недаването на играчките - за мен това изобщо не е нормално и адекватно, както беше казано по-горе. Мисля, че когато група деца си играят играчките са за всички. Честно казано при нас никога не сме имали случай на дете, което не си дава нещата. Е, от време на време се заформят спорове за някоя играчка, но определено не става често.
Според мен авторката на темата трябва да търси вариант да обясни на детето си как е нормално да се държи с други деца и най-вече да се постарае да и обясни колко опасна може да бъде една ситуация с удряне с пръчка и бутане на дете. Агресията може да бъде овладяна само ако се полагат усилия за това. И децата никога не са малки, за да разберат за какво става въпрос.

# 28 13 юни 2010, 17:13 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
Нещо не си прочела правилно.Детето ми не е искало да удари никой с пръчка.Превантивно аз реших,че трябва да я взема.Голяма част от децата не смятам,че са ненормални на нашата детска площадка,че не си дават играчките.И наистина говорим много за всяка ситуация на площадката с дъщеря ми,което смятам за задължително.Тук се получи такъв конфликт според мен повече от абсолютното мълчание и бездействие от страна на другата страна.Просто двамата възрастни трябваше да решат по-рано проблема,след като децата не успяха.И друг път дъщеря ми си е искала играчките от деца,но такава реакция или по-точно липсата на никаква такава не ми се беше случвало.
Вариантите на ray  ми се струват доста правилни.

# 29 13 юни 2010, 20:04 ч.
  • София
  • Мнения: 44 236
Аз бих реагирала като теб, бих се намесила,след като не могат явно да се оправят сами.
Според мен няма как да се научат да се справят по друг начин освмен с дърпане и бутане, ако не им бъде показан...а за мен това да се удрят, блъскат и не знам какво за играчка е неприемливо.
Също освен към бабата бих се обърнала  и към самото дете, да остави въпросната вещ, понеже не е негова и т.н.

на rey вариантите и реакциите ми се струват съвсем точни.

# 30 13 юни 2010, 20:18 ч.
  • Мнения: 25 742
Аз в подобна ситуация бих (и съм го правила) предложила на децата да играят заедно с въпросната играчка. Даже бих им показала как може да стане това. При твърд отказ и от двете страни да играят заедно, ще конфискувам предмета на спора с презумпцията, че щом двама се карат, третият печели. Понякога такова отнемане освестява децата и те решават, че все пак могат някакси да се споразумеят. В най-лошия случай всяко от тях ще се заиграе с нещо друго и конфликтът ще е потушен.
На почти 3 години би трябвало детето вече да прави опити за съвместна игра с други деца.

# 31 13 юни 2010, 20:30 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 5 734
Цитат на: Как` Сийка в нд, 13 юни 2010, 20:18
Аз в подобна ситуация бих (и съм го правила) предложила на децата да играят заедно с въпросната играчка. Даже бих им показала как може да стане това. При твърд отказ и от двете страни да играят заедно, ще конфискувам предмета на спора с презумпцията, че щом двама се карат, третият печели. Понякога такова отнемане освестява децата и те решават, че все пак могат някакси да се споразумеят. В най-лошия случай всяко от тях ще се заиграе с нещо друго и конфликтът ще е потушен.
На почти 3 години би трябвало детето вече да прави опити за съвместна игра с други деца.
Това за мен е най - адекватното.
Едно нещо не ми хареса в ситуацията. Защо след като детето посяга е оставено да удари друго  newsm78 Нали има поне един възрастен с тях. Би трябвало да е достатъчен. Не виждам причина всички родители на площадката да се заместват в играчкови проблеми. След като си е ваша и детето ти категорично си я иска отиваш и си я вземаш. до сега дете не е отказвало да ми върне играчка. Клякам до него и му казвам, че си я искам. Тоест го моля да ми я врне. Казвам Благодаря и това е.

# 32 14 юни 2010, 00:24 ч.
  • Мнения: 2 018
Ами децата не искат да споделят играчките си защото се страхуват да не им ги вземат. А пък аз се стремя да прекъсвам още в зародиш безпричинни страхове. А всъщност споделянето на играчки е единствения вариянт за създаване на приятелство на тази възраст. 
Умението да общуваш с останалите около теб, без да се страхуваш, че ще ти "вземат камиончето" се възпитава. Твърде общителен човек съм и децата си възпитавам така.  Wink

# 33 14 юни 2010, 09:09 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
Цитат на: Как` Сийка в нд, 13 юни 2010, 20:18
...
На почти 3 години би трябвало детето вече да прави опити за съвместна игра с други деца.
Прави, наистина опити,да играе,но с познати дечица и най-добре и се получава с малко по-големи момиченца/примерно 4г./,т.е.  да има някой да е водещ.Сега се сетих,че се заиграва и с непознати,ама то си зависи и от другата страна.Нормално е да не ти допада всеки.Иначе с в случая с колело или скутер няма как да играят заедно.
Бо,и аз съм общителен човек,но това не означава,че детето ще възприема света точно като мен,въпреки разговорите ни.След като наистина и вземат играчките,чак страх не вярвам да е,но явно и затова не си ги дава.Не бях помислила от този ъгъл.Просто си мисля,че е някакъв период и впоследствие ще разбере,че бартера е добра алтернатива и самата тя да получава интересни и непознати за нея играчки.
Сесана,дъщеря ми не е посягала от доста време на дете.Това беше друг период,който премина.Пак повтарям,че досега винаги като си е искала играчките или самите деца,или възрастния с тях са ги давали.Просто и за мен, и за нея тази ситуация беше непозната...и се стигна до конфликт.
Вече помислих върху различните гледни точки.Разбрах,че добре съм направила с намесата си и че вече трябва като възрастния нехае да си общувам с децата.Досега подценявах децата,като мислех,че са малки,но не съм била права.

# 34 14 юни 2010, 09:20 ч.
  • София
  • Мнения: 12 452
Inkа Детето на тази възраст може да се заиграва с други деца, но и най- вероятно за пръв път може да започне да отказва да дава някои играчки или дори всички. Това е съвсем естествено и нормално. Много ценя мненията на Как` Сийка , но в случая не съм съгласна с нея. Да, хубаво е детето да споделя играчките си и така да се заиграе с другите деца, но не и насила. Повечето деца разбират какъв е смисълът на даването, когато им кажеш, че те избират дали да дадат своите играчки, но ако изберат да не ги дават няма и да играят с чуждите. Още при вида на първата по- интересна чужда играчка /а те винаги са по- интересни, защото са чужди/ детето ще преосмисли решението си. И дори да издържи един- два дни само със своите играчки от инат след това ще разбере принципа на размяна и ще го предпочете.
Ако детето се кара насила да ги дава то остава с впечатлението, че е по- маловажно от останалите деца, а това невротизира. Ако, пък, играчката изцяло се прибере го наказваме, но за какво? Всеки има право да разполага със своите вещи, все пак. Независимо от възрастта.

# 35 14 юни 2010, 09:28 ч.
  • Мнения: 5 940
Намесвам се тогава, когато смятам, че има нужда. Синът ми винаги пита, когато иска чужда играчка дали може да я вземе. А случаите, към които проявява интерес към играчките на деца, които не познава са много, много редки. Обикновено се обръща с молба да му даде играчка някое негово приятелче. Собствените си играчки понякога е склонен да споделя, друг път не. На приятелите общо взето дава, стига да не е в леко изнервено състояние и да не чувства някоя вещ много специална.
Аз съм общителен човек, завързвам всякакви контакти бързо, той обича да играе с познати деца и общо взето все едни и същи си предпочита и настоява да се вижда с тях.
Има само едно дете, с което никога не могат да се разберат, но аз вече се отказвам да му вменявам вина за поведението му, защото с времето открих, че детето предизвиква подобни чувства в почти всички деца наоколо.

# 36 14 юни 2010, 09:31 ч.
  • Мнения: 25 742
Бояна, къде в поста ми видя да се говори за насилие? Споменах конфискация, ако положението излезе извън контрол.
Идеята ми беше майката да заиграе децата, да им предложи сюжет, да им покаже как става на практика съвместната игра, а не само да е безучастен наблюдател.
Прави ми впечатление, че масово се описват сцени, в които децата са оставени на самотек на площадката да се оправят както си знаят, а родителите стоят отстрани безучастно и ако се намесят, то е само да навикат чуждите деца или някой от възрастните... При такова асоциално поведение от страна на самите родители, как да очакваме децата да развиват социални умения?
Много се впечатлих преди време, когато Лиска беше споменала как се играе на немските детски площадки. Всички - и деца, и родители се събуват, влизат в пясъчника и започват да играят заедно. У нас колко родители познавате, които да играят със своите, а и с чуждите деца? Да ги заиграват, да им показват, да участват активно в игрите?
За да е успешна една игра, тя трябва да има правила, които да се спазват от всички. Кой, ако не родителят, ще научи децата на тези правила? Да се чака и това да свърши детската градина или училището е несериозно отношение към собственото дете...

# 37 14 юни 2010, 09:34 ч.
  • Мнения: 5 940
Цитат на: Как` Сийка в пн, 14 юни 2010, 09:31
У нас колко родители познавате, които да играят със своите, а и с чуждите деца? Да ги заиграват, да им показват, да участват активно в игрите?
Познавам достатъчно много, които играят с децата си Laughing, стига с тези примери колко ние сме неадекватни в общуването в сравнение с чужбинските родители...

# 38 14 юни 2010, 09:35 ч.
  • София
  • Мнения: 12 452
Цитат на: Как` Сийка в пн, 14 юни 2010, 09:31
Бояна, къде в поста ми видя да се говори за насилие?
Никъде. Споменах наказание, но след уточнението ти, че става въпрос за случаи, в които ситуацията е извън контрол, се поправям. Ако и двете деца са войнствено настроени и не могат да се успокоят, вероятно, това е най- правилното решение. Peace

За асоциалното поведение си напълно права. Същото се отнася и за агресията.

# 39 14 юни 2010, 09:39 ч.
  • Мнения: 25 742
valerie, моите уважения, ако играеш с детето си, но точно от този форум останах с впечатление, че родителите ходят по площадките, за да чоплят семки, да оглеждат другите кифли, да ги оклюкарят зад гърба им и да нищят сериали. Естествено, това не са нашите многоуважавани съфорумки, а другите родители.  Peace Laughing

# 40 14 юни 2010, 09:52 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 5 734
За мен е напълно неприемливо Иван да иска своя играчка, с която не играе. Тоест играе с нещо, а неговата седи. Идва дете да я вземе и той не я дава. След като го питам защо не я дава, му казвам, че играчките са, за да играят децата с тях. Отговори от рода на: "Тя си е моя", "Не искам"....означават, че другият път като излезем тази играчка ще си остане в къщи. Като му е толкова ценна, че да се скара с друг заради нея да си я държи у дома. Играчките на площадката са за всички. Успях да го убедя в това и сега сам избира какво да вземе. Често  разменя или играят много деца с играчките му и е доволен. От доста време се радвам на начина по който споделя нещата си.
Но ако играе с нещо и дойде дете да го иска, не го дава и аз не се меся.
За мен при децата общуването е посредством игри и играчки. И те трябва да се споделят. Ако възникне спор за играчка, то конфискуването е най - доброто за мен.
И да имам приятелки от други държави и са се учудвали какви са тия работи по нашите площадки. Аз лично понякога също се чудя.
Неща от рода на:
- Играе си детето с играчка, идва една леля и му казва дай на моето, че му се играе. Той не дава. Тя му тегли лекция. Добре де, остави ми детето на мира. Имаме една кола с педали и редовно идва някоя майка да му я иска докато я кара. А той не иска да стане. И не става. Аз ако трябва обяснявам на жената да не се занимава с детето ми. Но като реши да кара колелото на Мишо или да рита топка, колата е свободна за който пожелае.
- Седи едно дете и играе с нещо. Друго отива и се опитва да се включи в играта. мама идва и казва да не пипа играчките. Добре де за какъв дявол си ги взела тези играчки и си го извела това дете. То седи само  newsm78
В такива моменти ми се иска да си дремя на пейката и въобще да не обръщам внимание на това какво се случва.
Колкото до играта. При нас доста често един или двама родители играят с децата. Я на мач, пиян морков...Но вече се познаваме и е по - лесно. Преди си мислеха, че съм сестра на детето, защото ритах с него и карахме заедно колело.

# 41 14 юни 2010, 09:58 ч.
  • София
  • Мнения: 12 452
Цитат на: Sesana в пн, 14 юни 2010, 09:52
Добре де за какъв дявол си ги взела тези играчки и си го извела това дете. То седи само  newsm78
Има и деца, и възрастни, които са интроверти и не общуват толкова и така лесно както екстровертите. За какво го е извела- за да бъде на въздух, например. За да бъде близо до децата и един ден да се прескочи, но тези неща не стават насила.

Моето дете си дава играчките, даже като дойде дете до него той му дава една играчка, но има деца, които не ги искат. Този жест ги смущава и отиват в другият край на площадката. Често, обаче, след известно време, лека полека, се приближават и се включват в играта. Тези избори не винаги са показателни или осъдителни. Всеки си има периоди, в които не е на кеф, всеки си има моменти, в които не му се общува. А за по- затворено дете насилието да общува може да бъде причина да се затвори още повече.

# 42 14 юни 2010, 10:05 ч.
  • Мнения: 5 940
 Как` Сийка , аз не смятам, че родителите винаги трябва да играят с детето, понякога децата нямат нужда от родителско присъствие рамо до рамо в пясъчника, достатъчно добре си играят и сами. Вчера например синът ми попадна на рожден ден, на който познаваше само рожденичката и всички деца бяха с година-две по-големи от него. В началото се чувстваше доста неловко и аз поиграх известен период с него, докато и други не проявиха интерес към нашата игра и не се включиха. После децата се запознаха и ги оставих сами.
Не съм отказвала никога на сина ми да играем заедно, особено на любимите му ролеви игри. Познавам и други майки, които играят с децата си и да, някои са от този форум и не градят измислен образ.

# 43 14 юни 2010, 10:35 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 5 734
Бояна, прочети пред историята на това изречение. Детето, което си играеше само нямаше нищо против компания. Очевидно майка му не желаеше друго дете да играе с неговата играчка. Затова го написах.

# 44 14 юни 2010, 11:55 ч.
  • София
  • Мнения: 12 452
Цитат на: Sesana в пн, 14 юни 2010, 10:35
Бояна, прочети пред историята на това изречение. Детето, което си играеше само нямаше нищо против компания. Очевидно майка му не желаеше друго дете да играе с неговата играчка. Затова го написах.
Те и родителите биват интроверти. Wink За съжаление или за радост, децата не винаги по рождение имат темперамента на родителите и тогава започват проблемите. Детето иска да общува и да си дава играчките, а родителят не дава, детето не иска да общува и да си дава играчките, родителят настоява за обратното. Децата не са наши копия, колкото и упорито да опитваме. Това, вероятно е най- сложното в родителството- да отгледаш човек ида му позволиш да е различен от теб. трудно е, защото не може винаги да се прецени мярката, кога трябва да се намесим, кога и какво да поощрим. Много родители приемат и различието като обида, особено при по- големи деца. все едно детето нарочно е избрало нещо различно, защото родителят не струва. Тези неща са по- сложни отколкото изглеждат.

Много често и на мен ми се е случвало да се чудя на някакви хора и техните постъпки, но после се оказва, че си имат някаква тяхна логика, в която са непоклатимо убедени и им е трудно въобще да допуснат, че има и друг вариант. И аз също съм така понякога, но все се намира някоя добра душа да ми обърне внимание.

# 45 14 юни 2010, 12:37 ч.
  • Мнения: 801
Реакцията е напълно естествена до тръгване на детска градина, особено ако детето няма по- големи братя и сестри.
Ако не се използва груба сила, не се намесвам в детски конфликти. Трябва да се научи сам да се справя. Ако отстъпи, отстъпи, ако победи, победи, такъв е животът.
Играчките са на детето и то определя съдбата им. Ако ги дава, добре, ако не пак добре. Има деца на които дава, има и такива на които не. Аз също не давам нещата си на всеки, предполагам че при всеки е така.

# 46 14 юни 2010, 13:21 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Ох, голям проблем правите за детската площадка, защото става въпрос за конфликти между своето и чуждото дете. А какво правите като за играчка се карат вашите деца? Или когато конфликтът, незавсимо за какво е между вашите деца?

# 47 14 юни 2010, 13:42 ч.
  • София
  • Мнения: 44 236
за целта първо трябва човек да има няколко деца... Wink
но и при две мои пак бих се намесвала, когато не се справят сами...нищо ненормално не виждам в това.

така де...като сме се карали или били с брат ми за нещо, нямам спомен, мама да ни е обръщала гръб и да си е "бъркала в носа" в това време Wink

# 48 14 юни 2010, 13:59 ч.
  • София
  • Мнения: 12 452
Цитат на: Andariel в пн, 14 юни 2010, 13:21
А какво правите като за играчка се карат вашите деца?
Обяснявам, че друго дете играе с тази играчка и ще я ползва, когато се освободи. Ако другото дете не си дава играчката припомням, че и него не карам да дава нещо ако не иска. Ако въпреки това настоява и реши да истерясва си тръгваме за малко или за повече- зависи от степента на истерия.

# 49 14 юни 2010, 14:15 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: Andariel в пн, 14 юни 2010, 13:21
А какво правите като за играчка се карат вашите деца?
Аз имам опит само като сестра. При нас всички играчки бяха и на двете ни. Всяка си имаше по-предпочитани и по-малко предпочитани, но не са настъпвали конфликти и дърпане, защото рядко играехме поотделно, винаги играехме съвместна игра.
Но по принцип всяка играчка се купуваше с идеята, че е и на двете и от нас зависи как ще си я поделим.
Според мен втълпяването на идеята за притежание подхранва у децата желанието да притежават като самоцел.

# 50 14 юни 2010, 14:19 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Явно сте от изключенията. Моите са породени и някак трудно може да се обясни на две бебета, че играчките са общи, като започнат да се дърпат за едно нещо! Просто това е конкуренция. разбира се, не съм ги оставяла на самотек, и сега не ги оставям, но и не съм била способна да потушавам конфликтите в зародиш. Децата на малка възраст СЕ дърпат за играчки. Те и на голяма го правят. Трудно е да се възприеме, защото всяка майка иска точно нейните деца да са най-най, ама животът си го показва - точно в тези малки конфликти децата се научават как да се справят. За тях това е като боричкането при животните.

# 51 14 юни 2010, 14:33 ч.
  • Мнения: 4 555
Цитат на: Andariel в пн, 14 юни 2010, 14:19
Децата на малка възраст СЕ дърпат за играчки. Те и на голяма го правят. Трудно е да се възприеме, защото всяка майка иска точно нейните деца да са най-най, ама животът си го показва - точно в тези малки конфликти децата се научават как да се справят. За тях това е като боричкането при животните.
Да, но когато купиш по една играчка за всяко дете, за да може всяко да си има собствена, така тушираш боричкатнето и спора, понеже правото е на страната на собственика и толкова. А ако им дадеш една играчка и им кажеш, че тя принадлежи и на двамата, да намерят начин да си я поделят, тогава вече ги поставяш в ситуация, от която трябва да намерят благоприятен изход. Не е нужно да е с боричкане, може да е с дипломация - или си измислят обща игра, или се споразумяват за ред на ползване или пък за някаква компенсация за този, който ще полза играчката втори, така че той да приеме сделката за изгодна.

# 52 14 юни 2010, 14:50 ч.
  • Мнения: 2 028
купувала съм напълно еднакви играчки за двамата и пак не са били доволни, тази на другия все по-убава...

дори и да успея да ги убедя да играят с една играчка заедно, то е за мнооого кратко време... после отново започва дърпане... обикновено мир се постига, едва след като им взема играчката... тогава се чувстват еднакво онеправдани и взаимността е пълна  Mr. Green

# 53 14 юни 2010, 14:51 ч.
  • Мнения: 46 573
Цитат на: rila11 в пн, 14 юни 2010, 12:37
Реакцията е напълно естествена до тръгване на детска градина, особено ако детето няма по- големи братя и сестри ...

Хм, интересно, наистина ли  newsm78 при нас стана точно обратното, само дете е, до тръгването на градина всичко беше общо, раздаваше си играчките наляво и надясно, но с тръгването на градина стана ужас, там голяма борба за играчки падаше  Tired

# 54 14 юни 2010, 15:01 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Определено не купувам две еднакви играчки, за да туширам спора, защото децата винаги намират другата за по-хубава и по-желана. Правила съм го този експеримент с моите деца. То и при възрастните е същото - тревата при съседа винаги е по-зелена, а чуждата кокошка изглежда патка.  Simple Smile

Според мен не може все с дипломация и намеса от възрастния. Защото не може винаги да си при децата, а и те сякаш чакат да си обърнеш гърба и започват. Не виждам как винаги може да се поделя, защото те не са сиамски близнаци, че да нямат друг избор. Много често нещото не се поделя, защото всеки предядява своите претенции.
Сега, уж са ученици и са от мноооого разбраните деца, и пак си намират поводи да се дърпат и да се карат. Може да е дори за това кой пръв да влезе да се къпе! Или кой къде да си пише домашните, или..., просто защото са изнервени от нещо, изморени и не могат да се сдържат.

# 55 14 юни 2010, 15:44 ч.
  • Някъде по Дунава
  • Мнения: 4 763
Inka  и при мен отскоро го има проблема,но като гледам всички деца минават този етап. Аз се намесвам не толкова заради играчките(на моето дете другите също не му дават своите) а за да не пострада някой.

# 56 14 юни 2010, 16:20 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
Цитат на: Бoяна в пн, 14 юни 2010, 09:20
.....
Ако детето се кара насила да ги дава то остава с впечатлението, че е по- маловажно от останалите деца, а това невротизира.
Това е другата ми грешка,която вече не правя. Naughty
Щом не си дава играчката,не настоявам.Просто исках да я възпитам да дава,но с приказки точно в такава ситуация,по време на спора,,е безсмислено наистина.

# 57 14 юни 2010, 16:42 ч.
  • София
  • Мнения: 7 209
Цитат на: Ескарина в пн, 14 юни 2010, 14:33
Не е нужно да е с боричкане, може да е с дипломация...
Което ме подсети как дъщеря ми (когато беше на година и половина-две), сама намери работещият начин:
значи друго дете взима нещото, което тя иска, и очевидно няма никакво намерение да ѝ го отстъпи; моята хубавица се отдалечаваше небрежно, взимаше друга захвърлена на земята играчка, и с особено тържествуващо изражение се връщаше при детето с първата играчка; естествено то веднага се втурваше да вземе новата придобивка, а дъщеря ми доволно си прибираше това, което иска.

За жалост към момента по-скоро в сила е следното:

Цитат на: Не се сърди, човече в пн, 14 юни 2010, 14:51
Хм, интересно, наистина ли  newsm78 при нас стана точно обратното, само дете е, до тръгването на градина всичко беше общо, раздаваше си играчките наляво и надясно, но с тръгването на градина стана ужас, там голяма борба за играчки падаше  Tired

# 58 22 юни 2010, 00:54 ч.
  • Мнения: 162
Аз се опитвам във всяка една ситуация да уважавам мнението на детето си и работи учудващо добре й лесно. Например, ако някой й е взел играчката, а тя си я дърпа, първо я питам " А дали може/разрешаваш ли ... да си поиграе с камиончето" и когато усети, че решението за нейната играчка си е нейно, почти винаги се съгласява, ако пък не се съгласи не я карам насила да я даде, напълно съгласна съм, с по-горни мнения, че това единствено може да накара детето да се почувства по-малко значимо, а и погрешно се научава, че всичко задължително се ползва от всеки без мнението на собственика и в обратната ситуация ще държи да получи чуждата играчка, дори и да не се дава. Ако тя иска играчка, а другото дете не я дава и обяснявам най-спокойно, че щом не иска да я даде, това си е негово право, а тя да намери нещо друго интересно. Ако пък вече е взела нещо, а детето си го иска - й казвам нещо, което да я накара да обърне внимание на това как се чувства другото дете в момента, че това го натъжава или каквото е удачно в момента, защото причината, че играчката е чужда просто не е достатъчна, когато толкова други неща се споделят. Според мен по този начин освен изход от конкретната ситуация, са й модели на поведение, на които децата трябва да се учат.

# 59 22 юни 2010, 12:04 ч.
  • софия
  • Мнения: 2 543
Аз съм против намесата, но когато дете започва да мандахерца пръчка пред очите си и там да има още поне 10 деца, ставам взимам пръчката,  независимо с кого е и на колко е години. Виждала съм как изтича око и всичко друго ми е все тая. А за играчките никога не се намесвам. Служат за игра , а ние сме социално общество. Кой не иска да си дава играчката , да си я държи вкъщи и да си играе сам. Дъщеря ми всичко си дава и всички и дават.Но  не е изнасяла неща , които не и е приятно да се пипат. За 6.5 години проблем не е имала.

# 60 22 юни 2010, 12:45 ч.
  • София
  • Мнения: 44 236
Цитат на: gabelas17 в вт, 22 юни 2010, 12:04
Служат за игра , а ние сме социално общество. Кой не иска да си дава играчката , да си я държи вкъщи и да си играе сам.

мда бе да....
то и мобилните служат за бърборене, но  не съм видяла някой да си раздава мобилният на непознати, да си говорят по него безразборно, само защото за това служел и сме социално общество, нито пък да си го оставя в къщи ...Wink

нито пък съм видяла някой възръстен, да се метне на колелото на друг възръстен, който не познва и без да пита и да врътне 4 кръгчета, само защото собственика в момента не го кара например и го е оставил до пеката, пък те колелата нали са да се карат....

# 61 22 юни 2010, 12:50 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Аха, точно така е! Изобщо, прави ми впечатление, че възрастните с лека ръка се разпораждат с притежанията на децата и с това как децата трябва да дават, обаче своите си притежания пазят ревниво.

# 62 22 юни 2010, 12:52 ч.
  • София
  • Мнения: 12 452
Цитат на: gabelas17 в вт, 22 юни 2010, 12:04
Кой не иска да си дава играчката , да си я държи вкъщи и да си играе сам.
Изобщо не съм съгласна. Човек и в обществото има право да има лични вещи, лични играчки и лично пространство, както и избор с кого да сподели тези неща. За мен е по- притеснително, ако едно дете нито веднъж не откаже да даде играчката- все пак, това е знак, че се разграничава като личност от останалите, а това е важна стъпка в социализацията.

# 63 22 юни 2010, 14:44 ч.
  • Мнения: 162
Цитат на: Angel_Dust в вт, 22 юни 2010, 12:45
Цитат на: gabelas17 в вт, 22 юни 2010, 12:04
Служат за игра , а ние сме социално общество. Кой не иска да си дава играчката , да си я държи вкъщи и да си играе сам.

мда бе да....
то и мобилните служат за бърборене, но  не съм видяла някой да си раздава мобилният на непознати, да си говорят по него безразборно, само защото за това служел и сме социално общество, нито пък да си го оставя в къщи ...Wink

нито пък съм видяла някой възръстен, да се метне на колелото на друг възръстен, който не познва и без да пита и да врътне 4 кръгчета, само защото собственика в момента не го кара например и го е оставил до пеката, пък те колелата нали са да се карат....

Tова сравнение вече няколко пъти се появява в темата, но не мисля, че е най удачното. Защото светът на децата първо не е като света на възрастните. Ако те нямат проблем да си дават нон стоп играчките, да взимат други, стига собственика да няма против, защо да ги учим, че не е редно. Ясно, че трябва да се уважава личното пространство и притежания, но не мисля, че при децата те имат същите измерения като при възрастните. Например случва ли се вашето дете да отиде и да гушне друго дете, па макар и непознато и много страшно ли би ви се видяло. А със сигурност вие не бихте го направили, аз също  Laughing. Но децата в повечето случаи нямат проблем с това нито едното нито другото. Като цяло мисля, че възрастните се намесват много повече, отколкото е необходимо в детските неща. Разбира се, че когато има явна опастност е задължителна намесата, но има много други моменти, в които намесата вреди повече отколкото да помогне. Имам сигурно вече десетки примери от площадката зад блока, но мн дълъг стана поста вече  Wink  Peace

# 64 22 юни 2010, 14:46 ч.
  • Мнения: 2 011
Със сигурност бих се намесила в спора. Затова съм там.

# 65 22 юни 2010, 14:49 ч.
  • София
  • Мнения: 44 236
SunnySideUp -  в никой случай не казвам да се учат, че не е редно, а да се уважада едно дете, което не желае да си дели собствеността(дали със всички или с конкретни индивиди според детето и ситуацията). Разликата е огромна. И ако обичат останалите да не ми казват къде детето ми му е позволено да си носи и играе с личните си вещи.
Ако иска да си изнесе количката ще си я изнесе, ако иска да я даде на Иванчо, ще я даде, ако не иска на Мрийка, негова си работа, има пълното право, нищо, че е навън. Това не прави нещата му общи автоматично.

# 66 22 юни 2010, 15:00 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
Всъщност виждам,че още се пише по темата.Та дъщеря ми продължава да не си дава играчките.Вече и въобще не я карам да го прави.От това и тя е по-спокойна.Не съм съгласна,че детето като не си дава играчките да стоят у нас.Аз отивам на площадката детето ми да играе,нося големи и тежки играчки,уморявам се,но не да забавлявам всички деца и особено непознати,чийто родители си стоят по пейките на лафче и цигарка и една топка не са изнесли.Дъщеря ми поне чужди играчки рядко взима и то само на нейния най-добър приятел,с който са постоянно заедно.За друга играчка,ако и хареса ми казва:"Мамо,вземи я!" и само ако никой не играе с нея и я давам.Никога не дърпа от друго дете играчките му.Радвам се,че е много по-толерантна към по-малките от нея.

# 67 22 юни 2010, 19:37 ч.
  • Мнения: 201
Всеки има различно развито чувство за собственост и лично пространство, не бих насилвала детето си да си дава играчките, ако не му е приятно. НО! ако наистина се стига до драми като описаната в първия пост, аз лично бих посъветвала (или заставила) детето да не носи нищо на площадката, защото неминуемо ще му го вземат. Или заедно да отредите две-три играчки "за даване", които хем да са атрактивни, хем да не са и любими.
Ние имаме една такава лейка, като ходим на басейна, разкошна, с форма на цвете, щерката я има за разменна монета, ако иска да ползва някоя чужда играчка се изтъпанва с нейната  лейка и изстрелва "Искаш ли да си ги разменим?" Ако и вземат друга играчка, отива и казва "Това не го давам, но лейката може!" hahaha Една баба ни помнела от миналата година с тая лейка! И тя не е особено лесно дете,  със силно развито чувство за собственост, но пък моята работа е да я науча да търси мирни решения, не може все с нокти и зъби.

# 68 22 юни 2010, 19:45 ч.
  • Мнения: 2 090
Inkа,аз мисля и действам като теб.Не излизам с децата си за да ги гледам все едно съм на кино,и да ги оставя на самотек.

# 69 22 юни 2010, 23:05 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Цитат на: Inkа в вт, 22 юни 2010, 15:00
Та дъщеря ми продължава да не си дава играчките.Вече и въобще не я карам да го прави.От това и тя е по-спокойна.Не съм съгласна,че детето като не си дава играчките да стоят у нас.Аз отивам на площадката детето ми да играе,нося големи и тежки играчки,уморявам се,но не да забавлявам всички деца и особено непознати,чийто родители си стоят по пейките на лафче и цигарка и една топка не са изнесли.Дъщеря ми поне чужди играчки рядко взима и то само на нейния най-добър приятел,с който са постоянно заедно.За друга играчка,ако и хареса ми казва:"Мамо,вземи я!" и само ако никой не играе с нея и я давам.Никога не дърпа от друго дете играчките му.Радвам се,че е много по-толерантна към по-малките от нея.
Има един такъв момент в развитието на децата, когато не си дават играчките . Но след това пък идва и друг момент, в който започват да си споделят играчките и се заиграват в група. Ако детето се научи да стои настрани със своите играчки няма да е добре за него според мен.

# 70 22 юни 2010, 23:16 ч.
  • Мнения: 753
Чела съм, че децата се идентифицират със вещите си и си ги търсят и в това няма нищо лошо.

Аз се намесвам /не винаги/ именно от възпитателна цел, а и гледам да пазя другите деца /е, големият е душко/.

Но не винаги срещам това у другите придружители. Даже съм виждала възрастните на едното дете да раздават и физическо правосъдие на другото!? /и то в случай, когата другият възрастен не е бил наблюдател на станалото/.

Според мен постъпвай както ти диктува сърцето и много не мисли.

Има разлика във възпитателния модел на изток и на запад /грубо казано/. Около нас има едни западнячета. На тях никой от придружаващите ги не ги упреква или наставлява или каквото и да било. Точно като отвързани са...Дори дума не им обелват - все едно ги пасат безмълвно.

Кое е правилно не знам. Само споделих.

# 71 23 юни 2010, 08:37 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
Цитат на: ivben в вт, 22 юни 2010, 23:05
.....Ако детето се научи да стои настрани със своите играчки няма да е добре за него според мен.
дъщеря ми играе с доста дечица,но не с всички.Има си някакви нейни критерии.В това не бих се намесила.Даже вече оставя  играчките за да се гони из храстите.Понякога и съвсем непознати дечица бързо я спечелват.Това обаче при нея няма нищо общо с  даването на играчките си. Mr. Green
Иначе и аз съм наблюдавала примерно немци на морето как жената цялата почивка си лежеше и бащата само се занимаваше,играеше,обгрижваше съвсем малкото им момиченце,някъде около 2-годишно.Веднъж я видях само да я гушка.Да,западняците имат различно от нашето майчинско чувство.Аз никога не бих могла с часове да стоя като пън до детето си без да комуникирам,играя,гушкам,пък даже и да и се скарам. Mr. Green

# 72 23 юни 2010, 09:24 ч.
  • София
  • Мнения: 5 079
Ако сте стигне до рев и удряне, бих се намесила. Бих дала да детето ми играчката, за която реве, а на другото детенце бих предложила друга играчка. Ако толкова е зор Mr. Green и не могат да си разделят това, с което да играят, бих прибрала играчката, за да не реват и двете.  Mr. Green Не знам доколко е правилно, но не приемам 2 -3 годишни деца, с неизградени и несъвършени (още) навици и методи на общуване и изразяване, да бъдат оставяне на самотек. При по - големите деца вече съвсем различно стоят нещата. Но в този случай, трябва да има родителска намеса, в ролят на миротворец, разбира се, не на съдник. Peace

# 73 23 юни 2010, 11:47 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Цитат на: Inkа в ср, 23 юни 2010, 08:37

дъщеря ми играе с доста дечица,но не с всички.Има си някакви нейни критерии.В това не бих се намесила.Даже вече оставя  играчките за да се гони из храстите.Понякога и съвсем непознати дечица бързо я спечелват.Това обаче при нея няма нищо общо с  даването на играчките си. Mr. Green

Това значи, че детето ти е контактно и не е проблем, че точно в момента не си дава играчките. Аз исках да те посъветвам да не го насърчаваш да си стиска играчките за да не свикне така.

# 74 23 юни 2010, 12:13 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
Не я насърчавам да си ги стиска,даже правех грешката да настоявам да ги дава и така май засилих чувството и за собственост.Като някой и ги вземаше,все настоявах да отстъпва.

# 75 23 юни 2010, 12:16 ч.
  • Мнения: 447
Аз пък не мога да Ви разбера откъде е този зор играчките непременно да са общи. Никой не е длъжен да си дава играчките, щом като това по някакъв начин го наранява. И какво означава "да не свикне с това"? Какво лошо има в това, да си пазят важните за тях вещи?   Моите и двамата си пазят играчките (за шест години счупените играчки се броят на една ръка). Не ги дават, ако не си играят с нещо го прибират в торбата. Чужди играчки също не пипат, ако нещо им е чак толкова интересно- отиват и питат какво е, какво прави (евентуално)  и може ли да им се покаже. Единственото нещо което са склонни да споделят е топка.  Това обаче по никакъв начин не им пречи да са контактни и да се заиграват много добре в група. Въобще не ме интересува, че някое дете ще плаче, ако не пипне чуждата играчка. Тя затова е и чужда и Ви съветвам вместо да роптаете, че някое дете не си дава играчките, да обясните на своето, че не може да получава всичко.   

# 76 23 юни 2010, 12:38 ч.
  • софия
  • Мнения: 2 543
Защото на площадки се носят лопатки, кофички,лейки , сита,  топки, фрисбита , тротинетки, колелета и сама разбираш , че куче Боби плюшено от 200 и кусур  лв  си седи в къщи .Това , че дете го мърля по площадките и не си го дава  е виновна майка му. Интереса към елементите от първия ред е минутен и по- добре да ги споделя ,отколкото да ги стиска. Като станат в 1 клас всички са се научили да си пазят телефона, но си разменят химикалки, гуми и т.н. Същото е като в пясъчника. Харесва ми съвета, да научите детето си да не получава всичко. Но да си има приоритети.

# 77 23 юни 2010, 12:47 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Цитат на: jujavka в ср, 23 юни 2010, 12:16
Тя затова е и чужда и Ви съветвам вместо да роптаете, че някое дете не си дава играчките, да обясните на своето, че не може да получава всичко.  
От моят опит с деца навън споделих, че децата в един момент е добре да си споделят играчките. Ще дам пример: моята дъщеря често като излизаме навън си взимаше разни кукли и тем подобни. Събират се момиченца да играят заедно. Всяко дете си има играчки, но в самата игра понякога се играе понякога с всичи играчки и ако детето се запъва и не дава на другите да му ги пипат се разваля играта, започват мрънкания и т.н. Не виждам нищо лошо ако децата си споделят играчките в игрите, това не означава, че веднага им се предоставя възможност да получават всичко. Не говоря например за това да си дава колелото да му го кара някое дете , а то да стои на страна, затова споменах -групови игри.

# 78 23 юни 2010, 12:55 ч.
  • Мнения: 447
Да кучето си седи вкъщи, но замисляла ли си се колко ценна е лопатката за едно 2-3 годишно дете? Аз мога да ти кажа- много.Когато съм ги питала защо не я дават някои от отговорите са  Мама ми я подари; същата е като на Бобо (любим братовчед); толкова е малка, мога да си я мушна в джоба; с тази лопатка си играхме с Вики, като бяхме на море и още много неща, които като се замислиш за тях са си важни. Несподелянето не означава егоизъм. И ако не иска да ги споделя няма никаква драма в това.  По- скоро майките правят драмата, с думите "Как може такова нещо?" и нажежават ситуацията с разни увещания, та ако може и двете деца да реват. Много по- просто ще е ако каже на детето си "Тази играчка не е твоя и не може да я вземем".  Та да попитам къде е ролята на приоритета и в какво точно се изразява? Или съществува заплахата ако не си дадеш играчката няма да играеш с мен? Дъщеря ми моментално ще заяви- не я давам, но ако искаш може да си играем на   - миженица, балона се надува, пускам кърпа, бъз, развален телефон... (да изброявам ли още многото колективни игри в които не са включени играчки). Смятам, че точно с тези игри се учат на комуникиране с връстниците си и се научават как да се държат в група, а и с непознати деца, не факта дали са дали или не своя играчка.

# 79 23 юни 2010, 15:23 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Не става въпрос, дали има колективни игри, в които не са нужни играчки. Има да и те са много. Но понякога децата играят и с играчки навън. Аз също не бих втълпила на детето си да даде любимата си играчка на някой. Исках да споделя, че децата трябва да се научат понякога и да отстъпват, да споделят играчките си с техните приятели. Това не може да се изисква разбира се от едно 2 годишно дете, говоря за по- големи деца в случая. Има моменти, в които това е невъзможно . Аз също  мисля, че не споделянето  не е егоизъм, но мисля, че не трябва да се насърчава. А любими и скъпи играчки аз не съм допускала да се изнасят навън за да няма след това драми. Както и не харесвам  дъщеря ми да привлича в игрите си непознати деца чрез играчки. Това и аз не го приемам. Аз споделих, че е добре децата да си споделят играчките с приятелите си, не става въпрос за случайно срещнати деца.
И съм съгласна, че понякога майките правят драмата с неадекватно поведение.

# 80 23 юни 2010, 16:19 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
децата усвояват теззи умения и без нашата намеса! Правят го поестествен път в общуването и съобразяването какво искат и как да го постигнат, малко емпатия, малко симпатия, малко конкуренция...

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата