Аз пък не мога да Ви разбера откъде е този зор играчките непременно да са общи. Никой не е длъжен да си дава играчките, щом като това по някакъв начин го наранява. И какво означава "да не свикне с това"? Какво лошо има в това, да си пазят важните за тях вещи? Моите и двамата си пазят играчките (за шест години счупените играчки се броят на една ръка). Не ги дават, ако не си играят с нещо го прибират в торбата. Чужди играчки също не пипат, ако нещо им е чак толкова интересно- отиват и питат какво е, какво прави (евентуално) и може ли да им се покаже. Единственото нещо което са склонни да споделят е топка. Това обаче по никакъв начин не им пречи да са контактни и да се заиграват много добре в група. Въобще не ме интересува, че някое дете ще плаче, ако не пипне чуждата играчка. Тя затова е и чужда и Ви съветвам вместо да роптаете, че някое дете не си дава играчките, да обясните на своето, че не може да получава всичко.
- Публикувана: 12 юни 2010, 08:16 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2010, 16:19 ч.
Спор на детската площадка
Защото на площадки се носят лопатки, кофички,лейки , сита, топки, фрисбита , тротинетки, колелета и сама разбираш , че куче Боби плюшено от 200 и кусур лв си седи в къщи .Това , че дете го мърля по площадките и не си го дава е виновна майка му. Интереса към елементите от първия ред е минутен и по- добре да ги споделя ,отколкото да ги стиска. Като станат в 1 клас всички са се научили да си пазят телефона, но си разменят химикалки, гуми и т.н. Същото е като в пясъчника. Харесва ми съвета, да научите детето си да не получава всичко. Но да си има приоритети.
Тя затова е и чужда и Ви съветвам вместо да роптаете, че някое дете не си дава играчките, да обясните на своето, че не може да получава всичко.
Да кучето си седи вкъщи, но замисляла ли си се колко ценна е лопатката за едно 2-3 годишно дете? Аз мога да ти кажа- много.Когато съм ги питала защо не я дават някои от отговорите са Мама ми я подари; същата е като на Бобо (любим братовчед); толкова е малка, мога да си я мушна в джоба; с тази лопатка си играхме с Вики, като бяхме на море и още много неща, които като се замислиш за тях са си важни. Несподелянето не означава егоизъм. И ако не иска да ги споделя няма никаква драма в това. По- скоро майките правят драмата, с думите "Как може такова нещо?" и нажежават ситуацията с разни увещания, та ако може и двете деца да реват. Много по- просто ще е ако каже на детето си "Тази играчка не е твоя и не може да я вземем". Та да попитам къде е ролята на приоритета и в какво точно се изразява? Или съществува заплахата ако не си дадеш играчката няма да играеш с мен? Дъщеря ми моментално ще заяви- не я давам, но ако искаш може да си играем на - миженица, балона се надува, пускам кърпа, бъз, развален телефон... (да изброявам ли още многото колективни игри в които не са включени играчки). Смятам, че точно с тези игри се учат на комуникиране с връстниците си и се научават как да се държат в група, а и с непознати деца, не факта дали са дали или не своя играчка.
Не става въпрос, дали има колективни игри, в които не са нужни играчки. Има да и те са много. Но понякога децата играят и с играчки навън. Аз също не бих втълпила на детето си да даде любимата си играчка на някой. Исках да споделя, че децата трябва да се научат понякога и да отстъпват, да споделят играчките си с техните приятели. Това не може да се изисква разбира се от едно 2 годишно дете, говоря за по- големи деца в случая. Има моменти, в които това е невъзможно . Аз също мисля, че не споделянето не е егоизъм, но мисля, че не трябва да се насърчава. А любими и скъпи играчки аз не съм допускала да се изнасят навън за да няма след това драми. Както и не харесвам дъщеря ми да привлича в игрите си непознати деца чрез играчки. Това и аз не го приемам. Аз споделих, че е добре децата да си споделят играчките с приятелите си, не става въпрос за случайно срещнати деца.
И съм съгласна, че понякога майките правят драмата с неадекватно поведение.
И съм съгласна, че понякога майките правят драмата с неадекватно поведение.