Публикувана: 12 юни 2010, 08:16 ч.
Последно мнение: 23 юни 2010, 16:19 ч.

Спор на детската площадка

4 035
80
1

# 45 14 юни 2010, 12:37 ч.

Мнения: 801

Реакцията е напълно естествена до тръгване на детска градина, особено ако детето няма по- големи братя и сестри.
Ако не се използва груба сила, не се намесвам в детски конфликти. Трябва да се научи сам да се справя. Ако отстъпи, отстъпи, ако победи, победи, такъв е животът.
Играчките са на детето и то определя съдбата им. Ако ги дава, добре, ако не пак добре. Има деца на които дава, има и такива на които не. Аз също не давам нещата си на всеки, предполагам че при всеки е така.

# 46 14 юни 2010, 13:21 ч.

София
Мнения: 62 595

Ох, голям проблем правите за детската площадка, защото става въпрос за конфликти между своето и чуждото дете. А какво правите като за играчка се карат вашите деца? Или когато конфликтът, незавсимо за какво е между вашите деца?

# 47 14 юни 2010, 13:42 ч.

София
Мнения: 44 285

за целта първо трябва човек да има няколко деца... Wink

но и при две мои пак бих се намесвала, когато не се справят сами...нищо ненормално не виждам в това.

така де...като сме се карали или били с брат ми за нещо, нямам спомен, мама да ни е обръщала гръб и да си е "бъркала в носа" в това време Wink

# 48 14 юни 2010, 13:59 ч.

София
Мнения: 12 641

Цитат на: Andariel в пн, 14 юни 2010, 13:21

А какво правите като за играчка се карат вашите деца?

Обяснявам, че друго дете играе с тази играчка и ще я ползва, когато се освободи. Ако другото дете не си дава играчката припомням, че и него не карам да дава нещо ако не иска. Ако въпреки това настоява и реши да истерясва си тръгваме за малко или за повече- зависи от степента на истерия.

# 49 14 юни 2010, 14:15 ч.

Мнения: 4 555

Цитат на: Andariel в пн, 14 юни 2010, 13:21

А какво правите като за играчка се карат вашите деца?

Аз имам опит само като сестра. При нас всички играчки бяха и на двете ни. Всяка си имаше по-предпочитани и по-малко предпочитани, но не са настъпвали конфликти и дърпане, защото рядко играехме поотделно, винаги играехме съвместна игра.
Но по принцип всяка играчка се купуваше с идеята, че е и на двете и от нас зависи как ще си я поделим.
Според мен втълпяването на идеята за притежание подхранва у децата желанието да притежават като самоцел.

# 50 14 юни 2010, 14:19 ч.

София
Мнения: 62 595

Явно сте от изключенията. Моите са породени и някак трудно може да се обясни на две бебета, че играчките са общи, като започнат да се дърпат за едно нещо! Просто това е конкуренция. разбира се, не съм ги оставяла на самотек, и сега не ги оставям, но и не съм била способна да потушавам конфликтите в зародиш. Децата на малка възраст СЕ дърпат за играчки. Те и на голяма го правят. Трудно е да се възприеме, защото всяка майка иска точно нейните деца да са най-най, ама животът си го показва - точно в тези малки конфликти децата се научават как да се справят. За тях това е като боричкането при животните.

# 51 14 юни 2010, 14:33 ч.

Мнения: 4 555

Цитат на: Andariel в пн, 14 юни 2010, 14:19

Децата на малка възраст СЕ дърпат за играчки. Те и на голяма го правят. Трудно е да се възприеме, защото всяка майка иска точно нейните деца да са най-най, ама животът си го показва - точно в тези малки конфликти децата се научават как да се справят. За тях това е като боричкането при животните.

Да, но когато купиш по една играчка за всяко дете, за да може всяко да си има собствена, така тушираш боричкатнето и спора, понеже правото е на страната на собственика и толкова. А ако им дадеш една играчка и им кажеш, че тя принадлежи и на двамата, да намерят начин да си я поделят, тогава вече ги поставяш в ситуация, от която трябва да намерят благоприятен изход. Не е нужно да е с боричкане, може да е с дипломация - или си измислят обща игра, или се споразумяват за ред на ползване или пък за някаква компенсация за този, който ще полза играчката втори, така че той да приеме сделката за изгодна.

# 52 14 юни 2010, 14:50 ч.

Мнения: 2 028

купувала съм напълно еднакви играчки за двамата и пак не са били доволни, тази на другия все по-убава...

дори и да успея да ги убедя да играят с една играчка заедно, то е за мнооого кратко време... после отново започва дърпане... обикновено мир се постига, едва след като им взема играчката... тогава се чувстват еднакво онеправдани и взаимността е пълна Mr. Green

# 53 14 юни 2010, 14:51 ч.

Мнения: 46 594

Цитат на: rila11 в пн, 14 юни 2010, 12:37

Реакцията е напълно естествена до тръгване на детска градина, особено ако детето няма по- големи братя и сестри ...

Хм, интересно, наистина ли newsm78

при нас стана точно обратното, само дете е, до тръгването на градина всичко беше общо, раздаваше си играчките наляво и надясно, но с тръгването на градина стана ужас, там голяма борба за играчки падаше Tired

# 54 14 юни 2010, 15:01 ч.

София
Мнения: 62 595

Определено не купувам две еднакви играчки, за да туширам спора, защото децата винаги намират другата за по-хубава и по-желана. Правила съм го този експеримент с моите деца. То и при възрастните е същото - тревата при съседа винаги е по-зелена, а чуждата кокошка изглежда патка. Simple Smile

Според мен не може все с дипломация и намеса от възрастния. Защото не може винаги да си при децата, а и те сякаш чакат да си обърнеш гърба и започват. Не виждам как винаги може да се поделя, защото те не са сиамски близнаци, че да нямат друг избор. Много често нещото не се поделя, защото всеки предядява своите претенции.
Сега, уж са ученици и са от мноооого разбраните деца, и пак си намират поводи да се дърпат и да се карат. Може да е дори за това кой пръв да влезе да се къпе! Или кой къде да си пише домашните, или..., просто защото са изнервени от нещо, изморени и не могат да се сдържат.

# 55 14 юни 2010, 15:44 ч.

Някъде по Дунава
Мнения: 4 771

Inka и при мен отскоро го има проблема,но като гледам всички деца минават този етап. Аз се намесвам не толкова заради играчките(на моето дете другите също не му дават своите) а за да не пострада някой.

# 56 14 юни 2010, 16:20 ч.

София
Мнения: 1 735

Цитат на: Бoяна в пн, 14 юни 2010, 09:20

.....
Ако детето се кара насила да ги дава то остава с впечатлението, че е по- маловажно от останалите деца, а това невротизира.

Това е другата ми грешка,която вече не правя. Naughty

Щом не си дава играчката,не настоявам.Просто исках да я възпитам да дава,но с приказки точно в такава ситуация,по време на спора,,е безсмислено наистина.

# 57 14 юни 2010, 16:42 ч.

София
Мнения: 7 210

Цитат на: Ескарина в пн, 14 юни 2010, 14:33

Не е нужно да е с боричкане, може да е с дипломация...

Което ме подсети как дъщеря ми (когато беше на година и половина-две), сама намери работещият начин:
значи друго дете взима нещото, което тя иска, и очевидно няма никакво намерение да ѝ го отстъпи; моята хубавица се отдалечаваше небрежно, взимаше друга захвърлена на земята играчка, и с особено тържествуващо изражение се връщаше при детето с първата играчка; естествено то веднага се втурваше да вземе новата придобивка, а дъщеря ми доволно си прибираше това, което иска.

За жалост към момента по-скоро в сила е следното:

Цитат на: Не се сърди, човече в пн, 14 юни 2010, 14:51

Хм, интересно, наистина ли newsm78

# 58 22 юни 2010, 00:54 ч.

Мнения: 162

Аз се опитвам във всяка една ситуация да уважавам мнението на детето си и работи учудващо добре й лесно. Например, ако някой й е взел играчката, а тя си я дърпа, първо я питам " А дали може/разрешаваш ли ... да си поиграе с камиончето" и когато усети, че решението за нейната играчка си е нейно, почти винаги се съгласява, ако пък не се съгласи не я карам насила да я даде, напълно съгласна съм, с по-горни мнения, че това единствено може да накара детето да се почувства по-малко значимо, а и погрешно се научава, че всичко задължително се ползва от всеки без мнението на собственика и в обратната ситуация ще държи да получи чуждата играчка, дори и да не се дава. Ако тя иска играчка, а другото дете не я дава и обяснявам най-спокойно, че щом не иска да я даде, това си е негово право, а тя да намери нещо друго интересно. Ако пък вече е взела нещо, а детето си го иска - й казвам нещо, което да я накара да обърне внимание на това как се чувства другото дете в момента, че това го натъжава или каквото е удачно в момента, защото причината, че играчката е чужда просто не е достатъчна, когато толкова други неща се споделят. Според мен по този начин освен изход от конкретната ситуация, са й модели на поведение, на които децата трябва да се учат.

# 59 22 юни 2010, 12:04 ч.

софия
Мнения: 2 543

Аз съм против намесата, но когато дете започва да мандахерца пръчка пред очите си и там да има още поне 10 деца, ставам взимам пръчката, независимо с кого е и на колко е години. Виждала съм как изтича око и всичко друго ми е все тая. А за играчките никога не се намесвам. Служат за игра , а ние сме социално общество. Кой не иска да си дава играчката , да си я държи вкъщи и да си играе сам. Дъщеря ми всичко си дава и всички и дават.Но не е изнасяла неща , които не и е приятно да се пипат. За 6.5 години проблем не е имала.

Препоръчани теми

Отбиване от кърма

Тормоз ли е?

Instant Pot - магическият помощник в кухнята

Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 14

Причина:

Причина: