Публикувана: 12 юни 2010, 20:28 ч.
Последно мнение: 22 юни 2010, 14:09 ч.

Страх ли ни е от децата ни?

8 891
329
1

# 300 17 юни 2010, 22:49 ч.

Мнения: 5 940

Янтра, сигурно все пак си познаваш границите на възможностите. Предполагам в огън няма да се хвърлиш, освен ако не спасяваш някой.
А иначе доколкото знам дори в гените има обусловеност към адреналинов "кик" и затова някои хора изпитват нужда от по-високи стойности.

# 301 18 юни 2010, 00:35 ч.

Мнения: 306

Цитат на: Saule в нд, 13 юни 2010, 14:19

Те, нормите, и на нас не ни харесват, нали, не винаги е приятно да се спазват, но няма как. Да кажем, сети се за някакъв пример от твоя живот с децата - ти им обяснаваш, че, например, не могат да вземат лопатката на другото дете в пясъчника, защото лопатката си е негова. И децата си се ядосват. Как постъпваш тогава? Как им обясняваш представата за чуждо и мое? Понеже децата, които нямат в главата си идеята за мое, чуждо и общо, завършват по педагогически стаи и затвори, щото нямат уважение към чуждото и общото, оттам може да се стигне до кражби, вандализъм и т.н., в най-сериозните случаи де, не винаги.

Представата за мое се появява сама без нужда от обяснения Mr. Green

(към 1.5 - 2год.). Аз лично уважавам правото на собственост на дъщеря си, а от там и околните. Ако сме на площадка с много играчки, обикновено разменяме. Ако другото дете първо си поиска играчката, то дъщеря ми му я връща веднага. И това е така, защото нейното право на собственост се уважава и като следствие тя уважава правото на собственост на другите.
За това какви са нормите върху общите собствености може доста да се спори. Голяма част от хората живеят още със соц. разбиранията, че трябва да има за всички и то по равно, а ако ли не, време е за селски разпри. И тъй като моето усещане за неписани норми относно общото е доста далеч от този модел, то нямам и никакви проблеми с детето си в тази насока.

И между другото самото заглавие на темата е изумително. Ако възприемате децата си като врагове, над които е необходимо да надвиете, то тогава може и да ви е страх, а може и да сте смели Mr. Green

# 302 18 юни 2010, 06:56 ч.

Мнения: 24 467

Заглавието си е на място, това е цитат от изказване. Остава да прочетем пост № 1. Grinning

# 303 18 юни 2010, 08:03 ч.

Мнения: 14 654

Цитат на: valerie в чт, 17 юни 2010, 18:32

Кати, аз пък се учудвам как детето въобще ще поиска да реже кабела на телевизора. Значи преди това нещо не му е обяснявано Laughing

Aми моето го ряза вече - на 4-5 години беше. Само че не на телевизора, а на една от колоните. За щастие - изключена и пак, като племенникът на Кати, с ножица с пластмасови дръжки. Реакцията ми много наподобяваше нейната хипотетична. А не съм обясявала, че кабели не се режат с ножици, просто защото никога не ми е хрумвало. Така както не съм обяснявала, че в контактите не се бърка с намотано на подкова станиолче.
Правила винаги опитвам да налагам с добрина, само че понякога просто не сработва и ги налагам като заповеди. Така и не успях приемливо да обясня на 4-годишно какво ще стане с него като изскочи с колелото си на улицата. За него "ще те блъсне кола" нищо не означава, не го възприема като опасност. Но пък "ще се прибереш незабавно/ще те набия/ще ти отнема колелото, веднага го караха да си спомни къде не може да се кара колело.

# 304 18 юни 2010, 08:09 ч.

Мнения: 5 940

Янечек, не е необходимо да се обяснява всичко, което не се реже с ножици, а да се обясни за какво служат кабелите.
За излизането на улицата с колело .... синът ми кара и на улицата, защото живеем в по-спокойно населено място, но винаги като види кола отбива и замръзва. Откакто аз го возих с бебешката триколка винаги съм обяснявала, че при кола се отбива отстрани. Имаше и някололко, за съжаление, нещадящи детската психика примери, когато видя сгазени котки и кучета. Но не ми се иска да говоря с категоричност по тези теми, защото човек никога не знае...

# 305 18 юни 2010, 08:24 ч.

Мнения: 14 654

valerie,
явно имаш послушно и разбрано дете, но не всички са такива. Даже повечето не са. Моето, общо взето, също разбира от дума (не от първия път, но все може човек да се разбере с него), но понякога решава, че ще прави точно каквото си е наумило и тогава се налага да действам по-категорично. Не ми хрумва да го умолявам или да не го наказвам от страх, че ще ревне или че хората ще помислят, че го тормозя.
Аз не съм идиот, че да не обясня как се движи човек по улиците и за какво служат кабелите, но това не гарантира, че на детето няма да му дойдат други идеи. И чадърите служат да пазят от дъжд, но на едно дете може да му хрумне да скочи с него от балкона. Въобще на едно дете, особено по-изобретателно, може да хрумне всичко.

# 306 18 юни 2010, 09:27 ч.

Мнения: 1 615

Аз твърдо вярвам, че авторката зададе въпроса си, провокирана от репликата "знам, че не е правилно, но ме е страх...", независимо от повода. И това беше въпросът. Нямам сили да го напомням отново.
Мога да кажа много неща, свъразни с разбирането на децата и бебетата, но темата просто буреняса от спам, а и силно се съмнявам някой да приеме, че има и такава гледна точка. Форумските експерти, най-често непознаващи от близо друго дете освен своето, не признават вариации по коя да е тема. Не ми се четат упражнения по остроумие.
Така че се оттеглям, като оставам с най-добри чувства към всички вас, и със следния специален поздрав:
http://liternet.bg/publish3/abosev/mimeto.htm

# 307 18 юни 2010, 09:48 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: valerie в чт, 17 юни 2010, 22:31

Цитат на: katiABV в чт, 17 юни 2010, 22:13

Не означава, че преди това нищо не му е обяснявано.
Означава просто, че е дете.

Всъщност с това съм съгласна. Но като изключим примера с пушенето, който ми е много близък, по себе си и по това, което да чукам на дърво, наблюдавам у моето дете, мисля, че ако сменим очевидно наистина неудачното "пожелавам" с "осмелявам", когато човек е запознат с последствията от определени неразумни желания, колкото и изследователска същност да има, трудно би тръгнал да прави нещо, в което е убеден, че е опасно.

Е, това зависи от отношението м/у силата на желанието и силата на изградената задръжка.
По правило у малките деца желанията са по- трудно овлядя...уеми, понеже задръжките не са достатъчно "вкостени". Т.е. желанията лесно могат да се окажат твърде силни и... "по- силни от него".

Но не само при децата може да се случи така. Не случайно споменах прелюбодейството. Всеки знае, че е неправилно, всеки има някакви задръжки в това отношение. И аз лично съм склонна да вярвам, че нарушението се случва не когато задръжките са недостатъчно силни, а когато хормоните са твърде разбушувани и в резултат желанието е неадекватно завишено.

Т.е. осмислянето, познанието, не е достатъчно за да се спре със сигурност не само пожелаването, но и осъществяването...

Още един пример.
Катерачите без осигуровка.
Тези хора осъзнават реалността на опасността по- добре от всеки друг.
И го правят... въпреки това.
Просто колкото по- силна е опасността, толкова по- силен е стремежът към нея... и въпреки това, те съвсем не са самоубийци - нито дори склонни към подобни мисли. Те са... ами, според мен всъщност са наркомани, макар да са пристрастени към естествено синтезиран от собствените им тела адреналин...

# 308 18 юни 2010, 09:56 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: Янечек в пт, 18 юни 2010, 08:03

Цитат на: valerie в чт, 17 юни 2010, 18:32

Хм, съпругът ми пък на порядък 2 - 4 годишна възраст е успял да бръкне в контакта с фиба / фуркет...
Та в такъв аспект - може би е добра идея да кажеш изрично и за станиолчето...
Ако пък не се окаже причина да се сети, че може и такова нещо - то лесно ли е да разбере човек кое действие ще предпази и кое ще предизвика...

# 309 18 юни 2010, 10:02 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: valerie в пт, 18 юни 2010, 08:09

Янечек, не е необходимо да се обяснява всичко, което не се реже с ножици, а да се обясни за какво служат кабелите.

По времето, в което сряза кабела с ножицата, малкият ми братовчед беше единствения в семейството им, който свързваше видеото и намираше по- забутаните канали на телевизора или им програмираше местата... останалите изобщо не си и направиха труда да се научат - имаха си "домашен техник". А леля ми е инженер по образование и професия...
Опитвам се да ти обясня, че това, че много добре знае какво СЕ прави с дадено нещо изобщо не означава, че на едно дете няма да му хрумне да пробва да провери какво ще се случи, ако направи нещо необичайно с нещото.
Столовете обикновено служат за сядане за вечеря, на ако ги подредиш в дълга редица могат да бъдат и влак...

# 310 18 юни 2010, 11:47 ч.

Мнения: 46 572

Цитат на: katiABV в чт, 17 юни 2010, 18:16

...
Впрочем, Никол, учудвам се кога успявате да си отнесете храната из леглата, след като, както си спомням, прекарвате близо 100% от времето си вън. Като се замисля, може би това е и причината за пълната липса на домашни порядки - просто се прибирате пребити от умора и прилазвате до леглата на 4 крака... е, дете, заспиващо от вратата, не би се сетило да направи наводнение, да вземе боите или... ами, всъщност - за каквото и да е ...

Когато беше малка и не ходеше на градина да, но гладна не съм я извеждала, за да не яде боклуците по улиците. Става, обядва и излиза, прибираме се за 5 мин. за следобедната и пак слизаме, като се върнем вечерта - вечеря. На тази възраст нямаше умора за нея. Белите си ги правеше без значение колко време е била навън.
На масата се хранеше, не е имала претенции, щом види, че идва яденето. Но сега е цял ден на градина, прибираме се към 19 часа и може да вечеря в стаята си, ако поиска. Детската стая не е само място за спане, то е и дневната на детето, храни се на пода на една подложка или на детска маса със столче.
Това е нейниq дом и се чувства като у дома си, на гости и на др. места се храни на масата, с всички.

Wilma Flintstone, Тя се вълнува, защото е засегнат интересът на нейното дете, другата майка пък не е искала да влиза в конфликт с нея и е скълъпила обяснение. Дори да повярвам, че има хора, които ги е страх от децата им, ако искат да скачат с чадър от 8-ми етаж - ще се изправqт с/у тях. Не можем да накараме никой да си възпитава децата по начина, който е приемлив и правилен за нас.

# 311 18 юни 2010, 11:52 ч.

София
Мнения: 7 209

Цитат на: Wilma Flintstone в пт, 18 юни 2010, 09:27

Според мен случката има едно напълно логично обяснение - майката наистина е изпитвала нещо като "страх", обаче това е било по-скоро страх във връзка с нещо от типа как ще я погледнат хората или какво ще си помислят при хипотетичен истеричен рев на детето ѝ.
Убедена съм, че когато жената не е на публично място с детето си, не страда от подобни страхове.

Последна редакция: пт, 18 юни 2010, 13:21 от Red

# 312 18 юни 2010, 12:08 ч.

Мнения: 46 572

Цитат на: Red в пт, 18 юни 2010, 11:52

Според мен случката има едно напълно логично обяснение - майката наистина е изпитвала нещо като "страх", обаче това е било по-скоро страх във връзка с нещо от типа как ще я погледнат хората или какво ще си помислятот при хипотетичен истеричен рев на детето ѝ.
Убедена съм, че когато жената не е на публично място с детето си, не страда от подобни страхове.

А всъшност кой иска детето му да плаче? Аз не. Кое му е ненормалното в това да избягваме ситуациите (доколкото е възможно), които ги разплакват, само, защото друг го смята за правилно? Може и като страх да се определи, така погледнато Simple Smile

# 313 18 юни 2010, 12:29 ч.

София
Мнения: 62 595

На мен дори ми хареса начина, по който е реагирала жената с другото дете! Хем избягва конфронтацията, хем отсрещната страна се чуди и се мае.

# 314 18 юни 2010, 13:58 ч.

Мнения: 7 947

Ами не съм имала подобни инциденти - да ме е страх от реакцията на сина ми. Той като цяло е спокоен и разбран, е, стига да не се инати. Но дори в случаите, когато се е налагал за нещо навън - страх не, по-скоро съм ицпитвала яд, че го прави нарочно на улицата, сящаш чака подкрепа от минаващите наоколо.

Препоръчани теми

Априлски бебета 2018

739
Родени 2018 г.

Януари ще е зима, но пък вкъщи ще сме трима, четирима

761
С термин януари

ПРЕМЕСТЕНА: Медицински или архитектура София

Брачен хороскоп - има ли смисъл.

Причина:

Причина: