Как се справихте с чуството на самота ?

sineok, нали разбираш, че прочетено от страни, това също звучи като обобщение?
Не всички езера са солени и не всички самотни майка са убедени, че без мъж до тях е или по-добре, или по-спокойно.
Но принципно си прав. Подобни "симптоми" развиват голяма част от жените с негативен опит - без значение дали са майки, които сами се грижат за децата си, дали са жени на 35+, които не са открили подходящия партньор, че и девойки около 20-те, разочаровани от поредната голяма любов.
Обаче съм съгласна, че докато дамите демонстрират озлобление и крайно разочаровани, ще затварят много врати пред себе си. И съответно ще отблъскват хора, между които такива, които си струват. Мисля, че мъжът до мен нямаше подобен проблем - дадохме си шанс, все едно не сме били наранявани, лъгани и предавани. И се оказа, че всяка от двете страни заслужава този шанс и е готова за него.
Така че момичета, не слагайте всички под общ знаменател.

може да не са те харесали бре

padnaliatangel, случайно попаднах на историята ти и много ме трогна. 

Бих искала да мога да ти помогна, но засега мога само да ти дам кураж. Аз напуснах БНД, по-точно се разведох след близо 11 години брак, когато дъщеря ни беше на година и половина. Няма да ти изброявам моите мотиви, но повярвай ми, имах достатъчно. След което се впуснах в отмъщаване на всички мъже, които се завъртаха покрай мен, включително се регистрирах в елмаз и други сайтове за запознанства. Прелъстявах ги, карах ги да се влюбват и ги разкарвах. И така няколко месеца, после ми писна, установих, че съм се изчерпила емоционално и мъжете не ме интересуват. Опитах да имам сериозна връзка, но и това не се получи.

Зарязах мъжете и се посветих на себе си. Смених работата, завърших докторантурата, записах трето висше паралелно, после започнах собствен бизнес... В рамките на тези две години често оставях детето при бабите му, защото поех много дини под една мишница, но установих, че и това не е за мен, детето е най-важното и то има само едно детство и само една майка. БНД ми е създавал много проблеми, защото не можеше да приеме, че съм се осмелила да го напусна. С течение на времето разреди, в началото беше ежеседмично... Ти поне това не трябва да търпиш...

Като минаха две години от развода, вече не мислех за никакви мъже - имах си хобита, обичах си бизнеса и работех с плам, водех си детето на детска градина, на детски клубове, на спортове, на детски площадки, купих с ипотека апартамент, изплатих дълговете, завещани от бившия ми... Изобщо животът ми стана прекрасен - имах работа, която обожавах и нямах шефове  , можех да разпределям времето си така, че да има и за детето, и за моите хобита, и за работата (тук трябва да вмъкна, че страдам от безсъние, т.е. голяма част от работата я вършех през нощта, през деня се срещах с клиенти и се занимавах с детето в часовете извън детската градина).

Животът ми изглеждаше реализация на всичките ми мечти, не ходех, а летях, излъчвах щастие и раздавах с шепи на хората около мен... и тогава Го срещнах... един дребничък, чаровен италианец, загубил се на центъра на София, на път за Варна... Мислех да го подмина, но го съжалих и му помогнах да стигне до автогарата и да си купи билет, после му показах как да стигне до хотела си, после се прежалих да му правя компания за едно кафе, после отмених ангажиментите си за деня и го разведох из града... Предложи ми брак на 5-тата минута, от запознанството ни, естествено, го приех за несериозно. Дадох му визитка само с цел, ако пак се изгуби или се забърка в някакви проблеми, да ми се обади, където и да се намира, все ще намеря някой приятел (тогава имах много), който да отиде да му помогне... Използва телефоните, е-майла и скайп-а ми за да ме залее с любовни обяснения и настоявания да го придружа... естествено, отказвах - да ходи по морето, има толкова жени, които мечтаят да се оженят... аз бях щастлива сама, имах всичко, което ми трябва - бизнес, дете, приятели, хобита... за какво ми беше нов брак?!

Ами не устоях, приех поканата му за Рим. И вече сме женени, скоро ще станат 2 години. Да, имаме някои проблеми, например - наложи се да затворя фирмата, загубих всичките си приятели (всъщност няма какво вече да ни свързва и всеки затъна в своя си живот), вече почти не виждам семейството си, освен по скайп, нямам работа и парите едва ни стигат... но имам любов, детето ми е спокойно, радваме се на нови неща, които дори не съм подозирала, че съществуват, а бившият ми е на достатъчна дистанция да не може повече да ми навреди... И никога не съм си и помисляла, че ще се омъжа повторно, още по-малко за чужденец...

Така че не насилвай нещата. Ще стане каквото ти е писано. За мен най-щастливият период беше онзи, когато бях щастливо разведена, сама, окрилена и амбицирана да се справя, да успея... Да, и сега не се оплаквам - имам нещо, което не съм търсила, но загубих онова, което ме караше да се чувствам наистина пълноценно... всяко нещо си има две страни, важно е да се радваме на хубавото и да не се даваме на лошото...

С теб сме връстнички, минали сме по различен път, но те разбирам напълно. Искам да ти дам кураж, нещата ще се оправят. С малко бебе е трудно, но както са ти написали по-напред момичетата, колкото повече расте детето ти, толкова повече ще ти е приятел и духовна опора. Големите деца не са толкова обременяващи с постоянните грижи, които изисква едно бебе, а са прекрасен събеседник и носят толкова красиви емоции... Когато започне да ти казва, че те обича, че си неговата единствена приятелка, когато започне да ти подарява специални рисунки или да ти съчинява специални песнички... вече няма да ти е самотно...

А мъжете не ги мисли, когато си готова да срещнеш отново любовта, тя ще дойде... Един втори съпруг може да се окаже по-добър баща от първия, казвам го от личен опит. Да, българските мъже често са комплексари и може и много да те засегнат. Знаеш ли колко пъти са ми казвали: "Теб те обичам и те искам, но това дете не е мое и не мога да го приема..." ами - майната ти - мъже под път и над път, детето има само една майка и само тук и сега е дете, когато порасне няма да има нужда от мен... И италианеца се опитах да го разкарам с аргумента, че БНД няма да ми даде паспорт и Декларация за излизане в чужбина... Няма да повярваш по колко невероятен начин се подредиха нещата, че сам ми ги предложи (иначе щях и аз да го съдя, а точно в онзи момент и от други места го съдеха и беше дисциплинарно уволнен от работа....)

Та Господ си знае работата. Имай вяра и прави най-доброто за теб и детето ти. Останалото ще се нареди, ще видиш. Обичай майка ти, благодари й за помощта, която ти оказва, прощавай й мърморенето и натякването... постави се на нейно място.... Изнервящо е, но пък приеми, че така и тя разтоварва от стреса... Не задълбавай и не си го слагай на сърцето... Намери твоя начин да разтоварваш и да се чувстваш щастлива... Това ще привлече само хубави неща в живота ти. Когато изглеждаш щастлива, ще привлечеш и добър мъж (ако трябва да съм откровена, бая ще ти се налепят, всеки го влече към щастието, та ще трябва доста внимателно да ги пресееш, но това засега не ти е на дневен ред). По възможност, не се занимавай да пишеш в мъжки форуми и да ги търсиш в сайтове за запознанства. Живей си живота и си го подреди и без мъж, пък ако мъжът се появи, тогава ще мислиш как да го пренареждаш.

От сърце ти желая да си здрава, силна и много много щастлива! Нека детенцето ти топли сърцето ти и нека един ден истинската любов те открие, както моята ме застигна точно когато най-малко съм очаквала и изобщо не съм търсила... Имай търпение и вяра (в себе си или в Бог, вярвай, че нещата ще се оправят).

Аби, прекрасен пост!
 

Аби, 

Аби, колко вдъхновяващ постинг!    
От който става ясно много популярното твърдение, че не трябва да търсиш любовта, а да чакаш тя да те намери.

И да, май повечето големи неща са плод на чист късмет.

Мислех,  че всичко е в твои ръце и трябва само упорито да блъскаш, да се бориш и никога да не се предаваш, но понякога освен да си изтощен накрая, друго не си постигнал. И точно, когато се откажеш и Бам!

Аз пък май срещнах голяма любов, но понеже бях заета с това, което ти си правила в началото - да изтезавам и да се гавря с всички мъже, направих изключително лошо първо впечатление и... я изпуснах. 

Misty, аз точно това имам предвид, като съветвам padnaliatangel да има търпение и да се посвети на себе си, а не на търсенето на мъж. Сред мъжете, с които се срещах по онова време, имаше и много свестни хора, невероятни направо... Някои ми станаха верни приятели и дори и да не сме се чували от години, съм сигурна, че ако им се обадя, че имам нужда от помощ, ще се отзоват... Някои все още от време на време ми пишат, че ако размисля и напусна италианеца, ме чакат... и са стойностни хора, но аз съм преценила, че не мога да се обвържа сериозно с тях...

Аз също "изпуснах" най-подходящия за мен мъж, приятел, който е влюбен в мен още от преди да се омъжа първия път, когото не бях срещала през всичките години на брака ми и който ме намери в елмаз след развода. Не ме беше забравил, и до ден днешен във всяка жена, с която излиза, търси мен. Все още ме обича, но... не може да забрави, че съм била жена на неговия бивш приятел... Все още не е женен и все още няма сериозна връзка... сам не иска... с него сме като една душа и едно съзнание, разбираме се без думи, между нас тайни няма, но... не може да е с мен, може само да е верен приятел, на чието рамо да си поплача по всякакви поводи (както и той на моето). Майка ми наскоро ми натякваше, по повод битов скандал между мен и сегашния ми съпруг италианец, защо не съм се омъжила за онова момче, единственият, който ми подхождал... Ами защото се разминахме... Има отношения които не може да преглътне и толкова...

Покрай всяка от нас минават хиляди подходящи и добри мъже, но кой знае защо често избираме най-неподходящия... Понякога не ги забелязваме, понякога имаме други мотиви да ги отблъснем, понякога те се отддръпват от нас поради свои си причини... Така че имай търпение, явно не е бил за теб, независимо колко подходящ ти се е струвал, независимо какви чувства е имало между вас... Ако ти е писано, ще се върне при теб, ако не е, явно не е Твоят мъж... Много е важно да спреш да мразиш и да отмъщаваш на мъжете, заради онзи или онези, които са те наранили. С такава нагласа нищо добро не можеш да постигнеш. Важно за жени в ситуацията на padnaliatangel е да насочат вниманието към себе си, а не към външния свят, да спрат да се самосъжаляват, да спрат да търсят опора навън... Никой не търси жена, която да му се "обеси на врата" и да му тръсне душевните или материалните си проблеми. Всеки харесва щастлива, спокойна и уравновесена жена, която е в мир със себе си и със света. Вътрешната хармония води и до изграждане на хармонични отношения с хората, а това включва и мъжете. Така по естествен път ще се появи и Подходящият. Може да дойде под формата на колега в работата, участник в същия спорт или хоби, посетител на някакъв курс или непознат от улицата, който случайно те заговаря.... Когато отвътре всичко ти е подредено и хармонично, отношенията сами ще се получат...

Няма нищо случайно, просто ние не си даваме сметка как с поведението и убежденията си предизвикваме събитията, които ни се случват. В твоя случай имаш крещящ пример точно за това - не си била в хармония със себе си, търсила си навън компенсация за наранените чувства отвътре и... си отблъснала някой, който е имал потенциал да ти донесе хармонична връзка и истинска любов... Не съжалявай! Не съжалявай за нищо! Явно е трябвало да го изживееш. Явно е било урок, който е трябвало да научиш. Сега си готова да промениш себе си и да станеш по-отворена за подобно съдбовно събитие. Ще се появи и друг мъж, а ако и с него се разминеш - и трети, и четвърти... Съдбата или Бог винаги ни дава втори шанс, ако пропуснем първия... Когато станем готови да го приемем, просто ще се получи...

Абсолютно същото от доста време се опитвам да го опиша - но нямам това дар слово, че и нерви..
Аби.. 

Толкова си права...

Наистина като се замисля връзките ми са били продиктувани от нуждата да не съм сама и да си "тръсна на някой проблемите", или да се разсея с него и да избягам от тях. Явно и затова не продължават дълго.
Въпреки, че сега не търсех мъж, а се радвах на това, че съм сама и съм си себедостатъчна и свободна и си имам приятелките и си правя каквото искам и се забавлявам, без да отговарям пред никой... и се появява Той и се оказва, че е толкова... точно това, което съм искала и от което имам нужда и съм мислела, че дори не съществува. И аз съсипах всичко. Може би е знак, че все пак съществува и да не се отчайвам. Може да го намеря в някой друг. Може да е дори повече

Съжалявам, че така влетях в темата на авторката и я изместих към себе си, но много ми тежеше това, а сега получавам добри съвети.

Благодаря!   

Misty,  на прав път си, бъди себе си и нещата ще се подредят... Може пък и този, въпросният, да премисли, ако ти си коригираш "дефектите", които си имала неблагоразумието да му демонстрираш... А и да не е той, по света има толкова добри мъже... стига да си отклоним погледа от чара на "лошите момчета" и да спрем да се държим като "лоши момичета".... Успех   

P.S. Сетих се да добавя, че може би тази среща не е била, за да създадеш връзка с този човек, а по-скоро като вид "плесница", напомняне, че си се отклонила от пътя си. Така ще имаш възможност да се върнеш към себе си преди да срещнеш онзи "истинския", който да те направи щастлива (както и ти него).

А как става това? 

Като спреш да гледаш колко е "готин", а се замислиш за реалните качества и поведение на този човек, особено е важно да не му  приписваш качества, които не притежава или да очакваш, че "той ще се промени, когато...". Той е това, което е и ако не е подходящ за теб, всякакви самозаблуди си остават за твоя сметка... Както и за себе си да спреш да позираш, за да ги впечатлиш онези "готините", а да развиваш интелекта и характера си, като се напънеш да живееш по начина, по който мечтаеш, а не да чакаш да дойде "принцът на белия кон", че тогава да станеш каквато искаш. Простичко е, това са всички онези забравени "отживели" ценности, които са крепили семействата в миналото и за които ни натякват баби и майки... Някакси модерните времена замениха ценностите с псевдотакива, а после всички се чудим защо страдаме и защо се разочароваме....  Между другото, хората са различни.

Така че е важно всеки за себе си да изгради живота си така, както го разбира, за да може когато срещне друг със сходни разбирания, да се получи хармония. За една жена животът може да е пътувания, скачания с бънджи, каране на сърф... А друга да изпитва ужас от високи скорости и рискове, да предпочита тихата музика и домашния уют... Очевидно, че за двете иделният мъж е различен, но ако първата попадне на домошар, дето предпочита да си отглежда цветя и да си стои вечер в къщи , а втората намери див любител на пътуванията и екстремните спортове, не само че и двете ще са нещастни, ами и мъжете им ще са на същото дередже... За съжаление доста често се случват такива погрешни избори...

И в случая с padnaliatangel, нейният БНД би си паснал перфектно с разкрепостена жена, която обича смяна на партньорите, групов секс и не иска да се обвързва със семейни окови. Тя се е опитала да му наложи своята мечта и разбиране за семейство и вярност един към друг, което е чуждо на природата му. А далеч по-простичко е било да го остави да си върви по неговия път и тя самата да потърси своя "принц", който също да иска вярност, семейство и деца... Баба ми казва "за всеки влак си има пътници", само дето тя се е качила на грешния влак. Просто е трябвало по-рано да слезе от него и да не се връща обратно... Но както и преди писах, Господ винаги ни дава втори шанс... само дето не веднага... Има и един друг лаф "Господ дава, но в кошара не вкарва" - ще трябва да поработи върху себе си и нагласите си за света, за да намери подходящия човек и да не го отблъсне с негативните емоционални последици от досегашните си грешки.

В една друга тема едно момиче беше споделило как нейна приятелка е решавала дали да се омъжи за съпруга си или не. Изброила е всичките му негативни черти и за всяка от тях много старателно е преценила дали ще може да живее с това или не. Идеята й е била, че ако дори само с едно негово лошо качество никога няма да може да се примири, да прекрати тези отношения преди да се стигне до брак. Считам, че е много разумен избор. Защото всеки човек има и добри, и лоши страни (от наша гледна точка). С добрите очевидно можем да живеем, въпросът е, дали ще можем да приемем лошите? И е по-честно спрямо него да се разделим, за да попадне на жена, за която тези оценени от нас като "лоши" качества всъщност са "добри" в нейната ценностна система. Защо трябва да правим нещастни и нас двамата, че и децата си?!  Не са малко случаите, когато двама души се развеждат бурно, обвинявайки се един друг кой е по-лош, а после създават нови семейства, в които живеят в мир и разбирателство... Да, от една страна след развода са си дали сметка за собствените си грешки, но от друга, вече са внимавали повече в избора на партньор. А ако не са... повтарят старата история и така докато се научат или откажат...

Преди време бях попадала на следната мисъл: "Любов е не когато двама души се гледат един друг, а когато и двамата гледат в една посока"....

   Благодаря Аби!  Работата е там , че нищо не съм се опитвала да налагам на БНД -  сега от разстоянието на времето осъзнавам , че той просто е бил средството и начина  според мен поне тогава да избягам от голямата ми любов , с която също според мен тогава беше невъзможно да сме заедно .
    Уви от сърцето не може да избягаш ! Сега го знам , отново се събрахме , но ...стана още по - невъзможно да сме заедно и точно това ме кара да ми е толкова самотно .
     Аз мъж не търся , намерила съм каквото ми трябва , но просто не виждам как може да стане  . Дано да ни е писано .
            А освен това съвсем сама с малко бебе  - отнова самота .

padnaliatangel, не знам дали си даваш сметка, че ти си самотна сред мъжете към които ту се стремиш, ту бягаш... просто спри да се занимаваш с тях и потърси занимания, с които да не се чувстваш повече самотна... Аз всъщност не разбрах с кой от двамата си се събрала последно и защо нещата са по-невъзможни от преди?!

И аз отгледах бебето си самотна, след секцио... БНД живееше с нас, когато се роди дъщеря ми, но предпочиташе да прекарва вечерите и нощите с тях по кръчми и компютърни клубове, а през деня беше на работа... И аз бях самотна, само дето денем ходех на лекции в университета (карах докторантура) и си носех дребосъчето с мен от двайстия ден след раждането, а след като го разкарах ходех и на танци с бебе в кенгуро... освен това слушах музика, пеех, танцувах сама с бебето в ръце, чатех на компютъра, четях книги, плетях... Просто не се отдавах на самота и самосъжаление, нито на анализи кой какъв е...

Не мога да си представя защо ще ти е да бягаш от "голямата любов" - любовта просто се изживява - или с този, който обичаш, или без него, но за какво ти е трети човек в цялата работа?! И аз съм имала чувства към мъж, който не е бил близо до мен, дори в друга държава, но не съм си търсила заместник, при който да "бягам". Защо непремено трябва да има мъж, който да е отговорен за чувствата и стабилността ти?! Радвай се на любовта, изживей я, не насилвай себе си и другите с абсурдни комбинации... Разбираш ли, опитваш се да решаваш кое е възможно и кое не от тяхно име, а на практика не питаш другата страна какво мисли по въпроса... Разбирам, че те е страх от самотата, но всъщност само когато се научиш да живееш сама със себе си и да не зависиш от другите, ще откриеш собственото си щастие. В момента го търсиш в този или онзи мъж, а те няма как да ти го дадат.

Бебето не е оправдание, много жени раждат и отглеждат сами децата си. Бебето е радост и то има нужда от една силна и стабилна майка, с която да расте сигурно и здраво. Естествено, добре е да познава баща си и да общува с него, но не е задължително майка му да живее с биологичния му баща. Дори не е нужно изобщо да живее с някой мъж, който да играе тази роля, за да се чувства добре. Понякога и само майката е достатъчна.

Чувствам, че страдаш, че търсиш разрешение на проблемите и несигурността. Но това няма да дойде отвън, от тях, мъжете. Това трябва да го намериш вътре в себе си и ще отнеме време. Може би с порастването на детето и когато започне да ти задава въпроси защо нещата са такива, каквито са, ще ти се наложи да дадеш истинските отговори, не оправданията. Чувството за сигурност и хармония идва отвътре, от знанието коя си ти, какво можеш, какво искаш и как да го постигнеш. Когато вътрешно си стабилна, отношенията ти с хората ще са стабилни и няма да страдаш, каквото и да решат другите хора за себе си - просто ще следваш твоя път и твоите решения.

Спри да мислиш какво е възможно или невъзможно за тях. Мисли какво искаш да постигнеш ти самата за себе си, без да замесваш който и да е друг, и се посвети на това. Какво обичаш да правиш? Как можеш да намериш малко време за това си занимание въпреки бебето? Може би майка ти е по-добър вариант от мъж, с който все нещо е "невъзможно"... тя поне само дудне... Или приятелка? Или бавачка? Отдели здравия разум от емоциите, погледни се отстрани. Ако това се случваше не с теб, а с твоя приятелка, с твоя сестра или още по-силно - с твоя дъщеря, какво би я посъветвала да направи в този момент от живота си? Наистина се опитай да си бъдеш в момента майка и да си дадеш сама съвет като за най-скъпото ти същество, сякаш съветваш дъщеря...

Пожелавам ти да си дадеш най-полезните за теб съвети и да постигнеш това, към което се стремиш!

  Прерових форума, но не намирам описание... извинете за тъпия въпрос... Аз съм самотен родител от петия месец на бременността - по въпроса ти - и до сега не съм намерила мъж... за секс кандидати - бол... ама, за нещо повече...  Няма! Сигурно е, има свестни мъже... но, вероятно не ги срещам (пък и, аз нямам никакъв социален Живот)... та, спокойно, на който каквото му е писано - НО - ходи повече между хората...  Иначе събота ще ти остане завинаги сред най-тежките дни... и неделя следобяд...