Как се справихте с чуството на самота ?

Ти сама ,виждаш ,че на бнд не му пука ,та на друг мъж.......Въпросът е ,че от секс кандидат може и мъж да ти стане,не насилвай нещата......Просто самия мъж трябва да узрее за нещо повече

моля, кажи какво е БНД, че падладях, бря! А за другото... сигурно си права.... ама, нямам търпение аз, нещо... 

 БНД означава бащата на детето

ееей, разгеле - благодаря ти!    Аз си мислех, че значи (извинявам се за нецензурното изказване!!!) "бахти наглия дръвник"! 

 Не си много далече от истината  !
В 99 % от случаите обикновено е така ! Не знам защо претърпяват такава метаморфоза 
След като се появи дете се превръщат в такива 

parvaty_, аз моя мъж го срещнах когато спрях да се занимавам с всякакви кандидати за секс, за брак, за внимание... Занимавах се само с каквото на мен ми харесваше и беше полезно - изкарах трета магистратура (добре че вече са само вечерни в СУ), ходех на танци, басейни и сауни, театър и кино, водех си детето на разни спортове, срещах се с клиенти за бизнеса ми, ходех на разни коктейли и конференции, както и на курсове по мениджмънт...

Някакси разковничето се оказа в нетърсенето на мъж. Просто си подредих живота да бъде интересен и пълноценен за мен самата, без да завися от вниманието и капризите на г-н Някойси. Моя съпруг го срещнах на входа на Художествената галерия (отивах да взема билети за някаква модернистична постановка, която я играеха вътре и сестра ми ме беше изнудила да мина преди да отида в офиса, сакън, да не свършат билетите), а кажи ми к'ъв го търсеше италианец на входа на затворен музей в 8.30 сутринта у понеделник?!

Не знам на колко ти е детето, но ако още не е на възраст да го оставяш на ясла или градина, или пък нямаш близки хора, на които да го поверяваш от време на време, просто трябва да изчакаш да мине малко време. Никоя не е умряла от липса на секс или мъжко внимание. Странно е колко лесно забравяме колко щастливи сме били като деца, когато са ни били чужди любовните емоции и как всяка минута от живота ни е била пълноценно изживяна и истинска, без непременно да е зависила от някой външен...

Между другото на моя италианец му пука повече за моето дете, отколкото на БНД (бащата на детето ми) или отколкото на моя собствен баща за мен самата... знам, че ти звучи странно в момента и не го вярваш, но когато го имаш пред очите си всеки ден... Преди броени дни ми беше на гости за около седмица една българка (приятелка на сестра ми), чийто съпруг я заряза с бебе на годинка и се беше отчаяла от живота. Поканих я на гости - да се разтуши, да я разходя из Рим и най-вече, да види, че и втори съпруг може да е добър баща. Той е човекът, който ходи на родителски срещи, който й плаща разходите, който я кара до Бърза помощ при нужда, който я води на басейн или на детски парк, който срича с нея букварчето и й помага в писането на домашните, който я взема от училище, когато съм на курсове, или я води на лагер или летен център.... Повярвай ми, тя си тръгна нов човек....


             ВЕЛИКО!!!!!           

абсолютно съм съгласна с тебе! Дъщеря ми е на 4 години и половина, но аз съм сам родител от петия месец бременност!!! В последните години работих много, и нямах време за себе си ... сега кризата отнесе половината от клиентите ми, и аз се сетих, че съм жена - а без секс и интимност прекарах много време, та ... наясно съм, че просто има моменти, в които не можеш да ... нищо не зависи от тебе! Опитвам се да си гледам Живота, но съм петимна за внимание, честно казано - много време бях сама... но, не мога да разчитам много-много за детето, пък и ми е жал да я оставя, за да излизам, а понеже работя сама в един офис от четири стени, и в много ограничен кръг от контакти, на практика се получава  - офиса, в къщи - офиса... нямам социална среда...  Но, да, колкото повече расте малката, толкова повече време за нас, за мен, толкова повече възможности!    Права си! Така е - леко полеко, едно по едно! Но е вярно и друго - много хора остават сами в Живота си! Освен, ако не направят някакъв компромис, със нещо...  Темата е много обширна, и да ти кажа, смятам, че е и до късмет... Както се казва - на който каквото му е писано!  Желая ти късмет, и много любов! 

мдааам... превръщат се, щот смятат, че кат един петел в кокошарника са си свършили сичката раута, и сега могат да се перчат, и евентуално или да искат яйцата на омлет, докато са си вдигнали бутчетата на стълбата, или да опрашват и други кокошки, щот и те да снесат, видиш ли, понеже сме много велики и безценни оплодители! Айде, не всички мъже са гадни... ама, като се зачопли тая тема, и ме обземат карастанчовите! 

Благодаря, parvaty_! И аз ти пожелавам да намериш истинската любов и да запълниш липсата, от която страдаш. Не знам дали вярваш в такива неща, но аз преди няколко месеца открих темата "Подсъзнанието може всичко" и въпреки противоречивите мнения за ню ейдж литературата, на мен тези неща ми помагат. Ако имаш време и желание, хвърли едно око, може и да намериш нещо и за теб...

Мисля, че в моя случай допринесе много силно и дълбоката ми вяра в нещо, което майка ми ми каза след развода, когато хаотично се лутах от мъж на мъж и от глупост на глупост... Разказа ми за някаква врачка, която още като съм била дете й предсказала, че ще се омъжа и ще живея нещастно дълги години, после ще се разведа и след две години ще срещна много по-възрастен мъж от мен, с който до две години ще се оженим и ще живеем до края на дните си много щастливи. Може би това ме пречупи да зарежа всички и да оставя да видя дали е познала... По принцип на врачки не вярвам, но като знам как се бях вкопчила в изрода, който ми беше първи съпруг, как нямаше сила, която да ме отлепи от него, аз живеех неговия живот и мислех неговите мисли, не бях личност, не бях отделно съзнание... и изведнъж сякаш се пробудих, реших и отсякох... та като минаха две години след развода ми изведнъж всички млади мъже около мен се оттеглиха и един след друг през следващите 6 месеца се появиха трима около 50-те... чак съм се молила на Господ да ми покаже кой е моят... Ами показа ми го... третият... другите двама сами се елиминираха от класацията... година и половина след това подписахме, при това две седмици преди да изтече четвъртата година след развода ми, ако бяха минали тези две седмици, нямаше да подпиша, толкова бях категорична, че това е тест, че щях да го напусна, защото животът в Италия изобщо не ми харесваше (вече свикнах, или почти...)

Та не знам късмет ли е, убеденост и очакване ли е... Във всеки случай в него откривам всички качества, за които някога съм мечтала или желала (примерно винаги съм мечтала за мъж програмист - направо се надушихме, веднага се вкопчи в лаптопа ми да ми разгледа собствените ми програми; имах едно влюбване като работих в Германия в един италианец, но за съжаление беше последната вечер преди самолета и повече не го видях, само се чувахме понякога... та попаднах точно на италианец; исках да е зрял и уравновесен - той е точно такъв; да е романтичен и женствен - италианците са си доста женствени по принцип последното с цел да не ме млати като първия ми съпруг, даже проверих уж на шега да се борим, за да се уверя, че не може да ми надвие като мускули  ; да обича да готви, защото аз мразя; да бъде добър баща на детето ми - той е направо мечта; обича да пътува и да ходи на море - ние живеем до морето и той е заклет пътешественик, макар и в момента по финансови причини да разредихме пътуванията; да ме цени и уважава като интелект, а не да ме третира като секс кукла - той наистина се възхищава на интелекта ми, а за да ме докосне всеки път иска разрешение; дори името му е близко до името на момчето, в което бях безнадеждно влюбена в гимназията  ). Спирам да изброявам, защото звучи налудничаво, но си е истина. И други момичета в темата за Подсъзнанието са споменавали как са си представяли точно как искат да изглежда бъдещият им съпруг, и той се е появил (е, с някои отклонения, примерно от странна държава, ама явно това са пропуснали да си го зададат в поръчката  ).

Та ако не ти е неприятно, опитай и с това - седни и си напиши какви качества искаш да има твоят бъдещ мъж, опиши и какви не искаш да има, както и с какво си склонна да се примириш... Имаше и някаква подобна техника в темата за Подсъзнанието, казват, че работи... Аз не че съм го писала, но съм повтаряла хиляди пъти какви качества очаквам да притежава един мъж или какво ме дразни в някой конкретен нахалник около мен... Мисля, че това е дало сходен ефект с пожелаването и визуализирането (тогава още не бях чела тази тема и книгите, споменати в нея).

Има и още нещо - авторите на ню ейдж книжки категорично съветват да се мисли позитивно, да се избягва повтарянето на негативни мисли от сорта "всички мъже са свине", защото това се получава като твоя "поръчка към Вселената", т.е. колкото повече затвърждаваш това си убеждение, толкова повече доказателства за него ще намираш... Опитай за начало да казваш, че има и бисери сред пепелта, т.е. има и добри мъже, дори и не всички да са такива.... Това увеличава шансовете ти да намериш поне един добър сред тълпите от "опрашвачи"...

Извинявайте, ако е неуместен последния ми коментар. Наистина бих искала да ви бъда полезна да намерите щастието. Учудващо е колко лесно се стига до него, а колко много хора не успяват да го направят... Е, то и аз не съм съвършена... до скоро повтарях "В Италия е почти невъзможно да се намери работа" и нямах, сега съм го заменила с "Убедена съм, че до края на годината ще имам работа", пък да видим какво ще стане... Дори в момента съм си нарочила една конкрента работа, само дето съм малко раздвоена дали наистина я искам....

Абсолютно.
И постоянно го повтарям във всички подобни теми.
Приятелят ми също се закова, точно когато въобще нямах нужда от никого. (освен от секс).
Забих го с ясната цел, че ще позабалвяме известно време и е абсолютно песперспективен (т.е - в случая безопасен).Обаче той - само след около месец, просто реши че ще съм аз. И не ме остави или се отказа - а бяхме на 500 км един от друг. Путуваше всяка седмица, идваше се с мен на вска командировка и тн. И някак си ми влезе под кожата тотално..

Така , така ...и  с мен беше така !

 За сега нямам време да се почувствам самотна, децата ме ангажират изцяло.  През уикендите, когато са с баща им се наспивам.

Abies,тьй като моя мьж,отново иска да се сьбираме и аз отново сьм в чуденка,реших да си направя списька с положителни и отрицателни качества,еми оказаха се 50 на 50.Сега какво да правя??Има и едно,с което няма да се примиря,мьрзелив е .Все още обаче имам някакви чувства кьм него и някаква надежда,че може би все пак ще си паснем и нагодим един кьм друг ме кара да опитвам отново и отново...лошото е ,че повечето му отрицателни качества и аз ги притежавам...интересно ще ми е да чуя мнението ти!:)Благодаря предварително!

Тъй, тъй. И аз така. Абе доста станахме. 

findo, няма общовалидно правило. Всеки решава за себе си иска или не иска да приеме човек, който проявява подобно дразнещо го качество. Малко ме притеснява начина, по който ме питаш, защото не се имам за експерт в семейни отношения, всъщност писах, за да дам кураж на момичето, отворило темата, че добри мъже има и дори и в момента да не знае какво да прави с нейните двама, винаги съществува вариант някой ден да попадне на някой, който да я направи наистина щастлива...

За мързела не знам да има лечение, така че очевидно не става да го накараш да се промени (но може да го ръгаш ежедневно да прави това или онова)... Виж, моят италианец, примерно, както почти всички италианци, мрази да се къпе. Научи се - псува, ругае и марширува всяка вечер към банята... и да си мие ръцете се научи, иначе му го изкарвах няма да ти кажа откъде... Ама да не ходи с обувки из къщи само частично съм го променила... имам нова стратегия по темата, но в момента нямам финансова възможност да я реализирам, така че ще изчака някой и друг месец, но и това ще коригирам... другите дразнещи ме навици в него вече съм ги изкоренила, просто му намерих цаката... Има и неща, които не са чак толкова нетърпими, дори ги намирам за очарователни, като разсеяността му, а за неорганизираността му или му напомням редовно, или просто върша нещата вместо него, така или иначе имам енергия в излишък... Както и му позволих да промени някои неща в мен, въпреки че не беше без голяма доза съпротива... с времето намерихме точката на баланс на компромисите, които всеки от нас е склонен да направи... Е, още не съм започнала да му готвя макарони, но това ще стане в деня, в който спре да ходи с обувки из къщи...

Та не знам за теб... вариант 1 - твърдо стоиш на мнението си, че няма да се събереш с него, щом не си склонна да търпиш тези му качества, вариант 2 - променяш него, вариант 3 - променяш себе си... Ти решаваш. Никой външен не може да ти даде съвет за твоя живот. В примера с онази мацка, дето си е направила списъка, е установила, че с всяко от "отрицателните качества" на своя любим е склонна да се примири... В моя случай с цената на всичко промених това, с което не бях склонна да се примиря... В твоя може да се промениш и примириш или просто да кажеш твърдо не...

А може и да използваш момента, че той се е засилил да се връща и да си поставиш условията... Възползвай се, че не се знае дали ще има друга такава възможност... И бъди твърда - при всяко отклонение от обещаното, му показвай вратата... Не винаги работи, примерно моя е прал килим, два пъти си е прибирал обувките от улицата, като му ги метнах от прозореца на спалнята и... продължи да влиза с обувки, само заобикаля килимите (все едно като стъпва отстрани не се разнася с чорапи или чехли). Та зарежи надеждите и вземи инициативата в твои ръце, изисквай каквото считаш, че ти е необходимо, за да го приемеш обратно. С чакане и ослушване дали сам ще се сети, със сигурност няма да стане...

Съжалявам, ако те разочаровам, но дотук съм го докарала с философията за брака и взаимните компромиси (между другото в момента не съм много склонна към отстъпки, по-скоро изисквам да се съобразява с мен и това се оказа по-добрата стратегия от предишната ми овчедушна отстъпчивост). Ама това италианки ме научиха, тук жените командват. Аз първата година се съдрах да рева, щото той изобщо не се съобразяваше с мен и се чувствах адски зле. Като се научих да си изисквам, знаеш ли как бързо омекна и взе да слушка... те мъжете са войници, ако няма генерал, обаче, се опитват да го заместват, но като се намери кой да ги строи, бързо бързо си връщат добрата дисциплина....

Каквото и да решиш, ти стискам палци и ти пожелавам много много късмет!