Как се справихте с чуството на самота ?

findo, бих добавила само, че аз с бивш не бих си подновила отношенията, но ти си знаеш... По мои наблюдения, двойки, които веднъж са се разделяли и опитват отново, много скоро отново се разделят поради същите причини, както и предишния път...Е, някои са упорити и повтарят и по повече пъти, но резултатът винаги е един и същ... Имаше преди време една рекордьорка на Гинес по брой бракове, та тя с някои съпрузи се беше женила 2-3 пъти, но накрая пак са се развеждали... Не искам да те обезкуражавам, просто го отбелязвам да си го имаш едно наум... Ще ти трябва много твърдост, ако си решила да промениш него или много силна мотивация, ако си решила да промениш себе си... Във всеки случай, след като той е проявил слабост и иска да се върне, да не му позволяваш да ти се качи на главата. Дръж се малко повече като обидена и изисквай да те компенсира за лошото си поведение от преди, не му се хвърляй влюбено на врата, че ще ти замине цялата стратегия за промяна...

Мнооого голямо благодаря за отговора,Abies! Попитах те,защото ми хареса начина ти на мислене и ми беше интересно да видя какво биме посьветвала.При мен и БНД,това ще е втория опит....,пьрвия пьт се изтьрпяхме само 2 седмици,след което и двамата избухнахме като бомба,явно,че всеки се бе мьчил да си мьлчи за всичко,което го дразни,само и само да не ядоса другия.
Сега сме разделени от около 2 месеца и всьщност,аз направих крачката кьм това пак да се сьбираме,не знам кой дявол ме накара,а той явно само това чакаше...
Каза ,че се прибира в БГ,напуска там работа и идва при нас,че ще се преместим в друг град само тримата,за да започнем,така да се каже,на чисто.Проблемьт е ,че ужааасно ме е страх,но вьпреки това,има нещо,което все ме кара да опитам,но знам ,че ако сме в друг град,няма да ми е толкова лесно да кажа край,както преди.Казах му,че не искам заради мен да се прибира и че това трябва да си е негово решение,за да не изляза евентуално после аз виновна,но не можах да го разубедя.
Далеч сьм от мисьлта ,че мога да го променя,той е доста твьрдоглав,мрази да му казват какво да прави,а аз като почна с моите обичайни <ти не ходиш на работа,ти не изкарваш пари> и се започват войните между нас.Факт е ,че докато сме заедно на моменти не можем да се понаяме,секса беше достигнал до дьното,пьлна трагедия,но вьпреки това,той ми липсва понякога и все нещо ме кара да мисля,че една врьзка може да вьзкрьстне,а дали е така ,не знам.А като си спомня каква с каква безумна любов се оженихме..ееех
Вече самата аз се уморих от цялата тази чуденка и игра на нерви.Момичетата вьв форума вече ще вдигнат рьце от мен

findo, направи каквото ти идва отвътре, най-много да се повтори старото състояние на нещата. Не виждам причина да не можеш да го напуснеш и ако си в друг град, щом е в България... колко му е да се прибреш пак при вашите?! А и защо тръгваш с нагласата, че непременно ще се делите? Опитай да проведеш много сериозен разговор с него как ще живеете занапред, преди изобщо да се съгласяваш с каквото и да е. Това, че си го поканила може да го интерпретираш като покана за един зрял разговор, нали вече сте попорастнали, не сте онези, които глупаво и безразсъдно са се оженили на крилете на любовта.... знаете си и кирливите ризи и откъде са ви дошли конфликтите, може да поставите ново начало само при нови договорки за поведението ви един към друг. Иначе е зацикляне на едно и също. Все още имаш шанс да си втъркаш исканията към него, както и ще ти се наложи да изтърпиш неговата критика и заедно да намерите докъде сте склонни да правите компромис и откъде нататък ще започне да се акумулира отново напрежение. Ако е склонен да направи отстъпки, направи и ти... ако не.... не виждам с какво новият опит ще е по-добър от предишния....

Благодаря,Abies  
Ще му дам още един шанс,не заради него,а заради моето вьтрешно усещане,че няма какво да губя, ако опитаме,а и тайно вярвам,че може да се напаснем все пак.А и през времето,в което сме разделени,той не се е показал в още по-лоша светлина,което е важно.Освен това го тествам.Казвам му всичко,от което се страхувам,всичко,което не ми харесва в него и което няма да тьрпя повече.Той сам си знае кусурите и казва,че няма да ме убеждава с думи, а с действия този пьт.Добре ми звучи

Вълкът козината си мени, но нрава никога...но блаженни за веруящите. Успех!

Знам,че е така...знам и че най-вероятно няма да се получи пак..,интересното е ,че не ми липсва,не се чувствам самотна и вьпреки това ще му давам шанс..защо така,нямам обяснение сама за себе си?!?

Приличаш ми на нощна пеперуда, която колкото по силна е светлината на лампата и болката от удара все повече се блъска в нея.

Много хубаво сравнение ! 
За жалост много често изпадаме в такава ситуация и сами не знаем защо  !?
Аз втори щанс не съм давала , защото проблемите бяха непреодолими , липсваше желание от отсрещната страна , по - точно за него всичко си беше ОК !
Така , че ако очакваш , че ще се промени , а той я кара постарому , пак ще стигнеш до задънена улица ! Не ти го пожелавам , но човек се променя , ако сам положи усилия за това !
Иначе някои хора на думи много добре звучат , но в действителност не правят нищо от това което казват !
Помисли си добре , Findo , успех ти желая !

Благодаря ви,за мненията!Наистина ме накарахте да се замисля.Казах на БНД-то,че не сьм готова да се сьбираяме и трябва да ми докаже ,че се е променил пьрво.Да дойде,да си намери квартира и работа и тогава ще видя...още нямам отговор от него..най-ми е гадно заради малкия,усещам,че му е скучно само с мен

Изчитох ви, беше ми безкрайно интересно, защото виждам сходни на моята съдба.
Abies, много ми помогна

Хм...
Опитвам се да бъда оптимист, защото наистина може би с мислите си правим "поръчки" към Вселената (и аз съм чела по въпроса), но... В момента лично аз съм самотна майка (не ми тежи откъм мъже хич), синът ми е на 2 години и 8 месеца, гледам го сама от раждането. Беше много трудно - така се наредиха нещата. Нямах опит. Събрах го.
Но засега нямам работа, съответно няма и как да плащам на детегледачка, следователно   не мога да ходя на никакви курсове, танци, клубове и прочие. Говоря за вечерни занимания. А в клубовете все пак се пуши. Може би защото имам спомен за близка приятелка и сина й, псуващ още с първите си думи - научи го по заведенията.
Излизала съм вечер досега 4 пъти със скандали от майка ми, че съм оставила детето на детегледачка или приятелка, още в началото на вечерта. Милата ми майчица е просто моето разочарование. Не ме е гледала тя. Но сега за пречене е номер едно - за всичко. Всъщност винаги е била... а аз съм взимала съветите й за истински.
Оптимист се опитвам да бъда - ходя по 7 км на ден, всъщност 9 (поне имам време), но ме е срам, че не мога да се издържам почти... Всички знаем "майка с бебе на ясла" що за фактор е при наемане на работа.  Магистър съм, имам 3 чужди езика на свестно ниво. Никога не съм споменавала на интервю за работа, че съм сама.
От внимание откъм мъже не се оплаквам. Само че...нали, както Абиес е описала, трябва първо да си самодостатъчен?
Не искам да се появява някой, за да ме измъква от трудното ми положение. Що за равнопоставена връзка ще е това?
Тоест искам, разбира се, но не ми допада на 100% идеята.

Прочетох всичко и ...явно на мен не ми се отдава да съм си самодостатъчна. Мисля, че съм се стресирала много в детството при раждането на брат ми, когато нашите изведнъж решиха, че вече съм голяма и забравиха за детските ми нужда от прегръдки и най-обикновенно глезене. Спрях да съм дете за тях,наричаха ме Кака и аз израснах неприласкана. Виждам последиците от това сега, страха от изоставяне, огромна нужда да съм обичана и оценена. И прегръщана. И това сякаш се засилва, а изневярата на мъжа ми и изоставяето сякаш задълбочиха проблема. И сега пак като му прости и поисках да се пробваме пак заедно, а той не е готов и като ме отхвърля дефакто ...отново съм в дупка.

И нито работата, нито нищо не ми носи удовлетворението, което би дало основата, на която да стъпя, за да мога да съм доволна от себе си и живота. Чувствам се изключително нереализирана.

Вени, не те познавам, но аз изтрих последните си редове - те бяха горе-долу точно в твоя дух. Аз пък съм расла при баба и дядо.
Намерих линкове към руски психолог, който ми поизясни доста неща. Неполучената обич в детството води до това, което ми пречи днес - самонедооценяване и озлобление, когато другите не ме оценяват, но те "надушват", че аз не се ценя.
Дълга и широка, но много проста.
Дано с рабора върху себе си се оправят нещата...

Разбира се,че човек има нужда от обич. Но да свикнеш да си сам още от детство.... да не искаш внимание, да не искаш абитуриентска рокля (направих блед опит за някоко часа с майка ми по магазините и зарязах идеята) - е.... какво да обяснявам повече.

Гледам,  че темата малко се е поотместила.
Та да не те отчайвам, но ако напълно сама гледаш бебе доста време няма светлина в тунела. За мен първите три години бях Welcome to the hell! -по 24 часа с малката, в големите студове е имало период, в който съседки са ми взимали детската кухня, а аз не съм излизала със седмици и бях на ръба на полудяването! Никога не искам да се връщам в онези дни! Знам, че звучи депресиращо, но може би ако знаеш, че и други са минали през Ада и някак са оцелели е по-лесно ...За излизане с приятели или каквито и да е други глезотии нямаше време и пари...майчинските тогава бяха по 130 лв...А след това влизаш в ритъм и сега за нищо на света не бих си променяла живота с разни нови главоболности като мъже, връзки и други такива тръни по дупето! Просто не бих заменила свободата, която имам за компромисния живот във връзка...но всеки знае себе си и решава как са живее! Успехи  горе главата въпреки идващите студове!