Много съжалявам за това което сте преживели и мисля, че то се е отразило на детето. С времето и много любов всичко ще отмине, но трябва търпение. Според мен децата се нуждаят от граници- кое е позволено и кое не. Да живее една седмица с баща си и една с теб според мен също е стрес за детето. Всичко трябва да им се обяснява спокойно- макар че е много трудно понякога. При нас наказанията не дават особен резултат, но ако му обясня спокойно малкия ме разбира. Пожелавам ви успех
- Публикувана: 6 ян. 2011, 13:09 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2011, 08:13 ч.
Непослушно, инатливо дете
За удрянето, според мен трябва да се опитваш да го предотвратиш още в момента, в който посегне - Сина ми също много удря и то от много малък.. обяснявам защо не трябва да се удрят хората и как ако него го удари някой няма да му хареса. Но виждайки го че посяга (към мен, към сестра си и някой друг) му хващам ръката още преди да успял и му обяснявам отново. Е като случи да удари някой директно го извеждам от стаята и му казвам, че не искам да играя с деца, които ме удрят.
Ще мине, но ти си там, за да я направиш уверена млада жена, а не нечия изтривалка. Всички сме уморени, но от нас зависи какви хора ще отгледаме.
Май излезе от това, което съм написала, че не приласкавам малката. Напротив, непрекъснато е гушкана, прегръщана и целувана. Просто не търпи някой да й се кара или изобщо да се повишава тон пред нея и съм сигурна, че е като отражение на побоя, на който беше свидетелка.
Като оставим настрана това, което се е случило, дъщеря ми е и доста буйна и като се прибави и възрастта й - 3 години мисля, че не реагира по-различно от повечето деца на нейната възраст. Знам, че ще мине и ще стане по-сговочива, но в момента понякога ми се иска да беше малко по-кротка.
Като оставим настрана това, което се е случило, дъщеря ми е и доста буйна и като се прибави и възрастта й - 3 години мисля, че не реагира по-различно от повечето деца на нейната възраст. Знам, че ще мине и ще стане по-сговочива, но в момента понякога ми се иска да беше малко по-кротка.
Ами аз не съм съгласна с изводите ти, но щом нещата са ти ясни, значи темата е безсмислена. Аз не познавам връстници на сина ми, които целенасочено да се удрят и да отговарят, че е защото искат да бъдат гушнати, така че за мен това не е норма, но явно ти си по-наясно колко е достатъчно. Аз за себе си не съм и съм оставила детето да определя колко му е достатъчно.
simplyaven, не съм се замисляла, че звуча така. Дъщеря ми отговаря, че се удря за да не й се карам и да я гушна и не мисля, че е редно да го прави. Темата ми беше за това, че не слуша и удря, а отскоро започна да се удря и го направи за първи път, когато не й дадох нещо, което искаше на момента. Относно това, че се удря мисля да се консултирам с психолог за това как е най-разумно да реагирам в такива случаи. Мои познати са ми казвали, че когато децата им го правят те не им обръщат внимание и бързо им минава защото виждат, че не е начин за получаване на това, което искат. Аз го направих веднъж и съжалявам за това.
Пожелавам ви много спокойствие и здраве! Бъди спокойна и всичко ще се нареди, дано малкото ти слънчице те разбере и все повече да те слуша 
А някой възпитава ли това дете? Как така ще удря когото и да било? Защо й го позволявате? Едно дете ще стигне дотам, докъдето позволят родителите му. Като удари някой, ако й отвърнат със същото, но с подходяща сила и "Ще се научиш да не удряш!", надали пак ще посегне. Децата рядко повтарят поведение, от което са видели неприятни за тях последствия.
Децата рядко повтарят поведение, от което са видели неприятни за тях последствия.
Убедена ли си?
И още един въпрос- прочете ли цялата тема?
да бе, Виктори...по-голяма глупотевина не бях чела... ти лично пробвала ли си го върху твоето или просто то не е посягало....
а има доста много деца, че и възръстни, които си повтарят поведение, от което са видяли неприятни за тях последици...
ако отвърнеш на удара с удар, най-вероятно, ще научиш детето, че това е добър отговор на нещо, което не му допада като поведение към него....
а има доста много деца, че и възръстни, които си повтарят поведение, от което са видяли неприятни за тях последици...
ако отвърнеш на удара с удар, най-вероятно, ще научиш детето, че това е добър отговор на нещо, което не му допада като поведение към него....
ако отвърнеш на удара с удар, най-вероятно, ще научиш детето, че това е добър отговор на нещо, което не му допада като поведение към него....
не бъди така сигурна. има доста деца доказателство точно за обратното.
да не говорим, че ако всичко беше по тази логика, то децата по твоята логика трябваше да разсъждават така - отпитах се да стана и да ходя, паднах, заболя ме...няма повече да опитвам да ходя....
ама не е така просто нали...
да не говорим, че ако всичко беше по тази логика, то децата по твоята логика трябваше да разсъждават така - отпитах се да стана и да ходя, паднах, заболя ме...няма повече да опитвам да ходя....
ама не е така просто нали...
де да бяха машинки , та нещата да са толкова прости... Препоръчани теми