Това е възможно най-неефективното действие, да го удариш в отговор на това, че е ударило 
- Публикувана: 6 ян. 2011, 13:09 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2011, 08:13 ч.
Непослушно, инатливо дете
Някой ден детето ще удари не когото трябва и ще научи урока, който не сте му преподали в контролирана домашна среда
Логиката е друга- зависи как му е показано това удряне. Като го счупиш от бой, може и да се замисли преди да ти посегне пак.
Всъщност има някакъв смисъл човек да предполага, че може да използва емпатията - примерно то щипе или хапе - щипеш го или хапеш и ти, та да види, че боли. С боя същата работа - то удря, ти го удряш също, за да види че така боли и да не повтаря. Обаче практиката показва, че е по-вероятно, макар и да се отучи да ти посяга на тебе то да продължи да удря някого, само че ще гледа да е такъв, дето не може да го удари по-болезнено. Примерно някой слабак... За съжаление горе долу в това се превръща логиката в тоя случай...
Мисля, че децата се влияят най-вече от личния пример, и в тоя смисъл е по-добре никой в къщи да не се бие...
Мисля, че децата се влияят най-вече от личния пример, и в тоя смисъл е по-добре никой в къщи да не се бие...
Промени си заглавието. Детето ти не е нито непослушно, нито инатливо, това е нормална детска реакция, особено след изживян шок (и то такъв!)... Би могло да е много по - лошо.
Реагирай на лошото с добро, но бъдете единни с бабата, не печелете симпатия и послушание една(та) за сметка на друга(та). С много търпение, разбиране и любов (демонстрирана такава!), детето ще си направи изводите (след време, разбира се). Просто бъдете последователни. Разберете се двете как ще отглеждате детето и не криввайте от предначертаното. Никога и по никакъв повод. Успех.
Реагирай на лошото с добро, но бъдете единни с бабата, не печелете симпатия и послушание една(та) за сметка на друга(та). С много търпение, разбиране и любов (демонстрирана такава!), детето ще си направи изводите (след време, разбира се). Просто бъдете последователни. Разберете се двете как ще отглеждате детето и не криввайте от предначертаното. Никога и по никакъв повод. Успех.
аха 50 удара с колана 
Явно редовно ги изпитваш, защото постовете ти стават все по-неприятни, очевидно комплекса за малоценност трябва да избие някъде. Съжалявам, че живееш в България, където "родители" като теб все още могат да си разиграват коня и в същото време да изкарват неосъщественото си "Аз" през носа на собствените си деца, които никой не ги е карал да раждат, а демонстрациите на агресия към по-слабия и откровената простащина си виреят все така необезпокоявани.
Явно редовно ги изпитваш, защото постовете ти стават все по-неприятни, очевидно комплекса за малоценност трябва да избие някъде. Съжалявам, че живееш в България, където "родители" като теб все още могат да си разиграват коня и в същото време да изкарват неосъщественото си "Аз" през носа на собствените си деца, които никой не ги е карал да раждат, а демонстрациите на агресия към по-слабия и откровената простащина си виреят все така необезпокоявани.
Първата стъпка е на година и няколко месеца да се тръшне за чужда играчка и вие да му я дадете, особено без да питате другото дете, защото вашето било малко... Оттам нататък се започва угаждане при 70% от глезотиите и обяснения с треперещ глас (дано се върже на думите ми, дано се съгласи - 2-годишното...
) и угаждане на около 90% от оставащите 30... Не угаждате само в опасни ситуации, и то отвличате вниманието на детето, да не се сети да се разтръшка. Аз пък нарочно насочвам вниманието на детето, че нещо "не може", за да не обсъждаме този въпрос и утре (с рев), и вдругиден (пак), а за да разбере от първия път възможно по-пълно картинката. И никога не пращам смесени сигнали - днес може, защото мама е в добро настроение, утре не може, защото така е по-правилно, вдругиден може, защото си ревнал с цяло гърло, а след това не може, защото си забравил да ревнеш. От началото до края или може или не може, независимо дали реве или не. Затова детето рядко реве, а много повече пита, например "Защо не може" и т.н. А още е във възраст, в която нещата се постигат с тръшкане. 
Поредната тема, в която някой казал че плеснал детето и го изкарват родител садист. Честно казано не вярвам някой от пишещите във форума реално да си пребива детето, това че някой родител действа по строго не го прави комплексар, който избива комплексите си с бой над 2 годишно дететнце.
А и по моите кратки и не особено чести наблюдения по градинките и площадките - най-агресивните майки са тези, които преди това позволяват всичко и в един момент виждат безсилие и почват да викат истерично и евентуално да шамарят. А тези, които си позволяват редки плясвания са доста умерени и търпеливи. Това е поне сред моите познати. А обяснения с "треперещ глас" съм чувала хиляди пъти, даже и разтреперани майки съм виждала, които тотално губят контрол над децата си.
И да поясня: не съм фен на шамарите, не ги прилагам като възпитателен метод (въпреки че съм стигала до тях... колкото да се убедя, че няма ефект).
А и по моите кратки и не особено чести наблюдения по градинките и площадките - най-агресивните майки са тези, които преди това позволяват всичко и в един момент виждат безсилие и почват да викат истерично и евентуално да шамарят. А тези, които си позволяват редки плясвания са доста умерени и търпеливи. Това е поне сред моите познати. А обяснения с "треперещ глас" съм чувала хиляди пъти, даже и разтреперани майки съм виждала, които тотално губят контрол над децата си.
И да поясня: не съм фен на шамарите, не ги прилагам като възпитателен метод (въпреки че съм стигала до тях... колкото да се убедя, че няма ефект).
Познавам kalinchita от друг подфорум и вярвам в това , че е добра майка , дори на моменти да й е трудно , предвид обстоятелствата . Детенцето й също съм сигурна , че е добро , но е преживяло доста силен стрес милото .
Понеже съм в аналогична ситуация , ще кажа , че наистина е голямо изпитание да си сам родител , без да търся някакъв героизъм в това .
Отделно всяко дете е различно като характер , не всички са сговорчиви и послушни . Моето е от този тип , инатливо . Колкото и да си търпелив и да стискаш зъби , наистина има моменти , когато нещата излизат от контрол , майката все пак не е робот .
И аз като Риана не приемам шамарите , още по-малко като като възпитателен метод, защото мен никой не ме е удрял като дете , но за мое разочарование стигам понякога до тях в момент на абсолютно безсилие .
И знаете ли кое е плашещото за мен , детето не само , че не се впечатлява , а дори ме насърчава " хайде искам да ме набиеш !". Тогава ми идва да се гръмна !
Обяснявала съм и продължавам да обяснявам , че не желая да влизам в ролята на злодей , защото не съм такава и след това съм разбита отвсякъде , но детето продължава с провокациите .
Просто има конфликтни деца , които се превръщат в конфликтни възрастни ...
С това искам да се преборя , не да налагам собствения си авторитет на всяка цена , а да проумее тя , че няма смисъл от безсмислени противоречия .
Защото съм сигурна , че дъщеря ми не би се държала по същия начин с баща си .
Просто ще има страх от него .
Та така , избирателно е поведението на децата , пробват къде могат да се налагат .
Понеже съм в аналогична ситуация , ще кажа , че наистина е голямо изпитание да си сам родител , без да търся някакъв героизъм в това .
Отделно всяко дете е различно като характер , не всички са сговорчиви и послушни . Моето е от този тип , инатливо . Колкото и да си търпелив и да стискаш зъби , наистина има моменти , когато нещата излизат от контрол , майката все пак не е робот .
И аз като Риана не приемам шамарите , още по-малко като като възпитателен метод, защото мен никой не ме е удрял като дете , но за мое разочарование стигам понякога до тях в момент на абсолютно безсилие .
И знаете ли кое е плашещото за мен , детето не само , че не се впечатлява , а дори ме насърчава " хайде искам да ме набиеш !". Тогава ми идва да се гръмна !
Обяснявала съм и продължавам да обяснявам , че не желая да влизам в ролята на злодей , защото не съм такава и след това съм разбита отвсякъде , но детето продължава с провокациите .
Просто има конфликтни деца , които се превръщат в конфликтни възрастни ...
С това искам да се преборя , не да налагам собствения си авторитет на всяка цена , а да проумее тя , че няма смисъл от безсмислени противоречия .
Защото съм сигурна , че дъщеря ми не би се държала по същия начин с баща си .
Просто ще има страх от него .
Та така , избирателно е поведението на децата , пробват къде могат да се налагат .
Препоръчани теми