Непослушно, инатливо дете

еми моят е на 5 и прибирането и до сега само така става, с много малки изключения и то ако има малко само за прибиране....
явно това е подхода при някои...
аз за нервите по моят син съдя - колкото по-спокойно му реагирам, толкова по-малко съпротивление срещам...само  че често ми отнема страшно много сили, за да си овладея аз нервите, понеже той предизвиква до дупка...и не винаги успявам, въпреки, че си знам какво следва...

За съжаление и на мен май не ми издържат нервите и реагирам по-остро на капризите й. Примерно вчера бях с жлъчна криза, след коктейл от инжекции, от които ми се затваряха очите, а тя подскачаше по леглото, хвърляше играчки и т.н. и аз й се скарах след като сигурно 20 пъти й обяснявах, че е време за лягане. Тя се разплака и ми каза, че съм лоша и понеже хем й се спеше хем не искаше да заспи съвсем беше раздразнена и като не й обърнах внимание да я утешавам започна да се удря за да й обърна внимание. Шашнах се от ожесточението, с което се удряше.

Много съжалявам, че ви са се струпали толкова негативи. По думите ти ми се струва, че скоро няма да излете от кашата, нали?

Според мен, ти не се чувстваш никак добре, нали? Самите ти болежки го доказват, тежките обстоятелства, които са ви се струпали на теб и на майка ти- се отразяват на детето. То може и да не помни побоя, но обтегнатите ви нерви му се оразяват. Помисли си, когато си спокойна и когато си добре и дъщеря ти е добре, нали? Обратното важи в пълна сила.

Аз имах един тежък перод, но далеч не колкото твоя...при мен помогна затварянето на очи и си преставях колко сме щастливи с детето ми, как играем и как се смеем- без да се караме. Това го правех много пъти. Държа да отбележа и че приемах хомеопатични лекарства. Защото пусна ли си нервите, детето страда, то е най-слабото ми, а нашата връзка е много силна. Когато съм болна и тя не се чувства добре... така, че си мисля че ти трябва да положиш усилия и да приложиш хитрост, знам че е много трудно, но трябва!
Примерно, като си и казала че е време за спане...измисли нещо което обича и кажи че него ще правите, ще си фантазирате, ще си говорите като големи, ще се правите че пиете кафе и после ще спите...без насилие, с хитрост и спокойствие, с мнооого гушкане и целувки!  Казвай и че е добра, мила и много хубави неща, нека знае, че няма да я оставиш.

Много книги има...много хубави идеи. Успех и дано се наредят леко нещата!

Всички давате хубави идеи-да се обяснява кое може,кое не може;всичко да е под формата на игра;да се гушкат....Да,това са добри подходи за отглеждане на дете.Но,възрастните не сме роботи и ние сме хора.Когато си уморена от работа или имаш един куп проблеми или си болна или не си спала цяло денонощие-нито ти се говори,нито ти се играе.Ако това се случва веднъж седмично (примерно) ,може да се тушира и детето дори да не разбере,че има проблем.Но ако това е ежедневие-вчера си раборила 10-12 часа,днес се занимаваш с куп неплатени сметки,утре си болна...Тогава какво правим?

Към авторката-може би,това ,което е писала el_pl-да се абстрахираш за малко по някакъв начин от ежедневието е добър вариянт

ами тогава стискаш зъби  и играеш ако трябва за пред детето, което не е виновно за нищо от това....

Благодаря ви за съветите момичета. Вчера се прибрах вкъщи и цяла вечер играхме, гушкахме се, без телевизия и филмчета на компютъра и моето дете наистина беше спокойно и сговорчиво. Вечерта преди да заспи пак се удари няколко пъти за да види как ще реагирам, само че този път я гушнах и й казах, че я обичам не искам да я боли затова да не се удря. Детето ме погледна и каза:"Добре мамо". Вярно на сутринта ми се ядоса за нещо и ме удари, но после ме гушна и започна да ме милва. Предполагам, че ще отмине с времето и ще преодолеем проблема с тръшкането. Нейната лекарка ме съветваше, когато се тръшка да я игнорирам и в никакъв случай да не й задоволявам каприза защото ще започне да използва правенето на сцени за да получи това, което иска.  .
El_pl, благодаря ти за подкрепата, надявам се с времето малката да забрави сцената, на която е била свидетелка.
Happy_mama, много си права за това, че не сме роботи. Понякога, когато съм преуморена от работа и проблеми нямам желание за нищо и явно това се отразява на малката.
Иначе имам приятели, които си решаваха проблемите с тръшкането на сина им с бой, нещо, което не мога да приема. Абсурдно ми звучи бащата и майката да набият двегодишното си дете затова, че плачело през нощта без причина. Моите родители никога не са ни били мен и сестра ми затова и аз съм твърдо против боя. Да шляпнах малката 2-3 пъти по дупето, когато съм била безсилна да се справя с нея, но се заклех повече да не го прилагам като възпитателна мярка.
Вчера вместо да й се карам, че не иска да си ляга се гушнахме и си говорихме поне час докато най-сетне се отпусна и заспа и всичко мина много спокойно.

Така е както си написала. Но детето не разбира от това. Те не са способни да проявят емпатия към нашето състояние - трябва да станат по-големи и да имат съответния жизнен опит. Плакала съм от умора и неразположение и затова, че точно в момента детето ми се държи безобразно и не иска да ме остави малко на мира, след като в спокойни моменти е в състояние да си играе с часове само. това го нажалява, но не може да го накара да пазбере какво се иска от него. Не е ефективно да го очакваме.. Роботи не - но трябва да сме много търпеливи и хитри някак си.
   Виждам, че и при авторката по-спокойни стават нещата като действа без противопоставяне.

Стават по-спокойни нещата ама мама трябва да си подсили нервите, че да станат като корабни въжета .
Мислех си, че аз греша във възпитанието й щом си позволява да удря наред вкъщи. Ей в такива случаи не знам каква би трябвало да бъде най-адекватната реакция от моя страна, когато удари някого. Обяснявам, пробвах да я плясна по дупето за да разбере, че боли когато те ударят, но се разплака така жално, че я бия, че ми скъса сърцето.

Примерно ако сме навън и удари друго дете й казва, че ако още веднъж го направи ще си отидем вкъщи и няма да може да играе. След като един път я прибрах от детската площадка започна да се замисля преди да удари отново след като съм я предупредила.

Понеже моето прави същото ще ти кажа как сме процедирали ние. Хващам здраво ръчичките, клякам до нея погледа да ни е на едно ниво и казвам сериозно. "Не се удря баба. Не се удря никой. Когат те ударят, боли. Когато ти си удари крачето те боля и плака. Сега баба плаче. Защото внучето и я удари силно..." И прочие вариации. И всеки път така. Не мога да кажа, че сме се оттървали съвсем, но сега посяга много рядко и само в пристъп на неконтролируем гняв, а преди се случваше по-често.
   Всеки случай, ако я накажа няма ефект, пробвах. Освен това също има идиотския навик да се удря, ако и се скараш по-остро...  изпада в самосъжалителен рев и трябва пък да я успокоявам, че не е лошо дете...
   Веднъж като и се скарах, че драска тапета, и тя взе да реве като магаре и да вие, че сега сигурно съжалявам, че си имам детенце... А още няма пет, актриса първа.

Значи напълно ме разбираш в какво чудо съм се видяла с моето съкровище.

kalinchita , много съжалявам за нещата, които се е наложило да преживееш. Може би донякъде ще те успокоя с моята история. Моят син никога не е ставал свидетел на скандали и сцени на насилие, но когато тръгна на детска градина (беше на 3г.) още първия втория месец започна да проявява агресия към всички в семейството ни - към мен, баща му, бабите и дядовците. Първата година беше някакъв кошмар, по улицата по време на разходка е започвал да ме удря и да ми крещи обиди, които беше чул в детската градина. Не мога да ти опиша, но ти разбираш в какво безсилие изпадах. На всичкото отгоре започна да говори как не ме обичал и не искал вече да му бъда майка. Поговорката "Всяко чудо за три дни" при нас се оказа "за една година". Винаги съм му правила забележки, когато правеше нещо лошо и с много приказки, от които направо ме заболяваше устата на края всичко се оправи. Наказвала съм го, като например му забранявам нещо което много обича, вече не помня точно какво, но в един момент нещата така се бяха обърнали на пазарлък, че нищо не правихме преди да се спазарим "ако ти не правиш това ..... аз ще ти купя еди какво си". Не мога да твърдя, че това е правилен начин на възпитание, но тогава това беше някакво решение за мен. При всички положения съм на мнение, че с добро отношение и много приказване с времето тези неща се израстват. Поне при нас така се получи, дори сега като му разказвам как се е държал на 3 години, не може да повярва, че е бил такъв.
Пожелавам ти много търпение и успех   

Търпението е велик учител. Конфуции
Времето ще ви помогне да намерите добрия/правилния път една към друга, но дотогава трябва да си много силна и ако можеш да намериш начин да изхвърлиш негативизма от себе си  . В момента си в много тежък период от живота си...само като си помисля, ако бях на твое място...напълват ми се очите със сълзи.

Детето е нещо като огледало на твоите реакции, а относно боя, другите мами са прави, че търси вниманието ти. Кажи му, че ако иска да сте по близки не е нужно да се удря, а просто трябва да ти каже нещо или да направи нещо - сама измисли/определи  какво - за да му обърнеш внимание. Мисля ,че ще се справите. Изясни това и с майка си за да може да бъде тя твой съюзник.
Само в приказките стават чудеса...имай  търпение и бъди последователна, колкото и да ти е трудно.Успех!

Анбета, права си за разговорите. Сутринта се удари лекичко по главата и когато я попитах дали иска да я гушна и затова се удря тя ми каза:"да гушкай ме". Обясних й, че аз ще я гушна и без да се удря. Направи ми впечатление, че детето се удря само ако й се скарам за да спра да й се карам и да я прегърна. Явно на милото му се е отразило станалото преди време с баща му, бясна съм, че я принуди да стане свидетел на тези неща. Забелязах, че ако някой повиши глас в нейно присъствие малката започва да пищи за да спре, дори и да не се караш, достатъчно е да говориш по-високо за да я стреснеш. Старая се да съм по-спокойна, когато съм нея и тогава и тя е спокойна. Ако й се забраняват прекалено много неща тя започва да прави напук.

Angel_Dust ти беше подсказала да направиш така, че детето да приеме това, което искаш, като свой избор. Аз съм прилагала техниката "или-или" - предлагаш на детето да избере какво иска да направи едно или друго. Така то не възприема твоето желание като заповед, а като свой избор.