Ами, сигурно малко се знае, че Достоевски е страдал от епилепсия...
Което не го прави по-малко един от гигантите на руската класика.
Което не го прави по-малко един от гигантите на руската класика.
- Публикувана: 22 фев. 2011, 11:27 ч.
- Последно мнение: 7 март 2011, 14:32 ч.
За лудостта и други творчески добродетели
Понякога, за да се разбере по-добре едно изкуство не е лошо да се знае малко повече за автора.
Абсолютно
Особено когато се касае за автори като споменатата в първия постинг Трейси Емин (бих добавила в това число и Фрида Кало) - възприемам създаденото от тях най-вече като (авто)терапия
Как ли изглеждат стъклениците с ембриони на Кало в очите на човек, който не е чувал нищо за нея?
Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 5 нови отговора.
А авторката се притесняваше, че няма да има интерес към темата
Ами мене точно това ме притеснява (относно самата мен).
Винаги проверявам биографии и неизменно ако нечие изкуство ми е изглеждало странно, авторът му се е оказвал пълен фрийк.
Де факто повечето информация води до предубеденост, поне при мен.
Възможно ли е всичко да е толкова просто се питам.
Винаги проверявам биографии и неизменно ако нечие изкуство ми е изглеждало странно, авторът му се е оказвал пълен фрийк.
Де факто повечето информация води до предубеденост, поне при мен.
Възможно ли е всичко да е толкова просто се питам.
Последните творби на Бетовен дали ще зазвучат по-вълнуващо,
ако знаем за здравословния му проблем? На мен - не. И не е нуж-
но някой да ме светне по въпроса, за да ме вълнуват. Те просто
са такива, докосващи, независимо от неразположението или по-
сещението от муза на автора. За мен. В дебелите книги може да
пише съвсем различно
ако знаем за здравословния му проблем? На мен - не. И не е нуж-
но някой да ме светне по въпроса, за да ме вълнуват. Те просто
са такива, докосващи, независимо от неразположението или по-
сещението от муза на автора. За мен. В дебелите книги може да
пише съвсем различно
Може би познанието за автора ще даде обяснение на отклоненията му, т.е. защо е фиксиран върху даден обект, защо го представя по този начин. Обаче Асса е права, че творбата сама по себе си трябва да предизвика въпроси и да дава отговори. Ако нещо от това не се получи, значи това не е изкуство, а безсмислен продукт.
Последните творби на Бетовен дали ще зазвучат по-вълнуващо,
ако знаем за здравословния му проблем? На мен - не. И не е нуж-
но някой да ме светне по въпроса, за да ме вълнуват. Те просто
са такива, докосващи, независимо от неразположението или по-
сещението от муза на автора. За мен. В дебелите книги може да
пише съвсем различно
ако знаем за здравословния му проблем? На мен - не. И не е нуж-
но някой да ме светне по въпроса, за да ме вълнуват. Те просто
са такива, докосващи, независимо от неразположението или по-
сещението от муза на автора. За мен. В дебелите книги може да
пише съвсем различно
Да изследвам автора за мен е малко като надзъртане в "какво е искал да каже авторът".
Не ми е забавно. Повече ми носи изследването на какви мисли и чувства събужда твор-
бата в мен. А какво е искал да каже и защо го е казал ... си е негова работа.
Добре, да вземем Достоевски за пример. И какво като е имал епилепсия? И какво, като
повече от описаните от него мерзости е преживял? Нито добавя повече тежест, нито
добавя повече острота на възприятието, нищо ...
Не ми е забавно. Повече ми носи изследването на какви мисли и чувства събужда твор-
бата в мен. А какво е искал да каже и защо го е казал ... си е негова работа.
Добре, да вземем Достоевски за пример. И какво като е имал епилепсия? И какво, като
повече от описаните от него мерзости е преживял? Нито добавя повече тежест, нито
добавя повече острота на възприятието, нищо ...
Октопод с рокля, малко е деликатна темата и поемам известен риск с развиването ѝ.
Ако човек не знае на какво е посветена песента, не я харесва. Поводът безспорно е
отвъдпределно трагичен, но не прави Ерик Клептън по-добър автор, щом за поглеж-
дането с други очи към песента се изисква да му се случва нещо толкова ужасно. Мис-
ля си, че изкуството свършва там (макар да е пресилено казано), където за въздействието
на творбата е необходимо да се помага със CV.
Така, излизам, излизам, че ми е време.
Ако човек не знае на какво е посветена песента, не я харесва. Поводът безспорно е
отвъдпределно трагичен, но не прави Ерик Клептън по-добър автор, щом за поглеж-
дането с други очи към песента се изисква да му се случва нещо толкова ужасно. Мис-
ля си, че изкуството свършва там (макар да е пресилено казано), където за въздействието
на творбата е необходимо да се помага със CV.
Така, излизам, излизам, че ми е време.
Да изследвам автора за мен е малко като надзъртане в "какво е искал да каже авторът".
Не ми е забавно. Повече ми носи изследването на какви мисли и чувства събужда твор-
бата в мен. А какво е искал да каже и защо го е казал ... си е негова работа.
Не ми е забавно. Повече ми носи изследването на какви мисли и чувства събужда твор-
бата в мен. А какво е искал да каже и защо го е казал ... си е негова работа.
Всеки си има гледна точка, но според мен изкуството във всяка форма не е самоцел. Автора го създава, за да изрази себе си и ако това не достига до мен не го прави бездарник или мен глупачка. И ако, за да разбера неговата позиция ми е нужно вербално разяснение това не означава, че после влияе на вкуса ми.
Barbabeau, върна ме от вратата. Може и да влиза, а може и да не влиза в диалог.
С мен, видна представителка на вида "ръбесто гръбначно", рядко влиза То си
говори, ма кой ли го слуша. По-точно чувам само онова, което искам да чуя. До-
сущ приличаме на сценката "Аз и форумът". С най-добри чувства, разбира се.
Октопод с рокля, принципно си права, но и не. Има множество случаи, когато
авторът си Е бездарник и всичката пудра, нанесена от критици и безкритици
не може да промени това.
С мен, видна представителка на вида "ръбесто гръбначно", рядко влиза
То сиговори, ма кой ли го слуша. По-точно чувам само онова, което искам да чуя. До-
сущ приличаме на сценката "Аз и форумът". С най-добри чувства, разбира се.
Октопод с рокля, принципно си права, но и не. Има множество случаи, когато
авторът си Е бездарник и всичката пудра, нанесена от критици и безкритици
не може да промени това.
Октопод с рокля, малко е деликатна темата и поемам известен риск с развиването ѝ.
Ако човек не знае на какво е посветена песента, не я харесва. Поводът безспорно е
отвъдпределно трагичен, но не прави Ерик Клептън по-добър автор, щом за поглеж-
дането с други очи към песента се изисква да му се случва нещо толкова ужасно. Мис-
ля си, че изкуството свършва там (макар да е пресилено казано), където за въздействието
на творбата е необходимо да се помага със CV.
Ако човек не знае на какво е посветена песента, не я харесва. Поводът безспорно е
отвъдпределно трагичен, но не прави Ерик Клептън по-добър автор, щом за поглеж-
дането с други очи към песента се изисква да му се случва нещо толкова ужасно. Мис-
ля си, че изкуството свършва там (макар да е пресилено казано), където за въздействието
на творбата е необходимо да се помага със CV.
Малко любови раждат такова вдъхновение, нека да й отдадем заслуженото.
Искам да започна с уточнението, че нямам никакви претенции да разбирам от изобразително/приложно изкуство повече, отколкото е необходимо на един краен ... консуматор.
Оставям се произведенията/инсталациите/пърформансите да ми кажат нещо. Не аплодирам нищо, само защото е от еди кой си автор, или защото е модерно, или защото е съвременно и много авангардно... Случвало се е дори с творби на един и същи автор - едната ме грабва, другата - не.
В различни периоди от живота, в различни емоционални състояния - случвало се е да ми въздействат неща, за които после съм се чудила какво точно ме е впечатлило... Има произведения, които те грабват от пръв поглед, има такива, за които е необходим втори/трети/десети поглед...
Толкова сложна е връзката произведение на изкуството - консуматор, толкова дълбоко интимна, че каквото и да се каже по тази тема, все ще е вярно
По въпроса за отношението автор/творба - мнението ми се доближава повече до това на Асса.
Но при мен нещата са малко поизкривени, защото във всички случаи, в които съм се запознавала с автори (живи, конкретни лица), съм била разочарована, и дори се е случвало разочарованието от личността на автора да ми убие добрата комуникация с творбата му. За други изкуства говоря, не за изобразително, но връзката е същата.
Оставям се произведенията/инсталациите/пърформансите да ми кажат нещо. Не аплодирам нищо, само защото е от еди кой си автор, или защото е модерно, или защото е съвременно и много авангардно... Случвало се е дори с творби на един и същи автор - едната ме грабва, другата - не.
В различни периоди от живота, в различни емоционални състояния - случвало се е да ми въздействат неща, за които после съм се чудила какво точно ме е впечатлило... Има произведения, които те грабват от пръв поглед, има такива, за които е необходим втори/трети/десети поглед...
Толкова сложна е връзката произведение на изкуството - консуматор, толкова дълбоко интимна, че каквото и да се каже по тази тема, все ще е вярно
По въпроса за отношението автор/творба - мнението ми се доближава повече до това на Асса.
Но при мен нещата са малко поизкривени, защото във всички случаи, в които съм се запознавала с автори (живи, конкретни лица), съм била разочарована, и дори се е случвало разочарованието от личността на автора да ми убие добрата комуникация с творбата му. За други изкуства говоря, не за изобразително, но връзката е същата.
Всъщност не мене нещо започва да ми се формулира в главата като завършена мисъл.
Има два вида прочит на биографията на автора.
В единия случай търсиш и четеш от чисто човешко любопитство (може и от любознателност) без задни мисли. Това което прочетеш, е почти невъзможно да повлияе на цялостното ти отношение и изначално възприятие на неговите творби.
И друг вид - "дирижиран прочит" - точно това правя аз като видя нещо от типа на посочените в началото картини. Чета, но де факто търся нещо, което да ми докаже, че авторът не е съвсем в ред или е имал тежко минало например.
Което значи, че към някои неща човек (или поне аз де) априори е резервиран, предубеден, не желае да ги допусне в личното си пространство, и си търси достатъчно доказателства за това.
Има два вида прочит на биографията на автора.
В единия случай търсиш и четеш от чисто човешко любопитство (може и от любознателност) без задни мисли. Това което прочетеш, е почти невъзможно да повлияе на цялостното ти отношение и изначално възприятие на неговите творби.
И друг вид - "дирижиран прочит" - точно това правя аз като видя нещо от типа на посочените в началото картини. Чета, но де факто търся нещо, което да ми докаже, че авторът не е съвсем в ред или е имал тежко минало например.
Което значи, че към някои неща човек (или поне аз де) априори е резервиран, предубеден, не желае да ги допусне в личното си пространство, и си търси достатъчно доказателства за това.
Препоръчани теми
X
Реклама