Това според мен е модел по анатомия, особено полезен за студенти по медицина.
- Публикувана: 22 фев. 2011, 11:27 ч.
- Последно мнение: 7 март 2011, 14:32 ч.
За лудостта и други творчески добродетели
А това дали е изкуство?
А, много е красиво! Съпругът ми е позволил да си окача 2-3 такива в дрешника. Преди бяха в спалнята.
)
Картината "Вик" на Едуард Монк е изкуство, защото задава следните въпроси, импровизирам: "Фигурата на преден план човек ли е или не е", "Този човек вика ли или го боли?", "Издава ли звук или физионолията е само мимика", "какво се е случило преди "вика". И все пак усещането за звук е осезаемо...Да, за мен картината, въпреки че не отговаря на класическото разбиране за красота, е изкуство и то доста провокиращо изкуство.
Установките с одрани трупове така и не ме впечатлиха още навремето, когато Лиска пусна темата, но пък, мисля, Седада беше дала много резонно обяснение на това "изкуство".
Нещо такова, поне аз навремето така го разбрах: авторът пресъздава поредица от застинали фази на човешкото движение, като е предпочел природен продукт /труп, мумифициран за целта на установката/ пред създаденото от човека копие. Изобщо авторът се стреми да използва колкото се може повече "дадености" на природата, тъй като са съвършени, а човекът в опитите си да прави изкуство само създава кич и имитации на природните феномени.
Установките с одрани трупове така и не ме впечатлиха още навремето, когато Лиска пусна темата, но пък, мисля, Седада беше дала много резонно обяснение на това "изкуство".
Нещо такова, поне аз навремето така го разбрах: авторът пресъздава поредица от застинали фази на човешкото движение, като е предпочел природен продукт /труп, мумифициран за целта на установката/ пред създаденото от човека копие. Изобщо авторът се стреми да използва колкото се може повече "дадености" на природата, тъй като са съвършени, а човекът в опитите си да прави изкуство само създава кич и имитации на природните феномени. 
На мен странно, но ми хареса. И за мене си намерих смисъл. Може и да не е авторовия, но няма да го питам.
В картините аз харесвам изпипването на детайла. За това Гигер ми допада например. Дюрер също. И също така интересен графит или татуировка без да е необходимо да са на известен художник.
В картините аз харесвам изпипването на детайла. За това Гигер ми допада например. Дюрер също. И също така интересен графит или татуировка без да е необходимо да са на известен художник.
Изобщо авторът се стреми да използва колкото се може повече "дадености" на природата, тъй като са съвършени, а човекът в опитите си да прави изкуство само създава кич и имитации на природните феномени.
Ах, а одран труп да свири на саксофон не е кич изобщо.
Направо е съвършена природна даденост.Снимка на трупа със саксофона има в Гугъл.
Мен пък ме втрисат картините на Йеронимос Бош, "Поща" и "Голият обяд /кой беше автора?/, Вагнер и едно направление в джаз- музиката, което слушайки го мога лично аз да полудея.
Буковски и Бъроуз също си ги бива, но тук вече отиваме към естетизация на грозното в литературата
Както казах и по-напред, за мен изкуство е нещо, което аз не бих могла да измисля и/или реализирам.
Това ме навежда на въпроса... Ами ако мога? Аз съм художник, рисувам от две годишна. Много от нещата, които виждам по галерии, мога да си ги направя и сама, така че конкретно за мен това мерило не важи.
Но аз не ги броя за изкуство, а за... декорация, в най-добрия случай - нещо-за-хола-което-да се връзва-с килима (слагам и Кристо към декорацията, само че едромащабна). Но Бош например не бих могла да направя, еснафското ми въображение не би могло да измисли и една десета от негова картина (за изпълнение и техники не говоря въобще). Мога да измисля обаче един куп простотии като "полутъмна зала, артистът седи гол на златен трон и се маже с екскременти под звуците на клавесин".
Това имах предвид.
Доне, ти си извратена, душо. 