Попара...

В детството ми майка ми ми правеше няколко вида попари
хляб,сирене, захар ,чай
хляб, прясно мляко,сол или захар
бисквити с прясно мляко и захар-невероятно вкусно
бисквити с кисело мляко и захар
моите деца не обичат попара за жалост, макар че през първата бременност се скъсах да ям попара
още утре ще си забъркам една!
Благодаря на авторката за темата 

В най-северния североизток:
Селска традиционна попара за делник: Препечен върху дилафа хляб, надробен в купичка, натрошено сиренце, запържена свинска мас, сваляш я от огъня и бум една лъжичка червено пиперче. Заливаш хляба и сиренцето. От вечно къкрещия чайник с гореща вода заливаш хлебеца, похлупваш за 3-4 минути. Избираш най-голямата лъжица и папкаш!
Селска традиционна за празник: сух бял хляб, горещо прясно мляко със СОЛ!
градски традиционна: препечен на тостера хляб, останал от снощи или пък солети, сирене, маргарин, гореща вода. Ям си я като нямай никой дома, щото казват, че ям буламачи. Хлапето яде бисквити Еверест с кисело мляко за закуска. Като беше малък ядеше и попара с хлебче или солетки, ама сега му порастна работата... тарикат...

Инди, умилих се от разказа ти за селската попара 

За мен попара е
- хляб, сирене, захар, пр. мляко/ чай
Като малко, а и до ден днешен, не обичам прясно мляко, единствено с какао, фрапе, кафе и тн. Затова и попарата никога не ми е било любимо ядене.Обаче като гледам колко варианти предлагате ще взема и аз да пробвам.
Ааа ако се брои за попара:
- таратор + хляб . Много обичам

досега без да знам, че съществуват толкова вида попари
за мен попара е: сух хляб, много сирене, много масло, чай и щипка захар.
извинявам се на всички, които харесват попара с вода, но на мен това ми докарва на храна за животни не бих могла да го преглътна, друго си е да мирише на някаква билка.

вкъщи много се яде попара, на децата правя поне веднъж в седмицата

Малката много обича попара и аз винаги правя така- натрошен сухар,масълце колкото грахче, натрошено сирене и л.мед.Това го заливам с горещ шипков или липов чай.Напоследък  слагам - горещо прясно мляко.Става страхотно.

...Извинена си!  

Въпрос на вкус е......Аз например не обичам да ми мирише на билка.....Когато се прави с вода,хляба е препечен....Като се добави сиренце,масълце и се залее с гореща вода се похлупва(особено ако се прави с домашен сухар)....Тогава  се усеща аромата и на масълцето и на сиренцето и на препечения хляб.....Както са го хранили човек като малък,после той си търси вкусовете на детството като порасне.....
Например тази попара дето е със запръжката(по-горе се описваше с много разнежващо чувство)....Аз бих си хапнала с удоволствие от нея......Но понеже не съм израснала с този вкус ще я възприема като манджа не като нещо,което се яде за закуска....сутринта....Така,че....пак казвам,че е въпрос на вкус,възприятие и детски спомени....Особено,ако хората дето са ни правили тези попари вече не са между живите.....

Аз съм от Бургас.
В нас попарата се хапва.
Хляб-сиренце-вода и запържена с червен пипер.
Тази рецепта я помня от моята баба.

В къщи само аз си я хапвам отвреме навреме.
Припичам си филийка, надробявам я в купичка, слагам бучка масло, добавям доста сиренце, заливам с чайче от мента. И си хапвам с удоволствие.

   От дете та до ден днешен ям само така попарата. По същият начин приготвям и на децата ми. Изумих се от вариациите, които прочетох.

Изненадана съм от вариациите на тема "Попара" – (според мен "попара" са заляти с нещо - чай, мляко, вода и т.н.  хапки - хляб, сухари, бисквити).
Майка ми е добружанка и аз съм израснала с попарите - чай, хляб, захар, масло, сирене и прясно мляко, хляб и захар.
Искам , обаче, да ви разкажа за една друга, която наричат "празова чорба" (ударението при последната дума е на О-то) - все пак става дума за хасковския край.
И така - слагате вода да заври, бухвате вътре нарязан праз и малко сол и когато е сварен, "чальдисвате" чорбата с разбито в студена водичка брашно и малко оцет. Изсипвате върху надробен стар хляб и сирене, изчаквате да поеме и маате здраво, че работата чака.

Тази попара с вода .хляб и сирене мога да я ям по всяко време. Обикновено като нямам апетит при боледуване добре ми се отразява
Ял съм я и с чай (дядо ми така ядеше). Той дори слагаше вътре и едно сурово яйце (само за върли почитатели хахаха ). Не че от това става по-вкусна де...дядова му работа.Има си попара с мляко ,но то си е друга попара.
Аз  готвя по няколко начина.
Основата е следната:надробявам хляба  и сиренето и заливам с вряла вода.
Какви са вариациите:
-сиренето отгоре - попарва се с водата
-сиренето отдолу - стои по сурово и си ухае на сирене
-по-твърд хляб винаги е за предпочитане защото ако е мек става на тесто.Тогава е трудно да се яде .
-ако хляба не е малко мек, може да се залее с не толкова гореща вода
-вариация с повече вода (лятна попара-лека и свежа) - налива се вода повече от колкото попива хляба и не се бърка много. В този вариант може да е и с по-малко сирене.
-вариация с малко вода - бърка се много и всичко става на каша.
-вариация "като в ресторант" . Прави се на каша ,заглажда се с лъжицата и отгоре се ръси малко сол и оцет. (не че съм ял така в ресторант де. Това просто си е наша шега вкъщи и понякога се лигавим така
-вариация "тежка попара"
Тя има две подвариации:
-първа - след като се полее с вода, се бърка малко и се налива няколко лъжички олио
-втора - олиото се налива преди да се полее с вода (тук олиото малко се сварява от горещата вода).
и на двете се слага и червен пипер.
-допълнение - може да се добави и нарязан на дребно стар лук (добре е това да стане последно за да не се попарва лука).
Уточнение- при което и да е изпълнение, попарата винаги върви със стар лук отделно. Между другото и макароните със сирене също вървят със лук.

Общо взето надробявам хляба и сиренето (може да сложа чисто малко или да не сложа). Заливам с не много гореща вода (не обичам сварено сирене) .Изчаквам малко и тогава бъркам. Ако се бърка веднага става на каша.
Ако се налее малко вода , може да се добави още ,но е доста трудно да се уцели момента да не се превърне всичко в каша .
Това са в общи линии моите премеждия с попарата
Да ви е вкусно
Пък аз отивам да си направя една Тоя път мисля да позапека хляба.


Ооооо таратор попара ...ммммм - най-бързият начин да погълнеш голямо количество хляб.
Може да се състезаваме Не че съм засичал ама се наемам да обърна половин хляб попара с таратор за мммм една минута хахахах (само за тези на които хляб е синоним на деликатес - тоест за мен

Здравейте. Попарата на моето детство, която понякога и сега хапвам, не се различава много от по-горе изписаните. Хляб/стар, но не препечен/, сирене, масло, захар. Залива се или с чай или просто с гореща вода. Това е. Простичко, но за мен означава МНОГО!

Чай липов, докато ви четох ми замириса на детство, излизащата пара от чайка, ухаеща на шипки или липа. МММ много вкусно ми стана.
Стар хляб , сирене , масло и.. захар, сестра ми не я харесваше със захар. Всичко това се запарва с липов или шипков чай - няма такав вкуснотия.
За жалост в къщи никой не я обича . Не можах и децата си науча да я ядат...
Само аз си останах фен

Между другото баба точеше домашна юфка - също с масло , сирене и захар.
А сега моето семейство я обича само с масло и сирене. Аз и със захар!

Попарата на нашето дете е  едно стъпало по-висока. А детето е вече мъж на 19 години... Той я яде само с прясно мляко. И аз не можах да наложа моят вкус в семейството си.