За моето мъжле и неговото семейство

Аз, като майка на момче, започвам да се тревожа от прочетенето и да се чудя как да възпитам сина си така, че като порасне, да му е по- лесно да се отдели от нас.
От една страна ми е трудно да си помисля, че някой ден ще искат от него да зачеркне 20-30 години от живота си в едно семейство, но пък и да е много привързан за сметка на жена си и детето си не хубаво.
Маминка сладка, смятам, че пренасочването на привързаността му към теб и детето е възможно ако му се осигурят условия, близки до тези, които обича в своето семейство. Само че да се опитваш да  правиш това никак не е редно и вероятно е доста трудоемко.
По-скоро ние, момчешките майки трябва овреме да помислим и да им дадем балансирано възпитание, в което да ни уважават, да ни посещават понякога, но да си стоят при жените.

за мен решението е - право куме в очи. Сядаш ги изясняваш нещата.
И аз като Соте те саветвам да си искаш обратно живота.

И моя милост е привързана към мама си, говорим си по 3 пъти на ден, но не и за неща дето трябва да обсъдя с мъжо си първо или не я касаят. Не ходя час по час при нея. Пък тя милата тамън 2 пъти ще става свеки и от сега ми е заискала съвети как да се държи.

То бива да си пръвързан, ама чак толкова.                             

Компромисите май ги правиш само ти. Накарай го да те ревнува. Тогава ще се обърне палачинката...
Така се опитваше и мойта навремето да ме държи под чехъл, но постигнахме равноправие

Това го казва и една моя приятелка, чийто син е в тийн възраст. Започна да се замисля дали не прави беля като му звъни по телефона и т.н., но не това е проблемът. То все пак си трябва някакъв контрол над отрочето в тази възраст. Освен това ще кажа, че аз в началото изключително много харесвах в мъжа ми това качество-че се грижи за техните, че се интересува от тях и държи на тях. Обаче всичко трябва да е умерено. Не може жена му да роди, той да си вземе отпуск и да отиде при майка си, нали така... При нас нещата са брутални. Все съм виждала мъже, които са до полата на мама, ама пък това няма еквивалент. И като му кажеш нещо започва да подскача, че те едва ли не си били като приятели... Ми не е така, щото тя му е майка, а баща му му е баща. Можеш да споделяш с родителите си, но не и да пренебрегнеш младежките си години и вместо да отидеш на море с приятели да ходиш на море с вашите. Да имаш вечерен час, а като излезеш с приятели да си длъжен час по час да се обаждаш и да даваш отчет къде си. Ако не звъннеш настава паника. И все си мисля, че не е много нормално да не отидеш при жена си и бебето си, щото майка ти се притеснява как ще пътуваш сам, понеже видиш ли, за нея няма място да спи при моите родители, където бяхме в началото с бебето. Също така не е много нормално всяко нещо, което се купува за в нас, да се купува и за тях, да им се дава отчет след всяка покупка... "днес си купихме тоалетна хартия"   Идва ми малко в повечко. В началото се дразнех, защото цялото това внимание към тях е за сметка на моите родители, но сега ясно осъзнавам, че не това е проблемът, въпреки че предполагам, че те много са страдали когато съм си празнувала рождения ден в свекърите, а не в родния ми дом, пак за да угодя на мъжа ми. Нали все гледам мир да има. Та имах предвид, че според мен би трябвало човек да направи доста генерална грешка във възпитанието на децата си, за да ги постави в тази ситуация, в която са моят мъж и сестра му. И да кажа, че аз свекърите си ги уважавам, въпреки всичко. Понякога съм стискала зъби, защото доста неща не са ми били приятни, но те са родители на мъжа ми. За съжаление това уважение ми излезе през носа, защото ми се качиха на главата в един момент.

Опитах се да го направя. Той направо ми казва, че няма какво да говорим, защото ще се изпокараме. Не желае. Не се била родила жената, която ще го превъзпитава. Пък аз не искам да го превъзпитавам.
Относно живота ми-мен по-скоро ме тревожи живота на детенцето, защото както казах, в момента живеем в едно село. Онзи ден, минавайки покрай местното училище, видях две ромчета, които излизат от школото и се качват на каруцата с коня  И изведнъж нещо ме удари в главата, че един ден и моето дете може да учи с тези деца и колкото и да звучи грозно, смятам, че в София можем да му осигурим по-добър начин на живот. Още повече, че там имам и собствен имот, който се дава под наем, за да не стои празен... Ама то твърдоглавото си е твърдоглаво-не иска и да чуе. И не поради липса на работа, защото е много добър специалист в областта, в която работи. И мен там ме искат да се върна във фирмата, която напуснах. Ама как да отидем далече от неговото семейство и неговата среда... И той някак приема, че щом вече съм дошла аз, няма връщане назад и промяна няма да има.

Кви две ромчета,бе?! Атлантик, Bacardi, Havana? Ма не ти е лесно и на теб ей...Я малко си защитавай постата щото съм разбрал че в отношенията между двама души, ако ти не се погрижиш за себе си няма кой да го направи.


Епа питай бе...Майка ми беше вманиячена на тема с брат ми да сме самостоятелни.Ама направо й беше фикс идея. Искаш ли да ти разкажа за целият набор от занимални, ядене по столове, лагери където се сетиш,курсове и тренировки по квото се сетиш, месеци каторги при баби и дядовци и куп още "мероприятия". Е, да...успя...ама така успя че имаше периоди дето с месеци не й се обаждахме,защото просто нямахме необходимост от това. Така че по-леко с опитите за отлюспване да не стане отчуждаване...

Има и нещо друго, което женките много се дразнят ама ефала им правя на майките. Все пак те са майки и се грижат за доброто на синовете си,щото са жени и много добре знаят техният вид на какви манипулации са способни.За тва гледат критично и се месят като дават акъл, кога трябва и кога не. Е, прекаляват, ама все пак си вид грижа,защото както обичам да казвам "единствената жена в живота на един мъж която го обича само и единствено заради това което е, е майка му".

И палете свещи че не сме на акъла на арабите,щото тогава щехте да пищите на умрело масово. Там майките от люлка до гроб са на първо место,независимо от всичко. Те имат една приказка че ако им се запали къщата и трябва да се избере дали да се спаси майката, жената или децата, майката може да е спокойна че няма да изгори"

Всеки ден все повече се убеждавам колко много вреди нанася отмяната на военната служба!!!!
Ако този момък беше минал през военните, дали мама щеше да му носи Калашника!!!  
Ама там майката и бащата са старшината на ротата!!!!

Лови си пътя към София и не съсипвай бъдещето на детето и на себе си, пък на село можеш винаги да идеш за ден два....а пък мъжа ти ако изобщо държи на теб, знае къде да те намери...тъпо е да осъзнаеш след 10-15 години че си имала по добра възможност в този живот!!!  

Соте, ти се ебаваш ама нема да забравя че по военните комисии имаше некви образи дето идваха с майките си...демек дъртата го фанала за ушите и го води...носи му дрехите,спори с докторите и не знам си кво...После как ги ебавахме тия образи...

да бе да! имаш апартамент в София, имаш живи родители на разположение, работа, която те чака ... И ти какво чакаш ? Да цъфнат налъмите ? При първа възможност си стягам партакешите и с бебето - чак в Софията ... В онзи апартамент дет го даваш под наем. Ама луди жени колко щеш! Каза ли, че обичаш мъжа си ? Каза ли, че той те обича ? Трябва ли да живееш задължително с бащата на детето си ? Какви са ти страховете - че ще ти вземе детето ? Ако мислиш, че не можеш да се разбереш с него човешки, пробвай насила. Отиди си и подай молба за развод. Да видим как ще пали колата събота и неделя да го вижда при тези гнусни софийенци. Ама верно луд народ. Цивилизовано решение няма да намериш - до живот е, за съжаление. Не знам какво изобщо чакаш.

Тази тема истинска ли е? Не мога да повярвам, че момиче от София, което дори има свой апартамент там, отива в някакво село кой знае къде и търпи някакъв мъж да тича непрекъснато при майка си. Аз не познавам такива. Всички софиянки, включително и двете ми братовчедки, могат да бъдат интернирани, но не и убедени да се преместят където и да е извън София. Ако не е пързалка тази тема все пак, може да се даде само един съвет - пали към къщи и то по-бързо.

Девиатор, никой не говори за отлюспване и отчуждаване. Малко пресилваш нещата. Говорим за баланс в отношенията и времето, разделяно между родители и съпруга. Защото на мъжа на авторката му куца равновесието(поне според нейните думи, него ако го чуем, може и друго да каже).


Мисля, че жените на арабите от малки са възпитавани да гледат на тия неща като на съвсем нормални.
Иначе, слава богу, че не сте от тях, но пък с е с акъла на балканци.

Да, страх ме е, че ще ми вземе детето. Той каза, че ако не го "слушам" ще си ме прати в София обратно, но сама. В интерес на истината той един памперс не е сменил досега, нито пък има физическата възможност да я гледа, но е много отмъстителен и емоционален и като подпали за нещо... С него цивилизовано няма да се разберем ако стигнем до това, сигурна съм. Всъщност е много мил, сега като сме тук ни обгрижва, но точно това е-аз не мисля, че щастието ми се изразява в това да купи това или онова за вкъщи и да се завърти за час-два след работа у дома, или пък да звъни по 20 пъти да пита как сме. И понеже явно усеща, че хич не съм на кеф от ситуацията, всеки ден започна да ми казва колко ме обича и колко обича детето.

Съвсем истинска е темата, точно това е ситуацията, в която съм попаднала. Просто в София така бях зациклила и така не вървяха нещата във фирмата, в която работех, заради кризата, че като ми изпадна бърза възможност да си работя по специалността в малкия град и като така или иначе искахме с него да се съберем, се наложи да се преместя. Понеже неговата работа тук е стабилна и не искахме да рискуваме, пък и той нали не обича София, реших да пробвам. После забременях и така... Аз бях решила, че мога да живея навсякъде, стига да е достатъчно цивилизовано мястото. Е да, ама когато всеки ден ти се качват на главата и нямаш спокойствие започваш да се замисляш дали е имало смисъл. Заради това пуснах темата-защото когато дълго време човек е в дадена ситуация започва да я приема за нормална. Исках да си сверя часовника, така да се каже.

Това е така,човек може да живее навсякъде.Ако обаче ,има подкрепата на човека до себе си.   
И аз живея в града на съпруга си.И на мен в началото ми беше адски трудно да свикна,макар че моя мъж е кореннопротивоположен на твоя,както го описваш.
ЗАпозна ме с приятелите си,с техните семейства,с жените и децата им....после и аз си създадох познанства....но той винаги е бил до мен.
Предполагам,че ако успееш по някакъв начин лееко да го отдалечиш от полата на мама,нещата няма да ти се виждат толкова черни.

А това
е толкова трудно да стане,да не кажа невъзможно,че не си струва дори да го мислиш.   
Освен ако мъжа ти не е някой баровец,който да раздава подкупи насам-натам,да води лъжесвидетели и т.н.,няма начин съд да лиши едно малко дете от работеща майка,със възможност да му даде дом и добро отглеждане.

И аз мисля, че ако ме беше внедрил в обстановката бих се чувствала по-добре. Но той не излиза с приятели, няма такива познати, с които да ме запознае и да се сближа. А и не бих казала, че тук имам кой знае какъв избор, пък не съм от хората, които комуникират с всеки-да не звучи надуто, ама нямам общи теми на разговор с някакви кифли, които се вълнуват единствено от това как изглеждат и кой колко пари има.
Все още не съм поставила въпроса ребром, но той говори така, сякаш цял живот ще си гнием тук и детето ще учи и работи тук. И като го каже все ми изниква в главата онази каруца с онзи кон и циганетата 
Както казах, отмъстителен е. Има връзки, техните са влиятелни хора и затова ме е страх за детенцето. И то да имаше по-добри условия тук, отколкото ще има там-ок, ама като знам, че няма да има никакви възможности...