Веганството - да споделим опит (6)

  • 38 499
  • 746
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 869
Четох нещо за картофите, което ме хвърли в сериозни размисли. Не знам си каква киселина в тяп при Т над 125С се превърщала в токсично съединени. Това по повод защо са вредни пържените картофи. Но по тази логика и печените са вредни, само варените ще да стават... Някой нещо повече да знае?
Ние ползваме от време на време бланширани картофи, но ги печем при 180С вместо да ги пържим. Стават много приятни, ама ако се събразим с тезата, че не трябва да се загряват над 125С, ще трябва да се откажем от тях.

# 46
  • Мнения: 1 732
Meg! ,
по спомени, за вредността на пържените картофи съм чела да е обикновено заради мазнината .
За киселина - не се сещам да съм срещала. Може ли линк? Интересно ми е. Simple Smile
Иначе става деструкцията на скорбялата, при Т над 125 ° С.

# 47
  • Мнения: 1 732
преди малко прочетох прясна новина от днес...
Испанските краставици не били носители на бактерията. Confused
Властите продължават да търсят причината...
само като се сетя какви тонове краставици се изхвърлиха последните дни ooooh!

# 48
  • София (Възраждане)
  • Мнения: 2 299
Реалист, ти си на място, вероятно знаеш, вярно ли е че в Германия битувало мнението, че ако е био няма нужда от миене и белене. Чух това по Канал 1, но не мога да допусна че именно потребителите на био продукти могат да проявяват масово такова невежество.   newsm78
А има ли някакво обяснение за това, защо починалите са главно жени?

# 49
  • Мнения: 2 176
Чета ви редовно, макар че не пиша, и не искам да ви изпускам.
Благодарности и поздрави за всички, които списват тази тема.   bouquet
Само дето Вери ми липсва...

# 50
  • Мнения: 1 732
Реалист, ти си на място, вероятно знаеш, вярно ли е че в Германия битувало мнението, че ако е био няма нужда от миене и белене. Чух това по Канал 1, но не мога да допусна че именно потребителите на био продукти могат да проявяват масово такова невежество.   newsm78
А има ли някакво обяснение за това, защо починалите са главно жени?
Да, вярно е, че много - много не се мие. Евентуално се преплаква. Не се бели, да. Нито краставици, нито тиквички...
Отнася се и за обикновената продукция.
И за навиците им по принцип. Например, децата по площадките никой не ги бърше с мокри кърпички  Wink
Това за "невежество"- то - зависи от гледната точка Wink

Предполагаше се,че жертвите са предимно жени, понеже те по-често приготвят храната.

multimodal ,
Здравей !
Радвам се да те видя и тук! Hug Simple Smile
Вери на всички ни липсва, сигурна съм. Вчера се зачетох във Форума на сайта им. Heart Eyes

Последна редакция: ср, 01 юни 2011, 00:19 от realist

# 51
  • София
  • Мнения: 5 197
Благодаря и за трите линка, но от този да подчертая последното изречение- това е дейност на ръба на закона, етиката и Хипократовата клетва.

Персона, ти бориш ли се срещу това явление?

# 52
  • Мнения: 189
Честит празник, настоящи и пораснали деца!





Тази бактерия на мен ми "мирише" на интереси и политика, пък не знам. Поредната фобия...


Това с немиенето какво се има предвид newsm78 - купуваш и ядеш ли, без да се изплакне с вода или без препарат. Био не био - обилно с вода, ами този дето го е брал с кви ръце го е пипал. Дори и аз да си го събирам мия всичко с вода...

Последна редакция: ср, 01 юни 2011, 12:14 от fotinaklaros

# 53
  • Мнения: 2 132
В Англия също не белят краставиците.

А, за миенето - някои хора не мият биото, за да запазят Б12.

# 54
  • Мнения: 3 869
Зеленчуците си мия чинно, но наистина досега, когато съм купувала био, не беля. Някак си разчитам, че тези био-кори могат да се ядат... Вече се замислих, че трябва повечко усилия да отделяме на градинката, за да може и детето да има моите прекрасни спомени за току-що откъснти краставички и домати, изядене с удоволствие под лятносо слънце, докато седиш на дувара с боси крака Simple Smile

За картофикте: има статия тук (БГ-мамма) за вредните храни за деца (нещо от сорта на ТОП 7), там четох за тази киселина, и точно за богатите на скорбяла беше проблема, както си посочила Реалист...

# 55
  • Мнения: 1 849
Аз пък дори и брани от нашата градина чисти (с нищо не торени или пръскани) зеленчуци - винаги мия обилно и беля корите, на които може. Особено след като видях в Исул един случай на ужасни чр. паразити в младеж, който е ял марули и пресен лук от собствената си непръскана градина, хем и мити. Да пази господ!
Морковите също беля с белачката и въобще всичко в досег със земята...

# 56
  • Мнения: 685
И аз мия и беля всичко най-прилежно, не само заради детето, така съм свикнала.
За картофите не знам какви са, но тази година пресните картофи, които купувам ми горчат.  Sick
Вече дори не искам да ги погледна, а са ми от любимите храни.

Някой от вас използва ли хумасио?

# 57
  • Мнения: X
Някой от вас използва ли хумасио?

Аз си купих веднъж, беше много приятно, но е скъпичко и свърши бързо, не съм взимала повече.

# 58
  • Мнения: 902
Особено след като видях в Исул един случай на ужасни чр. паразити в младеж, който е ял марули и пресен лук от собствената си непръскана градина, хем и мити. Да пази господ!
Той сигурно е ял и риба, месо. Не може ли от тях да е прихванал чрев. паразити Rolling Eyes

За чрев. паразити има едни отвари на Х. Кларк от пелин, настойка от орехи и нещо друго, но и към това съм спетична. Всъщност, покрай събитията напоследък започнах да подлагам и алтернативните методи под съмнение. В смисъл - не ги отричам, но и не ги приемам на пълно доверие.

Аз не разбрах fotinaklaros какво имаш предвид "поредната фобия"? Миенето на зарзавата или медийния шум?

# 59
  • Мнения: 189
Аз не разбрах fotinaklaros какво имаш предвид "поредната фобия"? Миенето на зарзавата или медийния шум?

ммм да...аз написах, че мия наред, значи нямах предвид това за фобия... Peace

Бактерии навсякъде и по всяко време, а дали ще се разболееем "решаваме" ние. Децата ни много често похапват с ужасно мръсни ръце, пипали какво ли не и ако ние все още не сме успели да ги кодираме от какво ще се разболеят те си подскачат весели и здрави...
Като малка най различни котки спяха до главата ми, ходещи навън, некъпани, бъхливи и нищо ми нямаше...до момента, когато започнах да си "бъркам" в мозъка за разни житейски неща...
Сега съм луда, а бях много повече...сакън нещо да не падне на земята, ръцете по сто пъти, зъбите по три на ден, къпане сутрин и вечер...така долу горе докато детето не ми отвори очите и започна да се рови в ужасно мръсния пясък и да яде с още по-ужасно мръсните си ръце...Е, и сега се мия, но не като падне кърпичката на килима да я мятам веднага за пране или ако не съм си измила ръцете непосредствено  преди да събера прането да ми създава голем вътрешен дискомфорт, макар да съм ги мила преди десет минути и нищо да не съм пипала...



Ако сте били дете тогава, като погледнете назад ще ви бъде трудно да повярвате, че сме оцелели до днешния ден


Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

* Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, можеше да пренощуваш у когото си щеш, а шкафовете в къщи не се заключваха никога.

* Пиехме вода от улични чешми, а не от пластмасови бутилки.

* На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

* С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на боклука, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. След като влитахме в бодливите храсти по няколко пъти, се справяхме и с този проблем. Возенето в каручка в топъл летен ден беше незабравимо удоволствие.

* Излизахме от къщи рано, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление, а през лятото често и посред нощ. И през целия ден никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

* Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Киселото мляко се разваляше за два дни... Нямаше подобрители, консерванти, стабилизатори и генно модифицирани храни, затова и нямаше за всеки човек личен лекар...
* Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

* Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, чукахме на вратата, звъняхме на звънеца или просто влизахме у тях, за да го видим. Просто така, без предварително обаждане! Спомняте ли си? Без да питаме! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Ние карахме колелата, пускахме кибритени клечки във пролетни потоци, седяхме по пейките, по оградите или в училищния двор и бъбрехме за това, което ни дойде накъла.
* Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му порастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания и свиквахме да не обръщаме никакво внимание на това. Когато отивахме да се учим да плуваме в някой водоем или река, без да знаят родителите ни, залагахме само живота си...

* Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.

* Ние сме се били до кръв – но никой никого не съдеше. Всичко се случваше. Но виновни бяхме само ние и никой друг. Нямаше зад кой да се крием. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

* Това поколение създаде огромно количество хора, които са способни да рискуват, да решават всякакви проблеми и да създават неща, които преди това просто не съществуваха. Ние имахме свобода на избора, правото на риск или несполука, отговорност, и някакси просто се нучихме да ги използваме. Ако сте един от това поколение – ЧЕСТИТО! На нас ни провървя, защото нашето детство и младостта завършиха преди периода, в който правителството откупи от младежта свободата й срещу ролери, мобилни телефони и сухарчета с вкус на бекон. С нейно всеобщо съгласие...

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от трима човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Последна редакция: ср, 01 юни 2011, 22:56 от fotinaklaros

Общи условия

Активация на акаунт