Съвет за нова работа- да започна или не?

Tи си фурия, не жена! 
Мисля, че вече си имаш план - успех!
Но захванеш ли се с преподавателска дейност, започвай и доктарантура без да отлагаш - авторитетът ще е друг. Още веднъж - успех!

Благодаря, Ментова! Така ще ми станат две магистратури. Тази, която искам да запиша от есента е двусеместериална и ме урежда прекрасно за докторантурата догодина.
И понеже съм в една специалност така специфична и измислена сама за себе си, а практическата работа е по-скоро за самотни, млади дами, то не ми остава нищо друго освен да задълбая в преподавателска дейност.

Преподавателската дейност ще ти даде много - непрекъснато професионално/личностно развитие, контакт с все по-млади хора (които, макар не са "това, което бяхме ние" , изненадващо се отблагодаряват), среда, която постоянно дърпа напред. А когато натрупаш рутина, ще имаш и много свободно време - за учене, работа и, не на последно място - децата, семейството. Давай!

Ох не знам за вас,но аз от проба-грешка окепазих трудовата си книжка с 6 работни места , имайки предвид че съм на 24  .На по-късен етап прави лошо впечатление и върви обеснявай защо е така.....
Желая ти късмет.

Почни.
Винаго можеш да се откажеш.

Хм.Добре, аз също тази година бях с първолак и градинско.И ти казвам, че си беше екстра.Единственото, което ми тежи, но това е било и без дете в 1 клас, то това е трафика и загубеното време в път напред-назад.Отделно, голямата в 1 клас вече води и извънкласен живот-тренира, ходи на език, събира се с приятелки.Сори, но ако Само това върша, съвсем ще се свърша-като индивидуалност.Всичко подчинено на децата...Друго също има-Плашеха ме кооолко е трудно в 1 клас, какво учат и т.н.Ами-не е вярно въобще, даже съм на различно мнение.Повечето деца нямат нужда от висене над главата.
Режима ми беше Прост-ставаме сутрин, оправяме се всеки и просто оставям децата по ред на номерата в училище и градина.Те там си имат свой живот.Аз съответно водя мой живот денем.Вечер се събираме, а и водя голямата на тренировки или прибирам от урок.Това не ми пречи да уча, в момента съм трета година студент, за очните си пускам учебен отпуск, който ми се полага.Същия този период изкарах 70% сама, без мъж, защото е извън страната.Нито съм герой, нито съм се счупила, съвсме, съвсем нормално.Принципно Искам Почивка, но за мене си, и в тази връзка виждам светлина в тунела именно с тръгването на училище и от малката след време.

Jizzlobber, благодаря за споделеното. Аз също споделих, какво точно от спецификата на моята работа ме притеснява, и вероятно ще доведе до много стресови ситуации и невъзможност да се справя.

Във всяка работа има стрес.Това всеки си го преценява.Идеята ми беше да се абстрахираш от реплики в стил колко е Трудно с първолак, защото Не е. Първолакът няма общо с това дали ще започнеш или не работа ми беше мисълта.Има общо само с твоите усещания , мотиви, нужди.

Джизка, а как успяваш да прибереш децата от градина и училище, в колко часа?
Аз това да съм в училище/градина преди 19:30 никога не съм го успявала.

Бърденце, с кола.Ей за това мрънках една година сигурно.Наложи ми се.А бях заклет пешак.Обичах.
Локацията за мен е много важно нещо, затова съм затворила в един бермудски триъгълник работа-училище-градина-тренировки.Сериозно.Като видях какво следва от предучилищната-седнах, разчертах го и го намислих.Ако ме пратят да работя в БП-ще се наложи да мисля друг начин, защото няма да е приложим моделът ми.Разковничето е локацията на важните спирки.

Работи до 15,30. Писала е преди.

работя до 16.30 без обедна почивка и два часа по-рано от останалите често.
Реално имам 8-часов работен ден, като много хора.И според трудовия ми договор са нужни толкова.

Сега ще напиша нещо лично.Първата година, когато взех детегледачка и малката бе бебе, голямата бе на градина.Тогава детегледачката бе с работно време до 18.00.Аз излизах 15 минути по-рано, тичах, буквално, с мен тичаше и детето от градината нагоре към нас и закъснявах.Една година по този начин ми докара достатъчно неудовлетвореност.Излишна.Защото нито работата ми печелеше от това, нито аз.Ако разчитам на едни последни 15 минути от работното ми време да свърша нещо-по-добре да си тръгна направо.Това не е работещ модел.Ясно е, че не всяка професия го позволява.Тези неща се оглеждат и са лични и се обсъждат-намира се вариант вътре в семейството.Аз съм намерила такъв, но той няма да е работещ за друго семейство.Тогава започнах да ходя по-рано на работа, летните ваканции даже и в 7.00 сутрин съм ходила, за сметка на това да освободя по-ранен следобяд да съм на линия.Истината е, че работещата майка трябва да е гъвкава и да опитва поне да договаря.А не винаги да се измъква с хлъзгавото-ами-не мога.Имала съм период, в който ходехме и събота и неделя.Да, поизнервиш се, защото никой не го интересува имаш ли деца, но пък-правят се компромиси.Защото това не е Вечно.Това са просто периоди.Днеш ще си дадеш малко повече зор, за сметка на друг период, в който нещата се нагаждат.И така-кръговрат.Но пък децата не са вечно малки и зависими.В един момент установяваш, че сами отиват на тренировка или с приятели и ти си ненужен, дори не ти се обаждат.Тогава ти на работа и до 12 можеш да си стоиш без угризения и без усложнения.Разбира се-всичко това е възможно при редица обстоятелства, не винаги и не навсякъде.Днес го имам-утре го нямам.И точно заради това съм се хванала на хорото.

Идеята ми бе Принципно, че 1 клас не е труден.Взимането е еднакво както от градина, така и от училище, та в това за мен лично разлика няма.Даже миналата година занималнята ми бе на 15 минути от работата.Умишлено.За да няма изненади.
Ако Днес Принципно Нямате възможност да си приберете децата навреме това е едно.Но Причина  за отказ от работа не може да бъде имагинерното-1 клас е труден- и затова.Само за това споделих, че не е трудно с първолак.

Е то при това работно време проблемът е наистина нулев. Дори да оставим настрана късмета ти с локацията, което в София също си е едно на хиляда (аз почти никога не съм работила на под час път офис-дом). Рядко може да се получи обаче това с 8-те часа, разпределени както на нас ни е удобно. Особено с професията на Касита.
Аз на теория се бях разбрала да ходя по-рано и да си тръгвам по-рано, но в крайна сметка останах само с ранното идване, като подгонят сроковете, никой не пита.
А като живеехме само на моята заплата, хич и не съм си отваряла устата.

Така че права си, не биваше да обобщавам, че е трудно с първолака, но и ти не си права да обобщаваш, че е лесно. И двете сме с прекалено частни случаи.

Така или иначе, Касита, при положение, че има кой да поеме поне прибирането на децата, не е мисия невъзможна 

Бърди, 3 години работех на другия край на града и детето бе на ясла и градина по месторабота/преди да имам деца също е било така, но без деца ти е все таш дали ще се прибереш в 10 или в 12 вечер/.Сутрин заспиваше наново в колата, а вечер с еприбирах с парашутка над два часа.Че и с корема бременна с второто тогава.Може и да помниш-разказвала съм.Знам какво е гърч от Липса на Време.Това, както писах е Основна драма на работещ родител-трафик и загубено време в път.
С ясно съзнание казвам, че нещата при повече гъевкавост могат да се договарят в определен момент.Може да не е веднага.Но може.
И точно, защото ми се мерна, че Има кой да прибере децата.За сега-така.После, може да има Друга Възможност.Времето минава, децата растат и както казах, скоро очаквам голямата сама да тръгне по подобни места и даже да не разбера кога...Ако до тогава стоя и чакам да се случи без да поемам работни ангажименти-....В тази връзка-в пъти по-трудни моменти съм имала без първолак.Първолака ме улесни стократно мен лично.Може и при Касита да се случи и дано.И все пак-нещата се променят, днес ако нещо ни се струва невъзможно, утре е ок.

Съгласна, съгласна  
Идеята ми беше, че едно е детето да е на градина до 7 (ако се наложи), друго е да е на училище за няколко часа на ден - конкретно за първи клас. От втори синът ми ходеше сутрин сам на занималня, от там ги водеха в училището, от където го прибираше бавачка и ме чакаха у дома. В трети пък вече ходеше и се прибираше сам, сега в четвърти вече ходи сам и до плуването, и до тениса.
Просто от всички възможни години на детето до момента, най-трудна като организация за мен е бил първи клас, донякъде и втори, понеже бяха цяла година втори срок и трябваше да му организирам гледането и сутрин преди училище, и следобяд след, понеже приключваха към 4.
И с днешния си опит, ако имах опция да не работя през първите две учебни години на детето, щях да я използвам.