Съвет за нова работа- да започна или не?

  Е, явно длъжностите са тайна, няма как да сме обективни. Ти си знаеш най-добре.

В моите планове няма кредит 
Това е на първо място интелектуален труд, може да се започне и без някаква съществена инвестиция.

Очакваш съвети от хората, които не те познават...

аз какво бих направила - бих започнала работа и с летящ старт бих се впуснала и горяла в работата си. въобще не стои на въпрос това за мен, хич нямаше и да питам разни непознати...
но ти може да си друга, различна, да не ти се занимава.
едно знам, искаш ли, има начин.

от всичко изписано от мен, не мисля че си усетила основното ми колебание.

Пример за престижна държавна работа с ниско заплащане - в Държавен Резерв. Иначе там е една цедка за да влезеш и освен тестовете те проучват дали не си в роствена връзка с някой осъждан, поне преди 6-7 години беше така. Това е защото тази работа е свързана с отбраната на страната. Също ниски са заплатите в Общините, РИОСВ. Но пък се създават много контакти и наистина повечето от работещите там в един момент си създават някакъв бизнес и определено не ми изглеждат зле финансово. Хубави заплати вземат в момента работещите с евросредства, в тях допълнителнителните плащания могат и в пъти да надвишават основната заплата.
Айде да споделя каква работа отказах преди време - в КЗК.  Как мислите дали съм се прекарала?

Мисля, че отговорът на Ерин е към Касита 

сиси, каквато и да е сегашната ти работа няма какво да го мислиш повече. Гледаш напред и това е. Иначе за заплатите е точно така.
Бърди, май си права.

Мая не съм съжалявала, просто въпросът ти ме накара да се замисля. Иначе не съжалявам дори за това, че на тази работа на която избрах да остана се запознах с мъжа ми и още сме заедно, независимо че вече и двамата не работим там.
Успех на теб!

Мая4444, аз не бих рискувала сигурните работа и заплата за нещо ново.

Касита, аз на твое място бих пробвала. Ето защо:
- можеш да си позволиш хубава ясла за малкото дете - двама възрастни на 4 деца си е по всички психологически правила! Няма да боледува в никакъв случай така, както децата в държавните ясли, а и внимание ще му бъде отделено много по-голямо. Детето е на 2 г. и нещо, не е пеленаче.
- можеш да си позволиш детегледачка при екстремните пътувания и за първолака, когато се налага да бъде придружаван или да стои вкъщи.
- предстои ти възможност да имаш баби на разположение, макар и догодина.
Ако не ти хареса, никой не те е вързал за работата ти. Ако все пак не си ентусиазирана от идеята - перспективите за учене и развитие в преподавателската сфера също са вариант. Тъй че в твоя случай няма грешни решения, най-малкото защото можеш да ги промениш, когато пожелаеш, ако прецениш, че не те устройват. Успех! 

maia4444, твоята дилема е по-сериозна, защото, ако се решиш на промяна, рискуваш наистина много! Първо - започването на собствен бизнес, независимо от материята, е риск - прогнозите за успех винаги са вероятностни. А при теб това е перспектива за след време - я камилата, я камиларя... Задушаваш ли се в сегашната си работа? Съвсем ли ти е опротивяла? Опитай да си представиш как ще се отрази разликата в доходите ти върху семейния бюджет и начина ви на живот. Ако не смогнете финансово на новата работа, мъжът ти има ли потенциал да компенсира разликата? Наистина ли мнооого те влече новото предложение? Нямаш ли други неща, извън работата, които да компенсират скуката в досегашната? А не можеш ли да създадеш свой собствен бизнес след време и без да сменяш сегашната работа? Толкова ли е ценна от тази перспектива? Ако сегашната ти работа е скучна и не ти отнема време, не можеш ли да се подготвиш за бизнеса си и без да я сменяш?
Лично аз не бих рискувала, но решението е твое и зависи както от логиката на разума, така и от емоциите - послушай и двете по възможност. Успех и на теб! 

Преди  малко повече от половин година бях в твоята  ситуация, само че детето  ми  беше  на  година и четири- пет месеца. Предложиха ми мениджърска  позиция с отлично  заплащане. Двоумях  се  много- разумът  ми крещеше: "Приеми", а едно червейче ме тормозеше  и настояваше да откажа. В крайна  сметка послушах червейчето  и отказах. В момента, в който взех решението, ми стана  спокойно и светло на  душата. Това беше за мен знакът, че съм взела правилното решение. Впоследствие  се оказа, че е действително така. Момичето, което    започна  на тази позиция, стоя три месеца без заплата  поради ред   измислени причини и  накрая я освободиха. Дойде друго и пак така. Сега се мъчи  трето, да видим докога.
Моят съвет е- послушай  вътрешния си глас. Ако оглушително  крещи : "ДА!", няма какво да се чудиш.  Ако нещо те  гризка...хм...помисли  добре

Въртях се на тоя шиш по-малко от година- работех, тормозена от угризения, че пренебрегвам първокласничката и по-малкото. Работата беше добра, заплащането съвсем прилично, но повече от няколко месеца не издържах. Сега, 2,5 год. по-късно имаме баба-пенсионерка на разположение, но пък не намирам свястна работа.
Преценяваш си приоритетите и решаваш!

Момичета,
благодаря за мненията!
конкурсът предстои, ще видим! Предвид изложеното от  Yulichka, много е трудно, много плюсове за новата работа с един огромен минус-заплатата. Всичко останало с обратен знак-за старата работа. Другата с по-високата заплата я отказах категорично в понеделник, не съжалявам, това не беше моят път. Както пише и Рени, рядко има възможности, особено в не много големи гадове.
Не бих могла да се подготвя за самостоятелна работа на сегашната си такава.

Мая, успех на конкурса! Сподели после, ако искаш какво е станало.