Съвет за нова работа- да започна или не?

Наистина трудна дилема....
Първо ,не обвинявай веднага мъжа си.В подобен случай аз също не бих дала съвет....
Най-малкото ,за да няма после :
"Ти ме накара да започна,пък виж какво стана!"    или
"Ти ме спря тогава,а сега не мога да си намеря добра работа!"
Не го познавам,но поне оцени факта ,че ти е дал правото ти да решиш.

Иначе.....някои ще кажат "Птичката един път каца на рамото!"
Други...."Работа бол,я си отгледай децата!"

Няма правилно и грешно решение.
Просто ти ще трябва да решиш кое има нужда повече от вниманието ти.Дали можеш да си позволиш да откажеш работата,което много зависи от естеството й.

Аз бих започнала. Като се има предвид каква е ситуацията със свободните работни места в момента, да ти се удаде такава чудесна възможност и да я изпуснеш за мен е неразумно.
Организационно с децата ще е малко по- трудно, най- вече с малкото дете, но все нещо може да се измисли. Първокласника/чката не е проблем, нали има занимални, ще остава там следобедите.
На теб как ти се иска да постъпиш?

Не го обвинявам. Ни най-малко. Аз също не бих взела страна, поне не и веднага след научаването за предложението.
питам вас, защото сте непознати, съветите от познатите и приятелите са ми някак предизвестени.

Ти знаеш отговора и той е в сърцето ти  
Опитай да решиш без да си повлияна от външни фактори. Това което на теб ти се иска, това което ти е най-интересно, от това, което ще се почувстваш най-добре.

Хубавото е, че и двата случая няма да направиш нищо непоправимо.
Ако тръгнеш на работа - можеш да напуснеш.
Ако си останеш в къщи - можеш да си търсиш после друга работа, макар че може и да не попаднеш пак на добро предложение. А магистратурата? Защо си решила да учиш още?

Касита, ти сама трябва да си отговориш дали искаш да работиш, съобразявайки се с много фактори:какво е финансовото състояние в къщи, налага ли се да работиш, добре ли ти е да си стоиш вкъщи (на някой им омръзва и се изнервят), боледуват ли много децата ти и т.н.

Иначе аз съветвам като майка с миналогодишен първолак и малко дете (2г.), да си останеш в къщи. Аз миналата година за първи път съжалявах че работя, просто в този момент децата имат нужда от много внимание, но финансово не можех да си го позволя и при наличие на баба вкъщи.

Работата само събота и неделя ли е ?

Ако бях на твое място, бих приела, само ако сме много зле финансово.

Аз съм до известна степен в сходно положение - големия ще ходи предучилищна, малкия би могъл да ходи на ясла...
Каниха ме да се върна по-рано на предишната ми работа.

Ами, записах магистратура 

Не, не сме зле финансово. Щом стоях на 240 майчинство втората година, а сега сме взели решение една година да съм без доходи, едва ли мизерстваме.


Не, ще има и такива дежурства, които ще се компенсират с почивка през седмицата.


Вита, ето това са моите притеснения. Мисля че, ти ме разбираш чудесно!


И аз така се успокоявам. Даже мисля, ако започна работа то поне съм облагодетелствана от летния сезон, това че, едното дете още не е започнало училище, а другото има кой да го гледа за момента. Пък ако до есента не се справяме, виждам, че на децата им е тежко, реално работата не е това, което са ми обещали, лесно мога да си тръгна.
А защо ще уча ли? За да не стоя без да правя нищо.  


Да пробвам.


Всъщност проблемът с чуденето идва и от това, че последните две години прекарах с децата у дома. И сега като помисля, че трябва да не ги виждам, да не съм на тяхно разположение....

Edelia, успешно училище!

Съвет от непознат: винаги можеш да напуснеш, по-трудно е да започнеш

Касита, ами пробвай! Ето, имаш и гратисен период от два месеца, какво повече искаш?
Моментът с отделянето от децата е болезнен, но все някога ще трябва да настъпи. Преживява се, повярвай.  

Благодаря ви! Мнението на толкова и странични хора е важно за мен. Разбирам, че съм доса привързана към децата си. Стоенето у дома си каза своето. Но освен майка се славех и като добър професионалист, а в моята сфера нещата се променят всеки ден- буквално.

Касита, не знам колко от момичетата, които те посъветваха да се пробваш, са имали първокласник. Като минала през мелачката училище в 1-2-3 клас, бих изкрещяла ако можех - НЕДЕЙЙЙЙЙЙЙЙ!
Много е трудно, толкова е трудно, колкото никога не ми е било!

Имаш ли кой да гледа децата, когато работиш? На училище, особено първите две години, са за много малко часове на ден. Дори да го запишеш на занималня, това означава горкото хайванче да прекарва 7-8 часа на ден на чин и после вечерта да сядате да се занимавате (ако искаш да постигнете нещо, а не да отбивате номера с ходенето на училище). Да не говорим, че странични занимания и спортове, които досега са били в градината и не си имала ангажимент с тях, сега ти се стоварват с пълна сила и или трябва да лишиш детето от тях, или да наемеш някой да го води.

Почти всички майки около мен, които работеха, но имаха финансовата възможност да не работят, изпонапускаха работа с първолаците си. Аз нямах възможност, тъй като по това време бях самотен родител, затова плащах на една пенсионирана учителка да го взима след училище у тях и да учат и да се гледат и да може да си полегне, когато е изморен. Отделно плащах на едно момиче няколко пъти в седмицата да го взима от госпожата и да го води на плуване. И въпреки това непрекъснато тичах като обезумяла и не успявах навреме с нищо, бяхме нервни и ревливи и двамата непрекъснато. Сутрин за да не закъснея за работа го оставях в училище пръв при охраната. Вечер препусках като кон да успея да му отделя все пак няколко часа.
Оцеляхме де, той се справя добре с училището, аз в последствие си смених работата с по-добре платена, хората оцеляват във всякакви ситуации. Въпросът е, че ти можеш да си го спестиш - и на теб, и на децата.

Моето мнение е да си останеш вкъщи.

Подкрепям Бърди за първокласниците, много е трудно.
Другото детенце е още бебе...така да се каже.
А и не е като ти да скучаеш през това време, ще се занимаваш с магистратурата си.

Каква е специалността, ако не е тайна?

Аз съм имала първокласничка и си ходех на работа. Беше на занималня до 17ч. след това баща и я прибираше и вечерта за около час се занимавах аз с нея. В началото си пишеше домашните в занималнята, но като видях как ги претупва ги оставяхме за вечерта. Даже не всяка вечер сме учили. Детето се справяше чудесно и си беше отличничка. Не ми се струва чак толкова трудно и непостижимо. Едно време, да не би родителите ни да са си стояли в къщи, когато сме били първи клас? Знам, че сега е различно, но не е чак толкова.

Приеми. Това, че съпругът ти мълчи не означава на всяка цена, че не те подкрепя. Децата до живот ще си имат някакви нужди, а и ти няма да работиш всеки ден по 16 часа. Можете да наемете детегледачка и малкото да не ходи на ясла. И в крайна сметка, ако се окаже, че работата е нерешим проблем за всичко останало можеш да я напуснеш.
Умна жена си, вероятно не планираш да си домакиня до живот. Сега голямото дете е в първи клас, после малкото и то ще ходи в първи клас, след това голямото ще кандидатства гимназия, след това и малкото, след това университет и те ти я пенсионната възраст.
Успех!  

 ПП Тези докторантури са пълен булшит, ако не си решила да ставаш преподавател. Ти си  някоя хуманитарна област, нали?

Аз бих приела без да се замисля и с усмивка до ушите.

Знам. Мисълта ми беше, че това е единствената причина, която би ме накарала да започна работа, ако детето ми е под 3 г.

Като отегчена домакиня с две деца аз бих приела работата. Да, би могла да си много полезна на първокласника, но аз лично не се чувствам особено щастлива от това непрекъснато разнасяне по училища, градина, спорт, курс и прочее.. естествено отличния успех компенсира донякъде неудоволетвореността ми

Северина, аз само моят опит съм споделила, хубаво е, че твоят е различен и положителен 
На мен обаче ми е много жал за децата, които са по 8-9-10 часа в училище (от 8 до 17 примерно).

... съвет не мога да дам, но мога да кажа, че аз бих предпочела
работата. В повърхностен филм срещнах репликата, че е за пред-
читане да се съжалява за нещо, което е направено, отколкото за
нещо, което не е направено.

От опит - нямаш дилема.
Щом малкото ще е на ясла, най-късно през есента ще почне да боледува.
Работодателят ти няма да търпи да си вземаш толкова болнични. По-добре стой в къщи и си гледай децата ЗДРави.

Моят съвет е да приемеш работата.
Вероятно като начало ще имаш пробен период 3-6месеца, в което работодателят може да не те хареса, може и ти да не харесаш него и да се разделите.
Но пък няма да те гложди мисълта за това, че не си опитала.
Ще е малко по-трудно в началото да се нагодят нещата и с децата, но пък няма да си единствената с 2деца и ходеща на работа.

Сега видях горното. В такъв случай , Касита, си деен човек. Пробвай се на работа.
Ако не стане , и по-късно можеш да намериш добра работа - явно искаш да се развиваш и ще бъдеш оценена.
По-добре спокойна работеща майка, отколкото изнервена домакиня.
Но намери гледачка за детето в къщи през зимния сезон. Тъкмо ще наглежда и голямото донякъде поне.

Приеми 

Подкрепям мнението на Бояна 

Именно ще ме гложди мисълта, че не съм опитала. Съзнавам напълно, че ще бъде изключително полезна на децата си точно през тази година, ако си остана у дома, от друга страна точно това предложение не е ни най-малко за изпускане.
Ни най-малко не мисля да домакинствам цял живот. Просто се успокоявах с мисълта, че догодина ще имам две баби вече пенсионерки едната, от които живее непосредствено до нас/ в нас, зависи от интерпретацията. Така поне щях да съм спокойна, че има кой да взема навреме децата от училище/детска градина и да остава с тях, когато се разболеят, също така и събота и неделя.

Обаче, идват и големите минуси на така прекрасната иначе работа:
- В работното време не вярвам.   За годините, прекарани в занаята, съм си тръгвала в указания в договора край на работното време сигурно пет пъти. Работата е като цяло повече от скапваща. 70% от времето си в движение, в останалото време свършекът на процеса зависи от невероятно количество други хора. Отделно, въпреки всички прекрасни писаници по договорите, има ранни смени, остава се дежурен...
- Работи се и събота и неделя. Вярно, компенсират те с почивки през седмицата, но едното ми дете ще е вече ученик и няма да мога така лесно да кажа, че днес и утре няма да ходи, защото аз съм почивка.
- Работи се и задължително на всеки официален празник- Коледа, Нова Година няма празно

Бояна, точно към преподавателска дейност съм се засилила под давлението един мой преподавател.

Засега съм решила да пробвам. Както писах вече, летният сезон е едно много добро тест-време за това ще се справим ли всички с новата ми работа.

Благодаря ви за съветите!

Приеми.
Първо, не е задължително малкото дете да боледува. Синът ми, например, се адаптира прекрасно, и се разболя за първи път чак след 6-7 месеца ходене на ясла, и то от... шарка. Опитът ми от яслата и детската градина е изцяло положителен и няма нито миг, в който да съм съжалила, че не съм си останала в къщи, нито пък имам усещане за пропуснати моменти и прочие стандартни дрън-дрън... Напротив, имам много силна и здрава връзка с детето си.
Има един тънък момент с това да се попадне и на правилните сестри/учителки/лелки - пожелавам ти го от сърце!
Второ, като майка на завършил преди месец първокласник мога да кажа, че стресовия момент е в пренареждането на ежедневието - излиза се от един стереотип, по който семейството се е движило 7 години, но пък се изгражда нов, в който ще се движи следващите 12... Както с всяка промяна, и с тази не се свиква мигновено, но при добра организация, стиковане на всички членове на семейството и понякога с известна платена помощ, нещата бързо си идват по местата.

Звучиш ми като човек, който ще се справи.
Пък и винаги можеш да на напуснеш.

Касита журналист ли си? Ако си, вече не съм толкова сигурна, че виждам само плюсове. Зависи къде са те поканили.

Бояна, каква друга професия освен тази на момиче на повикване е сходна с посочената от теб?  

BirdsFlu, моят опит с яслата е също положителен като цяло; а и съм намерила на детето си чудесно място, на което ще го гледат в тип домашна обстановка- на две учителки се падат по четири деца, което е повече от добре!

Ако беше работа в офис, където дружно да угасим компютрите в 17,30-18,00 часа и да си тръгнем, щях да приема без колебание.

Та, Бояна, какво ти е вече мнението?

А, докато се намъдря да се разпиша в темата, Касита е взела решение  .
Самият факт, че си кандидатствала и си се явила на интервю (и то не веднъж), ме наведе на мисълта, че най-вероятно ще приемеш.
Успех!

Ако те канят в ТВ новини или актуално предаване, в някоя от водещите частни ТВ ... Изключвам всички минуси, които са ти известни, но там нищо не можеш да планираш. Мислиш, че ще си тръгнеш в 18 след като си станал в 4 и си снимал няколко неща, монтирал си, но изведнъж заминаваш за Варна. На никой не му дреме за деца, Кодекс на труда и прочее. За такава работа ти трябва денощна помощ на повикване и със сили да остане поне два дни без прекъсване.
Ако си във вестник или не актуално предаване там е друго, може да има планиране, зависи от много неща.

Започвам да разбирам защо мълчи любимият ти.

И аз съм за почване.
Не знам, всеки си знае халът, но определено, ако съм искала да работя и съм се явила на интервю, означава, че имам някакво желание за работата...или си се явила, за да видиш "дали все още ставаш"   не, това в никакъв случай не в обиден смисъл, напротив, просто понякога на човек му се ще да види, че въпреки стоенето вкъщи става за дадена работа.
Работното време наистина не е удобно, а всъщност вие само двамата ли се грижите за дечицата?? Някой за помощ, на когото да разчиташ изневиделица имаш ли? Примерно ситуация: Рано сутринта тр да тръгнете на работи  ти и съпругът, каката да отиде на у-ще и Мъникът е с температура...има ли при кого да остане? Не пожелавам да се случва обаче!  

Прегледах и назад отговорите, писали са ти, че първолачето може да е на занималня, не е лошо, стига да е добро у-щето и не, не мисля, че детето ще изостане, ако не е съвсем зле по принцип. В крайна сметка почти половината, което се учи в 1ви клас са го учили и в Предучилищната
Доста от децата четат преди да тръгнат на у-ще, справят се със смятането, остава по един роден край веднъж седмично да я препиташ или пък на прибиране от у-ще с тати да смятат задачки на ум  

И другото почни сега, не стане ли ще се откажеш, гледай договорът да не е написан така, че да има санкции за теб, но щом можеш и без работата, няма да ти е проблем с отказа и след време.

Успех и от мен!

Основния въпрос е искаш ли детето ти да ходи на занималня, и може ли да не ходи и ако работиш, в случай, че това предпочиташ. А ако не може, толкова ли е пък важно. Иначе ти ще работиш по-късно и една година не е от такова значение каквото и да решиш.
Първолаците имат нужда от спокойствие, а не някой да им пише домашните обикновено. Та ако има комфорт за детето и ти му обръщаш внимание според графика си нещата са направо перфектни. Тов аобаче иска друг родител или прародител.бавачка на линия вечер вероятно...
Яслата си я уредила като чета.
И си мисля, че ще пробваш.

Ще пробвам, ще пробвам. Ей сега даже пробваме и двете деца да са при баба си с приспиване, че малкото не се е отделяло от мен нито за ден. 

За занималнята е ясно, ако ще работя сериозно, ще ходи. Та от 24 деца в класа, само едно няма да ходи. Т.е. не е успокоение, но е факт, че повечето деца ходят на занималня.
Яслата поне за момента изглежда повече от обещаваща.

Бояна, ммм да, именно в една от тези натоварени медии, в едни натоварени новини ме канят. Не напразно репортер над 25, камо ли със семейство и деца е един на сто.  Именно липсата на всякакъв момент на планиране ме притеснява. С голямото дете до края на работния ден /по договор/ не знаех, дали ще успея да си тръгна поне до към 18,00 и да се класирам да го взема от градина. Също така мъжът ми пътува често служебно. Оставам сама. Едната баба е уж буквално у нас, а всъщност е в Карпатите.....А случаи на "заминаваш за Варна" съм преживяла много.

Ти си знаеш най- добре. Телевизията е краста, децата също. Избирай, балансирай, жонглирай- с теб сме.

ПП При всички случаи бих избрала работа в ТВ пред докторат на тема ТВ или журналистика. Журналистиката е занаят, а не наука.

На твое място бих пробвала .Моите притеснения обаче биха били за малкото -много боледуват на яслите .А първокласника ще се справи .Имат добра подготовка и от градините .А какво като ще е на занималня .Вярно ще ти е по-трудно ама то няма лесно.Успех ти желая! 

И аз съм "за" да пробваш  Винаги можеш да напуснеш, в случай че установиш, че ситуацията не те удовлетворява.
Първокласника/чката не го/я мисли. Занималнята си свършва работата перфектно. Може би зависи и от конкретното училище, но поне при моето дете беше така. Мога смело да кажа, че детето изкара първи клас с отличен, с минимални занимания от моя страна. За по-малкото дете наистина може да се окаже проблем зачестяването на боледуванията при първо постъпване в детско заведение, но пък не е задължително да стане така. И все пак трябва да бъдеш подготвена за такъв вариант.
В крайна сметка, човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му и може да се справи с всяка една ситуация, щом е достатъчно мотивиран и вярващ в себе си  Знам, че е клише, но пък при мен работи 

И за какво е всичко това ?
Надпревара със себе си,доказване и безспорното изтрещяване.
Пробвах този вариант и за мен се оказа неуспешен - бях смазана
и физ. и психически.Издържах 6 м. и след поредица от боледувания
на малкия в яслата напуснах.
Първи клас пропуснах с голямия син,но компенсирах с малкия - тичането понякога
е изтощително - англ.,спорт ,задръствания,пътувания - зима.
Съветът ми е - ти си знаеш !
Каквото и да решиш - успех !

Тогава задължително започни докторантура, не се разпилявай с магистратура. Работата свързана ли е с преподавателската дейност? Ако не е, не се разпилявай.

аз не бих се подложила на този стрес.
Ти не си под натиск да започнеш работа.
Ако много ти се работи и виждаш, че те ценят ( иначе нямаше да ти предложат мястото), сега е моментът ти да поставяш условия
работно време ( непълен щат)
почивни дни
работа от вкъщи

Ако приемат - добре, ако - не - здраве да е!
Това е убийствена професия и с две малки деца ще се смажеш.

Kакто е видно от личната ми титла, съм от тези, които работят , и то доста. Обаче.
1.Имам на разположение от доста време разкошна баба-пенсионер. На една ръка от мене. Кгато мъжът пътува, тя е с детето, и да закъснея, не е фатално.
2.Макар и до късно, имам регламентирано работно време до 19 часа. Ти сама казваш, че изненадите откъм време при тебе ще са доста.

3. Заплащането на работата на празнични дни и в уикенди регламентирано ли е в договора? По закон национален празник е 200%, съботи/недели 150%, мисля.

4. Понеже вече си решила, ти желая успех.

П.С. Абе тази тема ми е дежа вю? С нещо друго, подобн, прочетено другаде?

Касита, щом имаш баба под ръка, игнорирай целия ми предишен пост 

Пробвай. Винаги можеш да се откажеш, ако не те устройва.

красива белла, и надпревара със себе си е, и добро и изгодно предложение...
Ментова, точно тази магистратура, която искам да уча сега, е нова като специалност и много ми лежи на сърце. А докторантурата мислех да я оставя за догодина, за да може да не сме толкова много учениците у дома.

НТЖ, твоята работа се различава коренно от моята. При теб може и да изискваш заплащане на 300%, при нас ти казват- "Ми, падаш се дежурен".
Дежа вю-то ти не е плод на параноя.

Бърди, бабата под ръка е нещо като трето дето у дома.

Шматчица, тъй де, в крайна сметка няма да подписавам договор да съм там до пенсия.

Tи си фурия, не жена! 
Мисля, че вече си имаш план - успех!
Но захванеш ли се с преподавателска дейност, започвай и доктарантура без да отлагаш - авторитетът ще е друг. Още веднъж - успех!

Благодаря, Ментова! Така ще ми станат две магистратури. Тази, която искам да запиша от есента е двусеместериална и ме урежда прекрасно за докторантурата догодина.
И понеже съм в една специалност така специфична и измислена сама за себе си, а практическата работа е по-скоро за самотни, млади дами, то не ми остава нищо друго освен да задълбая в преподавателска дейност.

Преподавателската дейност ще ти даде много - непрекъснато професионално/личностно развитие, контакт с все по-млади хора (които, макар не са "това, което бяхме ние" , изненадващо се отблагодаряват), среда, която постоянно дърпа напред. А когато натрупаш рутина, ще имаш и много свободно време - за учене, работа и, не на последно място - децата, семейството. Давай!

Ох не знам за вас,но аз от проба-грешка окепазих трудовата си книжка с 6 работни места , имайки предвид че съм на 24  .На по-късен етап прави лошо впечатление и върви обеснявай защо е така.....
Желая ти късмет.

Почни.
Винаго можеш да се откажеш.

Хм.Добре, аз също тази година бях с първолак и градинско.И ти казвам, че си беше екстра.Единственото, което ми тежи, но това е било и без дете в 1 клас, то това е трафика и загубеното време в път напред-назад.Отделно, голямата в 1 клас вече води и извънкласен живот-тренира, ходи на език, събира се с приятелки.Сори, но ако Само това върша, съвсем ще се свърша-като индивидуалност.Всичко подчинено на децата...Друго също има-Плашеха ме кооолко е трудно в 1 клас, какво учат и т.н.Ами-не е вярно въобще, даже съм на различно мнение.Повечето деца нямат нужда от висене над главата.
Режима ми беше Прост-ставаме сутрин, оправяме се всеки и просто оставям децата по ред на номерата в училище и градина.Те там си имат свой живот.Аз съответно водя мой живот денем.Вечер се събираме, а и водя голямата на тренировки или прибирам от урок.Това не ми пречи да уча, в момента съм трета година студент, за очните си пускам учебен отпуск, който ми се полага.Същия този период изкарах 70% сама, без мъж, защото е извън страната.Нито съм герой, нито съм се счупила, съвсме, съвсем нормално.Принципно Искам Почивка, но за мене си, и в тази връзка виждам светлина в тунела именно с тръгването на училище и от малката след време.

Jizzlobber, благодаря за споделеното. Аз също споделих, какво точно от спецификата на моята работа ме притеснява, и вероятно ще доведе до много стресови ситуации и невъзможност да се справя.

Във всяка работа има стрес.Това всеки си го преценява.Идеята ми беше да се абстрахираш от реплики в стил колко е Трудно с първолак, защото Не е. Първолакът няма общо с това дали ще започнеш или не работа ми беше мисълта.Има общо само с твоите усещания , мотиви, нужди.

Джизка, а как успяваш да прибереш децата от градина и училище, в колко часа?
Аз това да съм в училище/градина преди 19:30 никога не съм го успявала.

Бърденце, с кола.Ей за това мрънках една година сигурно.Наложи ми се.А бях заклет пешак.Обичах.
Локацията за мен е много важно нещо, затова съм затворила в един бермудски триъгълник работа-училище-градина-тренировки.Сериозно.Като видях какво следва от предучилищната-седнах, разчертах го и го намислих.Ако ме пратят да работя в БП-ще се наложи да мисля друг начин, защото няма да е приложим моделът ми.Разковничето е локацията на важните спирки.

Работи до 15,30. Писала е преди.

работя до 16.30 без обедна почивка и два часа по-рано от останалите често.
Реално имам 8-часов работен ден, като много хора.И според трудовия ми договор са нужни толкова.

Сега ще напиша нещо лично.Първата година, когато взех детегледачка и малката бе бебе, голямата бе на градина.Тогава детегледачката бе с работно време до 18.00.Аз излизах 15 минути по-рано, тичах, буквално, с мен тичаше и детето от градината нагоре към нас и закъснявах.Една година по този начин ми докара достатъчно неудовлетвореност.Излишна.Защото нито работата ми печелеше от това, нито аз.Ако разчитам на едни последни 15 минути от работното ми време да свърша нещо-по-добре да си тръгна направо.Това не е работещ модел.Ясно е, че не всяка професия го позволява.Тези неща се оглеждат и са лични и се обсъждат-намира се вариант вътре в семейството.Аз съм намерила такъв, но той няма да е работещ за друго семейство.Тогава започнах да ходя по-рано на работа, летните ваканции даже и в 7.00 сутрин съм ходила, за сметка на това да освободя по-ранен следобяд да съм на линия.Истината е, че работещата майка трябва да е гъвкава и да опитва поне да договаря.А не винаги да се измъква с хлъзгавото-ами-не мога.Имала съм период, в който ходехме и събота и неделя.Да, поизнервиш се, защото никой не го интересува имаш ли деца, но пък-правят се компромиси.Защото това не е Вечно.Това са просто периоди.Днеш ще си дадеш малко повече зор, за сметка на друг период, в който нещата се нагаждат.И така-кръговрат.Но пък децата не са вечно малки и зависими.В един момент установяваш, че сами отиват на тренировка или с приятели и ти си ненужен, дори не ти се обаждат.Тогава ти на работа и до 12 можеш да си стоиш без угризения и без усложнения.Разбира се-всичко това е възможно при редица обстоятелства, не винаги и не навсякъде.Днес го имам-утре го нямам.И точно заради това съм се хванала на хорото.

Идеята ми бе Принципно, че 1 клас не е труден.Взимането е еднакво както от градина, така и от училище, та в това за мен лично разлика няма.Даже миналата година занималнята ми бе на 15 минути от работата.Умишлено.За да няма изненади.
Ако Днес Принципно Нямате възможност да си приберете децата навреме това е едно.Но Причина  за отказ от работа не може да бъде имагинерното-1 клас е труден- и затова.Само за това споделих, че не е трудно с първолак.

Е то при това работно време проблемът е наистина нулев. Дори да оставим настрана късмета ти с локацията, което в София също си е едно на хиляда (аз почти никога не съм работила на под час път офис-дом). Рядко може да се получи обаче това с 8-те часа, разпределени както на нас ни е удобно. Особено с професията на Касита.
Аз на теория се бях разбрала да ходя по-рано и да си тръгвам по-рано, но в крайна сметка останах само с ранното идване, като подгонят сроковете, никой не пита.
А като живеехме само на моята заплата, хич и не съм си отваряла устата.

Така че права си, не биваше да обобщавам, че е трудно с първолака, но и ти не си права да обобщаваш, че е лесно. И двете сме с прекалено частни случаи.

Така или иначе, Касита, при положение, че има кой да поеме поне прибирането на децата, не е мисия невъзможна 

Бърди, 3 години работех на другия край на града и детето бе на ясла и градина по месторабота/преди да имам деца също е било така, но без деца ти е все таш дали ще се прибереш в 10 или в 12 вечер/.Сутрин заспиваше наново в колата, а вечер с еприбирах с парашутка над два часа.Че и с корема бременна с второто тогава.Може и да помниш-разказвала съм.Знам какво е гърч от Липса на Време.Това, както писах е Основна драма на работещ родител-трафик и загубено време в път.
С ясно съзнание казвам, че нещата при повече гъевкавост могат да се договарят в определен момент.Може да не е веднага.Но може.
И точно, защото ми се мерна, че Има кой да прибере децата.За сега-така.После, може да има Друга Възможност.Времето минава, децата растат и както казах, скоро очаквам голямата сама да тръгне по подобни места и даже да не разбера кога...Ако до тогава стоя и чакам да се случи без да поемам работни ангажименти-....В тази връзка-в пъти по-трудни моменти съм имала без първолак.Първолака ме улесни стократно мен лично.Може и при Касита да се случи и дано.И все пак-нещата се променят, днес ако нещо ни се струва невъзможно, утре е ок.

Съгласна, съгласна  
Идеята ми беше, че едно е детето да е на градина до 7 (ако се наложи), друго е да е на училище за няколко часа на ден - конкретно за първи клас. От втори синът ми ходеше сутрин сам на занималня, от там ги водеха в училището, от където го прибираше бавачка и ме чакаха у дома. В трети пък вече ходеше и се прибираше сам, сега в четвърти вече ходи сам и до плуването, и до тениса.
Просто от всички възможни години на детето до момента, най-трудна като организация за мен е бил първи клас, донякъде и втори, понеже бяха цяла година втори срок и трябваше да му организирам гледането и сутрин преди училище, и следобяд след, понеже приключваха към 4.
И с днешния си опит, ако имах опция да не работя през първите две учебни години на детето, щях да я използвам.

Това вече е въпрос на вътрешно-семейна организация, да.

Тази работа действително се поема предимно от млади хора, без семейни ангажименти. Интересна е за тях. И по принцип може да се приеме за вълнуваща.
Мисля, че ще преодолееш първоначалните си колебания и ще намериш начин да съчетаеш майчинството и работата си. Не зная как ще се оправиш с мъжа си, обаче

Първи клас не е шокираш. Нито изисква някакви нечовешки усилия от страна на родителите. Занималнята е не просто добра, а направо задължителна опция. Аз не пуснах сина си на занималня първия срок, но не издържах да работя с него, адски се мотаеше, търпението ми се изчерпваше и нямаше някаква ефективност в цялата тая "самостоятелна" подготовка вкъщи.  Втория срок го пуснах и направо се "родих". В занималнята си пишат всички домашни, проверяват им ги, не се занимаваш с това вкъщи, само преглеждаш и ако има нещо, занимаваш се допълнително. Освен това, в занималнята остава буквално целият клас. Най-много 2-3 деца да не са на занималня. Синът ми не бързаше да си тръгва, занималнята му напомняше за детската градина.
Не зная как ще организираш прибирането само, защото е до 17.30ч. Аз моя син си го вземам към 15.00ч, когато си е написал всичко.
Разбира се, всяко дете реагира различно на училището, но не вярвам да има някаква драма при твоето, това твърде рядко се среща.

За мен проблемът с яслата е по-неприятен. Аз съм краен противник на тези детски заведения.
Но нали от следващата година ще си имаш баба под ръка?! Значи и този проблем ще бъде решен.

Съветът ми е не просто да пробваш, а и да не се отказваш при първите трудности. Ако не преминат, тогава винаги можеш да напуснеш.

Желая ти успех.

Благодаря още веднъж на всички за отзивчивостта, съветите и споделения опит. Бяхте ми безкрайно полезни. Все още не съм взела окончателно решение, но се надявам през следващата седмица, когато със съпруга ми ще имаме повече време да останем насаме,  да обсъдим ситуацията, и да реша.

Ще пиша!

ами Успех , каквото и да решиш 

Касита и доста други мами пишещи тук, мноого на високи обороти живеете!!!

Касита записва магистратура/докторантура докато си седи в къщи и гледа 2 си малки деца, за да не скучае  Други мами и те учат и гледат деца...направо ме 

Касита твоята работа звучи много неподходяща за семейна жена с малки още деца.

Аз лично не бих я приела, а бих си останала да си гледам децата БЕЗ да уча, щом имаш финансова възможност. Едно дете на 7г си е дете и му е много по-добре МАМА да си го вземе от училище в 12 часа и да се разхождат, гледайки мравки, самолети и тн по-прозаични неща, отколкото да ходи от 7 до 6 часа на училище + занималня. За бебето пък изобщо не мисля, че е добре да ходи на ясла пак от 7 до 6 всеки ден - много дълъг ден далеч от родители.

чакай да те скандализирам още малко - а как ти се струва мами водещи бебетата си на репетиция с рок група    

Майката  /семейна жена/  гледа бебе и пътува по турнета.  /ще кажеш - за да не скучае в къщи/  Бебето /вече на 15 години/  е на път да стане световна звезда.  

ааа, още нещо - майката -  семейната жена - тя има татуировки  

Сори за офф-а, ама не се стърпях. Кой казва, че ученето  е само, за да изкарваш повече пари   а, не, забравих, тя ще учи, за да не и е скучно с децата в къщи 

Има хора, които имат ПОТРЕБНОСТ да учат, да се развиват в една или няколко области, да задълбочават познанията си, да разширяват хоризонтите си... И тази ПОТРЕБНОСТ е нещо, което няма как да се опише на хора, които никога не са я имали.

Да, доброто образование е една много сериозна инвестиция, която би било чудесно, ако може да се осребри в един момент. Със сигурност обаче, когато един човек прави няколко магистратури, докторантура и т.п. последното нещо, за което мисли, е дали "може да си го позволи финансово"...

Извинявам се, ако включването ми е офф топик, просто още ми е "пресен" разговора с една приятелка по темата 

  И които са единствено и само отдадени на децата си.

Хм, ми то и аз съм отдадена на децата си, но гледам да съм добър пример. А и нали знаете- учи, за да не работиш.  

 BirdsFlu,   

Фрики аз така го разбрах.

Аз просто си изказах мнението че аз не бих започнала работа при такива условия, ако не е за въпрос на оцеляване. То темата е и за това да си кажем.

По моят светоглед, за децата не е добре да прекарват толкова време без родителите си.
Казвам го от позицията на жена, с докторантура (направена преди да имам деца), която работи предимно от вкъщи.

Така ли съм казала? О, извинете.

Аз бях в подобна на твоята дилема с разликата, че моето дете е едно и започваше ясла. Имах огромно желание за позиция в една компания и я получих, а не ми беше необходима финансово. Оставих детето на бабите, личните си проекти и образование, но не съм го отчитала като недостатък. Просто вярвах, че в тази фирма е моето място и ще мога да постигна целите си. Няколко месеца по-късно разбрах, че съм допуснала грешка и след още няколко напуснах. Загубих ли нещо? Не! Няма правилни и грешни решения. Важно е само как се справяш с последствията от тях! 

Аз не бих започнала.

Не виждам кое тук е толкова трудно за разбиране 
При мен, по стечение на обстоятелствата, и двете причини са актуални - първо, като завърша, ще спестявам от раз едни 200-300 лв, които в момента плащам за да ми свърши някой друг услугата, и второ - да, колкото и немайчински да звучи - само с децата вкъщи ми е скучно. Мисълта да бъда единствено майка, посветила се изцяло на децата и домакинството направо ме отчайва.. не мога да осмисля ежедневието си с ходенето по разходки и избирането на пюрета и това е. Направо завиждам на жените, на които това им е напълно достатъчно, но, при мен не се получава - около една година, в бебешкия период, да, но - по-нататък имам нужда да бъда и себе си, освен майката на децата ми 
В интерес на истината, от няколко години обмислях идеята за магистратура, но се съмнявах дали ще намирам време. Дори за приемния тест се записах в последния ден.
Е, вече имам един завършен семестър - да, курсовите работи обикновено ги завършвам в нощта преди изпита  но, аз и като нямах други задължения си правех така, така че, не е нещо ново при мен.
И, целият този екшън ме спасява от еднообразието 
Работата, която Касита има предвид, не бих започнала, основно заради напрежението и изненадите в графика. Но пък ученето не е никакъв проблем да се съвмести с децата.. Че то времето за форум си е..почти достатъчно, за да се подготвиш за изпит понякога 

Не прочетох цялата тема; видях че Касита вече е решила, така че пиша по принцип. За мен най-доброто решение в такава ситуация е почасов, консултантски или договор на половин ден. Така имаш повече време за децата, но не се откъсваш от професията си и не се депресираш. Не знам обаче дали работодателя би се съгласил.

към авторката-пробвай, винаги можеш да се откажеш, щом нямаш финансови притеснения...


А може ли да включа в темата личната си дилема.
Заплатата на сегашната ми работа е около 1000 лв. и за Плевен е доста добра. В момента съм майчинство /второ дете/.
Кандидатствам за работа със заплата 500лв и мъгляви обещания за неясен по размер допълнителен бонус.
И двете работи са държавни, моята си не ме удовлетворява чисто професионално, макар да  ми е по специалността. Нищо не ме застрашава там, сигурност, отвсякъде.
Тази, за която кандидатствам е чудесна отвсякъде, но заплатата е твърде смазваща. А бонусите са хубаво нещо, но несигурно.
Работата, втората, е много перспективна в личен план и много, много желана от мен.

Решена съм да сменя сегашната си работа с нещо по-харесвано от мен, пак по специалността ми, така или иначе, дори и за по-малко пари /просто тази в момента е пък на половина, а не-по-малко пари/.
Възможности рядко се отварят, а за тези пари още-по-рядко.
Съзнавам, че е твърде егоистично да предпочета работа за толкова малко пари.
 Ако бях на 25г., без семейни задължения и отговорности, бих приела на секундата, но тогава отговарям само за себе си, спомням си какво е било. Сега обаче си имам семейство с  две деца и трябва да мисля за тях.
А работата е наистина чудесна.
Как бихте постъпили?

Ако не е безкрайно утежняващо за семейния бюджет ще започна новата работа, но сама ще си поставя срок. Например 1 година. Личният ми опит показва, че за този период мога спокойно да преценя какви са финансовите перспективи и професионалните.

Бих се опитала така да извъртя нещата, че работодателите от желаната ти нова работа да поискат да те наемат, и да ти дават толкова пари, колкото и на предишната ти работа.

Незнам каква ти е професията де, при някой по-лесно, при някой по-трудно, но все си мисля че каквато и да е тя  - има начин нещата да се извъртят.



Gi, разбрах, извинявай ако съм прозвучала по-грубо от допустимото - подразних се на връзката учене - пари - деца /въпреки, че тя е неоспорима/, защото винаги съм обвинявана от мои роднини, че прекарвам много време далеч от детето ми, за едната работа, която на всичкото отгоре понякога не ми носи и пари.

Продължавам аз по моя път обаче, дори наскоро записах и курс, за повишаване на квалификацията, с ясното съзнание, че това може и да не ми донесе никакви пари, както и обратното разбира се. Просто това е моето нещо, моята друга любов, потребност и желание.
Семейството ми е другата ми любов.
Двете ми любови трябва да ги съчетавам, иначе не се чувствам пълноценна. 
Писна ми  просто някой да ми виси постоянно на главата и да ми обяснява как трябва да се съсредоточа в/у семейството си и да престана да гоня измислени неща. Та затова май ти го отнесе, за което се извинявам. 

Фрики няма проблем, не съм толкова тънккообидна   . Успех при квалификацията и дано успееш да достигнеш така тудния баланса между семейството и работа/кариера...

maia4444 новата работа има ли някакви предимства, като възможност за намалено раб. време, работа от вкъщи докато е малко детето ...

Кинче Кривошапкова, а така и аз мисля и така работя на намалено раб време и работа от вкъщи, но това не за всяка професия е възможно...

Касита, без да съм чела другите отговори в темата и поставяйки се в твоята ситуация /доколкото ми е възможно разбира се/, те съветвам да не приемаш работата.
Тя няма да избяга. Щом сега в "кризата" ти предлагат добра работа, която харесваш, с добро заплащане, същото ще намериш и след 1-2 години.
Щом не си притисната финансово и имаш подкрепата на мъжа си, остани си вкъщи.
Децата ти веднъж ще бъдат на тази вазраст, няма да можеш да върнеш времето назад и да наваксаш всичко пропуснато.
Ако и ти не превърташ от седенето вкъщи и нямаш усещане за безполезност, няма какво да се чудиш, остани вкъщи  
На твое място не бих се замислила, но за съжаление аз трябва да работя, щото не мога да си го позволя, а детето ми повече от всякога се нуждае от мен, плаче на градината и не може да свикне.
Какво ли не бих дала за да мога да си остана вкъщи поне година, но не можем да си го позволим.
Време има за всичко, включително и за мечтаната работа, само пари да има, дет се казва  
Отивам да чета отначало  

maia4444 аз съм практичен човек и на твое място изобщо не бих се съблазнила от работа със заплащане наполовина на това, което вземам в момента.
Мъжът ми е в период на смяна на работата си и е в точно твоята дилема - сегашната работа е много добре платена, просто за нашия регион е страхотна заплатата, над хиляда лева, обаче не му харесва работата, много стрес и проблеми. А новата ще е спокойна, удовлетворяваща, за 500 лв. И иска да почне. Ама голям зор ще ни е. Ако на теб финансово не ти е проблема, че ще вземаш по - малко пари, добре, ама от прочетеното мисля, че не те устройват тия 500 лв. тъй че според мен ако не могат да ти дадат поне близко до това, което вземаш, не почвай на новото място.

не!
Предимството и в дългосрочен план е че дава изключителна възможност за професионално усъвършенстване, трамплин за личен бизнес след време.

Аз не бих започнала. Бях изправена пред подобна дилема преди време и когато изборът стана съвсем реален, отказах. Кариерата ми не върви така добре както преди да родя, но така или иначе смених приоритетите и това не ми тежи. Намерих точно вариант с работа по проекти, който ми дава много повече гъвкавост и си давам сметка, че ще е така и през следващите години.

Последните седмици се наложи да пътувам доста по работа и видях, че не е невъзможно да отсъствам от време на време, но ако е системно, без да е ясно в кой момент трябва да събера багажа и да тръгна - не бих се съгласила. За дъщеря ми е огромен стрес да се събуди сутринта и да види, че ме няма - въпреки, че сме си говорили и обяснявали предната вечер. Много ми е скъпа такава цена и мога да я платя само ако е временно и по изключение.

с първата бременност и майчинство тотално си смених приоритетите, в полза на детето. Върнах се на работа. Ето сега, пак се отдавам на децата, но към настоящия момент това вече не стига.
При мен дилемата е единствено въпрос на пари!

Аз бих приела работата без да се замислям. Още повече щом е по специалността ти.
Преди време и аз си зададох този въпрос- да прекъсвам майчинството (детенце бе на 1г3м) или да си изкарам до 3г?
Реших да се върна на работа. Живота си върви. В един момент децата порастват и не си им толкова нужна, а си изпуснала много. И какво като си им се отдала напълно - те си тръгват по своя път, а ти...в къщи, без работа, а годините ти също са напреднали.
Моето вече е на 3г, трудно ми е все още, но се справяме:)

Така описано, на мен ми изглежда добра инвестиция, и ако цената е няколко месеца или година да работя на по-ниска заплата - бих приела.
Разбира се, единствено ти би могла да прецениш точно плюсовете и минусите, знаейки какви доходи би ти носил евентуален "собствен бизнес" в тази насока, но като цяло, ако очакваната полза е да можеш да организираш сама времето си, и да имаш по-високи доходи - значи си заслужава да реорганизирате харчовете си за някакъв период от време 

Аз при всички положения след годинката на детето ще се върна на работа, а свеки вероятно ще ми вземе майчинството...
така, че време  за отпускане няма, ще се работи. Въпросът е къде???Първото си дете го гледах до 1,7г., като цяла бременност бях вкъщи по мед. причини. Дисквалификацията е убийствена.

Мая, била съм пред подобен избор и като необвързана и пак избрах повечето пари. Просто аз на суперплатени позиции чак не съм била и нямах на кого да разчитам за финансова помощ. В момента ми е кофти да се върна на старата си работа, пак защото е много далеч от специалността ми, шефовете са далеч и дават неясни указания, а се работи с материални ценности и е рисковано да сбъркаш, гледа се с много лошо око на болничните, дори те привикват след болничен да пишеш обяснения защо си бил болнични, влиза се с магнитни карти и ако ти се наложи да излезеш за час да заведеш детето на лекар примерно е много трудно да те пуснат. Също отпуска излизаш по ден-два, когато те изгонят поради липса на работа и да си вземеш примерно седмица когато ти потрябва е много трудно. Но поне парите са много добри за града ни(макар и доста под 1000лв.), близо ми е, няма командировки, сравнително рядко се остава след работа. Така, че ако не намеря подобно заплащане и да не се пътува повече от час до работата ще се върна там и ще стоя докато ме изгонят или намеря нещо по-подходящо. Ти ако можеш да си го позволиш опитай, аз знам че ако човекът до мен го поиска и имам възможността да го подкрепя ще го направя, но за съжаление в момента нито той, нито аз имаме такава възможност.

ако е интересно да допълня, че утре изтича последния срок в който мога да подам документи на настоящата ми служба за друга длъжност, където заплатата ще е около 1200, но още по-неудовлетворяваща за мен. Длъжността ми е сигурна, тъй като те ме канят. Но е далеч, от това което ми се работи.
Аз искам да работя онази работа, която е за 500 лв, просто парите са кофти. Поне 700 да бяха, нямаше да го правя на въпрос.
Житейски неиздържано е в кризата да се махам за наполовина по-малко пари.
За тази работа от 1200 лв, не ламтя, макар че е шефска длъжност. Онази от 500-не е, но е това което искам.Мъж ми ме подкрепя, в смисъл дава ми свобода на решението, застава зад мен, като и двамата знаем, че ще ни е доста трудно финансово. Възможността да съжалявам заради паричките е съвсем реална.

Ако имаш вариант за децата - доколкото знам - имате възможност за детегледачка - да, приеми.
НО ако искаш сериозно съвет на такъв въпрос от форума - ще кажа само - не го прави!  


maia4444 - 500лв са подигравка при положение, че можеш да взимаш двойно! Не бих се в ърнала така назад никога.

maia4444 Шефска работа, за 1200 лв., в Плевен си е шестица от тотото. 
Аз на твое място изобщо не бих се замислила. А и все пак, криза е, изобщо не е време за непремерени рискове. А ако и едната е държавна работа, а другата в частния бизнес дилемата съвсем отпада, според мен. Подай си за старата, добре платена работа, а възможности е имало и пак ще има, не бързай!

Не всеки става за шеф, аз бях 2 години, е разбих си нервите и се убедих, че не е за мен. Не бих приела пак такава работа, предпочитам да съм кадърен изпълнител, вместо калпав шеф. Мая, ти сигурна ли си че 500лв. са реалната заплата. В някои държавни учреждения има допълнителни плащания, които надвишават основната заплата - примерно Агенцията за дребен и среден бизнес, Фонд Земеделие? Иначе ти си решаваш, помисли и за това колко е сигурна работата на мъжа ти примерно.

здравият разум така казва.
всички работи са държавни, за които пиша.

Неофициално има бонус. При конкретен въпрос-отричат.
Това е официалната заплата!
С шефската работа ще се справя, тъй като съм изпълнявала функцията, без да съм заемала длъжността. Просто не е  с нищо по-добра от моята сегашна. Парите не ме блазнят, без да са ми излишни. Да съм шеф не ми е приоритет, не ме и плаши.

Определено е интересна дилемата и на мая - на мен обаче твърде условна ми става ситуацията 
само въз основа на информацията "едната работа" и "другата работа" ми е трудно да преценя, още повече при тази съществена разлика в заплашането.
Но,не изключвам напълно възможността нещата на практика да изглеждат по-различно.
пример: ако съм завършила счетоводство, и ми предлагат работа като продавачка за 1200 лв. и работа в счетоводна кантора за 500, на която освен заплатата ще науча много ценни неща от практиката,и след 1 г имам намерение да основа своя счетоводна къща и да взимам по 200 лв. такса на фирма - ами бих се "жертвала" да работя за 500..
Така че, много "ако" има все още в ситуацията.