Съвет за нова работа- да започна или не?

Наистина трудна дилема....
Първо ,не обвинявай веднага мъжа си.В подобен случай аз също не бих дала съвет....
Най-малкото ,за да няма после :
"Ти ме накара да започна,пък виж какво стана!"    или
"Ти ме спря тогава,а сега не мога да си намеря добра работа!"
Не го познавам,но поне оцени факта ,че ти е дал правото ти да решиш.

Иначе.....някои ще кажат "Птичката един път каца на рамото!"
Други...."Работа бол,я си отгледай децата!"

Няма правилно и грешно решение.
Просто ти ще трябва да решиш кое има нужда повече от вниманието ти.Дали можеш да си позволиш да откажеш работата,което много зависи от естеството й.

Аз бих започнала. Като се има предвид каква е ситуацията със свободните работни места в момента, да ти се удаде такава чудесна възможност и да я изпуснеш за мен е неразумно.
Организационно с децата ще е малко по- трудно, най- вече с малкото дете, но все нещо може да се измисли. Първокласника/чката не е проблем, нали има занимални, ще остава там следобедите.
На теб как ти се иска да постъпиш?

Не го обвинявам. Ни най-малко. Аз също не бих взела страна, поне не и веднага след научаването за предложението.
питам вас, защото сте непознати, съветите от познатите и приятелите са ми някак предизвестени.

Ти знаеш отговора и той е в сърцето ти  
Опитай да решиш без да си повлияна от външни фактори. Това което на теб ти се иска, това което ти е най-интересно, от това, което ще се почувстваш най-добре.

Хубавото е, че и двата случая няма да направиш нищо непоправимо.
Ако тръгнеш на работа - можеш да напуснеш.
Ако си останеш в къщи - можеш да си търсиш после друга работа, макар че може и да не попаднеш пак на добро предложение. А магистратурата? Защо си решила да учиш още?

Касита, ти сама трябва да си отговориш дали искаш да работиш, съобразявайки се с много фактори:какво е финансовото състояние в къщи, налага ли се да работиш, добре ли ти е да си стоиш вкъщи (на някой им омръзва и се изнервят), боледуват ли много децата ти и т.н.

Иначе аз съветвам като майка с миналогодишен първолак и малко дете (2г.), да си останеш в къщи. Аз миналата година за първи път съжалявах че работя, просто в този момент децата имат нужда от много внимание, но финансово не можех да си го позволя и при наличие на баба вкъщи.

Работата само събота и неделя ли е ?

Ако бях на твое място, бих приела, само ако сме много зле финансово.

Аз съм до известна степен в сходно положение - големия ще ходи предучилищна, малкия би могъл да ходи на ясла...
Каниха ме да се върна по-рано на предишната ми работа.

Ами, записах магистратура 

Не, не сме зле финансово. Щом стоях на 240 майчинство втората година, а сега сме взели решение една година да съм без доходи, едва ли мизерстваме.


Не, ще има и такива дежурства, които ще се компенсират с почивка през седмицата.


Вита, ето това са моите притеснения. Мисля че, ти ме разбираш чудесно!


И аз така се успокоявам. Даже мисля, ако започна работа то поне съм облагодетелствана от летния сезон, това че, едното дете още не е започнало училище, а другото има кой да го гледа за момента. Пък ако до есента не се справяме, виждам, че на децата им е тежко, реално работата не е това, което са ми обещали, лесно мога да си тръгна.
А защо ще уча ли? За да не стоя без да правя нищо.  


Да пробвам.


Всъщност проблемът с чуденето идва и от това, че последните две години прекарах с децата у дома. И сега като помисля, че трябва да не ги виждам, да не съм на тяхно разположение....

Edelia, успешно училище!

Съвет от непознат: винаги можеш да напуснеш, по-трудно е да започнеш

Касита, ами пробвай! Ето, имаш и гратисен период от два месеца, какво повече искаш?
Моментът с отделянето от децата е болезнен, но все някога ще трябва да настъпи. Преживява се, повярвай.  

Благодаря ви! Мнението на толкова и странични хора е важно за мен. Разбирам, че съм доса привързана към децата си. Стоенето у дома си каза своето. Но освен майка се славех и като добър професионалист, а в моята сфера нещата се променят всеки ден- буквално.

Касита, не знам колко от момичетата, които те посъветваха да се пробваш, са имали първокласник. Като минала през мелачката училище в 1-2-3 клас, бих изкрещяла ако можех - НЕДЕЙЙЙЙЙЙЙЙ!
Много е трудно, толкова е трудно, колкото никога не ми е било!

Имаш ли кой да гледа децата, когато работиш? На училище, особено първите две години, са за много малко часове на ден. Дори да го запишеш на занималня, това означава горкото хайванче да прекарва 7-8 часа на ден на чин и после вечерта да сядате да се занимавате (ако искаш да постигнете нещо, а не да отбивате номера с ходенето на училище). Да не говорим, че странични занимания и спортове, които досега са били в градината и не си имала ангажимент с тях, сега ти се стоварват с пълна сила и или трябва да лишиш детето от тях, или да наемеш някой да го води.

Почти всички майки около мен, които работеха, но имаха финансовата възможност да не работят, изпонапускаха работа с първолаците си. Аз нямах възможност, тъй като по това време бях самотен родител, затова плащах на една пенсионирана учителка да го взима след училище у тях и да учат и да се гледат и да може да си полегне, когато е изморен. Отделно плащах на едно момиче няколко пъти в седмицата да го взима от госпожата и да го води на плуване. И въпреки това непрекъснато тичах като обезумяла и не успявах навреме с нищо, бяхме нервни и ревливи и двамата непрекъснато. Сутрин за да не закъснея за работа го оставях в училище пръв при охраната. Вечер препусках като кон да успея да му отделя все пак няколко часа.
Оцеляхме де, той се справя добре с училището, аз в последствие си смених работата с по-добре платена, хората оцеляват във всякакви ситуации. Въпросът е, че ти можеш да си го спестиш - и на теб, и на децата.

Моето мнение е да си останеш вкъщи.

Подкрепям Бърди за първокласниците, много е трудно.
Другото детенце е още бебе...така да се каже.
А и не е като ти да скучаеш през това време, ще се занимаваш с магистратурата си.

Каква е специалността, ако не е тайна?