Съвет за нова работа- да започна или не?

към авторката-пробвай, винаги можеш да се откажеш, щом нямаш финансови притеснения...


А може ли да включа в темата личната си дилема.
Заплатата на сегашната ми работа е около 1000 лв. и за Плевен е доста добра. В момента съм майчинство /второ дете/.
Кандидатствам за работа със заплата 500лв и мъгляви обещания за неясен по размер допълнителен бонус.
И двете работи са държавни, моята си не ме удовлетворява чисто професионално, макар да  ми е по специалността. Нищо не ме застрашава там, сигурност, отвсякъде.
Тази, за която кандидатствам е чудесна отвсякъде, но заплатата е твърде смазваща. А бонусите са хубаво нещо, но несигурно.
Работата, втората, е много перспективна в личен план и много, много желана от мен.

Решена съм да сменя сегашната си работа с нещо по-харесвано от мен, пак по специалността ми, така или иначе, дори и за по-малко пари /просто тази в момента е пък на половина, а не-по-малко пари/.
Възможности рядко се отварят, а за тези пари още-по-рядко.
Съзнавам, че е твърде егоистично да предпочета работа за толкова малко пари.
 Ако бях на 25г., без семейни задължения и отговорности, бих приела на секундата, но тогава отговарям само за себе си, спомням си какво е било. Сега обаче си имам семейство с  две деца и трябва да мисля за тях.
А работата е наистина чудесна.
Как бихте постъпили?

Ако не е безкрайно утежняващо за семейния бюджет ще започна новата работа, но сама ще си поставя срок. Например 1 година. Личният ми опит показва, че за този период мога спокойно да преценя какви са финансовите перспективи и професионалните.

Бих се опитала така да извъртя нещата, че работодателите от желаната ти нова работа да поискат да те наемат, и да ти дават толкова пари, колкото и на предишната ти работа.

Незнам каква ти е професията де, при някой по-лесно, при някой по-трудно, но все си мисля че каквато и да е тя  - има начин нещата да се извъртят.



Gi, разбрах, извинявай ако съм прозвучала по-грубо от допустимото - подразних се на връзката учене - пари - деца /въпреки, че тя е неоспорима/, защото винаги съм обвинявана от мои роднини, че прекарвам много време далеч от детето ми, за едната работа, която на всичкото отгоре понякога не ми носи и пари.

Продължавам аз по моя път обаче, дори наскоро записах и курс, за повишаване на квалификацията, с ясното съзнание, че това може и да не ми донесе никакви пари, както и обратното разбира се. Просто това е моето нещо, моята друга любов, потребност и желание.
Семейството ми е другата ми любов.
Двете ми любови трябва да ги съчетавам, иначе не се чувствам пълноценна. 
Писна ми  просто някой да ми виси постоянно на главата и да ми обяснява как трябва да се съсредоточа в/у семейството си и да престана да гоня измислени неща. Та затова май ти го отнесе, за което се извинявам. 

Фрики няма проблем, не съм толкова тънккообидна   . Успех при квалификацията и дано успееш да достигнеш така тудния баланса между семейството и работа/кариера...

maia4444 новата работа има ли някакви предимства, като възможност за намалено раб. време, работа от вкъщи докато е малко детето ...

Кинче Кривошапкова, а така и аз мисля и така работя на намалено раб време и работа от вкъщи, но това не за всяка професия е възможно...

Касита, без да съм чела другите отговори в темата и поставяйки се в твоята ситуация /доколкото ми е възможно разбира се/, те съветвам да не приемаш работата.
Тя няма да избяга. Щом сега в "кризата" ти предлагат добра работа, която харесваш, с добро заплащане, същото ще намериш и след 1-2 години.
Щом не си притисната финансово и имаш подкрепата на мъжа си, остани си вкъщи.
Децата ти веднъж ще бъдат на тази вазраст, няма да можеш да върнеш времето назад и да наваксаш всичко пропуснато.
Ако и ти не превърташ от седенето вкъщи и нямаш усещане за безполезност, няма какво да се чудиш, остани вкъщи  
На твое място не бих се замислила, но за съжаление аз трябва да работя, щото не мога да си го позволя, а детето ми повече от всякога се нуждае от мен, плаче на градината и не може да свикне.
Какво ли не бих дала за да мога да си остана вкъщи поне година, но не можем да си го позволим.
Време има за всичко, включително и за мечтаната работа, само пари да има, дет се казва  
Отивам да чета отначало  

maia4444 аз съм практичен човек и на твое място изобщо не бих се съблазнила от работа със заплащане наполовина на това, което вземам в момента.
Мъжът ми е в период на смяна на работата си и е в точно твоята дилема - сегашната работа е много добре платена, просто за нашия регион е страхотна заплатата, над хиляда лева, обаче не му харесва работата, много стрес и проблеми. А новата ще е спокойна, удовлетворяваща, за 500 лв. И иска да почне. Ама голям зор ще ни е. Ако на теб финансово не ти е проблема, че ще вземаш по - малко пари, добре, ама от прочетеното мисля, че не те устройват тия 500 лв. тъй че според мен ако не могат да ти дадат поне близко до това, което вземаш, не почвай на новото място.

не!
Предимството и в дългосрочен план е че дава изключителна възможност за професионално усъвършенстване, трамплин за личен бизнес след време.

Аз не бих започнала. Бях изправена пред подобна дилема преди време и когато изборът стана съвсем реален, отказах. Кариерата ми не върви така добре както преди да родя, но така или иначе смених приоритетите и това не ми тежи. Намерих точно вариант с работа по проекти, който ми дава много повече гъвкавост и си давам сметка, че ще е така и през следващите години.

Последните седмици се наложи да пътувам доста по работа и видях, че не е невъзможно да отсъствам от време на време, но ако е системно, без да е ясно в кой момент трябва да събера багажа и да тръгна - не бих се съгласила. За дъщеря ми е огромен стрес да се събуди сутринта и да види, че ме няма - въпреки, че сме си говорили и обяснявали предната вечер. Много ми е скъпа такава цена и мога да я платя само ако е временно и по изключение.

с първата бременност и майчинство тотално си смених приоритетите, в полза на детето. Върнах се на работа. Ето сега, пак се отдавам на децата, но към настоящия момент това вече не стига.
При мен дилемата е единствено въпрос на пари!

Аз бих приела работата без да се замислям. Още повече щом е по специалността ти.
Преди време и аз си зададох този въпрос- да прекъсвам майчинството (детенце бе на 1г3м) или да си изкарам до 3г?
Реших да се върна на работа. Живота си върви. В един момент децата порастват и не си им толкова нужна, а си изпуснала много. И какво като си им се отдала напълно - те си тръгват по своя път, а ти...в къщи, без работа, а годините ти също са напреднали.
Моето вече е на 3г, трудно ми е все още, но се справяме:)

Така описано, на мен ми изглежда добра инвестиция, и ако цената е няколко месеца или година да работя на по-ниска заплата - бих приела.
Разбира се, единствено ти би могла да прецениш точно плюсовете и минусите, знаейки какви доходи би ти носил евентуален "собствен бизнес" в тази насока, но като цяло, ако очакваната полза е да можеш да организираш сама времето си, и да имаш по-високи доходи - значи си заслужава да реорганизирате харчовете си за някакъв период от време 

Аз при всички положения след годинката на детето ще се върна на работа, а свеки вероятно ще ми вземе майчинството...
така, че време  за отпускане няма, ще се работи. Въпросът е къде???Първото си дете го гледах до 1,7г., като цяла бременност бях вкъщи по мед. причини. Дисквалификацията е убийствена.

Мая, била съм пред подобен избор и като необвързана и пак избрах повечето пари. Просто аз на суперплатени позиции чак не съм била и нямах на кого да разчитам за финансова помощ. В момента ми е кофти да се върна на старата си работа, пак защото е много далеч от специалността ми, шефовете са далеч и дават неясни указания, а се работи с материални ценности и е рисковано да сбъркаш, гледа се с много лошо око на болничните, дори те привикват след болничен да пишеш обяснения защо си бил болнични, влиза се с магнитни карти и ако ти се наложи да излезеш за час да заведеш детето на лекар примерно е много трудно да те пуснат. Също отпуска излизаш по ден-два, когато те изгонят поради липса на работа и да си вземеш примерно седмица когато ти потрябва е много трудно. Но поне парите са много добри за града ни(макар и доста под 1000лв.), близо ми е, няма командировки, сравнително рядко се остава след работа. Така, че ако не намеря подобно заплащане и да не се пътува повече от час до работата ще се върна там и ще стоя докато ме изгонят или намеря нещо по-подходящо. Ти ако можеш да си го позволиш опитай, аз знам че ако човекът до мен го поиска и имам възможността да го подкрепя ще го направя, но за съжаление в момента нито той, нито аз имаме такава възможност.

ако е интересно да допълня, че утре изтича последния срок в който мога да подам документи на настоящата ми служба за друга длъжност, където заплатата ще е около 1200, но още по-неудовлетворяваща за мен. Длъжността ми е сигурна, тъй като те ме канят. Но е далеч, от това което ми се работи.
Аз искам да работя онази работа, която е за 500 лв, просто парите са кофти. Поне 700 да бяха, нямаше да го правя на въпрос.
Житейски неиздържано е в кризата да се махам за наполовина по-малко пари.
За тази работа от 1200 лв, не ламтя, макар че е шефска длъжност. Онази от 500-не е, но е това което искам.Мъж ми ме подкрепя, в смисъл дава ми свобода на решението, застава зад мен, като и двамата знаем, че ще ни е доста трудно финансово. Възможността да съжалявам заради паричките е съвсем реална.

Ако имаш вариант за децата - доколкото знам - имате възможност за детегледачка - да, приеми.
НО ако искаш сериозно съвет на такъв въпрос от форума - ще кажа само - не го прави!  


maia4444 - 500лв са подигравка при положение, че можеш да взимаш двойно! Не бих се в ърнала така назад никога.

maia4444 Шефска работа, за 1200 лв., в Плевен си е шестица от тотото. 
Аз на твое място изобщо не бих се замислила. А и все пак, криза е, изобщо не е време за непремерени рискове. А ако и едната е държавна работа, а другата в частния бизнес дилемата съвсем отпада, според мен. Подай си за старата, добре платена работа, а възможности е имало и пак ще има, не бързай!