Не желае да оцветява и да учи на 5г

Според мен детето ти няма абсолютно никакъв проблем. Нормално е на 5г да му се тича и скача повече, отколкото да му се седи и оцветява. Ненормалното е децата да бъдат занимавани с такива неща против волята си, което в крайна сметка ще ги отблъсне и за по-нататък.
Едно време се тръгваше на училище на 7г и едва тогава от децата се очакваше да седят мирно, да пишат и да оцветяват.
Има деца, които обожават да седят и да си оцветяват, а други не понасят. В крайна сметка от тези деца един ден ще станат различни възрастни хора с различни професии и различни хобита. Нормално е и като деца да ги влекат различни дейности.

Моят син също не желаеше на тази възраст да прави каквото и да било.На 5 тръгна на ПГ в училище и там му се наложи,и всичко беше с много зор.Съвсем случайно попаднахме на един сайт- крокотак и от там се зариби,после още един -Драгоарт-там стъпка по стъпка е показано как се рисува и то актуалните-дракони ,чудовища и т.н.Сега сме 1ви клас не сме от вундеркиндите,но се справяме добре,все още като му дадат да оцветява някоя картинка от у-ще ,не влага особено старание(казва че са скучни),въпреки грамотата получена за добра рисунка от един конкурс.Не се отказвай,просто експериментирай и търси начини. Аз все още търся и други начини !

 В никакъв случай не искам да е вундеркинд, но малко ме притеснява това нежелание да учи нови неща и нежеланието да хване молив. Аз на неговата възраст четях сама и знаех страшно много стихчета ( не че е голям келепир де  - към днешна дата не блестя с някакви отявлени способности и гениалност), но все пак гледам други дечица на неговата възраст - искат да им показват как се пише това или онова, а на моят му дай само играчки или игри на компютъра  .

Това би ме притеснило повече. На тази възраст децата са невероятно любопитни.
Относно рисуването и оцветяването- то, да, те са важни за развитието на фината моторика, но не са единствените възможни начини тя да се развива.


Програми за обучение в детската градина е имало винаги. Никога децата там не са присъствали само с идеята да бъдат отглеждани чисто физически. И именно част от това обучение- подготовка за училище са тези кратки занимания от по 15 минути, учене да се държи молив/химикал, да се оцветява, минава по пунктир, елементарна математика и граматическа култура и пр. Дали в ДГ, дали у дома, на детето му трябва подготовка за първи клас. И колкото по-рано разбере, че трябва да спазва някакви определени правила и да се вписва в дадени норми, толкова по-добре за него.
Чудесно! Днес не иска да оцветява, но права е Пани да се притеснява, а ако утре не иска ни да пише, ни да чете, ни да смята?

На 5г. резултатите при децата са по-скоро плод на родителски амбиции и кой кого ще изпревари.
Много майки си мислят, че след като детето знае и умее нещо "изпреварващо", то ще е така винаги .А не предполагат, че това, което на 5 се учи за пет месеца, на 7 се научава за седмица.


На тази възраст по-скоро трябва да се покаже на детето великолепието на света в неговата пъстра любопитност.Да му се четат книги, които да се коментират, да се води детето на театър, концерт, сред природата- да му се показват треви, дървета, билки.Изобщо всякакви лесни и приятни начини за трупане на познания.

Щом не желае да рисува/ повечето деца обичат, но има и такива, които наистина не желаят/- нека да се упражнява със занимателни книжки- лабиринти, откриване на част от цяла картина, свързване на подобни предмети.Също развива мозъчето.

В случая вероятно на детето вкл. и в детската градина знанията не се поднасят особено подходящо.
Все има нещо, което ще интересува детето и да не му е "тъпо".

Да де, по принцип е така. Но от първия пост останах с впечатление, че детето по принцип  не иска да учи, а вие задълбахте в рисуването.
Децата се раждат с определена доза вродена любознателност и стремеж да научават все повече и повече нови неща. Но при някои това свойство е "бъгнато" и може да се превърне в проблем. Както споменах, имах наблюдения над едно такова дете, което при първото затруднение се отказваше да прави или учи каквото и да е, пък било то и нова игра на компютъра. И не ставаше въпрос само за мързел, а демотивация, особено пък ако до него има някой, който прави същото нещо по-добре.
Не знам дали става въпрос за такъв случай, дано да не е, защото този, който аз описвам, може да се превърне в сериозен проблем.

Тъпо му е, вероятно, защото не е уверено и му е трудно. И на племенникът ми все му беше скучно и тъпо, все не му се занимаваше точно сега, винаги имаше нещо по-интересно за вършене и към настоящия момент едвам крета в трети клас.
И не е само плод на родителска амбиция моженето и знаенето в дадена възраст на определени неща. Колкото и съвременните родители да бягат от скали, графики и базови знания, с мотива, че всеки е строго индивидуален, доказано се приема, че децата на 5, да речем, в дадени граници могат 20 дейности, средно по 10, ако правят под определена бройка има някакъв проблем. И никой не говори за вундеркинди и за идиоти.

и аз така мислех, докато щерката не стана на 4 г.... и при това нямам грам амбиции, дори по някога, когато съм уморена, изобщо не искам да се занимавам с нея, обаче то мъкне едни книжки и не приема "не" за отговор 

Големият ми син е на 6 години и също не обича да рисува и оцветява. Решава първата част от задачките в различни книжки (да се свържат/заградят/преброят предмети или каквото там трябва да се открие), а втората част от задачата, която обикновено е свързана с оцветяване пропуска. Когато обаче работи с пистолета за топъл силикон, е в състояние да стои и два часа на масичката. Изрязва си форми от фибран, лепи ги и прави къщи, кораби. Събрали сме торби с шишарки и жълъди, които с помощта на силикона се превръщат в някакви причудливи създания.
Той обаче иска да учи нови неща. Само писането му е досадно, но го карам от време да мине няколко реда по пунктирани линии. Трябва му малко подготока в тази област за да не му дойде съвсем нанагорно в първи клас.

Напълно съм съгласна със Светкавица!
Има експерименти, проведени с няколко двойки близнаци, които показват, че за определени умения си има точен момент.
Разделили са двойките близнаци и са започнали да обучават едната половина на умение, изпреварващо възрастта. Отнело им е два месеца, докато децата напълно го усвоят. Беше свързано точно с фината моторика, примерно изрязване с ножица по контур. След известно време са приложили същото и на вторите близнаци и с изненада са установили, че те усвоили умението за една седмица.

Фината моторика се развива по много различни начини. Най-погрешният метод е да се започне с трениране на крайното умение, което се цели. Това е толкова анти-дидактично, че няма на къде повече. Трябва да се започне с най-лесното и да се надгражда към най-трудното. Фината моторика се развива с хващане на дребни предмети, завиване на гайки, низане на мъниста и хиляди други дейности, които биха могли да са много по-интересни за едно 5 годишно дете. А когато то стане на 7, тези дейности ще са развили уменията му до такава степен, че писането за него да бъде лесно и изобщо да не му се налага да преодолява вътрешната си съпротива и нежелание.
Иначе по тази логика, дайте от 3-годишни да започнем да ги учим на органична химия, защото знаете ли колко ще им е трудно после, като станат 9-ти клас! За всяко нещо си има време. Иначе става от главата за краката и накрая, когато детето стане на 7 и тръгне в първи клас, то вече е убедено, че писането е едно ужасно, мъчително и трудно занимание, с което трябва само да се бориш.

Прощавай, ама тук не иде реч за умения, а за отказ детето да следва елементарни, 10-15 минутни обучения, които са точно основа, върху която се стъпва в 1 клас.Да държи молив, да повтаря по пунктир, да "върти охлювчета" и т.н.Голямата ми дъщеря не е отказвала, просто споделям, че правеше обаче такива неща при логопеда.Освен и в градината.
Хващане на дребни предмети и прочее развития на фина моторика чрез играчки е на по-ранен етап.Описано е и в здравната книжка на детето. И никакви надпревари няма в случая. На 5 е време да хване молив-не за да пише съчинения, а да драска заврънтулки. Следшащ етап след гайките е, така да го кажем.Единици са децата, които не го правят и Пани е права да се замиснли. Въобще не иде реч за органична химия на 3 годинки. Имам 5-годишна у дома и знам за какво иде реч-далеч е от бебешкото низане на мъниста, завиване на гайки и рпрочее.Това бе преди 2 години.А детето ми е далеч от невероятно справящите се-даже и тя лежи на инерция малко и на кълка в стил-не мога=не искам.Аз обаче установих нашия проблем , и той е наличие на голяма сестра, която може много неща, и малката иска да ги може и тя-сега и веднага, без да разбира през какво е минала сестра и, докато се научи.
Успех в решаването на проблема.

 adi_27, проблемът НЕ е само в това че, детето не желае да оцветява. Това е по-малкият проблем от този, че по принцип не иска да научава нищо ново. И това, което ти даваш за примери, е типично за развитието на година-две по-малките деца.
Във възрастта на детето на Пани се подготвя именно ръката да държи правилно молив/химикал и се развива връзката око-ръка, рисуват се прави линии, свързват се чрез линия две и повече точки, оцветява се със стремеж да не се излиза от очертанията.... Погледни един учебник за 3-на група на ДГ.
В кой клас трябва да започне подготовката им? В 12-ти? Защото, ако не усвои някакви базови знания преди първи клас, то неминуемо учебният процес тогава ще продължава от ранни зори до ред нощите.

П.П. Много подценявате децата.

П.П.2 И не иде реч за насилване на децата, а напротив насърчаване техните умение, с цел да развиват себе си.

Ади правилно е описала нещата! 
Аз затова казах - да намерят специалист, който се занимава с деца по въпросите на психо-моторното и когнитивното развитие, и да го обследват, щом толкова много се притесняват! Дори логопедът ще свърши доста добра работа, но не и влизането в първия кабинет , на който пише "детски психолог".
 Първо се изключват очевидните проблеми и аз затова попитах за дребните предмети - дали изобщо детето може да манипулира дребни предмети и части от предмети, дали има говорни затруднения. Око-ръка се развива и със завиване на болтове и гайки, низане на мъниста и всякакви подобни действия, които изискват точна координация. Не е само моливът. Ние се вторачваме в рисуването, защото сме пишеща цивилизация. Преди четири хиляди години, когато хората са били неграмотни, кой е следял дали едно дете на 5 може да държи молив? В най-добрия случай някой може да е обърнал внимание дали детето може да дращи с пръст или пръчка в прахоляка. И пак казвам - никога проблемите не се ограничават от затруднения само в една конкретна дейност - в случая рисуване, оцветяване и др., а има цял букет от затруднения. Детето е добре с речта, умее да играе с лего и други дребни играчки, знае как се държи молив. Просто не иска да рисува и оцветява, а е активно и иска да скача и да бяга. Не казвам да не се работи с детето, а просто да се издебва моментът, когато е склонно да се занимава.

Обаче, Andariel, не сме 10 000 години преди новата ера и умението да се пазим от мамути, е заменено от това да държим молив от най-ранна възраст. Предполагам след още толкова години ще имаме вградени писалки в ръцете и моливът ще е отживелица.
Ако четете правилно, детето манипулира добре с мишката на компютъра, сглобява и разглобява конструктори и не фината моторика при него е проблем, а причината какво поражда нежеланието/страха/неувереността да учи нови неща.
В рисуването се състредоточаваш ти.

Анди, моливът е продължение.Той е след мънистата.Не преди.Следователно детето е минало през гайки и мъниста вече на тази възраст.
Точно в рисуването не се съсредоточават, по-скоро в повтаряне на пунктири и прочее занимания, под формата на игра.