Защо се пораждат конфликти за режима на виждане на детето?

Личният ми опит показва, че единствения начин е да си намери нова жертва, опс .... любов и да изгуби интерес към старата.
И на мен ми беше отказана издръжката от 100 лв. по споразумение, за което той много настояваше, с мотива че съм щяла да си купувам рокли. Идеята му обче беше друга - да не мога да се справям с разходите на детето, а роклите да ми ги купува той срещу ..... . Пропусна обаче една важна подробност, детето го гледахме петима възрастни с доходи и въпреки че заплатата ми беше "никаква" нито на него му е липсвало нещо, нито на мен. От тогава мина доста време и сега като се сещам за разни грозни моменти се чудя колко съм била глупава за да не огранича срещите му с детето, защото един откачен баща не може да даде нищо добро на детето си, напротив, пораженията могат да бъдат катестрофални.

Няма как да се ограничат контактите, за съжаление. На моменти ми минава идеята да потърся психолог, защото не знам вече как да представям ситуацията на децата. От една страна не искам да ги настройвам против БНД, от друга - трябва да знаят, че това поведение е нередно.

Да си призная аз точно два пъти съм ограничавала. Т.е две срещи.
1. След като го изгоних не беше виждал детето може би повече от 2-3 месеца, защото беше болно от скарлатина, а него го беше страх да не се зарази, че не я бил карал   Ходи му обясни, че и да я кара, пак може да го повтори, защото е единствената шарка причинена от бактерия. Просто не е имал желание. И след това време ми сервира, че ще го вземе с нощувка. ОК ама с новата жена и дъщеря и. Нямам нищо против двете дами, но детето не ги познава. Тогава бях кратка и ясна. "Ще го вземеш и ще го върнеш да си спи у нас.". Мрънка, нарежда, но бях толкова твърдя, че нямаше мърдане. Взе го и после аз си го прибрах посред нощ на една улица извън града. Т.е се срещнах с баба му и дядо му по бащина линия на пътя и детето скокна от тяхната кола в моята   След това детето винаги е ходило с преспиване и без проблем. То голямото ходене един път в месеца, ама не зависи от мен.
2. Беше лятото 2012. Звъня на детето и то ми сервира, че е само с доведената си сестра. Баща му го оставил в къщата и запрашил в друго населено място. Ей пощурях. Изчаках 30-40мин. Позвъних на детето и то още беше само. Ей тогава нотата беше строга. Казах му, че има точно 30 мин. да доведе детето. Скарахме се и това беше. Тогава си позволи да ми крещи пред детето и да вика, че щял да го потърси като стане на 12-13 години, за да не мрънкам, че го оставял само.   При което получи от мен отговор, който до сега никога не беше получавал: "Върви на майната си". Срам ме е, че си изтървах нервите, но след всичкото викане пред човечето и това, че ме обвини едва ли не, че заради мен нямало да го търси ме извади извън релси.
След последната случка проблем няма. Разбра, че по отношение на детето съм твърда и не толерирам никакво изнудване. Също, че съм готова да порежа всяко едно поведени, което сметна, че вреди на детето. Уви повод повече не ми е дал. Новата му съпруга се грижи за детето, без по никакъв  начин да бърка авторитета ми на родител. Общо взето нямам повече поводи за караници.
Но през всичкото това време никога не съм им отказвала виждане. Единствено съм отказвала да се виждат в мое присъствие. Но това беше още докато живях в стария апартамент. Когато идваше да го вижда /цели два пъти/ се изнасях.

Потърси, ама за БНД 

Идея си нямаш колко пъти съм го пращала  . По едно време, след като се бяхме разделили, твърдеше, че ходел и му помогнало. Аз не съм усетила, поне в дългосрочен план...

 A aз какво да кажа като БНД е завършил психология 

Основното което най-често се среща (да не кажа масово) е майка не дава детето на бащата или бащата не иска да го вижда. Писалите тук или си дават децата или така наречения БНД не му пука. Странно къде изчезнаха всички жени дето по една или друга причина отчуждават децата от бащата?!?!
Не мога да приема за нормално, нарочното отчуждаване независимо от причината. За това и аз и много други бащи се надяваме един ден отчуждаването да се приеме за насилие на детето и да е строго наказуемо. Това ще е от полза не само за бащите.
Пример: това да твърдиш пред детето че баща му не му е семейство, да му ограничиш родителските права до 30 минути на седмица(или когато ти е кеф на две три) и на 31та минута да грабваш детето крещейки "времето ти свърши", или пък после(след съдебно решение) при положение че трябва да дадеш детето с приспиване да го даваш голо като врабче с думите "оправяй се", или пък да лъжеш че е детето е болно или че вече не иска да вижда баща си (нищо че не говори), и всякакви такива неща не мога да ги разбера като нормални действия на една майка. И лошото е че това е само върха на айсберга. А по-лошото е че има много бащи със сходни изживявания.
Затова остава само за се надяваме да се приеме това за отчуждаването, както и споделените родителски грижи след развода. Макар че ако се замисля реално България е единствената държава в която има толкова много организации за какво ли не и резултати никакви... но туку виж и нас ни огряло по случайност.

П.С. За тези на които мъжете им правят проблеми - има си социални, психолози, полиция и т.н. Като минимум можете да уредите да му направят една консултация или серия от консултации. Повечето институции "по default" защитават майките, така че имате поле за изява. Последното го казвам с надеждата да не злоупотребявате
Успех на всички !

От една страна си прав за отчуждаването на детето. Има много какво да се прави там. Но за другото не си. Няма нито една регламентирана стъпка, която да накара бащата да бъде такъв за огромно съжаление.
Давам ти веднага пример: има право на всяка 1 и 3 та събота и неделя. Взима го през студените месеци най - много един път месечно за два дни. Т.е нито с някаква рутина, нито често. Няма нито една институция, която ще го задължи да взима детето по - често и редовно. Та той се само-отчуждава. Това също трябва да бъде санкционирано като поведение. Детето не е куче.
Кой точно ще помогне? Какво ще направят социалните за детето? Ще напишат на бащата бележка "Виждай го по - често?" или пък "Режима и спазването му най - малкото ще дадат на детето ти усещане за сигурност". Ма дет се вика що освен всичко да не мяткам и по 40лв. седмично за психолози. Отчуждаването трябва да се санкционира и когато е наложено от отглеждащия и когато другия родител сам се откаже от правото си.

Сесана, затова трябва да се въведе споделената родителска отговорност след развода. Защото колкото и да е, едно дете има нужда от баща. Социалните не могат да му кажат да си вижда детето, но могат да му обяснят, че това дете има нужда от него, това ще се отрази на психиката на детето и т.н и т.н. Не е задължително той да се съобрази и да почне да му пука,  но си струва да се опита заради детето. Може да накараш и познати и приятели да поговорят с него. В случая детето един ден ще порасне и ще го накара да съжелява, но това няма да върне времето за съжаление.
И при положение че има толкова бащи които не им пука за децата им .. да има толкова майки които вместо да се радват нарочно да отчуждават допълнително децата .. е това също не мога да го разбера.
Сбъркана държава, че и ние сме сбъркани

Извинявай, но това звучи наивно. Ако един човек не иска да бъде родител няма сила която да го накара да се промени.
За споделената родителска отговорност съм напълно съгласна. Така няма да има ощетени бащи, които искат да бъдат родители.

Объркани хора по - скоро. Толкова ми е писнало да се боря, защото съм и от двете страни, че ми идва просто да повърна. От една страна е моето дете, а от другата е детето на съпруга ми, което в продължение на една година не бяхме виждали. Даже като се замисля, ако БНД беше паднал на бившата на мъжа ми проблем нямаше да има. Тя нямаше да дава детето, а той нямаше да го търси.

Наивно или не .. продължавам да смятам че понякога човек сам се замисля(прочита нещо или някой му казва нещо или без причина) по отношение на детето и се променя. Знам за такива случаи и искрено се надявам да има и други.
Сесана, малко не разбрах точно твоя случай, но ако можеше да събираме мъжете и жените дето не си дават/не търсят децата си, всичко останали щяхме да сме най-щастливите хора на света

БНД се сети че има син три години след като отиде, измъкна го от час, хвърли му някакви пари и му каза да не го търси вече защото гаджето му е бременна и се притеснява много от обажданията и изчезна от живота му. Мотива да го потърси беше да му честитял рождения ден със закъснение, а всъшност се беше раделил с въпросната и проверяваше бившата будала т.е. аз дали съм на разположение. Като разбра че не съм не го потърси повече. От тогава минаха още 3 години.
Това как ти звучи - виждаш ли промяна към нещо положително. Аз очаквам да го потърси отново след години, когато е самостоятелен с цел да му се натресе да го гледа, щото това се очакваше от жените му. Познавам доста такива паразити и за съжаление номера им минава.

Хм, с това не съм съгласна. Децата дали биха били щастливи? И на мен ми е много по-лесно, когато не се налага да комуникирам с БНД, но тъй като друг баща няма как да им нарисувам, съм щастлива, когато са щастливи и те.

Lib, права си. За моето дете татко е един. Липсва му, радва му се и т.н. Жалко е, само че татко не знае и не желае да е до него както би трябвало. Няма я стабилната увереност, че през седмица ще е с него. Той просто не знае кога ще го види пак.
И при детето на мъжа ми е така. Тя си има само един татко. Жалкото тук е, че татко и иска да бъде част от живота, но не му се дава шанс.
Най - грозното е, че сме принудени да се примирим и докато това се случи е голяма борба. Да те молят да бъдеш поне татко по график и да не го правиш. Да се молиш на съда да бъдеш поне татко по график, за да си виждаш детето.