Защо се пораждат конфликти за режима на виждане на детето?

Наистина нелепи ситуации и за съжаление успешна рецепта явно няма. Не знам дали дори съвместното попечителство е добър и работещ вариант във всички случаи - по-скоро не  . Или има отговорен родител, който поставя интересите и чувствата на детето си преди своите, или озлобен или незаинтересован индивид, който не може да надскочи собствения си егоизъм. Иска ми се да има задължителни програми с психолози, които да се назначават след всяко решение за определяне на родителски права, и там да се обяснява бавно, методично и напоително и на двамата родители кое поведение до какво води и какво е задължително да се прави и да не се прави, ако искат детето им да израстне нормален и щастлив човек. Мечти...

Както върви, че разведените вече почваме да надхвърляме 50то %, скоро ще трябват психолози за семействата с двама родители  Защото това ще бъде новата нетипична форма на семейство.

Те там и сега си трябват в много голяма част от случаите... съвсем типично 

Права си.  не всичко идва от броят на родителските тела в къщата.

  И аз изцяло подкрепям тази идея.
                  Ние с нашия БНД нямах ме проблеми,да взема детето(когато се разделихме то нямаше и година).Нямахме графици и съдебни решения и някак всичко се разбираше от самосебе си,че трябва да правим най доброто за детето.
            Но дойде другата в живота му.Освен че тя мътеше нещо водата,но беше и факт че всъщност при посещенията на детето при бащата ,Тя го гледаше в повечето случай.Аз и на това не се противях,защото пак нямаше кой знае какви проблеми.НОО.........когато се появи и тяхното общо дете,и броя им стана общо 3 ТЯ не можеше да се справя все пак с трите,по мое виждане той не й помагаше особено,нищо че се води лични контакти с бащата,не с "мащехата".Аз и тогава не се противих на контактите,когато го искаше тогава го вземаше,Но ..........като стана така,че заради капризи,за една седмица  приготвях детето си ,посрещах и изпращах общо 7 пъти,казах КРАЙ.
     Ограничих контакта на минус,и заявих ,че докато не,минем през съда да има ясен режим а такива контакти няма как да стане.
             Е и това мина,бях доволна че ще се съобразяваме с това.Ама не,детето вече е голямо има телефон,то само се обажда и се уговаря с баща си,и той нагло идва и казва "АМА детето иска"  Ако аз отказа,съм лоша,и не го давам.Но ако приема това става навик и дефакто ме разиграват пак. Ако аз не го дам по график,или поискам да е с мен ,защото е 8 март,това е проблем.
            До такава степен е промито малкото мозъче на моето дете от баща му и другата баба,че то само това повтаря."Ти не ме пускаш при тати"
          И нашия ТАТИ може и има право да я вземе цял месец за лятото,никога не го е правил дори за седмица,той все работи.Няма време за това.Но истината в очите на детето ми е ,че мама не го пуска.
                   Иска ми се да ги огранича тези срещи,защото дефакто бащата не се грижи за детето и не му обръща достатъчно внимание.Колкото и да се опитвам да му кажа,че да гледат мачове заедно и да карат колело за 1 час, или пускането на детско,или разходка с кучето пак за толкова(което всъщност на бащата е задължение) пак не стига на детето. Бащата казва,че детето при него е щастливо,но то се прибира и казва ,че тати не ми обърна много внимание. НЕ винаги е така,но..

  И в този смисъл пак искам да ги огранича тези срещи,защото детето се дразни,хем е с баща си ,хем не е . С две думи потребностите на детето въпреки срещите не са задоволени.  А и на бащата сега проблемите са по малко------детето е голямо,справя се самостоятелно ,само му се нарежда.а то милото изпитва желание да навакса пропуснатото и тати да го обгрижва дори.Е при нас се намесва и друг вариант,изцяло поемане на бащинските задължения от бабата.
                 ТОва е емоционален стрес,детето ми само мисли кога ще стяга куфари,при кого ще е,и дали мама и тати пак ще се карат за графика,защото аз обичам да знам и да планувам нещата,особено за през ваканциите.НО бащата казва дай ми я,аз ще се оправя.А истината е ,че детето не е при него,а е или само или  с баба си

Е, точно последния коментар изразява цялото мое виждане за ситуацията, в която съм! Не мисля,че е добре за детето то да бъде прехвърляно от едно семейство в друго, да не знае къде е мястото му и да се създава напрежение в малкия му мозък...е, аз лично ще направя всичко възможно, за да огранича това! искал да бъде баща-ами да е бил!!!

Не мисля че на бащата трябва да му се ограничат правата, защото бабата била настройвала детето. Ако тръгна да изброявам колко случаи има майките да промиват малкия мозък .. няма да му се види края. Само че в тези случаи всички казват, че майката била права да промива мозъка, защото просто била майка. И за капак като едно дете в малкото думи които ползва няма "мама", а има "баба" и други думи.
В духа на предния пост трябва да кажа - искала е да бъде майка, ами да е била! И да и вземат детето. Е няма как да стане, защото на майката и е позволено много повече. Толкова много че си е направо чиста гавра, непукизъм и незнам какво ли още не.

Да си призная понякога се ядосвам, но никога няма да огранича контакта на детето с БНД. Никога. Ако имам проблем казвам на баща му, ако разбере - ОК. Ако не повтарям докато разбере. Аз съм избрала този мъж за баща на детето си, сега ще си живея с избора. Ограничения не поставям, защото нямам право. Това си е тяхно време. Да ходят където и при когото искат. Държа да си спазваме установения режим и възпитание.
С баща му имаме сделка да се държим добре и аз не си позволявам никога да подбия авторитета му или да го черня. Мозъка на детето ми не е бананова каша.

   И аз това правя,не ги ограничавам,просто си спазваме режима.Изисквам само ако детето ходи извън града независимо дали е с преспиване или не,да бъда информирана,нищо ,че това си е тяхно време. 
          Но при нас е факт и то вече явен,че откакто детето взе да разбира много повече ситуациите,типовете семейства,да страда много за това че то не живее в нормално такова,бащата и "милата" му баба взеха директно да го настройват.Но дори и това не става директно,като и говорят,а си говорят помежду си пред нея,обиждат ме пред нея,говорят и "какви ги върши майка й и се оплакват от мен", но тя не е глуха все пак.

              И аз така ,ако има проблем ,говоря,ама в повечето случай не се разбираме,и последните завършиха не със скандал ,ами с юмруци за мен естествено. Така че и да говоря престанах.
             Но аз каквото и да правя,"дупката и празнотата в "детската главица не мога да запълня никога.А от  това много ме боли.За детето дори не мога да си представя каква мъка е.
               

Пораждат се конфликти, защото режимът за взимане се използва като инструмент за изнудване от моя ввече слава богу бивш съпруг. Аз не искам да го ограничавам да взима детето, но той нарочно никога не казва предварително кога ще го вземе. Правим си планове примерно да отидем в Зоологическата градина в петък и бившият съобщава час преди това, че  е решил да си види сина. Но после като дойде да го вземе, решава, че в крайна сметка няма да го вземе, защото аз съм се държала нелюбезно и не съм го поканила да влезе. 

и аз го давам когато поиска за да е мир,но... като го взема после  почва да реве да го вика,търси го ,много го обича, и докато не заспи ми се къса сърцето  да се успокои,
но така ще е ние сме лошите водиме на ясли,даваме лекарства,караме се,а те кога?? за няколко часа освен да му се радва....

Подкрепям последното мнение. Ние нямаме режим наложен от съда, защото не сме и били женени. Сами се разбрахме в кои уикенди бащата ще взима детето. Извън тези дни го взима когато позвъни и пожелае....но, той го вземе за 2 часа, позволява всичко- игра до дупка, студени напитки и всичко което мама не дава. Накрая детето ми се връща превъзбудено, сега в жегата претоплено, не е рядкост да вдигне температура след тези "сеанси". Да, детето може да се разболее при всеки и във всеки момент, но аз като знам какво ме чака добре обмислям какво да позволявам и какво не, а бащата само позволява.....Ами не ми се дава!

Много точно и добре си го казала,браво.Това се случва и при нас,малката за тези хора е играчка,а не личност със собствени желания,искаш да ядеш сама,примерно,не няма да ядеш сама,аз ще те храня или искаш да си играеш с куклата,не може, ще си играеш с топката.Детето е болно на антибиотик,настояват да я вземат,съгласявам се,обаче бабата решава че аз не съм достатъчно компетентна,нито пък педиатърката,спира антибиотика в средата на лечението и си й дава нейните си бабини илачи,в които няма нищо лошо,но не и когато детето е започнало лечение.Таткото липсва по цял ден и после по цяла нощ,ако не е бабата няма и да я иска,така че кажете ми вие,как да си пращам детето при един човек който хич не го е еня за дъщеря му и който откакто сме се разделили умолявам да вземе столче за кола за сигурността на дъщеря му и той отказва само и само да ми прави на мен мръсно(а не че няма пари-има собствен много преуспяващ бизнес),а не го интересува колко опасно е за малката да се вози така,2 годишно дете е в крайна сметка.Или последната изцепка-отивам да си взема малката,пребива ме пред нея защото съм отишла един час по-рано и постоянно й се говори че няма мама,само тати,един човек който не се е погрижил за нея един час дори.Тук трябва да вметна че сме и в друга държава,ееее там цялото му семейство започва да бълва какви лоши хора са българите,как крадат  и лъжат и как и мама е българка,значи не е добра.Това са най-малките примери от купищата които имам но не е времето и мястото.И как да пратя детето си при една жена която НЕ задължавам  да следва моя модел на хранене и възпитание,защото разбирам че няма как да стане,различни хора сме все пак,но поне да не е нещо абсолютно тотално различно каквото на нея й хрумне.
Така че мили дами повярвайте ми има много причини поради които една майка решава да спре детето си да се вижда с родителя който всъщност е родител само по документ,нали 2-ма души като се разведат при развода съдията казва че се гледат интересите на детето-еми точно заради интересите на детето ми аз ще направя всичко по силите си да не ходи тя там.Не искам още малко като порасне  да е психически обременено че мама е българка и това е нещо лошо и да я е срам да ходи дори и на детска градина,защото това й се наслоява постоянно,както и много други неща,а докато дойде време да разбере ще има зад гърба си едно обременено детство с мисли които не трябва да има едно подрастващо дете.

Вашата монета обаче си има и обратна страна.
Едно дете на две години и половина не казва мама, а баба, "барни"(основното с което го хранят) и още само 3-4 думи.
Една майка дава редовно бира на малко дете, а после бащата се чуди как да го успокои като ревне че не му дава бира.
Същата тази майка след като е завела детето си на село със съмнителна хигиена, вкарва детето си в болница с 2 различни вирусни инфекции и за капак защото не го е погледнала и с втора степен дехидратация. Е да но според майката за това е виновен бащата, защото дал едно парченце печено филе на детето и то оттам се разболяло. На тази майка не и пука че детето и е още с памперси и няма да го вземат на детска градина - ако го отучели в яслата - отучели .. не й се занимавало.
Същата тази майка преди привременни мерки крещи пред детето си много пъти, че бащата не им бил семейстово, не и пука, че бащата бие по 400+400 километра да види детето си и се крие, но за сметка на това може спокойно да вози детето си без столче в колата на новия си "партньор", който спокойно да си пуши вътре независимо че вози малко дете.
Това е само върха на айсберга и за съжаление, това е моето дете.
Така че майки всякакви. Не съм и очаквал тук да пише някоя майка която използва детето като оръжие, но да знаете че и такива има доста.

Наблюдавала съм ситуации, при който детето е при баща си и се тръшка неистово в продължение на 20-30 минути и когато го пита татко му защо се държи по този начин детето казва: "Така каза мама". "Защо ревеш, какво се е случило?"- това е отговорът, който получава бащата. А когато го пита в подобна ситуация иска ли да си ходи при мама, детето отговаря, че не иска...мама така му е казала да прави. Става дума за 5 годишно дете. Това си е абсолютен ПАС синдром, който се насажда от семейството на майката спрямо бащата и роднините по бащина линия. Както споменах в подобна тема, аз съм близка приятелка на бащата и ходя при взимането на детето му всеки път като свидетел, защото имаше доста дълъг период- миналото лято, в който майката измисляше куп оправдания и болести ,за да осуетява срещите между моя познат и детето му. Тя се поспря малко с тези схеми/да не го дава/ едва след като таткото си извади изпълнителен лист и започна при  взимането на  детето си да пише  протокол със свидетел, в какво състояние е детето/физически-имаше случай, в който детето беше цялото в рани и в абсолютно неадекватно състояние/. Естествено таткото пусна сигнали до ДАЗД и ЗД за проверка на грижите, които полагат роднините на майката, а и тя самата. Не искам да разказвам, че телефона никога не се вдига и таткото не може да чуе детето, ако не е време за среща. Независимо, че с СК е описано, че когато не съжителстващия родител е възпрепятстван да осъществи срещата с детето, това е възможно да стане като го вземат родителите на бащата/ баба, дядо/-при болест или друг ангажимент, който не може да се отложи, в неговия случай не се получава. Майката категорично отказва да даде детето на баба/дядо-"Нямала отношения с тях"...Правете си изводи що за човек е тази жена. Добре, че таткото не се отказва да се бори за присъствие в живота на детето си и твърдо е решил да се бори да бъде част от бъдещето му. Ако се стигне до тотално откъсване от страна на майката на детето му от него ще заведе дело за промяна на родителските права.
Цялото това безумие се отразява на детето със сигурност и това е ужасно. Описвам този случай тук, продължаващ вече няколко години, защото знам, че не единствен и уникален. Подобно поведение имат доста майки, а от това страдат децата най-много.