Защо се пораждат конфликти за режима на виждане на детето?

подобни поведения напоследък доста се увеличават. 

"интересите на детето"  са за развода. просто така се формулира. на всички е пределно ясно , че страничен човек , какъвто е съдията, надали ще има представа къде е по-добре за детето. доста са случайте когато тази преценка е грешна. но какво му пука на съдията ???
а ако трябва да бъдем още по-точни навсякъде тръбят ,че за децата е по-добре да са с двамата родители. след като ти не го възприемаш това явно си извън общоприетите виждания.
гледай си детето спечелено законно. другият родител вълците го яли ..... за теб това е щастието /color]

Бонго, това че някой законно е "спечелил" детето не означава че другия родител вълците го яли. Грешката на някои майки е че победата, спечелването и побеждаването ги кефят много повече отколкото грижата за самото дете което е само оръжие в ръцете им.
В момента в който има съдебна практика за равни родителски права и работещ отдел ЗД, много такива майки ще останат без оръжия и тогава за тяхно съжаление освен да използват децата си да издевателстват над бившите си половинки ще трябва и да ги гледат тези деца.

П.С. Проблема наистина е че или майката или бащата правят номера .. като че ли нормално по български.

цитирах пишещата. 
иначе си прав/а   

ДА аз затова им викам съботни татковци,(и банкомати де,ама това е друга тема) Защото тях ги интересува само кога ще го вземат детето,кога трябва да го върнат и нищо друго----------какво иска детето,как се чувства то,има ли проблеми(емоционални),щастливо ли е то всъщност. Това са неща,който детето дори и да не коментира това при бащата то изпитва,и когато се върне аз съм пак тази която всичко трябва да обяснява,да помага в решаването на въпроса,да отговаря на такива.И ако случайно нещо сгафя или не правя според общоприетите норми правилно,то аз съм негодна майка,не ставам и т.н.
           Само мога да коментирам,че не случайно Господ ние създал така ,че ние да сме майки.И каквито и затруднения ,и мъки да имаме и грешки да допускаме,имаме защо да се гордеем---ние даваме нов живот.

Да, майката дава живот. Но тя ли е съдникът, комуто е дадено свише да  решава съдбата на детето и да решава дали то да познава татко си, дали да го вижда, кога да го вижда и тн? А защо има майки като цитираната от мен, които си позволяват да използват детето си като разменна монета?
Детето е плод от действието и на двамата, то не се е самосъздало все пак...
Аз съм на мнение, че детето трябва да познава и двамата си родители и подобно отчуждаващо поведение спрямо единия трябва да е подсъдно и то е нужно доста отговорни действия да се предприемат спрямо родителя, насаждащ омраза и отчуждение. Това в повечето случаи е майката, защото у нас се взима под внимание постановление от 1974 г. и на него се базират решения и определения при делата за права и отглеждане. До като това не се промени децата у нас ще страдат от действията на основния си отглеждащ родител...
Не можели бащите, не притежавали умения и тн...Ами защо тогава майките ограничават контактите с децата и бащите само по присъден режим? Колко малко са наистина майки, които мислят за децата си и за това, че всяко дете трябва да познава баща си... Тук има и такива мами, но не са много- това са мислещи майки, а не таива, които казват, че в името на детето е добре да не ходи при бащата, но ако може -издръжка да се дава...Нооо, без да се вижда детето-това е най-добре за тях.
Как да знаят татковците какви са емоциите на детето им, след като то се предава като торба с картофи на срещите, без дума и звук от любящата майка? /детето е малко, не говори още и тн/... Много въпроси и все без отговори, които да показват, че на някой му пука за емоциите на собственото му дете.

Най ми е непонятно защо доста хора считат издръжката за "цена", която бащата трябва да плаща, за да види детето/децата си.  И обратното, че за да получава детето издръжка, майката трябва задължително да се грижи за емоционалното равновесие на бащата. Аз мисля, че едното няма нищо общо с другото.

Ами когато бащата не го интересува детето и не иска дори и срещите които са определени от съда и ако не е бабата(майка му) която постоянно му мрънка и се опитва зорлем да го направи баща или докато бях бременна в 3ти месец ме понаби добре и аз си заминах и ми се обади когато бях вече в 7ми без да знае какво е станало с детето и аз се върнах,защо-за да имало детето баща,да не се срамува като порасне че ще носи на мама фамилията,най-голямата ми грешка сега страдаме и аз и малката,затворници в една държава от която не можем да мръднеме,мизерия и УЖАС!!!!!!Така че майки криви сигурно има,но бащите хем са повече,хем са по-злобни защото малко са тези бащи които чувстват детето така,както го чувства една майка.Поне майките които познавам.Как да обясниш на един "татко" какво обича детето му,като не го интересува и той е само преносвача на детето-да го вземе от майката и да го предаде на майка си.Нито издръжката му искам,нито нищо,с някакви си малки пари които я даде ,я не,зависи какво му е настроението детето ми не е по-щастливо.
Не съдете хората,защото не знаете кой през какъв ад минава 

Майката трябва да се грижи за емоционалното равновесие на детето. А не е за пренебрегване и грижата за собственото й емоционално равновесие, в случаите когато тя е отглеждащия родител. Издръжката е задължение и на двамата родители, това го знае всеки. Задължение на отглеждащия родител е да осигурява срещи на детето с другия родител и тези срещи да се насърчават,именно в името на детето и неговото нормално емоционално и психично развитие . Не е опция за трезвомислещ отглеждащ родител да насаждА омраза у детето спрямо другия родител и неговото семейство. А това се случва доста често у нас. После се чудим защо децата ни имат куп проблеми като уж сме ги възпитавали чудесно...Информирайте се за синдрома на отчуждение и неговите последствия върху психиката на децата на разделени родители и пак ще обсъждаме. Аз го наблюдавам в действие и никак не е приятно за детето.
mu6moro4kata,
 аз коментирам случаите , в които бащите не са абдикирали от децата си. Не знам,но все ми се струва, че в повечето случаи майките с поведението си често подпомагат отдръпването на бащите от децата им, чрез действията си -ПАС синдром/отново/. Пък и защо когато майката не може да отглежда детето не предостави грижите му на другия родител. Детето в крайна сметка е и на двамата. Щом като единият не се справя, то него другия го отглежда. Не мисля, че има нещо апокалиптично в това децата да се отглеждат в режим 50/50 примерно...

ако са в различни населени места и ако децата са на училище почти е неприложимо.

Прав си, bongo_2007.
Но пък има доста много случаи, при който е приложим такъв режим. Но при желание от двете страни е възможно да се дава детето при режим, различен от постановения- факт! Но е факт и че голяма част от майките целят детето да не се среща с баща си. Мислят си, може би, че наказват бащата за нещо. И това в един момент се обръща в пълна незаинтересованост на бащата/майката, които не отглеждат детето към срещи с него. Няма как цял живот да се чудиш до минути преди срещата с детето си дали то ще е пред входа или ще трябва да се обаждаш на ЧСИ и да пишеш протокол със свидетел. Колко време ще продължи подобно виждане във времето- месеци, година-две...? Когато майката не желае детето да познава баща си няма сила, която да я накара да се замисли какво причинява на детето с действията си. За жалост...

  Познавам 2 такива "семейства".

В единия случай майката успя да пооткаже бащата да се интересува от детето си, остана му по задължение виждането, детето е още малко.

В другия случай - детето вече е в опасната възраст тийн.  Майката не дава и законните виждания да се състоят в повечето случаи, защото уж то не искало! Бащата водеше някакви дела относно финансовите въпроси, отнесъл е и този факт (невиждането) до съда, но май само я били предупредили.

Биси 13, добре ли разбирам от думите ти, че има начин (чрез ЧСИ) да се застави тази майка да осигурят срещи на бащата с детето му? Моля те кажи към кой да се обърне човекът, към адвокат или направо ЧСИ.

  Да ви кажа в някои случаи егото на майката е голямо. Първия описан от мен случай е такъв. Жената има много добри финансови възможности, "отегчена" от не се знае какво, този "мухльо" й диша въздуха, "златотърсач" бил, още какъв бил - така допусна един ден детето й да презре също баща си  , а човекът е много добър.

Когато има влязло в сила решение или определение за привременни мерки/което принципно има силата на решение до влизане на присъдено решение/ на виждане-да. За това и моят познат си е извадил изпълнителен лист и взима детето си със свидетел от доста време. Ако майката не даде детето се сигнализира ЧСИ отдел ЗД и тогава даже се налагат и глоби на майката... Това знам аз по този случай. В неговия случай за сега не се е наложило да се стига до ЧСИ, но и делото още не е приключено- в момента тя обжалва пред ВКС решението за виждане и размера. Може би когато делото най-накрая приключи тогава ще се развихри тя тотално с възпрепятстването на срещите между детето и бащата. Та все още таткото си вижда детето с привременни мерки и въпреки това тя си позволява да не го дава/миналото лято почти цяло възпрепятстваше срещите и таткото си извади изп. лист и я уведоми за това. Сега сякаш я е страх да няма последствия и единственото,което прави е да настройва детето да се тръшка, че не иска при татко си например, "защото щели да ходят с мама точно днес някъде, но нямало как да отидат-нали трябва да е с татко си"...Тежка и тъжна история. А и детето и таткото се чувстват много добре когато са заедно.

Децата не са глупави и манипулирането е до време. В един момент ще порасне, ще разбере що за простотии е творила родителката му и кой знае какво ще се случи.
Аз съм присъствала на предаване на дете за свиждане в присъствието на ЧСИ, такъв отвратителен цирк беше, че никога няма да го забравя - баби, дядовци, крясъци, припадъци, линейки ....- добре че детето чакаше в близкото кафене. Така и не разбрах кому беше нужен целия този панаир.