Защо се пораждат конфликти за режима на виждане на детето?

  А какво е БНД?
Нещо много лично стана и не разбрах в какво се обвинявате.
Аз писах за случаи, когато единият родител (неживеещ с детето) ЖЕЛАЕ, но не му се предоставя възможност да е със същото.  Хората се обиждаме от какво ли не, всеки от своята гледна точка преценява нещата, но трябва да се мисли за интереса на детето. Не само за момента, не само за материалния аспект.
 

От форума знам, че тази абревиатура означава Бащата На Детето. Аз също не разбрах защо се получи толкова остро включване. Това доказва тезата ми, че контактите на детето с неживеещия с него родител не винаги са ок. Дамата явно е жертва на кофти родител за детето си. Ако е така-нормално е да е остър и тъжен поста й. Има и такива мъже.
Конфликтните ситуации се отразяват на децата и те страдат от това най-много. Работя като социален работник и имам впечатления от резултатите на конфронтация между родителите и настройването на децата срещу единият от двамата. А най-болезнено е когато атаките и манипулациите са от двете страни- детето става буфер на омраза и агресия.

Биси, добре разсъждаваш, явно имаш наблюдения, но не и пряк опит Малко са ми странни постовете ти, но това е друга тема...
Аз за това в поста си написах на тези много чудещи се дами и господа, включително и за авторката на темата - нещо което не ти се е случвало и не е било в товето семейство е много трудно да бъде разбрано. Да, аз искам да ограничавам срещите на бащата и детето ми /за жалост не мога, и искам - не искам, ще се виждат 4 пъти в месеца/. Ако имах възможност, нямаше да му дам да го види и вземе никота през целия му живот
И не ми говорете за крайности и децата колко страдат и в кави жертви се превръщат...Моето дете страда повече при контактите си с бащата и това не е мое хрумване

същото се отнася и до съдиите. нещо което винаги ми е било чудно    как така разбраха ,че при теб е по-добре за детето , отколкото при мен ?
значи както те могат да дават мнения , така и странични хора могат да го правят. не е чак толкова трудно.

bibi_12 , права си, че понякога е по-добре за детето да не се среща с другия родител. Защото, когато срещите се правят само, за да се отмъщава на другия и да се доказват разни грижи и внимание, детето страда. А за самото дете е редно и нужно да живее в нормална среда. Аз лично никога не съм изпитвала липса от това, че майка ми и баща ми са разделени. Разделили са се когато съм била на една годинка без 4 дена. Нямам спомен да съм страдала от това, че не живея с баща си и той не ме търси. Когато поотраснах, аз сама го потърсих и не съжалявам, че не е присъствал в живота ми, ама никак. Имам по-малка природена сестра, която до ден днешен не знае, че има още 2 сестри и 1 брат. Видях се с баща си няколко пъти и толкова- без емоции и ангажименти. Аз исках да се видим, знаех къде работи, живее и тн. Толкова...
Знам само, че заслугата е на майка ми за това, че не сме изпитвали нужда от него и не ни е липсвал. Сега в зрелите си години осъзнавам колко й е било трудно да бъде и майка и баща. Да не забравям, че баба ми и дядо ми много са й помагали.

Бонго, при цялото ми уважение към теб - но поста ти е отново "нищо общо по темата"...
Съдиите не дават мнения, те решават съдби, това им е работата...Тъпо, но факт...Има редица фактори, които се взимат под внимание и в моя случай просто нямаше как родителските права да са за таткото.  На теб това ти е явно много болна тема, не ти знам случая, за това и няма да кажа нищо

Биси, а за жени като майка  ти смятам, че са истински щастливки...Само тя наистина си знае какво и е коствало и колко трудно е било да бъде и баща и майка, но поне никой не и е пречил и не и се е месил в живота. В моя случай, аз също съвсем сама отглеждам детето си и съм му и баща и майка, а биологичният не спира да тормози, пречи и да се меси и то само заради лично отмъщение.

Точно такова е и моето мнение 

Не мога да разбера защо трябва да се приема за даденост, че бившите ви да задължително трябва да ви тормозят, да търсят лично отмъщение и т.н.
Казвате че майки на които не им се месели били щастливки. Може ли да ми обясните как да не се намеся като детето(2г.6м.) още не казва "мама", даже почти не говори защото никой не се занимава с него, дава му се алкохол и на майката (която по default трябва да има ореол) не и се занимава да отучи детето от памперси и т.н. и т.н. (да не пиша страници)

Как така му се дава алкохол?

И аз това визирах: "никой не се занимава с него". Бих добавила- адекватно. Не ходи редовно на градина и е само по цял ден- задоволяват му се разбира се физиологичните нужди.  А детето, за което разказах си е съвсем нормално- просто дефицитите излизат от неглижиране във връзка с изграждането на самостоятелност в социалните и битови умения у него. Не се подкрепя да се справя само с елементарни неща и ситуации от ежедневието. Може би така майката се чувства полезна и единствено тя значима- мама Богиня и жертва/ в очите на околните/, грижовна и всеотдайна, но за сметка на детето, което не е само нейно все пак...  А всички знаем колко е важно за децата да се насърчава самостоятелността им, естествено за неща съответни за възрастта.

Аз вече мога да ви разкажа и защо пуснах темата. Голяма част от вас знаят какви са отношенията ми с БНД. Разделихме се заради жена, няколко месеца беше забравил, че има дете, изнасяше неща от апартамента докато ни нямаше....има още много. Въпреки това, с него се разбрахме, че пишем един режим, но ще взима детето когато може. Това и правим. Преди идваше много рядко и това тормозеше детето, но сега вече е по - редовен. Никога и по никакъв повод не съм пречила на срещите им. Имали сме проблеми, но говорим. Редно е да се разберем. Най - малкото 10 години сме били заедно. Нямам против да ходят в София, нямам против новата му съпруга да гледа детето. Просто времето си е тяхно и те ще решат как да го прекарат.

От другата страна мъжа ми има дъщеря и благодарение на майка и не я беше виждал 1 година. Причината - имал нахалството да продължи след като майката го напуснала. Бившата спря да му дава детето от мига, в който разбра за сватбата ни. Той заведе дело за срещи с детето, а тя отговори с друга ИМ /нормални работи/. Започна грозно дело пълно с 1001 лъжи и простотии и нямам думи още. Исковата молба на майката беше и още е психария. Тези листи трябва да бъдат унищожени, защото ако това дете един ден ги види ще го заболи душичката. След 1 година дела, лъгане и свинщина майката загуби делото с гръм и трясък. Нито една от лъжите и не се потвърди, но с доказателства се обориха/което беше най - логичния и чакан резултат/. А тази една година, кой ще я върне на бащата и детето? И остава въпроса защо? Защо и е да го прави? Беше ми много чудно защо една жена/мъж..би направил такова нещо. Какъв ти е кефа детето ти да познава баща си на снимка?
Аз си дадох отговор. На такава крайност, без истинска причина са способни един определен вид хора. Дано един ден види, че дъщеря им се чувства отлично когато е с баща си и той се грижи добре за нея и да спре да свързва личните си проблеми с детето.

Аз пък си дадох отговор, че всеки си гледа от неговата камбанария...Обикновено има две гледни точки - на този, който е бил зарязан и на този, който е зарядал другия. "Свинщините", както може да ги прави една майка от отчаяние и злоба, че е била оставена, така може да ги прави и бащата на детето Повярвай ми, няма нищо по-грозно и по-тежко в живота да живееш в постоянен страх как някой може да ти вземе детето, да се опитва да те изкара "негодна" /без основание - не съм си зарязала детето, нито пия, нито му давам да пие, от раждането му не съм спирала да се грижа за него и то само АЗ/ и непрекъснато да бъдеш обиждана с какви ли не думи пред невръстното си дете Има и хора-изроди, ние също имахме 10 годишна връзка, но когато от другата страна не се мисли трезво, нито се гледат интересите на детето, за жалост сама не мога да направя нищо...и нищо друго не ми остава, освен да си мечтая детето ми да вижда този БАЩА само на снимка!

Не мила. Според мен зависи от човека. Ако си родител на място, няма да правиш мизерия на детето си и другия родител, заради наранено его. За мен това е истината. Родител, който обича детето си прави всичко за него.
Умишлено разказах и двете истории. Става дума за две раздели и за две деца. И двамата с мъжа ми сме оставените. Но когато поставиш болката, отчаянието и егото зад гърба си и работиш за детето си има начин. Само аз си знам как преглътнах всичко, което ми се случи и останах първо родител и после жена. Но проработи. Детето ми е щастливо и сигурно и обичано. Факт е, че и бившия ми също работи в моята посока.
Докато с дъщеричката на мъжа ми...там беше и още е трудно. Само той си знае какво му причини майката и защо.
Та до човек е. Има моменти, когато трябва да се замисли всеки възрастен какво прави и какво следва. В случая твоето БНД е нараненото его и не мисли за детето си. Мога само едно да ти кажа, ще мине много време и ще чуеш още много гадости. Но ще свърши. Той ще престане когато разбере, че не ти пука от неговите глупости. Най - доброто лекарство за такива хора е пълен игнор. Гледай си детето и отсвири БНД докато не миряса.  

Да се допълня: Когато съм имала проблеми или съм била ядосана на БНД, форума е бил моя отдушник. Благодарение на съветите на някои потребителки съм поглеждала по - ведро на нещата и ми е помагало много. Благодаря на тези момичета   

Sesana, много добре сте успяли да уравновесите положението и детето да не е жертвата. Но това става с много компромиси и от двете страни. Когато обаче има работещ и адекватен интелект, а не търсене на под вола теле. Винаги съм твърдяла, че двама души трябва да са заедно само тогава, когато погледите им са насочени в една посока. В случаите когато създават дете, обаче те са длъжни да се грижат за неговото нормално израстване.
Аз споделих за нещо, на което съм свидетел през последните години и то е грозно и плашещо. Детето в един момент ще стане голямо и ще прочете безумията и диагнозите, поставени в делото от майка му- те не са доказани, а са само приказки от нейна страна. Но са факт и са описани в протоколите- аз лично съм ги виждала и чела. Как ще се реагира това дете на всичките тези твърдения и измислици? Не ми се мисли... детето е наранено още преди да е успяло да научи собственото си име и да произнася елементарни думички. Не трябва да правим децата си оръжие на собствените си невъзможости за справяне и отмъстителността си към другия. Независимо кой е виновен за раздялата, това няма значение. И в такива случаи винаги раздялата е по-добрия вариант от този вариант, в който детето расте в кавги и явни демонстрации на омраза. Не е редно майката да се изкарва жертва и да заема ролята на страдалец за това, че е сама. Ако пък целта й е била да се забремени, както е в случая, който разказах съвсем не виждам защо тя продължава години наред да оспорва дела и решения само и само да се точи делото за режим на виждане до безкрай. Сякаш не осъзнава как от цялото и поведение страда детето, което живее с нея в крайна сметка. Бащата не е важно толкова и съществено дали ще бъде част от живота му, но майката е с него постоянно. Толкова ли не се замисля какво причинява на детето си и какви ще са последствията? Бащата няма други деца, може би няма и да има. Защо е нужно да се осуетяват срещи и контакти между него и детето? Предполагам, че в един момент ще му писне да търси и да се опитва да бъде част от живота на наследника си. И тогава какво? Майката ще бъде единствена и незаменима за единственото и само нейно дете... Страхотно! Това е целта! Но за сметка на кой и на какво?...
Аз съм израснала без баща. Отгледана съм с много любов и свобода от майка си и с помощта на баба ми и дядо ми. Сама потърсих баща си в един момент и сама установих колко е било добре всъщност, че не е живял с нас. Не казвам, че е лош баща и нямам право да го казвам. Със следващото си семейство живее и до ден днешен. Сестра ми е няколко години по- малка от мен. Работи като логопед и  живее все още с родителите си. Не знае, че не е сама-има брат и сестри. Но никой от нас не мисли да разваля това, което тя знае или не знае... за сега поне. А до кога?..Времето ще покаже . Такова е било решението на баща ми и аз не мога да бъда съдник в тази ситуация. Аз не съм сама, а сестра ми знае, че е единствено дете. Понякога се замислям дали да й се представя, но тази мисъл е за кратко и бързо минава. Никога и по никакъв начин майка ми не ме е спирала да виждам баща си и нямам спомен да е говорено срещу него. Разказвала ми е как са се запознали и как са се разделили и тн...Да, нейната версия е била, но тя не ме е наранила. Пък аз не съм и имала възможност да разбера версията на другата страна- не съм и питала баща си за това когато съм се виждала с него в периода, в който исках да го опозная. За последно го потърсих преди 5-6 години, пихме кафе, попитах го дали сестра ми вече не е достатъчно голяма да се запознае с мен. Той каза, че не е момента и толкова. Мога да отида да се представя, но какво ще се случи с това действие от моя страна? Не ми се иска сякаш да развалям това, което тя знае и не знае...
Сорри за лиричното отклонение, но исках да направя съпоставка за случай , в който бащата не желае да бъде част от живота на детето си с такъв, в който той се стреми да бъде баща за детето си. Аз не се чувствам обидена от това, че съм расла без баща си, но при детето на моя познат едва ли ще е така. Защото той иска да участва в живота му и да бъде част от него. Конфликта е явен и жертва е не сама живеещата с детето си майка, а самото дете. Болно ми е именно това, че тя не осъзнава ползите за детето си, а мисли единствено за собственото си его. И това продължава вече доста дълго време. И последствията от това й поведение вече се виждат у самото дете. Дори се замислям колко е безсмислено таткото да вижда детето предвид ситуацията на ПАС синдрома, който се насажда в детето. Ако таткото е далече пак ще я има тази омраза, но поне няма да се насажда толкова агресивно и методично...предполагам. Няма как да съм сигурна, защото съм само наблюдател. Но е редно в един момент майката и таткото да седнат и да изговорят много неща и да решат какво е най-добре за детето. Дано стане и това някой ден.

Ако зависи от мен детето на мъжа ми никога няма да разбере за това дело и никога няма да види нито един лист хартия по него. Никога! Уви, не зависи от мен. Детето трябва да знае, че мама и тати го обичат и ако има и минимален шанс да не разбере за делото и всичко останало, то дано така да стане. Детето си има родители и те ще решат. Аз винаги съм била откровена с мъжа си и винаги съм му казвала какво мисля в прав текст. Дали той ще ме чуе е негова работа. Винаги мнението ми е от позицията на родител /т.е. не на съпруга/ и винаги съм била рационална по отношение на детето му   Искам той да я гледа, както аз бих искала бащата на Иван да го гледа. Без да създава проблеми на майка и и да направи всичко детето да се чувства добре. Той се справя отлично с това. Преглътна всичко, най - вероятно не е простил, но е добър баща