Отровните родители

Няма как ние като странични хора да знаем кой с какво темпо напредва във възстановяването си. Някои успяват бързо. На други са им нужни години. Всичко зависи от наистина много фактори.


Хахаха, точно това щях да напиша и ти си ме изпреварила  

Не съм Делфина, но се намесвам, защото донякъде и аз я забелязвам тази тенденция, тя и в темата се забелязва - абеее, няма начин да си толкова добре, сигурно и на теб ти има нещо, ама се правиш  
Темата според мен не е за балансирани и хармонични хора, тръгнали зорлем от скука да ровят и да си създават проблеми, и шарлатаните, които се възползват от това със съответните му интелектуално-неразбираеми алабализми.
Темата е за хора, които не се чувстват/_{не са се чувствали} добре, осъзнават/_{осъзнали са} наличието на проблем и искат да работят/_{работили са} по отстраняването му. А тази работа си е сериозна работа върху и във себе си, а не словесни полюции по блогове, форуми и т.н.

Mamacita, от обратната страна на депресията е страшен купон, нали

Знам ли... Мисля си, че като се изкачиш на едно ниво на "духовно развитие' (с'я да се разберем - тоя термин ми е безумно смешен и кичозен, но го употребявам поради липса на по-точен ) щастието престава да съществува. Т.е. ако искаш от живота нещо повече от разходка в мола, нови цици и вечер в "Старо село", няма начин да си напълно щастлив. Започваш да копаеш в живота  и от там изскачат едни неща Оттам насетне забравИ да си щастлив. Знанието наистина носи печал. Можеш да достигнеш някакво ниво на баланс със себе си и другите, но нищо повече. А можеш и да скочиш от 20-тия етаж, ако нямаш сили за първото.

Бърдс Флу ме е изпреварила. Само една добавчица - не мисля, че съществува такова нещо като наистина балансиран и хармоничен човек, освен ако не е отгледан в лабораторни условия някъде край астероидния пояс и без досег до друго човешко същество. Всеки, абсолютно всеки, си носи раните от битките със социума. Въпрос на личен избор е вече дали ще се правиш, че нищо ти няма, или ще разрежеш цирея докато още има шанс за спасение.

Да си вампир е купон:)

Само с един малък проблем- вампир си и плашиш живите:)

Което също е купон.

Ся отивам да се депресирам и да свиря Лунна Светлина от Дебюси.

 Публикувана от: Делфина фон Ю. Т.е. ако искаш от живота нещо повече от разходка в мола, нови цици и вечер в "Старо село", няма начин да си напълно щастлив. Започваш да копаеш в живота  и от там изскачат едни неща Оттам насетне забравИ да си щастлив. Знанието наистина носи печал. Можеш да достигнеш някакво ниво на баланс със себе си и другите, но нищо повече. А можеш и да скочиш от 20-тия етаж, ако нямаш сили за първото.

Много точно казано, но и тъжно поне за мен.Когато стигнах до този извод по мои си неведоми пътища , станах тъжна.И до сега тази тъга стои в мен по-скоро в някаво латентно състояние.Все едно има нещо важно, което постоянно ти убягва/ не е точно но нещо в момента не мога да обясня по-нормално, който го е изпитал мисля ,че ще ме разбере какво имам предвид/.Да не ме разбере сега някой че се жалвам и оплаквам виждате ли колко ми е тъжен живота [

Аз каква я мислех, тя каква станаааа.


Не може да се неглижира въпросът за отровните родители, несериозно е. Историята го доказва с безброй примери - кръвопролития, братоубийства, борби за титли и наследства. Цялата тази алчност и безскрупулност е добре отгледана и култивирана. Отделен е въпросът дали не се налага при определени условия, но децата пак са си деца. Ако погледнем символично на Бога като на баща, той е причината Каин да убие Авел - благосклонен е към жертвата на единия и не приема тази на другия.

Някой е споменал, че анкетата не е направена добре - така е, исках още в началото да има две опции за гласуване, но колкото и пъти да редактирам си остава така.

И аз така я разбрах темата.
Не е за конкретни личности, конкретни случки или за нечии фантазии по отношение на тях, не за някаква конкретна книга.
Не е задължително в момента да си нещастен/ щастлив и т.н. подобни временни и постоянно променящи се състояния, които могат да имат най- разнообразен произход.
Имала съм проблем- решила съм го, споделям как и казвам, че има решение за който иска и го търси. За който не иска- няма такова- това е ясно. Но да осъзнаеш, че имаш проблем, да разбереш къде са корените му и да стигнеш само до там- това е примирение със собствената болест. Е та точно за това примирение вече никой не ни е крив.

Поради напредването на възрастта и намаляването на шансовете за справяне с проблема само с лични усилия иде ред за търсене на друг изход. И пак е по желание. Дори то намалява с възрастта, т.к. човек заживява с често срещаната идея за невъзвратимост на процесите, поради което си е намерил и устойчиви оправдания.

Анн Шърли "Някой е споменал, че анкетата не е направена добре - така е, исках още в началото да има две опции за гласуване, но колкото и пъти да редактирам си остава така."

А каква бе целта ти, правейки анкетата? Защото от вида й аз си направих извода, че те интересува не дали има отровни родители /по отношение точно на този въпрос не зачетох някой да отговаря отрицателно/, не дали сме чели книгата и какво си мислим за нея /понеже тук и това бе отчетено като нещо много важно, не разбрах по каква причина/, не какво са сторили тези родители на отделните участници в темата, а дали ги виним за сегашното си състояние или не. И за мен това също е основният въпрос при наличието на такъв проблем. Както и е важно на каква възраст са хората, които отговарят.
На това и наблегнах.

Е не мога да се сдържа Judy!
Самият начин, по който говориш ясно говори, че какъвто и проблем да си решавала, не си го решила докрай.Ако всичко беше черно-бяло, както ти го представяш, всички щяхме да сме еднакви и ...... да приличаме на теб. Доколкото разбрах тук пишат и хора професионалисти или поне чели повече теория , така че могат и те да кажат, но съм убедена, че не греша. Човек, борещ се с емоционален проблем и дори решил го, знае много добре, че не е лесно и че подхода при всеки отделен човек е различен и с такива категорични фрази дори психолозите не работят.
Извини ме за острия тон, но ми дойде в повече да повтаряш сто пъти "има проблем-решаваш го".Ми кажи де как го реши, може пък за помогнеш на нас безволевите и мрънкащите

Чела съм книгата, хубава е. От позицията на човек с отровен родител, който в определена тийнейджърска възраст започна да се конфронтира със същия, смея да твърдя, че на мен ми стана доста по-леко. Родителите ми няма да се променят, това е ясно, но поне аз не се чуствам зле след контактуване с тях. Т.е. каквото сме имали да си кажем сме си го казали по въпросите за действията и бездействията.Вярно отговорите не ме удовлетворяват, но се чуствам по-добре. В някакъв момент от живота си разбираме, че родителите също са хора и живеят с техните си ''демони''. Както е писал авторът, манипулираните деца разпознават манипулациите на други индивиди по-късно в живота си и тук не става въпрос за манипулация от рода на ''изчисти си стаята, защото иначе няма да играеш на компа'' , а за много по-подмолни и грозни такива. Каквито и да са родителите, не можем да избягаме от връзката си с тях и ако не е обич, то изпитваме някаква привързаност. някои от тях признават, че са грешили, други по никакъв начин не позволяват да мислим, че грешката е в тях.
Прочетох книгата на един дъх, докато ММ не можа. Точно заради отношенията с двама отровни.
Дали аз съм отровен родител? На моменти се усещам, че съм, но човек не може да избяга от модела за съжаление.
Препоръчвам да се прочете книгата. Няма смисъл да се коментира нещо, което не познаваш.

За първи път пиша във форума, но тази тема ми припомни миналото и на моите три деца ( две близначки и малко по-голяма "кака").Те също наскоро споделиха, колко им е било неприятно когато са чували ключовете на баща си, че се прибира...и ми е болно, че съм допуснала това.Мисля си, дали съм можела да променя нещо, тогава свекърът и свекървата ми бяха "фактор" в нашето семейство макар, че не живеехме заедно.Те са обгрижвали единственото си дете и искаха и аз и децата да продължаваме в "отглеждането" му.На мен винаги ми беше "лесно", като легнели децата да спят и аз да лягам...като си спомня ме е яд каква глупачка съм била. Ще напазарувам, сготвя и като се прибере съпругът ми (офицер в армията) аз ще му сложа обяда с приборите, ако не му дам вилица или не нарежа хляб не започваше да се храни. Сутрин ще стана в 6 ч. да му направя закуска. Иначе има "пипе" за бизнес, ама и аз винаги плътно до него.Напусна армията и започнахме бизнес, почти у дома не се засичахме.Милите ми деца на 9-10г. ( сега ги водят и вземат от училище децата на тази възраст), а те се грижаха сами за себе си ( храна от столове или суха) винаги имаше, а баща им когато си е вкъщи ще му приготвят бельото (след баня), вкъщи трябва да е чисто и подредено, а той вечно е изнервен и недоволен.
Когато и трите заминаха студентки имаше временно "психически срив" у таткото. Имаше някакви планове,коя да прекъсва, работи и т. н., но децата вече имаха правото на свое мнение..и успяха да завършат и реализират успешно (едната в БГ, а другите в чужбина)
Бях писала за "факторите"(вече остаряха и дори казват на децата ( ех, само вие имате майка).Сега вече закуски не правя, ще му слагам прибори за храна ли?..Ако е гладен да яде, ако ли неее.
Още работим (съпругът ми на бързи обороти, а аз на по-бавни).....Англичаните казват: "Работи на младини, за да живееш на старини....старая се да живея,......Наскоро дядото (имаме внуче на три години) навърши 50г.... и метаморфозата е поразителна.
Аз имах прекрасно детство, разбирам ( за съжаление), че децата ми са се страхували, тъй като пред тях сме обсъждали загуби и фалити....

 

Всичко написах много спонтанно и малко....( като за първи път), омотано.....Сърдечни поздрави:  Ала

Чак сега прочетох тази небивалица, поради повдигането на темата от Крийм, която сподели историята си.
Големи глупости, наистина. Дано професионалистите, които "пишели" в тоз клюкарник, не си съставят разни илюзорни мнения за хората и личните им проблеми само защото им стегнало нечие чуждо становище по даден въпрос на шапката.
Нещо против имаш, че човек трябва да решава наличните си проблеми ли? Като имаш такива и не ги решаваш всъщност правиш какво?  Пишеш в клюкарника на БГ Мамма да ги опишеш ли? Ми хубаво, аз против нямам. Що теми има такива. 
Помага се на този, който наистина иска.

Моите и двамата родители бяха отровни. Откакто аз станах родител, ги намразих. Преди това просто ми бяха безразлични, т.е. баща ми ми беше безразличен, а с майка ми предпочитах да нямам взимане-даване. Сега ги мразя и двамата и не мога да се помиря с това чувство как са могли да се отнасят толкова отвратително с мен. Определено това им отношение много ми пречи, защото и аз не умея да се държа добре с хората, просто не съм свикнала и не съм видяла как става този номер. Е, опитвам се по малко ама не ми се получава много добре. 

А не ги ли мразеше и като малка, наистина? Често децата изпитват омраза, но подсъзнателно се опитват да я завоалират под други чувства, да я изтласкат и търсят механизми за това, защото им е втълпявано, че е нередно да изпитват това чувство по отношение на някои хора. Не мога да повярвам, че са ти били само безразлични, наистина.

Опитах се да прочета книгата. Не е моята. Някак си не ми допада разглеждането на темата за взаимоотношенията по този начин. Мисля, че е доста комерсиална и съответно пвърхностна (лично мнение  ). Темата ме интересува, но не и тази книга. Твърде много съвети.