- Публикувана: 12 фев. 2013, 06:22 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2013, 15:51 ч.
Отровните родители
Скоро четох за обратната теза, че децата израснали в щастливи и хармонични семейства се реализирали по-трудно в живото защото избягвали конфликтите и не били достатъчно амбициозни и борбени, за разлика от децата израснали в проблемни семейства. Иначе като се замисля , някои отрови в малки дози са лекарство и са полезни за организма, така че всичко зависи от мярката.
Именно, затова говоря- въпрос на количество и конкретно качество, на точна мяра във всеки един отделен реален случай, т.к. не вярвам да съществува жив човек, който да знае докъде точно да спре и къде и как да е активен, за да постигне едно идеално положение в семейството си, съответно- да създаде една "идеална" среда за децата си.
Това имах предвид, когато писах точно за количеството отрова, превърнато в лекарство и тук, в тази тема.
Родителите ми са чудесни!Винаги са ни подкрепяли,обичали, и са правели и невъзможното да сме щастливи!.
Баща ми е като малко дете със силно чувство за хумор,лек и ведър характер,широко скроен,вечно усмихнат,вечно в добро настроение,вечно готов за приключения,щуротии,веселби и игра с децата-по-рано с нас ,сега с внуците.
Мама-строга,умна,много четяща.Знаеща и изискваща.Амбициозна.Раздава много любов на всички около нея.Много състрадателна и добра.Събираше хора от улицата да ги храни.Силен характер
Не бяха отровни родители и сега не са.
Просто прекалено много ни пазеха и жалеха,не ни направиха такива ,че да постигаме всичко на всяка цена.Но това е наследството и цената и избора.
Баща ми е като малко дете със силно чувство за хумор,лек и ведър характер,широко скроен,вечно усмихнат,вечно в добро настроение,вечно готов за приключения,щуротии,веселби и игра с децата-по-рано с нас ,сега с внуците.
Мама-строга,умна,много четяща.Знаеща и изискваща.Амбициозна.Раздава много любов на всички около нея.Много състрадателна и добра.Събираше хора от улицата да ги храни.Силен характер
Не бяха отровни родители и сега не са.
Просто прекалено много ни пазеха и жалеха,не ни направиха такива ,че да постигаме всичко на всяка цена.Но това е наследството и цената и избора.
Скоро четох за обратната теза, че децата израснали в щастливи и хармонични семейства се реализирали по-трудно в живото защото избягвали конфликтите и не били достатъчно амбициозни и борбени, за разлика от децата израснали в проблемни семейства. Иначе като се замисля , някои отрови в малки дози са лекарство и са полезни за организма, така че всичко зависи от мярката.
Скоро четох за обратната теза, че децата израснали в щастливи и хармонични семейства се реализирали по-трудно в живото защото избягвали конфликтите и не били достатъчно амбициозни и борбени, за разлика от децата израснали в проблемни семейства. Иначе като се замисля , някои отрови в малки дози са лекарство и са полезни за организма, така че всичко зависи от мярката.
Да, има вярно.
За отровин родители не знам, ама такива книги са отровни! насаждат чувство за вина у читателя, ако е родител, и омраза или съжаление към родителя, ако е влязъл в ролята на дете. Няма нормален човек на този свят, който в някакви моменти или периоди от живота си да не е обвинявал родителите си за разни неща, най вече свързани с личностните си неблагополучия. Само един пример - колкото хора ще кажат "защо не ме натиснаха навремето да свиря на пиано", още толкова ще кажат "защо ме натискаха да свиря на пиано". По-скоро един възрастен човек трябва да се вгледа в себе си, след като му прикипи и избълва на ума си една камара недоволство и обвинения към родителите си.
А ако е в ролята на родител, жална му майка - такива книги само влошават положението. Все по-често през годините стигам до извода, че подобна популярно-булевардна "психология" само обърква хората.
А ако е в ролята на родител, жална му майка - такива книги само влошават положението. Все по-често през годините стигам до извода, че подобна популярно-булевардна "психология" само обърква хората.
Отровни не знам, токсични за моята психика да, никога не са ми давали опора за нещо, никога не са ми казали, че съм добро дете, че мога да бъда успешна, най-малкото, че съм достойно и хубаво.
Бях оставена на самотек, просто те си имаха техни си проблеми и всеки от тях си ги разрешаваше сам, ние със сестра ми бяхме оставени да се спасяваме сами с живота, особено аз. Никога не са ми вдъхвали кураж за нищо, напротив понякога дори понасях някоя уж"хумористична" подигравка, когато им споделях, че искам да стана и да уча това или това!
Не им се сърдя вече, не ги чувствам и много близки, майка ми иначе е страхотна баба, по отношение на това, че се държи страхотно с детето ми, когато се срещнат.
Проблема е, че просто никога не са ми давали топлота, поради тази причина сега като възрастен индивид никога не съм сигурна в себе си, постоянно се измъчвам от страхове, че не ставам за нищо, въпреки, че изобщо не е така!
Ще прочета книгата, на мен пък може да ми донесе ползи.
Не разбирам защо във всякак тема наизкачат няколко ника, които винаги се изявяват като психолози, ама от ония които само мрънкат голям обем а не казват нищо истинско и реалистично.
Бях оставена на самотек, просто те си имаха техни си проблеми и всеки от тях си ги разрешаваше сам, ние със сестра ми бяхме оставени да се спасяваме сами с живота, особено аз. Никога не са ми вдъхвали кураж за нищо, напротив понякога дори понасях някоя уж"хумористична" подигравка, когато им споделях, че искам да стана и да уча това или това!
Не им се сърдя вече, не ги чувствам и много близки, майка ми иначе е страхотна баба, по отношение на това, че се държи страхотно с детето ми, когато се срещнат.
Проблема е, че просто никога не са ми давали топлота, поради тази причина сега като възрастен индивид никога не съм сигурна в себе си, постоянно се измъчвам от страхове, че не ставам за нищо, въпреки, че изобщо не е така!
Ще прочета книгата, на мен пък може да ми донесе ползи.
Не разбирам защо във всякак тема наизкачат няколко ника, които винаги се изявяват като психолози, ама от ония които само мрънкат голям обем а не казват нищо истинско и реалистично.
Скоро четох за обратната теза, че децата израснали в щастливи и хармонични семейства се реализирали по-трудно в живото защото избягвали конфликтите и не били достатъчно амбициозни и борбени, за разлика от децата израснали в проблемни семейства. Иначе като се замисля , някои отрови в малки дози са лекарство и са полезни за организма, така че всичко зависи от мярката.
Да, има вярно.
Не всяко дете има заложби и не виждам в това проблем. Да научи език, комп, да има добри оценки - не е ли достатъчно като начало? Да е възпитано, усмихнато и състрадателно? Трябва ли да разкривам таланти у него, ами ако няма? Това ме притеснява...
Вили, можеш ли да караш самолет? Съвсем сериозно те питам.
Учудващо, но мисля, че тоя път схванах
Не мога, защото не съм се научила, нали
Вероятно насърчаването вие наричате разкриване на таланти...Но аз пък се отчуждавам от майки, пращащи децата на поне 3 кръжока и 5 спорта... 
Точно така, няма как да знаеш можеш ли да караш самолет или не- до като не пробваш
Както например синът ти може да е новата световна звезда по шортрек, но това така и никога да не се разбере, заради липсата на подкрепа у майка му/татко му
За това съм на мнение, че трябва стимулиране според интересите на детето.
Чувала съм,че ако си от семейство на алкохолици е 50 на 50 -това или тотално те отвращава за цял живот не близваш дори алкохолец,или ставаш и ти същия-просто защото само това си виждал.
Докато, ако си от нормално семейство,все си мисля ,че шанса да си прецакаш живота било с пиене или друго е по-малък от 50 процента.
Личният пример на родителите е страшна работа.
Имам приятелка,която не вярва като цяло на мъжете,само защото майка й от мъж хубаво не е видяла.Т.е. склона съм да мисля,че лошата среда ,може да те "събере" и "стегне" да се измъкнеш и да си успешен,НО по скоро и ти затъваш
Докато, ако си от нормално семейство,все си мисля ,че шанса да си прецакаш живота било с пиене или друго е по-малък от 50 процента.
Личният пример на родителите е страшна работа.
Имам приятелка,която не вярва като цяло на мъжете,само защото майка й от мъж хубаво не е видяла.Т.е. склона съм да мисля,че лошата среда ,може да те "събере" и "стегне" да се измъкнеш и да си успешен,НО по скоро и ти затъваш
Скоро четох за обратната теза, че децата израснали в щастливи и хармонични семейства се реализирали по-трудно в живото защото избягвали конфликтите и не били достатъчно амбициозни и борбени, за разлика от децата израснали в проблемни семейства. Иначе като се замисля , някои отрови в малки дози са лекарство и са полезни за организма, така че всичко зависи от мярката.
Да, има вярно.
Разбира се. Реализацията в живота не винаги е плод на надделяване в конфликти. Това е странна теза, която обръща с главата надолу нормалните ценности - понеже Бил Клинтън е дете от проблемно семейство с баща алкохолик, това трябва да е най-прекия път към поста на президент на Америка.
Никакви отрови в никакви дози не са полезни от страна на родител към дете.
Трудно е да се комуникира, понеже всъщност не сте чели книгата и малко наизуст си изговаряте тезите, но взаимоотношенията родители-деца в много семейства са точно такива като тези, които авторката на книгата визира, и естествено написаното се отнася ЗА ТЯХ, а не за ВСИЧКИ отношения родител-дете във всички семейства.
Вашите родители казваха ли ви, че сте лоши или некадърни? Вашите родители използваха ли физическа болка, за да ви възпитават? Налагаше ли се да поемате грижата за проблемите на родителите си? Беше ли ви често страх от родителите ви? Вършеха ли родителите ви нещо, което трябваше да се пази в тайна?
Вече като възрастни…
Родителите ви все още ли ви третират като дете? Изпитвате ли интензивни емоционални или физически реакции, след като сте прекарали известно време с родителите си? Упражняват ли родителите ви власт над вас посредством заплахи или чувство за вина? Манипулират ли ви с пари? Имате ли усещането, че каквото и да правите, то никога няма да е достатъчно добро за родителите ви?
Чувала съм,че ако си от семейство на алкохолици е 50 на 50 -това или тотално те отвращава за цял живот не близваш дори алкохолец,или ставаш и ти същия-просто защото само това си виждал.
Докато, ако си от нормално семейство,все си мисля ,че шанса да си прецакаш живота било с пиене или друго е по-малък от 50 процента.
Личният пример на родителите е страшна работа.
Имам приятелка,която не вярва като цяло на мъжете,само защото майка й от мъж хубаво не е видяла.Т.е. склона съм да мисля,че лошата среда ,може да те "събере" и "стегне" да се измъкнеш и да си успешен,НО по скоро и ти затъваш
Докато, ако си от нормално семейство,все си мисля ,че шанса да си прецакаш живота било с пиене или друго е по-малък от 50 процента.
Личният пример на родителите е страшна работа.
Имам приятелка,която не вярва като цяло на мъжете,само защото майка й от мъж хубаво не е видяла.Т.е. склона съм да мисля,че лошата среда ,може да те "събере" и "стегне" да се измъкнеш и да си успешен,НО по скоро и ти затъваш
Да бе
То това дете от вкъщи не излиза, на училище не ходи, не вижда приятели и друг тип семейства. Айде моля ви се, как няма да може да отсее добро от зло? Още повече, когато стане пълнолетно и може да вземе живота си в ръце. Скоро четох за обратната теза, че децата израснали в щастливи и хармонични семейства се реализирали по-трудно в живото защото избягвали конфликтите и не били достатъчно амбициозни и борбени, за разлика от децата израснали в проблемни семейства. Иначе като се замисля , някои отрови в малки дози са лекарство и са полезни за организма, така че всичко зависи от мярката.
Да, има вярно.
Отровни не знам, токсични за моята психика да, никога не са ми давали опора за нещо, никога не са ми казали, че съм добро дете, че мога да бъда успешна, най-малкото, че съм достойно и хубаво.
Бях оставена на самотек, просто те си имаха техни си проблеми и всеки от тях си ги разрешаваше сам, ние със сестра ми бяхме оставени да се спасяваме сами с живота, особено аз. Никога не са ми вдъхвали кураж за нищо, напротив понякога дори понасях някоя уж"хумористична" подигравка, когато им споделях, че искам да стана и да уча това или това!
Не им се сърдя вече, не ги чувствам и много близки, майка ми иначе е страхотна баба, по отношение на това, че се държи страхотно с детето ми, когато се срещнат.
Проблема е, че просто никога не са ми давали топлота, поради тази причина сега като възрастен индивид никога не съм сигурна в себе си, постоянно се измъчвам от страхове, че не ставам за нищо, въпреки, че изобщо не е така!
Ще прочета книгата, на мен пък може да ми донесе ползи.
Не разбирам защо във всякак тема наизкачат няколко ника, които винаги се изявяват като психолози, ама от ония които само мрънкат голям обем а не казват нищо истинско и реалистично.
Бях оставена на самотек, просто те си имаха техни си проблеми и всеки от тях си ги разрешаваше сам, ние със сестра ми бяхме оставени да се спасяваме сами с живота, особено аз. Никога не са ми вдъхвали кураж за нищо, напротив понякога дори понасях някоя уж"хумористична" подигравка, когато им споделях, че искам да стана и да уча това или това!
Не им се сърдя вече, не ги чувствам и много близки, майка ми иначе е страхотна баба, по отношение на това, че се държи страхотно с детето ми, когато се срещнат.
Проблема е, че просто никога не са ми давали топлота, поради тази причина сега като възрастен индивид никога не съм сигурна в себе си, постоянно се измъчвам от страхове, че не ставам за нищо, въпреки, че изобщо не е така!
Ще прочета книгата, на мен пък може да ми донесе ползи.
Не разбирам защо във всякак тема наизкачат няколко ника, които винаги се изявяват като психолози, ама от ония които само мрънкат голям обем а не казват нищо истинско и реалистично.
основна грешка е непрекъснатото срваняване с другите и неотчитане на индивидуалните особености и репликата -'ти нищо не правиш като хората'/ей богу, 40 години така и не разбрах какво толкова хората го правят по-добре от мен/.
от друга страна, баба ми и дядо, за компенсация ме хиперпротектираха.
в резултат:
-тоталната липса на увереност, че мога с каквото и да е да се справя/нали не правя нищо като другите/
-повишеното внимание към всяко действие и/или човек/нещата да са сведени до нулев риск/.
-всичко , което правя е грешно.
----
майка ми е много добра баба, особено на големия ми син.
Andariel, съгласна съм, но само фин човек се замисля като теб и то за такива примери, които са в по-слабия спектър на влияние според мен. Предполагам, че повечето хора правят разлика между неосъществения си копнеж по свирене на инструмент и фактът, че единият им родител ги е настройвал срещу другия /да речем/. Пък и в крайна сметка наистина не чете този, който се страхува, че ще се припознае някъде. Аз мисля, че малко самокритика на никого не вреди.
От самокритиката няма никакъв смисъл, защото в момента, в който човек се самоизкритикува, в следващите части от секундата започва да се самооправдава. По-скоро, ако иска да разбере как се развиват нещата, е по-добре да се опита да ги разгледа отстрани, според това какво иска да постигне вбъдеще, а за това не са му нужни книги от типа "как да...". Какво да има да се страхува, ако книгата така или иначе е написана в стил да внушава вина и критика! такива книги са бизнес.