- Публикувана: 12 фев. 2013, 06:22 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2013, 15:51 ч.
Отровните родители
Децата (хората) не са продукт само на родителите си. Отровата може да се е посипала и от друго място - ако речем да търсим вина накъде и изобщо.
Но както и за всяко друго нещо, не е добре да изпадаме в крайности (само мама беше гаднярката, баща ми - алкохолика), за да си поставим адекватна оценка и да не се изгубим по пътя. Притъпяването на чувствата са в този кюп на изгубване за мен.
Да не забравяме, че ударите по нашите родители са удари по нас самите и то от болезнените.
Но както и за всяко друго нещо, не е добре да изпадаме в крайности (само мама беше гаднярката, баща ми - алкохолика), за да си поставим адекватна оценка и да не се изгубим по пътя. Притъпяването на чувствата са в този кюп на изгубване за мен.
Да не забравяме, че ударите по нашите родители са удари по нас самите и то от болезнените.
Понеже аз твърдя, че съм имала щастливо детство, какво би ме посъветвала, за да "прогледна" дали съм възможна жертва? Струва ми се, че зорлем ще търсим проблем там дето го няма, обаче.
Откъде да знам, да не съм врачка?
Пък и надали някой друг има задължението да преценява собствената ти личност, това си е твоя работа. За мен нещата са прости - когато се развиваш хармонично, прогресираш видимо в личен и професионален аспект, живееш с радост по отношение на себе си и другите, и си лишен от мании, фобии, странности, усложнения и прочее безсмислени екстри, то значи няма за какво да се косиш. В случай, че някое от тези присъстват в дните ти, сядаш и търсиш причината (най-често някъде из първите седем, но може и в първите седемнайсет), след което започваш да действаш. Без излишни драми и обвинения, но и без да омаловажаваш ситуацията. Колкото до правилното действие, убедена съм непреклонно, че у всеки от нас е закодирано подсъзнателно разбиране за това, що е правилно и що не е. Стига да си имаш доверие, да се харесваш и да се вслушваш в себе си, винаги ще знаеш дали си на прав път или се налага спешна промяна в маршрута. Но ако все пак човек се чувства колеблив като родител, десетте божии заповеди са прекрасен ориентир - научим ли детето си (не само на теория) да не лъже, краде, да не е алчно, да не желае чуждото и т.н., дори и да сбъркаме някъде, позитивите във възпитанието му (и живота му като възрастен, съответно) със сигурност ще са повече от негативите.
Не мисля, че да очаквам гениалност от детето ми - е добра пътечка...
Зависи какво разбираш под гениалност. То е по-скоро да разкриеш
естествените и хармонични заложби. Гениалността е проста, тя не иска
натиск, зубрене или насилване на естествените заложби. По-скоро
изисква да махнеш излишното. Гениалността е естественото и приятно
състояние на човешкото същество.
Не всяко дете има заложби и не виждам в това проблем. Да научи език, комп, да има добри оценки - не е ли достатъчно като начало? Да е възпитано, усмихнато и състрадателно? Трябва ли да разкривам таланти у него, ами ако няма? Това ме притеснява...
Всяка дейност може да се изпълни с гениалност, не е нужно да е талант за
изкуства. Мен ме натискаха да уча много неща за пред хората, които в крайна
сметка довеждат до средностатистическа заетост и доходи. Докато хора, овладели
една дейност на високо ниво, може да се окажат по-добре и с по-приятен живот от мен.
Това с "ученето на компютри" не го разбирам. Според мен следва да се избягват,
особено за деца. От комп не се поумнява, а се затъпява, макар да изглежда
ентеуегентно отстрани. Понякога и добрите оценки могат да пречат.
Но това е сложен въпрос. Общо взето родителят винаги може да намери тънката
нишка, която да доведе до повече от обичайното. Това е най-отговорната и
най-смислената задача.
Сигурна съм,че колкото и да се старая да бъда ,,добър''
(как мразя тази дума) родител след време децата ми ще ме смятат за отровен
,поради възрастовата пропаст,мобилността на обществото и времето и кривата нагласа 
Хм,и не смятам ,че днешните деца са нещастни 'щото видите ли не са навън по цял ден...е ми ситуацията сега е друга...обаче това постоянно наше сравнение също е отровно....
Книгата не я смятам за значително творение.....стара теория поднесена по нов начин
(как мразя тази дума) родител след време децата ми ще ме смятат за отровен
,поради възрастовата пропаст,мобилността на обществото и времето и кривата нагласа Хм,и не смятам ,че днешните деца са нещастни 'щото видите ли не са навън по цял ден...е ми ситуацията сега е друга...обаче това постоянно наше сравнение също е отровно....
Книгата не я смятам за значително творение.....стара теория поднесена по нов начин
Не мисля, че да очаквам гениалност от детето ми - е добра пътечка...
Зависи какво разбираш под гениалност. То е по-скоро да разкриеш
естествените и хармонични заложби. Гениалността е проста, тя не иска
натиск, зубрене или насилване на естествените заложби. По-скоро
изисква да махнеш излишното. Гениалността е естественото и приятно
състояние на човешкото същество.
Не всяко дете има заложби и не виждам в това проблем. Да научи език, комп, да има добри оценки - не е ли достатъчно като начало? Да е възпитано, усмихнато и състрадателно? Трябва ли да разкривам таланти у него, ами ако няма? Това ме притеснява...
Всяка дейност може да се изпълни с гениалност, не е нужно да е талант за
изкуства. Мен ме натискаха да уча много неща за пред хората, които в крайна
сметка довеждат до средностатистическа заетост и доходи. Докато хора, овладели
една дейност на високо ниво, може да се окажат по-добре и с по-приятен живот от мен.
Това с "ученето на компютри" не го разбирам. Според мен следва да се избягват,
особено за деца. От комп не се поумнява, а се затъпява, макар да изглежда
ентеуегентно отстрани. Понякога и добрите оценки могат да пречат.
Но това е сложен въпрос. Общо взето родителят винаги може да намери тънката
нишка, която да доведе до повече от обичайното. Това е най-отговорната и
най-смислената задача.
Родителят да положи основата - детето вече да се реализира, това е начина.
Това че ти имаш такъв развой - нима би бил различен - ако не те бяха карали да учиш езици или нещо друго? Нали си имала образование, демек тесна специалност? Надали родителите ти са те записали химия и икономика едновременно...
Компютърната грамотносте нещо, без което днес не може. Всеки си преценява от каква възраст. Заедно с езика. Колкото е тесен специалист да станеш утре.
За мен нещата са прости - когато се развиваш хармонично, прогресираш видимо в личен и професионален аспект, живееш с радост по отношение на себе си и другите, и си лишен от мании, фобии, странности, усложнения и прочее безсмислени екстри, то значи няма за какво да се косиш. В случай, че някое от тези присъстват в дните ти, сядаш и търсиш причината (най-често някъде из първите седем, но може и в първите седемнайсет), след което започваш да действаш. Без излишни драми и обвинения, но и без да омаловажаваш ситуацията.
Колкото до правилното действие, убедена съм непреклонно, че у всеки от нас е закодирано подсъзнателно разбиране за това, що е правилно и що не е. Стига да си имаш доверие, да се харесваш и да се вслушваш в себе си, винаги ще знаеш дали си на прав път или се налага спешна промяна в маршрута. Но ако все пак човек се чувства колеблив като родител, десетте божии заповеди са прекрасен ориентир - научим ли детето си (не само на теория) да не лъже, краде, да не е алчно, да не желае чуждото и т.н., дори и да сбъркаме някъде, позитивите във възпитанието му със сигурност ще са повече от негативите.
Колкото до правилното действие, убедена съм непреклонно, че у всеки от нас е закодирано подсъзнателно разбиране за това, що е правилно и що не е. Стига да си имаш доверие, да се харесваш и да се вслушваш в себе си, винаги ще знаеш дали си на прав път или се налага спешна промяна в маршрута. Но ако все пак човек се чувства колеблив като родител, десетте божии заповеди са прекрасен ориентир - научим ли детето си (не само на теория) да не лъже, краде, да не е алчно, да не желае чуждото и т.н., дори и да сбъркаме някъде, позитивите във възпитанието му със сигурност ще са повече от негативите.
Прекрасен пост.
Колкото до отровността на родителите - не е никак трудно да бъде забелязана от потърпевшия, и едва ли някой би имал нужда друг да му я посочи. Съществува ли в отношенията на вече зрелите хора трудност в общуването с родителя, недоизказани неща, тлеещо недоволство, теми, които и двамата предпочитате да не засягате, взривоопасни отношения винаги на границата на конфликт и изблик на лоши и непростими думи - смятай, че става въпрос за отровни отношения.
Понеже аз твърдя, че съм имала щастливо детство, какво би ме посъветвала, за да "прогледна" дали съм възможна жертва? Струва ми се, че зорлем ще търсим проблем там дето го няма, обаче.
Откъде да знам, да не съм врачка?
Пък и надали някой друг има задължението да преценява собствената ти личност, това си е твоя работа. За мен нещата са прости - когато се развиваш хармонично, прогресираш видимо в личен и професионален аспект, живееш с радост по отношение на себе си и другите, и си лишен от мании, фобии, странности, усложнения и прочее безсмислени екстри, то значи няма за какво да се косиш. В случай, че някое от тези присъстват в дните ти, сядаш и търсиш причината (най-често някъде из първите седем, но може и в първите седемнайсет), след което започваш да действаш. Без излишни драми и обвинения, но и без да омаловажаваш ситуацията. Е, аз не те моля да ми врачуваш, а за съвет.
Викам си току-виж нещо пропускам, но не. В хармония със себе си съм като цяло. Имам трески за дялкане и както казах по-назад предполагам, че едни или други действия на родителите ми е възможно да са повлияли за това, но не нося като товар тези неща, не съм обременена и обладана от гняв към тях. Просто се мъча да се поправя, без излишни обвинения и анализи, защото освен родителството, за изграждането на личност играе роля и сама тя.Но, отплеснах се... Сигурно има и трявмирани, въпреки безгрижното детство, без да осъзнават и без да действат по въпроса, , знам ли...
Много ми харесват постовете на Джуди!
Не всяко дете има заложби и не виждам в това проблем. Да научи език, комп, да има добри оценки - не е ли достатъчно като начало? Да е възпитано, усмихнато и състрадателно? Трябва ли да разкривам таланти у него, ами ако няма? Това ме притеснява...
Вили, можеш ли да караш самолет? Съвсем сериозно те питам.
Станеш ли на 18- беж, и дим да те няма! 
Много ми харесаха откъсите от Милан Кундера, ще взема да попрочета нещо, тенкс за тях, Анн! 
Джуди, с едно не съм съгласна. В реалността отклоненията се срещат не по-рядко, отколкото в книгите и филмите, дори бих казала, че животът е по-непредвидим от всякакъв сценарий. Но той не е книга да я отвориш на определена страница и да прочетеш историята, тези неща старателно се прикриват. Пред мен имам пример за изцяло изфабрикувана самоличност и цял един живот. За човек извън семейството и вече многото опарени обаче е трудно изобщо да се допусне подобна мисъл, особено за очарован нов познат. На това се и разчита. Има случаи, при които истината остава неизопачена само в главата и спомените и няма как да бъде доказана.
Пънки, радвам се, че ти харесва книгата.
Пънки, радвам се, че ти харесва книгата.
Не всяко дете има заложби и не виждам в това проблем. Да научи език, комп, да има добри оценки - не е ли достатъчно като начало? Да е възпитано, усмихнато и състрадателно? Трябва ли да разкривам таланти у него, ами ако няма? Това ме притеснява...
Вили, можеш ли да караш самолет? Съвсем сериозно те питам.
Учудващо, но мисля, че тоя път схванах
Не мога, защото не съм се научила, нали
Вероятно насърчаването вие наричате разкриване на таланти...Но аз пък се отчуждавам от майки, пращащи децата на поне 3 кръжока и 5 спорта... 
Ан, аз изрично изписах, че в случая не ползвам понятието "отклонения".
Рядкост са чистите крайности- това писах, а те не се прескачат тъй често, както обикновените случаи на лашкане при избор на поведение от страна на родителя.
Темата, зададена чрез уводния пост и въпросът от анкетата, са в насока не дали има отровни родители, дали оказват влияние на децата си и какво и кои са отровните такива.
Върнете се на тези въпроси. Аз тях дискутирам, т.к. наистина тях намирам за важни.
........................................
А иначе ако бе тъй лесно един човек да се отдаде на подсъзнанието си и да разчита, че то го направлява винаги правилно, не само от книгата и подобни на нея не би имало никакъв смисъл. От почти нищо нямаше да има смисъл.
Най- първичните хора се характеризират с най- първосигнално поведение, обикновено и с рядко анализиране на същото и последиците от него.
Няма как да споделя безрезервно такава теза.
Рядкост са чистите крайности- това писах, а те не се прескачат тъй често, както обикновените случаи на лашкане при избор на поведение от страна на родителя.
Темата, зададена чрез уводния пост и въпросът от анкетата, са в насока не дали има отровни родители, дали оказват влияние на децата си и какво и кои са отровните такива.
Върнете се на тези въпроси. Аз тях дискутирам, т.к. наистина тях намирам за важни.
........................................
А иначе ако бе тъй лесно един човек да се отдаде на подсъзнанието си и да разчита, че то го направлява винаги правилно, не само от книгата и подобни на нея не би имало никакъв смисъл. От почти нищо нямаше да има смисъл.
Най- първичните хора се характеризират с най- първосигнално поведение, обикновено и с рядко анализиране на същото и последиците от него.
Няма как да споделя безрезервно такава теза.
Скоро четох за обратната теза, че децата израснали в щастливи и хармонични семейства се реализирали по-трудно в живото защото избягвали конфликтите и не били достатъчно амбициозни и борбени, за разлика от децата израснали в проблемни семейства. Иначе като се замисля , някои отрови в малки дози са лекарство и са полезни за организма, така че всичко зависи от мярката.