той мъжа ми това се чуди, постоянно ме пита "Добре де, те имат повече от нас, защо на нас завиждат? Имат къща за която не изплащат заем, имат си собствен бизнес, дете, кола по-хубава от нашата, а на нас са тръгнали да завиждат!" Разни хора разни идиоти, казваше една моя учителка...
- Публикувана: 30 юли 2013, 22:00 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2013, 16:38 ч.
Завист
той мъжа ми това се чуди, постоянно ме пита "Добре де, те имат повече от нас, защо на нас завиждат? Имат къща за която не изплащат заем, имат си собствен бизнес, дете, кола по-хубава от нашата, а на нас са тръгнали да завиждат!" Разни хора разни идиоти, казваше една моя учителка...
Е, завистта не винаги е породена към материалното.
Макар, че моята завист винаги е заради това
Е, завистта не винаги е породена към материалното.
Макар, че моята завист винаги е заради това
Макар, че моята завист винаги е заради това
Има хора, които завиждат на постиженията на децата на другите и вечно сравняват своите с тях...
Е, завистта не винаги е породена към материалното.
Макар, че моята завист винаги е заради това
Макар, че моята завист винаги е заради това
Има хора, които завиждат на постиженията на децата на другите и вечно сравняват своите с тях...
Нямам идея защо си ползвала моя цитат. Дано да няма пряка връзка, защото не смятам че завиждам на някое дете.
Но и аз съм сравнявала. Според мен това обаче не е завист, а просто сравнение.
"Човекът е чудно животно: и без да знае защо, и без да има полза, винаги е готов да се радва на всяко нещастие на ближния си "
Михалаки Георгиев
От завист човек не става по-богат,така че нека ми завиждат,колкото си искат. Важното е да съм си добре и да не давам повод за съжаление. Лошото е само,че от завист хората могат да ти скроят номер и после да се наслаждават на падането ти в капана им.
Михалаки Георгиев
От завист човек не става по-богат,така че нека ми завиждат,колкото си искат. Важното е да съм си добре и да не давам повод за съжаление. Лошото е само,че от завист хората могат да ти скроят номер и после да се наслаждават на падането ти в капана им.
Е, завистта не винаги е породена към материалното.
Макар, че моята завист винаги е заради това
Макар, че моята завист винаги е заради това
Има хора, които завиждат на постиженията на децата на другите и вечно сравняват своите с тях...
Нямам идея защо си ползвала моя цитат. Дано да няма пряка връзка, защото не смятам че завиждам на някое дете.
Но и аз съм сравнявала. Според мен това обаче не е завист, а просто сравнение.
Ползвам цитатът ти, за да се съглася с него - завистта не винаги е заради материални постижения. Вие имате малки деца, затова все още само сравнявате. НО, когато пораснат и започнат да учат еди къде си, да печелят пари и пр. тогава се появява завистта. Когато детето ти не се сети да ти се обади за РД, а това на приятелката ти й подари златна гривна примерно...и започваш да й завиждаш. Твоето е бачкаторче, а нейното - началник. Такива работи.
Аз понякога пък не мога да разбера хората защо толкова държат да вменят на всички, че придобивките, които имат някак си са паднали от небето, а не са купени с изработените от тях пари. Личи си, че ги е страх да не си помислиш, че много са забогатели.
Като почнат да се пристискват:
-Ами купихме си нова кола, ама то ние не че имаме много пари, ама на заем искахме.
-Ами много ми дреме бе - Честита ви кола, със здраве да си я карате!
И по същия начин за къщата, вилата и там каквото ще да е. Те заплатите им били малки, хубаво че на единия му давали премии и разни такива ала-бали извинения, ще речеш, че нещо са виновни, че са си похарчили парите или че роднините им помагат.
Тук вече се отплесвам доста от темата, можете да го пропуснете, но аз да си кажа
Като почнат да се пристискват:
-Ами купихме си нова кола, ама то ние не че имаме много пари, ама на заем искахме.
-Ами много ми дреме бе - Честита ви кола, със здраве да си я карате!
И по същия начин за къщата, вилата и там каквото ще да е. Те заплатите им били малки, хубаво че на единия му давали премии и разни такива ала-бали извинения, ще речеш, че нещо са виновни, че са си похарчили парите или че роднините им помагат.
Тук вече се отплесвам доста от темата, можете да го пропуснете, но аз да си кажа
Скрит текст:
Друго поведение, което ми е трудно да приема, дори и да не съм права, е, как някои хора от страх да не помислиш, че завиждат, нищо хубаво не казват за никого. И тъй като аз съм настроена да забелязвам хубавото и да изтъквам него, някак си ми е тъпо, когато се коментират само негативни неща. Примерно на Пена й е голям задника, но си е купила хубави обувки. Задника й няма да ми попречи да забележа хубавите обувки и да й честитя. Или Ваня има рядка коса, но се гримира добре - защо да не я зарадвам като й кажа второто? И то съвсем искрено, без да се мазня. А в повечето случаи някой като реши, че другите не са перфектни, нищо хубаво не иска да забележи в тях.
Аз пък ще си призная, че завиждам... Не съм човек, който ще злобее външно или ще говори различни глупости, но си признавам, че изпитвам завист. Вътрешно, но я изпитвам.
Не знам как бих могла да я излекувам, след като толкова време не съм могла.
Дано само да не я предам на детето си
Не знам как бих могла да я излекувам, след като толкова време не съм могла.
Дано само да не я предам на детето си
Няма да можеш да си промениш природата.
Аз за материални неща не помня да съм завиждала. Виж - за способности, ум, красота - може, но то е по-скоро възхищение и благородно. В смисъл, че ако примерно залеят с киселина някоя хубавица няма да си викам Така ти се пада, а ще си мисля Язък за хубавото момиче и ще ме е яд, защото съм естет и обичам да съм заобиколена от интелигентни, кадърни и красиви хора.
Да караш някой да ти завижда се води изкушение на ближния. Демек - грях. Но обикновено не може да скриеш, че си богат примерно - рано или късно се разбира от тук от там и повече нищо не можеш да направиш - обречен си на завист до живот.
Иначе знам как да накарам човек да ми завижда както и знам, ако вече ми завижда как да го накарам да смени посоката и да почне да ме съжалява. Всичко зависи от моментното ми настроение и отношение към въпросния човек.
А пък аз не вярвам на вас, които казвате - че никога не сте завиждали 
то ОК да завиждаш ама не е ОК да наказваш обекта на завистта ти. Всъщност това е проблемът - не самата завист, която чувстваш - тя си е за теб и теб си те яде. Проблемът е, че обикновено си го изкарваш на невинните жертви.
А пък аз не вярвам на вас, които казвате - че никога не сте завиждали
