Дано! 
- Публикувана: 13 септ. 2013, 17:23 ч.
- Последно мнение: 11 май 2014, 08:47 ч.
Детето ми е на година и половина и не ходи
Ана, проходихме и не се спира:)
Браво, много се радвам
Чета постовете назад и се чудя- какви са тези съвети за рехабилитатор?
Детето е на 1г и 6 м. Не намирам нищо притеснително в това, че не е проходило. Още повече, че и лекарите са потвърдили, че е въпрос на време да проходи и че е здраво детенцето.Едни прохождат по-рано, а дреги по-късно. Няма конкретна възраст за това
Рехабилитаторът при всички положения може да е само от полза. Крайно време е да престанем да мислим, че при рехабилитатор, логопед и психолог се ходи, когато няма надежда. Напротив, при тях се ходи, когато има съмнения.
Като приятелка на майка, минала през това детето да се окаже с ДЦП, въпреки че част от лекарите са казвали, че на детето нищо му няма и е въпрос на време, съм категоричен привърженик на взимането на мерки при първото съмнение. Времето в тези случаи е много важно - колкото по-рано на рехабилитатор, логопед и т.н., толкова по-малка вероятност проблемът да се окаже неразрешим.
Да, нормата е в широки граници. Приближим ли се до тях обаче, излезем ли, няма защо да се самозалъгваме. И на мен повечето хора ми казват, че е нормално малкият ми син на две години и половина да не говори и че е въпрос на време, но логопедите не казват същото.
Като приятелка на майка, минала през това детето да се окаже с ДЦП, въпреки че част от лекарите са казвали, че на детето нищо му няма и е въпрос на време, съм категоричен привърженик на взимането на мерки при първото съмнение. Времето в тези случаи е много важно - колкото по-рано на рехабилитатор, логопед и т.н., толкова по-малка вероятност проблемът да се окаже неразрешим.
Да, нормата е в широки граници. Приближим ли се до тях обаче, излезем ли, няма защо да се самозалъгваме. И на мен повечето хора ми казват, че е нормално малкият ми син на две години и половина да не говори и че е въпрос на време, но логопедите не казват същото.
Рехабилитаторът при всички положения може да е само от полза. Крайно време е да престанем да мислим, че при рехабилитатор, логопед и психолог се ходи, когато няма надежда. Напротив, при тях се ходи, когато има съмнения.
Като приятелка на майка, минала през това детето да се окаже с ДЦП, въпреки че част от лекарите са казвали, че на детето нищо му няма и е въпрос на време, съм категоричен привърженик на взимането на мерки при първото съмнение. Времето в тези случаи е много важно - колкото по-рано на рехабилитатор, логопед и т.н., толкова по-малка вероятност проблемът да се окаже неразрешим.
Да, нормата е в широки граници. Приближим ли се до тях обаче, излезем ли, няма защо да се самозалъгваме. И на мен повечето хора ми казват, че е нормално малкият ми син на две години и половина да не говори и че е въпрос на време, но логопедите не казват същото.
Като приятелка на майка, минала през това детето да се окаже с ДЦП, въпреки че част от лекарите са казвали, че на детето нищо му няма и е въпрос на време, съм категоричен привърженик на взимането на мерки при първото съмнение. Времето в тези случаи е много важно - колкото по-рано на рехабилитатор, логопед и т.н., толкова по-малка вероятност проблемът да се окаже неразрешим.
Да, нормата е в широки граници. Приближим ли се до тях обаче, излезем ли, няма защо да се самозалъгваме. И на мен повечето хора ми казват, че е нормално малкият ми син на две години и половина да не говори и че е въпрос на време, но логопедите не казват същото.
И тогава може да е късно.То ако на едно дете му има нещо е въпрос на време да се докаже/градина ,
училище/.Аз уважам майки които полагат усилия децата им да са пълноценни.И ненавиждам хора
които казват -Аз си го обичам такова.Или-Характер.Жал ми е за децата.И за егоизма на родителите.
Аз съм на същото мнение като Ана. Няма нищо лошо, странно и пр. детето да посещава рехабилитатор. Напротив, това може да му е само от полза. А и майката е всеки ден с детето си и най-добре може да усети има ли детето нужда от такъв.
Аз смятам, че не бива да си заравяме главата в пясъка, а когато има дори съмнение за някакъв проблем, да се взимат мерки навреме. Детския мозък е много гъвкав и с огромни възможности за компенсация. Понякога дори сериозни дефицити могат да бъдат компенсирани с подходяща рехабилитация и работа с детето. Нека не забравяме, че ние като родители сме длъжни да осигурим възможност децата ни да развият пълния си потенциал.
Прекаленото фиксиране в проблема не е добре, нито за детето, нито за майката, но в случая според мен авторката реагира абсолютно адекватно. Впрочем Джули, как сте, как се развиват нещата при вас?
Аз смятам, че не бива да си заравяме главата в пясъка, а когато има дори съмнение за някакъв проблем, да се взимат мерки навреме. Детския мозък е много гъвкав и с огромни възможности за компенсация. Понякога дори сериозни дефицити могат да бъдат компенсирани с подходяща рехабилитация и работа с детето. Нека не забравяме, че ние като родители сме длъжни да осигурим възможност децата ни да развият пълния си потенциал.
Прекаленото фиксиране в проблема не е добре, нито за детето, нито за майката, но в случая според мен авторката реагира абсолютно адекватно. Впрочем Джули, как сте, как се развиват нещата при вас?
Съгласна съм с последните мнения, предвид, че дълго време и аз отдавах случващото се на характер и темперамент. Може и така да е, но едно презастраховане не коства нищо. Мина над месец откакто проходи - кога мина 
и за нула време се научи да подтичва, да ходи с предмети, да се навежда за предмети и дори да се опитва да прави разни джаги и мостове.
С разбирането обаче сме до под кривата круша, не иска ли, забравя ли, инати ли се - за съжаление на тази възраст е трудно да се предполага. Има неща повтаряни до премала и пак гледа с неразбиране какво е, що е. Засега все още се радвам на прохождането, ходим и на логопед, пък след Нова година ще видим накъде....
и за нула време се научи да подтичва, да ходи с предмети, да се навежда за предмети и дори да се опитва да прави разни джаги и мостове. С разбирането обаче сме до под кривата круша, не иска ли, забравя ли, инати ли се - за съжаление на тази възраст е трудно да се предполага. Има неща повтаряни до премала и пак гледа с неразбиране какво е, що е. Засега все още се радвам на прохождането, ходим и на логопед, пък след Нова година ще видим накъде....
Джулс, много се радвам за напредъка на Палечка
И за проговарянето не се притеснявай, Преси вече е на година и 9 м и чак от 1-2 месеца започна да имитира животните, преди това не й беше интересно, обичаше да си тича навън детето и да щурее по площадките. И пак от скоро ме разбира и почна да казва и няколко думички-примерно като й се спи,като й се яде и т.н. Хич не мисля, че е притеснително и определено смятам, че всяко дете си е индивидуално, не може всички да казват стихчета на година и половина. Освен това четох статия,че децата в днешно време са затрупани с всевъзможна информация, както примерно моето дете много обича бейби тв и знае вече и 3 думи на английски
За справка аз съм проговорила на година и малко, а на година и 6 м съм повтаряла стихчета. Сестра ми е проговорила чак след 2.
И за проговарянето не се притеснявай, Преси вече е на година и 9 м и чак от 1-2 месеца започна да имитира животните, преди това не й беше интересно, обичаше да си тича навън детето и да щурее по площадките. И пак от скоро ме разбира и почна да казва и няколко думички-примерно като й се спи,като й се яде и т.н. Хич не мисля, че е притеснително и определено смятам, че всяко дете си е индивидуално, не може всички да казват стихчета на година и половина. Освен това четох статия,че децата в днешно време са затрупани с всевъзможна информация, както примерно моето дете много обича бейби тв и знае вече и 3 думи на английски
За справка аз съм проговорила на година и малко, а на година и 6 м съм повтаряла стихчета. Сестра ми е проговорила чак след 2. 
Извинявам се, че нахълтвам в темата, но наскоро с моя приятелка коментирахме подобни проблеми. Тя учи за кинезитерапевт и се надява да работи с деца. По-конкретно иска да се занимава с хипотерапия. Та, директно да питам, Джулия, как е детето фината моторика. Ще обясня какво имам предвид - как хваща детето предметите напр. - с цяла длан или с пръстчета. Прекрасно е това, че детето е проходило. Какво ви съветват лекарите за проблемите с разбирането (както ти ги наричаш). Има ли напредък от началото на ходенето при логопед?
И още нещо - поздравления за майките, които не си "крият главата в пясъка". Колкото по-рано се улови проблема, толкова по-голям шанс има за излекуване. Успех на всички!
И още нещо - поздравления за майките, които не си "крият главата в пясъка". Колкото по-рано се улови проблема, толкова по-голям шанс има за излекуване. Успех на всички!
denim123 , и на монтесори я водим. Сега правим месец почивка и после пак с нови сили. Честно казано, не виждам особена промяна, освен че сега кара един безкраен бебешки пубертет с крещене, неядене и правене напук и ми изпива силичките
А фината моторика?
Пубертетът ще помине, няма да се плашиш
Между другото, ако наистина ти прави напук, явно перфектно схваща за какво й се говори и проблеми нямате в това отношение 
Браво! Тук е мястото да споделя мнението си, че често по време на бременността при възникнали проблеми, се създава траен психологически дисбаланс в майката. Майчета, не диагностицирайте сами децата си! Не настоявайте някой да им постави диагноза, за каквато лекарите отказват да коментират.Аз имах патологична бременност от самото начало на бременността, знаеше се, че хроничното заболяване, което имам и неговите последствия за всички мои органи, са опасни за плода. И бях с психологическата нагласа, че може всичко да се случи. Това ми помогна, защото бебето се роди в 24 г.с., твърде малко1900 гр . И въпреки, че й поставиха диагноза Синдром на Даун и го ползваха като аргумент да ми пробутат декларация, че я изоставям, аз не го направих. Едва след раждането беше възможно да се направят генетични изследвания, които установиха, че всичко е о.к.
Моето дребосъче ужаси с миниатюрният си вид личната, която заяви, че такова малко бебе не е виждала. Забавих ваксини и захранване, до края на 8-мия месец си носихме дрехите от изписването- толкова беше малка. Много късно започна да плаче- и това не можеше да прави. Беше нещо като мечешко ръмжене. Бавно започна да седи, ходи, говори и пр. От непрекъснатите въпроси на доктора, който следеше бременността в МД, "дали вече седи, ходи и пр.", разбрах, че забавянето се наблюдава при недоносените деца. Опитите да ходи започнаха на 8 месечна възраст и проходи на 1,8 г., проговори трудно на около 2. Но всичко правеше след като се почувства сигурна и със замах. Като проходи, не падна почти нито веднъж, като проговори, направо правеше сложни изречения. Сега е на 11,5 години и е с 11 см. по-висока от мен, умна, но мудна като баща си.
Задайте си въпросът когато тръгнете от специалист на специалист и те ви убеждават, че всичко от е о.к, дали проблемът не е във вас, а не в детето ви!!
Ана, проходихме и не се спира:)
Препоръчани теми