Пренебрегването, когато не си една от тях

Не разбирам защо , някои жени след ,като родят променят дори кръга си от приятели .
Започват да те игнорират , твоите проблеми за тях са незначителни и те стават център на вселената  . Ако не знаеш , кога започват да се дават пюрета , то автоматично изпадаш от листата им с интереси . 
Ако преди си можел да споделиш нещо с тях , то сега просто трябва да слушаш и да изпълняваш .
И защо само вирят носове първата година и непрестанно ти задават въпроса защо още не си бременна .
Един вид трябва да забременееш за да могат да те сместят в графика си и едва когато родиш , да получиш членство в клуба им .
 Така ли момичето се превръща в жена, а жената в майка  или пак  изпуснах нещо ... 
Познато ли ви е подобно поведение и оправя ли се с времето ?

Не ми е мястото много в тази тема, но...
Сякаш от едно известно време се появи едно явление "супер мама" или преекспониране на майчинството. До вчера са били едни и изведнъж в момента, в който родят, стават променени сякаш с магическа пръчка и от устите им не можеш да чуеш нищо друго, освен пюрета, каши, памперси и лигавници. Хайде холан - така човек от днес за утре не се променя. Това е преиграване. Има го този момент и най-вече се наблюдава при младите майки - фантазират се в небесносиньо с майчинството си, сякаш те са единствените, които са майки. Ами нашите майки и баби не са ли ставали и те майки? Но аз поне не знам такова тупане в гърди и такова превръщане на майчинството в позьорство да е имало.
Ако приятелките на авторката са точно от този тип, напълно я разбирам. За какво говоря - жената на един от най-добрите ми приятели в момента, в който роди, сякаш нещо реши, че е единствената, която е родила на тази земя. Без да ги виждам всеки ден, абсолютно всеки ден знам как им протича ежедневието, защото се оповестява под час - 11:25 "бебка се уригна", 12:20 - "обухме първото чорапче", 12:25 - "обухме второто чорапче", 13:20 - "бебка си държи бисквитката сама, ние вече сме големи" и прочие безумни статуси, освен албуми с по 300 снимки, които се публикуват през два-три дена. Това за мен е фантазиране. И нашите майки са били млади майки навремето, но сякаш такова тупане в гърдите на съм чувал да е имало. Ще кажете, тогава не е имало фейсбук. Ами и да имаше, за моята майка поне съм сигурен, че пак нямаше да информира широката общественост под час кога съм пръднал и кога съм повърнал.

 Нормално е една майка да се интересува единствено и само от детето си. Останалото няма да е в реда на нещата, съгласете се.

Аз, честно казано, не съм съгласна. Детето е на първо място - естествено, но да се интересувам само и единствено от него... Това не го разбирам.
Не съм занимавала никого с истории за пюрета и памперси. На мен самата подобни разговори никога не са ми били интересни, даже когато детето ми беше малко. Необходимата ми информация намирах в книги или тук  , а от социалните си контакти очаквах разнообразие от бебешкото ежедневие. Не че то ми тежеше, беше прекрасно, но имах нужда и от друго.                

Аз, честно казано, не съм съгласна. Детето е на първо място - естествено, но да се интересувам само и единствено от него... Това не го разбирам.
Не съм занимавала никого с истории за пюрета и памперси. На мен самата подобни разговори никога не са ми били интересни, даже когато детето ми беше малко. Необходимата ми информация намирах в книги или тук  , а от социалните си контакти очаквах разнообразие от бебешкото ежедневие. Не че то ми тежеше, беше прекрасно, но имах нужда и от друго.                

Освен това, категорично избягвам такива майки.

Какви? 

Осъзнавайки факта, че единствено и само бебето ме е интересувало в определен етап, нарочно съм избягвала говоренето за него. Не показвам снимки, не разказвам за ежедневието му. Почти стана апокрифно  Mr. Green
 Не исках да привличам негативни мисли към детето, само защото съм го родила и е най важното за мен, а останалите не могат, а и не искат да го разберат.

Децата променят живота и светогледа. Лейди Мармалад и останалите, които са на нейният етап сега, ще го разберат след време. Пожелавам им го с най-добри чувства.
Така е момичета, ще го усетите със сърцето и душите си. Просто още не ви е дошло времето. 

Така е.

ПП Сериозно - наистина ме беше страх да не стана такава, или да не започна с "днес папкахме; оригнахме се, акахме...".

 Не исках да привличам негативни мисли към детето, само защото съм го родила и е най важното за мен, а останалите не могат, а и не искат да го разберат.

  Тези, които се интересуват само и единствено от детето или от бебето си.