Какво закусвате?

labello, за кафето - ако искаш може да пробваш да му прибавяш кокосово мляко, или кокосова сметана. На мен ми харесва така. Иначе и аз преди го пиех с прясно мляко, но сьм го спряла като теб от известно време, а соево не искам да консумирам.
Ако си решила да слагаш кокосово масло кьм кафето, те сьветвам да разбиваш сместта с някой пасатор, за да се получи хомогенна смес. Иначе маслото изплува на повьрхността и не е много приятно ( поне за мен).

kameloth, благодаря за съвета! Ще се възползвам от идеите.

кехлибаровка, и трици ям, харесват ми, тях си ги правих на каша и с извара, това е fake попара хаха по-засищащо е от овес с мляко

Добре де, при тази диета колко хляб може да се консумира средно. Аз троша луди пари да купувам отбран ръжен хляб, за да е диетично, но колко може? И трябва ли да се избягва непременно комбинацията хляб с масло и сирене или хляб с масло и яйце. Ох само като го написах, започнах да слюноотделям...

Добре де, по въпроса със закусването.
Аз като стана рано, /казвам рано имайки предвид към 7-7.30, защото обикновено спя до 9 часа/ ме боли леко стомаха - стърже, така да се каже. А като стана по-късно не е така и не знам защо. Обикновено първото ми ядене за деня е около 3-4 часа след ставане, макар да се старая да закусвам и не изпитвам голям глад. Много бързо се засищам и от малко количество. Ако ям след като вече съм заситена си е от чисто чревоугодничество и за задоволяване на вкусовите рецептори 
С годините ям все по-малко и като количество, и като брой хранения, което не е добре. Като гимназистка ядях преди училище ябълка или нищо, на закуска - голямото междучадие - баничка /с мас!/ около 10 часа. После обядвах след училище около 13.30 - 14 часа. След обяд закуска, после вечеря и понеже и тогава си лягах късно пак хапвах нещо и бях 45 кила.
Мисля, че съм била слаба, /не че сега е различно, но не ям толкова много/ защото съм се движила и съм яла по-малко, но по-често. Сега ако ям 2 пъти на ден си е постижение.
Вие какво мислите?

Била си слаба, защото си била и все още си с хубав ген. Яденето няма нищо общо. Аз съм с наднормено тегло почти от бебе - пак въпрос на ген плюс неподходящо за този ген хранене. Твоят ген е толкова идеален, че каквито и боклуци да ядеш, и каквито и количества, засега не ти се отразява. Радвай му се, докато можеш.

Това последното ме стресира "радвай се докато можеш".  Шегичка.
Съмнявам се, че ако ям непрекъснато всякакви боклуци няма да напълнея. Старая се да ям полезни и качествени храни. Свела съм до абсолютния минимум хамбургери и др. Сега съм качила 2 кг. над нормалното ми тегло и трябва да ги сваля. Това е така /качването на килограми/, защото - според мен- ям много късно и то разни сирена (камембер, синьо, бри и т.н.) и последните 7 - 8 месеца не съм спортувала.
Отделно от това обичам да готвя и то разни засукани и мноооого калорични неща и е грях да не си хапна. 

Виж сега, съжалявам, ако е прозвучало злокобно, но мисля, че имам право. Особено в детството повечето ядат какви ли не боклуци и въпреки това нямат проблеми с килограмите. А аз съм хранена така, както са хранени вероятно повечето ми съученици (и нямаше боклуци по онова време - искам да кажа неща от сорта на вафли, чипсове и т.н.) и със сигурност не ядах по-големи количества от тях, но въпреки това тежах доста повече от тях. Просто лошо стечение на обстоятелствата откъм гени при мен, а храненето не е било съобразено с този ген (то се вижда отрано още, но не е имало кой да каже, защото просто не са се знаели нещата тогава, а и вероятно им е било жал да ме държат гладна, защото сигурно това само са можели да направят - да ограничат количествата на храната, а това е жестоко спрямо дете ). Никой не е знаел, че е трябвало да ми спрат сладкото и тестеното. Но как да стане пък това всъщност, след като примерно в предучилищната всеки ден трябваше да си носим сандвич за ядене? Веднъж с кашкавал, веднъж със сирене, а мисля, че понякога беше просто 2 филии с масло, залепени една за друга, но всеки път беше сандвич - така изискваха от предучилищната (на детска градина не съм ходила заради хранителни алергии).

Но аз бях изключението - деца с моя проблем имаше по едно, максимум по две в класа (в моя бяхме аз и Ангел, но в другите класове от същия випуск май хич нямаше). В днешно време децата като мен или въобще с някакъв проблем с килограмите са 30-40%. А по всяка вероятност всички деца се хранят горе-долу сходно. Но ето - някои напълняват, други не.

А по-късно, вече след 30-ата или 40-ата година, повечето хора се затрудняват все повече да поддържат нормално тегло, започват да се появяват и болежки, да се повишава захарта, кръвното, да наболяват коленете. Тези "хубости" могат да се предотвратят, ако въглехидратите (най-вече тестено и захар) се ограничат още години по-рано, но повечето не го правят. Някои въпреки това доживяват до старост без кой знае какви проблеми с теглото или здравето, но повечето нямат този късмет. Затова ти казвам - радвай се, че имаш хубави гени, но все пак не е лошо и да се замислиш за храненето

Значи до 24 си годишнина бях скелетче, постоянно ми се натякваше да кача малко килограми, а аз ядях ама толкова нездравословно, че идея си нямате - джънк, сладко, газирано, в големи количества   Спорт - о, не! Обаче след това нещо се обърна и не, че съм дебела, обаче понатрупах тук там, качих килограми (имам само няколко до сваляне за идеалното ми тегло според мен, затова не се оплаквам), получих целулит   И вече много внимавам какво ям, спортувам 4 пъти в седмицата по 2 часа - силово и кардио. Просто нещата се обърнаха и моя супер ген ми изневери   Затова наистина радвайте се и дано е вечен, ама ако не е, ще откриете "мъката" на правилното хранене и спорта на дърти години  


пп - а не знам дали ви споделих (не помня  ), че открих бисквити пълнозърнести без захар, без сол и без холестерол. И сега ще закусвам с тях + протеинов шейк, по ще ми хареса от другия ми шейк, който ми омръзна 

Да, не се знае кога точно ще изневери хубавият ген В днешно време май все по-рано изневерява.

Смятам, че не толкова генът, колкото начинът на живот се променя с годините. През пуберитета/студентските години хората растат доста бързо, движат се повече и т.н. Със започване на работа и особено, ако тя е по-статична, физическата активност пада. Добавяйки и придвижването с кола през цялото време - още повече. В същото време хората продължават да се хранят с пакетирани храни, защото "нямат време". И така се появява ефектът на натрупване - човек в един момент се поглежда в огледалото и си задава въпроса - Кога ги трупнах тези 10 кг 

Не се променя генът, а се проявява това, което си си имал така или иначе, но просто при някои по-рано, при други по-късно. А за да се прояви едно или друго влияе най-много начинът на живот и храненето.

  Много точно казано!

Cioccolata,

Шегувах се, че съм се стреснала 
Не се притеснявай, нито тонът ти е бил лош, нито нищо. Разбирам те, какво имаш предвит за гените. И в нашия клас имаше само едно момиче с повече килограми / не че всички са били клечки, но не и в смисъла, за който говориш/. И честно да ти кажа след гимназията тя много отслабна -  сигурно беше около 55 кг., но през цяото гимназиално време имаше гадове, които й се подиграваха, а мен винаги ме е дразнело това. За мен за подигравка е единствено глупостта, тъпотията и неграмотността, както и липсата на възпитание и човешко отнтшение.
Аз мисля, че успявам да поддържам нормални кг., от една страна заради ген, но от друга, защото от дете спортувам - без да съм спортистка. Първо класически балет, след това художествена гимнастика, а после плуване. Плуването го започнах точно в началото на пубертета 7-ми клас, когато най-активно се развива организма. През студентските години постепенно спрях спорта. Така около 10 години.
 Когато преди около 3 години започнах да ходя в един спа и спортен център на фитнес не знах как да си пусна пътечката. Затова започнах с треньор, който ми направи програма и ме наблюдава. На едно от упражненията, той ме попита дали съм сигурна, че до скоро не съм спортувала, защото ми гледал мускулите на гърба и това били мускули на човек, който до преди 2-3 месеца е ходил на фитнес. Е, не бях, но мисля че точно плуването в пубертета е изиграло тази роля.
Мисля, че в днешно време, освен храните, /защото макар и да не сме яли чипс и др. подобни - мазните банички всеки ден нв бива да се подценяват/ които са ужасни децата не спортуват, не тичат навън, а седят пред компютъра . Защото дори и да изядеш цял шоколад, ако след това прекараш времето си като играеш на гоненица или футбол или скачаш на въже, този шоколад ще се е изразходвал и все едно го е нямало.

Точно, да 

Аз пък застъпвам една друга теория, която е свързана и с храненето - тази, че спортът не помага за поддържане на добър метаболизъм, а е обратното - добрият метаболизъм води до желание за спорт. Знам, че звучи объркано, но има учени, които твърдят така: когато имаш добре работещ метаболизъм, което означава добра инсулинова чувствителност (това означава да можеш да ядеш спокойно въглехидрати, без да напълняваш, най-общо казано), тогава имаш и способността да оползотворяваш складираната енергия в периодите между храненията и съответно имаш и енергията да се движиш, и от само себе си ти се иска да се движиш. И обратното: при човек с ниска инс. чувствителност (хората, които лесно напълняват или са си все с наднормено тегло) се получава ситуацията, че между храненията организмът не може да оползотвори запасите си и затова няма и енергия и желание за движение при този човек. Да, може да си наложи да спортува, но винаги ще му бъде мъка, за разлика от другия, на който отвътре му идва да тича, да скача и въобще който кипи от енергия. Аз съм вторият тип - тези, които никога не са имали енергия за хабене Чак в зряла възраст, след като минах на НВ-ВМХ, разбрах какво означава да имаш наистина енергия, да не се изморяваш от съвсем малко усилие, да искаш да се движиш. Така че за мен важи този принцип - че първо имаме правилен или неправилен (общо казано) метаболизъм, а после това определя дали ще имаме желание да спортуваме. И има описани случаи (един известен ендокринолог, Робърт Лъстиг, ги е наблюдавал в практиката си) на деца, които, поради тумор в мозъка, който е причина за свръхтеглото им, след премахването на тумора започват спонтанно да спортуват, защото вече метаболизмът им е нормализиран. Разбира се, далеч не при всеки говорим за тумор, слава богу. Но механизмът е същият: първо по някаква причина се уврежда инс. чувствителност и това предопределя, че този индивид ще има проблеми с теглото и няма да има желание и сили да спортува. И обратното.