Гафове в кухнята

Темата е супер, айде и аз тука с моя мъж гаджета, ще си готвим ризото. И аз се права на много уфатна, много разбираща сложих зеленчуците да се пържат, поопържих ги и след това е време за ориза, почнах да сипвам от пакета, ама все ми малее. Накрая реших, че целия ще стигне / от килограм беше/, сложих и вода и почна едно бъркане, за резултата сами се сетете, едвам завлекох казана с ориза до кофата

Бях малка- 6-7 годишна. Аз съм на гости на баба за лятото и ще правим кекс. Обаче баба переше и трябваше да я почакам. Какво пък толкова един кекс...Мога да чета. Взех й тетрадката, приготвих една голяма купа и продуктите. Но баба има още да пере и не идва, а аз нямам търпение. Добре, ще го правя сама. Откъде да знам, че се слагат един по един продуктите, а не всички заедно. Баба ми се хвана за главата след като аз с гордост й показах всички продукти разбъркани в купата. Но ставаше за ядене. Даже и съседките почерпих.

Скоро имах гаф. Добре, че не беше нещо сериозно. Ще правя гювеч във фурната- аз му викам изпразни хладилник. Слагам какво ли не- картофи, месо, луканка, суджук. А бе каквото се намира вкъщи. Сложих аз всичко и го слагам във фурната. И знам, че се пече близо 2 часа. Хич и не го гледам. Като го отворих установих, че съм забравила да налея течност- бира или вода. Ставаше за ядене, но не беше с чудесния вкус от друг път.

Това ми напомни на един мой скорошен гаф
Много обичам един крем на основата на крем карамел - мляко, яйца, мед вместо захар и нарязана на кубчета предварително сварена тиква. Правя аз веднъж, слагам го във фурната, пека го вече час... не иска да се изпича, все си стои такова течно  хм нещо ми куца. По едно време се сетих, че съм забравила яйцата  Разбих няколко яйца и сложих по малко във всяка купичка, не успя да стане както си трябва, но го спасих и го изядохме 

Един от най- големите ми гафове е от преди няколко години. Лятото бяхме във вилата на свекърва ми. Уж знам кое къде стои, но...Готвех пиле с прясно зеле. Оказа се, че вместо сол съм му сложила сода    Не мога да ви опиша колко ужасен вкус имаше...

Аз слагам цяла кофичка и супата става супер, не се усеща никакво мляко.

Това беше в далечната 1988г, тогава киселото мялко беше истинско кисело мляко - киселоо

Гафове бол Иначе правих пържени кюфтета, но вместо да ги овъргалям в брашно, ги овъргалях в пудра загар. Докато разбера обаче какво не им беше наред, голямо чудене се чудих

Гафове не си спомням да съм правила, но и нямам възможност да готвя много. С удоволствие ще чета вашите, обаче. Темата е мн свежа!

Страхотна тема! 

Имам толкова гафове, че сигурно ще се сещам една седмица за тях, но ето ви няколко.

Най-бесният гаф - детето е на 6м, точно преди Коледа. Прибирам се вкъщи, след няколко седмици прекарани при майка ми, защото мъжът ми имаше изпити и гледаше да учи, а мен трябваше някой да ме замества по час-два в майчинството, че да ходя на лекции. Печките в двете къщи еднакви, но копчетата им - различни. Ставам сутринта и като всеки ден включвам шишета и биберони да се изварят. Тенджерката ми хлопаше като заври водата и аз си легнах и цачаках познатия звук. Ама то не и не. В един момент си казах, че нещо не е наред, скочих и ме посрещнаха кълба черен дим. По грешка съм включила другия котлон, а там мазнина от снощните пържени картофи. Мазнината се запалила, от нея щорите зад печката, стъкропакетът на остъкления балкон се спука, а цялата къща беше черна. И досега не ми е смешно.

Аз съм около 6-7 годишна, сестра ми с две години по-малка. Решаваме да правим течен шоколад за нашите и техни гости, които ще идват вечерта. Беше 87 година. Намираме продуктите, правим, каквото правим, разливаме в едни алпака чашки за сладолед и бум в хладилника. На края на вечерята заявяваме, че имаме изненада. Поднасяме с лъжички и какво да видиш - камък, не лъжица, а чук и длето трябваха. Обаче ние щастливи, гостите - възпитани... изядоха си го, добре че порциите бяха малки 

Шести клас някъде решавам да готвя боб. Едно, че не беше киснах, второ - бях го насолила хубаво от самото начало. Никакво увиране. Като си дойде майка ми, след около три часа, направо го хвърли. Пък аз пък и обидена  Докато ми обяснят, че никога няма да уври при тази заготовка, голям зор беше.

Вчера, тръгвам да си правя един импровизиран сладкиш - постен такъв. Направих блат, сложих грис за грис халва, бърках, бърках и какво се разсеях с блата за 3 минути, обръщам се - черен грис виждали ли сте Още ми се кисне тенджерката. Пък захарта ми беше малко, добре ще имах за втора доза. Стана това http://wp.me/p1wDnY-Gf

Пак ще пиша, като се присетя за нещо. Темата е супер

Копирам един виц (може пък да е и истина),побликуван от mimsim в една друга тема.

"Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод(който разливам върху телефона си), превръзка с картоф(нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак(за моите не е сигурно) и почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс, предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград. От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам"

yoyo, искрено се смях! 
Аз преди бях чела нещо подобно как една блодинка готви боб, ама след това не го намри пак, а беше много забавно.

Това го четох преди няколко дни и се смях със сълзи  Това с повръщаната гъбена супа е най-точното определение, което съм срещала 

хахах! това и аз съм го правила,ама едно към едно като теб МП като видя,щеше да му стане лошо  

Ще разкажа една случка от детството ми , в която готвача не съм аз , но пък бях дегустатор.
   Лятото сме на село / то е малко градче де / . На гости съм на моя приятелка и майка й вари боб на печка на дърва в лятната им кухня / приятелката и майка й са на гости и те и майката не знае къде точно стоят подправките / . Та ние двете си стоим на един дървен миндер и четем книги и чакаме боба да се свари ,наближава обяд , ухае вкусно.
  Солта и повечето подправки са в разни буркани . Майка й слага сол с една лъжица от един компотен буркан. Мине се не мине време опитва боба и пак посолява. Аз виждах отвреме на време ,ама не съм се замислила.
  Леля **отиде нанякъде и изведнъж ....... дядото на приятелката се яви - взе буркана и  излапа 3супени лъжици от него .   Аз видях ,ама си мълча .
 Връща се майка й пак опитва ,пак взема буркана и добавя сол  
  Накрая бобеца е сварен и ни сипва и сядаме на масата ..... опитваме странен вкус ама безсолен .
Донася тя буркана и ... дядото казва - Ама това е захарта